Род Дреер: "Събудената" левица идва за нашите деца

Молох за съвременните хора, Род Дреер

Твърди се, че поклонниците на бог Молох сваряват живи деца в торса на голяма бронзова статуя на същество с тяло на човек и глава на бик. A последователи на култа могат да бъдат намерени и днес.

В кой момент ще се събудим, за да видим какво прави левицата с децата ни и да се борим здраво с това? От City Journal:

Патриша (псевдоним) е майка на тийнейджърка, която през последните години започва да се идентифицира като транссексуална. Тя живее в Калифорния, смята се за прогресивна, гласува за демократите и ръководи група за родители на деца с прогресивна полова дисфория (ППД) / бел.пр. дисфорията може да бъде причислена към депресивните симптоми. Половата дисфория или позната още в миналото като полово личностно разстройство се характеризира със силно и постоянно припознаване в противоположния пол /  – тоест младежи, които внезапно изпитват дистрес с телата си и вярват, че преминаването през медицински „преход“ ще ги прави отново един организъм. Когато говорих с нея наскоро, тя разказа как първоначално лесбийската, а след това трансидентичността на дъщеря й се появила в отговор на чувството на срам, че е бяла.

Оттогава разговарях с повече от дузина родители и лидери на родителски групи за ППД, които разказват подобна история. Техните училища натрапчиво казват на децата си колко е ужасно да си бял, как белите хора се радват на незаслужени „привилегии“, как се възползват от „системите“, въведени от и за белите хора с единствената цел да потискат „цветнокожите“. Изразени от чувство за вина, децата – почти всички са момичета – се втурват към светилището на „ЛГБТ“ идентичността. Веднъж оказали се там, те са катапултирани в статут на герой. Според Патриша някои учители в училището на дъщеря й са по-снизходителни към „странни“ и „транс“ деца, които предават домашните си със закъснение.

Учениците, особено момичетата, абсорбират това послание. Те са силно чувствителни към това как идентичността влияе върху социалния им статус и академичното им състояние. Те искат топлината, която идва с различната/транс идентичност, но преди всичко не искат да бъдат смятани за злобни потисници. Липсвайки им зрялост и самочувствие, те не успяват да поставят „антирасистката” индоктринация в правилния контекст. Те не оценяват нейните неисторически, антиинтелектуални и антихуманистични основи, нито са наясно със стимулите, които карат учителите и администраторите да им го насаждат. Да бъдат бели не е нещо, от което тези тийнейджъри могат да избягат, но те могат да смекчат социалната цена, която плащат, като се обявят за част от потисната група.

Може да не станете BIPOC / Black, Indigenous, and Рeople of Сolor- б.п. Чернокожи, местни и цветнокожи/, но можете да станете queer (странни). Още нещо:

За информационната асиметрия между родителите и училищния персонал научих от един разговор с ръководители на родителски групи и това е една от основните причини загрижените родители да не говорят за това.

Веднъж приело детето нова идентичност „ЛГБТ“, родителите ще се окажат безсилни да спрат това, което лесно може да се превърне в бърз спад в нейното психическо и физическо здраве. Нейното училище, освен че подхранва желанието й да избяга от статута на „бял цис-джендър“ /бел.пр..обратното на трансджендър/, почти гарантирано ще има „утвърждаващи“ и „приобщаващи“ политики, което означава, че то безусловно ще използва предпочитаното от нея име и местоимения и в много случаи ще скрие тази информация от нейните „неподкрепящи“ родители. Възрастен в училището на Джоузи насърчил сина й да напусне дома си и да намери подслон в ЛГБТ център. Познати са и примери за учители, които активно обучават ученици как да направят „социален преход“ без да предизвикват подозрение вкъщи, дори да им предоставят chest binders /б.пр. превръзки за гърдите/. Въпреки че това може да няма педофилски конотации на grooming / бел.пр. склоняване на деца за контакти с цел изнудване, тормоз и сексуално насилие/, то се доближава до дълбока антипатия към родителския авторитет и едностранно узурпиране на родителската отговорност за сексуалното образование.

