Размисли за Възкресението

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Христос Воскресе! В тази пасхална утрин Православната църква празнува - скромно, но тържествуващо - победата на Живота над смъртта. Искам да се спра по-специално на един аспект от тази победа - фундаментален и все пак понякога забравян на Запад: темата за слизането на Христос в ада. Помня, бях в Константинопол, работих с патриарх Атинагор върху една книга с диалози. Беше лято, беше горещина и след обяда той ми предложи кратка почивка. Не ми се почиваше, вместо това се заизкачвах из Фенер, стигнах до една стара църква, &ldquo;Христос Спасител&rdquo; в Хора, по-късно превърната в джамия, а днес - музей. Там, в нещо като параклис близо до централния кораб видях един изумителен стенопис, който просто ме плени! Гледах го часове наред. Той изобразяваше слизането на Христос в ада. Представете си Христос, облечен в ослепителна светлина, Христос в силата на Светлината, Който се спуска в бездната и строшава под нозете Си портите адови (виждаме строшените порти, разпръснати на парчета, отдолу разпознаваме мрачния силует на разделителя), и улавяйки буквално за китките Адам и Ева, ги измъква от гроба, т. е. вас, мене, цялото човечество. Струва ми се, че в това е същината на християнското послание. Особено за нас, днешните хора, когато се чувстваме сякаш обкръжени от нищото, от насилието, от нихилизма. Питам се дали не е това историческото промислително място, от което се разнася благата вест, че Христос слиза в ада, за да победи ада, смъртта и всички форми на ада и смъртта - винаги, сега, днес, защото случилото се тогава се е превърнало в постоянна реалност.</p> <p>Смърт, ад &ndash; какво означава? Струва ми се, не значи просто, че един ден ще умрем в биологичен смисъл, става дума и за това, което бих нарекъл духовна смърт. Всички сме преживявали мигове с чувството, че нищо няма смисъл, че всичко е раздяла, абсурд, ужас. Не просто състояния на смърт, а състояния на ад. Чувство за безизходица.</p> <p>Смърт, ад &ndash; това всъщност казва Библията. Библията не говори като древните гърци, като Платон, за безсмъртието на душата, която ще бъде освободена от тялото, с известен ентусиазъм. Тя говори по-скоро за фантомно състояние на душите в това, което се нарича шеол, а в стария гръцки превод на Библията, Септуагинта, е преведено адис, от гръцки корен - място, в което не се вижда. Както говори един разказ за отците-пустинници, един човек, който се намирал в ада, се обърнал към един монах и му казал: &ldquo;Моли се за нас, защото там, където сме, ние не виждаме лицата, не виждаме лицето на другия&rdquo;. Такива състояния спохождат всички ни: да не можем да видим другия, да бъдем видени от него; това са състояния на безнадеждност. В този смисъл смъртта и адът са съвсем ежедневни явления.</p> <p>Според светите отци има един вид затворена връзка между греха и смъртта. Бог не е създал смъртта, Бог не е желал злото, това е нещо абсолютно фундаментално, което трябва твърдо да отстояваме, да изясняваме дори спрямо възгледите на съвременната наука. Човекът се съмнява, отделя се, отвръща се от Бога. Ако Слънцето е Бог и човекът се отвърне от него, той образува сянка. И в тази сянка има трагични сили &ndash; опустошителните сили на нощта, на хаоса. Да споменем предговора на Евангелието от св. Йоан Богослов &ndash; той не се отдава на богословстване за първородния грях, а говори за светлината, която огрява всеки, дошъл на света: &ldquo;И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе&rdquo;. Но можем да преведем и така: &ldquo;и мракът не може да я задуши&rdquo;.</p> <p>Често се питаме: &ldquo;А защо Бог не оправи всичко?&rdquo; Мисля, че е просто &ndash; защото Живият Бог не е някакъв диктатор, Който да оправи нещата отвън. Живият Бог е Творец на свобода, Той може да действа само като поток от светлина, като поток от любов, доброта и красота към сърцата, които доброволно се обръщат към Него. Когато се отвърнем от Него, Той е сякаш изключен от Своето творение.</p> <p>Но Бог не се е оставил да бъде отхвърлен от творението. В хода на историята на еврейския народ Той бавно е подготвял някого, който един ден ще може да му каже &ldquo;Да&rdquo;, когато &ldquo;похлопа на вратата му&rdquo;. Става дума за Божията Майка, за въплъщението. Както казва големият византийски мистик Николай Кавасила, Бог се държи като истински любящ. Истински любещият не се налага над онази, която обича, не я насилва да изпие на един дъх всичката му любов, но я обсипва дискретно с дарове. Така Бог е сътворил красотата на света, слънцето, луната, звездите, цялата прелест на природата в стремежа Си да очарова човека. И когато човекът се отвръща от Него, Бог му дава върховното свидетелството за Своята любов, &ldquo;безумна любов&rdquo;, казва Кавасила: готовността да страда и умре за човека. Затова, казва той, Бог измисля въплъщението. И тъй като Самият Бог не може да страда, една божествена личност идва в нашето човечество, понася нашата човешка същност.