През април родителите, прихващат обмен на лични имейли между хора от висшата администрация, след като учител поискал насоки как да преподава ЛГБТ съдържание на третокласници. Крейг Луис, тогава отговарящ за Комисията „Възстановителни практики и интервенция, и подкрепа за позитивно поведение“ на областта, пише, че на областно ниво трябва да „преподава, че всеки е ЛГБТ“ и че „ние всички вероятно може да бъдам описвани най-добре като queer / бел.пр. различни, странни/.

Според Джо (псевдоним), която се бори за прозрачност в училищата в областта, родителите са протестирали срещу индоктринацияна на критичната педагогика на заседание на училищния съвет, но представители на учителския синдикат са обикаляли стаята, заснемайки тези, които се изказват, явно надявайки се да ги сплашат, за да замълчат. Редица родители подали молби по реда на Закона за публичните записи, за да видят какво се преподава и казва на децата им в училище. Това, с което училищните власти реагирали било - манипулации и избягване на отговори.

Прочетете цялата статия. Авторът е Леор Сапир. Атаката срещу психиката на децата е сатанинска. В каква държава ще живеем, когато тези ранени деца станат възрастни?

Прогресивните наистина са грумъри, нали?

Why expose so many kids to drag in schools? To stimulate their "queer imagination."https://t.co/W4mxawLNb8 pic.twitter.com/SMvZg1P4gA

— James Lindsay, weaponizing your mom (@ConceptualJames) June 18, 2022

Още какво разкрива Джеймс Линдзи в тази академична статия:

През последните години едно предаване за малки деца, наречено Drag Queen Story Hour / DQSH - часът на Драг кралицата), едновременно стигна до популярност и породи противоречия. Тази статия, написана съвместно от образователен учен и драг кралица*, участваща в организирането на DQSH, контекстуализира програмата с описанието на пола в образованието, както и в света на драг, и твърди, че Drag Queen Story Hour предоставя генеративно разширение на queer педагогиката в света на образованието в ранна детска възраст. Опирайки се на работата на Хосе Естебан Миноск, авторите обсъждат пет взаимосвързани елемента на DQSH, които предлагат на педагозите в ранна детска възраст усещане за странно въображение: игра като практика, естетическа трансформация, стратегическо неподчинение, дестигматизация на срама и въплътено родство. В крайна сметка авторите предлагат че „драг педагогиката” предоставя перформативен подход към queer педагогиката, коeто не се отнася само за ЛГБТ живот, но и за queer начин на живот (живот на различност). *драг кралица - Drag Queen, Drag (дърпам, тегля)

Драг кралицата е човек, обикновено мъж, който използва драг дрехи и грим, за да имитира и често преувеличава женските полови признаци и привлича вниманието към ролята на пола с развлекателна цел. В наши дни драг кралиците се свързват с гейовете и гей културата, но хора от друг пол и сексуална идентичност също могат да се представят като драг кралици.

 

 

Drag Queen Story Hour "игриво четене на деца в мръсотия" (CBN Скрийншот)

 

Те искат да учат децата да “живеят странно“(“live queerly.”) В този пасаж акцентът е от Джеймс Линдзи:

Драг-кралиците исторически са били свързвани с царството на нощта. Обаче през последните няколко години, драг-изпълнителите си пробиха път от слабоосветените барове на гейобщностите към флуоресцентно осветените библиотеки и класни стаи. Супер звездата като драг-кралица Нина Уест издаде през 2019 г. детски албум, озаглавен Drag is Magic и бяха издадени многобройни детски книжки за това какво е drag през 2020г. Тези усилия се базират на основополагащата работа на  много лесбиийски, бисексуални, гей и транссексуални (ЛГБТ) младежки организации като Кралиците на Кастро от Дан Франциско, която е изследвала това сред гимназисти (2016 г.). В тази статия ние изследваме педагогическия принос на една програма Drag Queen Story Hour (DQSH) като форма на стимулиране на въображението в контекста на ранната детска възраст.

Чрез тази програма драг-артистите са насочили своето увлечение от закачливото „да се обиждаме“ към други , различни форми на грамотност –промотиране на разказвачеството като неразделно от обществата на „различните“ или транс-обществата, както и разполагане на „различните“ и транскултурни форми като ценни компоненти на ранното детско образование. А ние се ръководим от следния въпрос: Какво би могло да предложи Drag Queen Story Hour на хората в образователната сфера чрез вкарването на „различни“ начини за опознаване и самоопознаване във възпитанието на малките деца?

Те искат да въвлекат децата в „странни начини на познаване и съществуване“ и да бъдат сериозно груби помежду си. (бел.пр. използван е „Read for filth“ - жаргонен термин, който означава да обидите сериозно някого.) 

Ето го. Ясно като ден.. За съжаление, трябва да имаме работа с администрация, която е изцяло на страната на индустриалния комплекс от groomers (хора, които изграждат взаимоотношения с деца на основата на доверието и емоционалните връзки с цел манипулация, експлоатациа и насилие).

Ето някои добри новини от републиканците обаче:

Сенатор Том Котън (R., Ark.) Републиканската проучвателна комисия, група в Камарата на представителите, водена от представителя Джим Банкс (R., Ind.), обявиха в сряда, че ще въведат Закон за защита на непълнолетните от медицински злоупотреби в двете камари на Конгреса на тази сесия. Законопроектът отговаря на нарастващите опасения относно използването на блокери на пубертета, кръстосани полови хормони и хирургични процедури за промяна на физиологията и външния вид на непълнолетните. След като бъде подписан, законопроектът ще позволи на жертвите и законните настойници да съдят хирурзи, които извършват операции за смяна на пола на непълнолетни - или лекари, които им предписват хормонални лечения - до 30 години след като субектите навършат пълнолетие. Други разпоредби ще изяснят, „че федералният закон не може да се тълкува като принуждаващ лекарите да предлагат такива процедури“ и да попречат на „федералните здравни фондове да отиват в щати, които принуждават практикуващите лекари да извършват процедури за смяна на пола“.

Следвайте Libs Of TikTok, за да получавате новини от реалния свят, които медиите не искат да виждате. Например:

A parent in @barrington220 revealed at a meeting this week that her child’s 6th grade teacher assigned the pornographic book “Gender Queer” as summer reading for 11-year-olds. pic.twitter.com/aKFVMPJkkn

— Libs of TikTok (@libsoftiktok) June 23, 2022

Много добър отговор на тази публикация от читател, когото ще нарека „А“, отговаря:

Вероятно много родители ще бъдат изправени пред загуба на дете заради някаква версия на това. Виждали ли сте статистиката със Zoomers? Пропагандата работи! Тя работи особено, когато целият социален ред я подкрепя и всички, който се противопоставят, биваг третирани като неонацистки кланове. Онзи унгарски медиен закон, за който написахте миналата година – той се опитваше да предотврати пропагандирането на децата да мразят телата си и да мислят, че трябва да отрежат гърдите или топките си, за да бъдат цели. Точно срещу това трябваше да се бори образователният закон на Флорида. Какво видяхме? Целият медиен, бизнес, правен, медицински и либерален политически ред се стоварва тежко върху тях като абсолютна противоположност на свободата и демокрацията. Това е истината. 

Втори читател - B - ми изпрати тези подчертани скрийншоти от материал на Politico за италианския десен политик  Джорджия Мелони:

Като водач на най-голямата партия в дясната коалиция в Италия, която е на път да получи 45 процента от гласовете на гласоподавателите, Мелони е в позицията да поведе следващото правителство.
Изграждайки своето израстване на основата на репутация като дясноориентиран войн в областта на културата по въпроси като имиграцията и ЛБГТ+ правата, нейната подкрепа на НАТО и Украйна и дават шанс да се позиционира като човек, който е по-малко радикален – умерен по един от най-важните въпроси на деня.

И още: 

 

Ако Мелони успее да получи шанса да стане премиер, предизвикателството пред нея ще бъде да се превърне от радикална към уважавана в съзнанието на гласуващите личност. Тя продължава да отстоява радикални позиции по редица въпроси. На едно мероприятие в кампанията в Испания в подкрепа та крайнодясната  партия, тя заявява своето противопоставяне на тези, които нарече „ЛГБТ лобита“ и имиграцията.

И отбелязва: „Много показателен избор на думи: това, което беше мейнстрийм вчера, днес е „радикално“. 

Да! Ето как работи пропагандата! Мелони вярва в неща, които бяха напълно мейнстрийм до преди пет минути, но сега тя е проблематичен радикал в очите на Politico.

Да се върнем обратно към читател “A”:

Събуденото ляво е като мисионерска религия. То вярва, че всички бели хора трябва да бъдат принудени да се обърнат към наследническата идеология и че изповядването на истинската вяра трябва да се изисква, за да влезе в средните и висшите класи в нашето общество. Когато десните загубиха културната война през 2015 г. [предполагам, че той има предвид Обергефел - RD], левицата беше свободна да прекроява културата, както иска, и вече не се изисква да обсъжда опозицията. Тя има свободата да смачка. Струва си да се отбележи колко далеч са тези хора от традиционните грижи на левицата. Събудената левица е напълно в мир с глобализацията, необуздания капитализъм, мощните мултинационални корпорации, държавната сигурност и класата на олигарсите. Всеки левичар преди 1980 г. би крещял за кърваво убийство за всички тези неща. Но будните леви го третират като пръстена на властта: те са щастливи да приветстват господството на тези могъщи елити, стига елитите да гарантират, че никога няма да се тревожат, че някой бял хетеросексуален християнин ще каже нещо, което ги плаши. Джеймс Пулос добре го е разбрал, когато пророкува идването на розовата полицейска държава. Ето защо съвременните градски професионални класи в западните страни могат да се утешат, че са добри левичари, дори когато приемат нивото на неравенство, експлоатация, маргинализация и разпалване на война, от което биха се отдръпнали като младежи.

Не се заблуждавайте: левият "уокизъм" буквално идва за нашите деца и ако не предадем децата си, ще бъдем заклеймени като фанатици, покрити с кръвта на свещените жертви на потисничество, които сами сме избили. Спомням си, когато публикувах „Вариантът Бенедикт“ преди пет години. Всички смятаха, че е прекалено алармиращ.  Днес стигаме до точката, в която, ако нямате общност на „Вариантът Бенедикт“, сте изложени на сериозен риск да загубите детето си от лудостта. 

Този читател, с когото съм кореспондирал преди и който е военен ветеран, пише: Когато влязохме във война след 11 септември, правителството ни каза, че трябва да го направим, за да защитим начина си на живот от онези, които ни мразят и искат да унищожат този начин на живот. Сега загубихме две войни и загубихме този начин на живот. Терористите не ни го взеха. Беше ни откраднат отвътре. 

Нещо повече, цялото време, усилия и енергия, които десните влагат в „укрепването на империума“ (Макинтайър) и подкрепата на нашия чуждестранен авантюризъм, биха били много по-добре изразходвани за запазване на подобието на традиционната ни култура у дома. Вашият приятел Даутхът разбра правилно, когато каза, че разпадането на администрацията на Буш директно предвещава появата на Обама като либерален Рейгън и последващото поражение на десницата по всеки спорен социален въпрос през последните десет до двадесет години. Ако видовете републикански институции (от типа на тези, които не са научили нищо и нищо не са забравили, но са готови да започнат нова война, този път в Украйна) искат да знаят защо са толкова мразени, ето затова. 

Срам за Владимир Путин, че нахлу в Украйна! Въпреки това, аз не изпращам сина си да се бие и да умре, за да разруши Донбас и да направи Украйна освободена за събудения капитализъм. Кой от чужбина може да погледне какво ние в САЩ и Обединеното кралство (където оставам временно и о, Боже, цари будност) правим със себе си, и да вземе нашия упадък като модел? Злото на Си Дзинпин или Владимир Путин не ни правят морално здрави, нали?
 
За автора:
 
Род Дреер е старши редактор в The American Conservative. Журналист т три десетилетия в списания и вестници, автор на три бестселъра на Ню Йорк Таймс – „Живейте без лъжи“, „Опцията на Бенедикт“ и „Малкият път на Рути Леминг“ – както и "Crunchy Cons" и „Как Данте може да спаси живота ви“ . 
Род Дреер живее в Батън Руж, Луизиана.

Източник: theamericanconservative.com

Превод за "Гласове": Георги Ванчев