</p> <p>Между хората Иисус е изцяло Живият, напълно Живият, Той носи живот без сянка от смъртта, без онази тайнствена връзка между греха и смъртта. Грехът познава единствено превратностите, страха или, както казваме, страстите. (&hellip;) И Христос живее с нашите страсти, тъй като живее с цялото човечество, поема в Себе Си цялото човечество, без да се отделя от никого от нас, нито във времето, нито в пространството. Преживява заедно с нас превратностите на сянката, на нищото, на страха, затова всъщност целият Му живот е едно своеобразно слизане в ада.</p> <p>И в същото време Той е Този, Който пред гроба на Лазар изрича, в онзи изумителен разговор с Марта, сестрата на Лазар, първото голямо месианско потвърждение в евангелието. &ldquo;Ти си Син Божий, Който трябва да дойде на света&rdquo; &ndash; казва тя. Той идва, Лазар е мъртъв и Марта казва: &ldquo;Господи, ако беше тук, брат ми нямаше да умре&hellip;&rdquo; Иисус й казва: &ldquo;Той ще възкръсне&rdquo;. Тя отговаря: &ldquo;Да, зная, че ще възкръсне в последния ден&rdquo;. Това е еврейската гледна точка. Гръцката е за безсмъртието на душата, а според еврейската ще възкръснем в последния ден, Бог помни всички хора и ще ги възкреси. Но Иисус казва: &ldquo;Аз съм възкресението и животът&rdquo; &ndash; тук, сега, &ldquo;който вярва в Мене, няма да умре вовеки&hellip; и да умре, ще оживее&rdquo;. И пред Лазар - това е най-краткият стих в Евангелието - Иисус плаче. Плаче заради това, което сме направили с красотата на света, на сътворението, на живота. Този мъртвец от четири дена вече е напълно мъртъв за евреите, според които на четвъртия ден душата напуска тялото. И тогава, тези мощни слова: &ldquo;Лазаре, излез вън!&rdquo; Когато Лазар излиза, носят вестта за Възкресението, което започва в Христос. Това е спецификата на християнството &ndash; вяра не просто в безсмъртието на душата, нито във възкресението в последния ден, но във Възкресението, което ни е дадено отсега.</p> <p>Слизането в ада, това е преживяването от Бога по човешки, с кървава пот, на всичката агония на човечеството &ndash; Голгота, Кръста и онзи покъртителен момент, когато Иисус извиква &ldquo;Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!&rdquo; Тук усещаме цялата тайнственост на слизането в ада, защото какво е адът - адът е мястото, измислено от човека, за да няма Бог. Това е светът, откъдето Бог е изгонен, изоставен от човека и където човекът се чувства изоставен от Бога. Защото той е образ Божий, независимо дали го иска или не, и остава свързан със своя Творец.</p> <p>И тогава, от солидарност с нас, от тази солидарност от любов, Въплътилият се Бог Слово може да изрече: &ldquo;Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!&rdquo; И в този миг всичко се обръща, защото не може да има разделение между Бог и Бог, между Отец и Въплътилия се Син, и цялата тази бездна от омраза, бунт, подигравка, съмнение и ужас се изпарява като капка омраза в безкрайността от любов на Отец и Син. Ако се замислим, невероятен е текстът на 27 глава от Евангелието според Матей: &ldquo;Храмовата завеса се раздра&hellip; и много мъртви праведници възкръснаха,&hellip; влязоха в града и мнозина ги видяха&rdquo;.</p> <p>Слизането в ада означава възкресението на мъртвите&hellip; В литургичното последование Слизането в ада е по-специално отбелязано на Велика събота. Бих казал обаче, че Велика събота само разгръща този ключов момент. Има невероятни строфи, плачът на ада, защото Този, Който е Самият Живот, се оставя да бъде свързан с връзките на ада. Както се казва в Деянията на апостолите, Бог Го спуска в ада, но адът не може да Го задържи. Бог Го освобождава, защото тези връзки са сякаш разтопени от пламъка на Божията любов, на Духа, с Който е изпълнен Христос в ада.</p> <p>И в този миг идва Възкресението. Нещо невероятно &ndash; иконата, изобразяваща слизането на Христос в ада, този невидим Христос, трансцедентен, спуснал се доброволно в най-непроницаемата тъмнина, в мястото на най-голяма раздяла, тази икона е наречена не &ldquo;Слизане в ада&rdquo;, а &ldquo;Възкресение&rdquo;. Какво трябва да означава това за нас? Както вече казах, слизането в ада е една постоянна реалност. Най-важното е, че оттогава Бог не е отсъстващ от никое място. Дори когато човекът иска да Го изключи, Бог присъства. Той е тук, разпънат върху цялото зло на света, това е единственият отговор на тайната на злото&hellip; И в същото време Той ни възкресява, дарява ни силата на Своето възкресение. Тази мощна ръка, протегната, за да улови, дори не за ръката (ръката или я подаваме, или не), а за китката. Протегната към китката на Адам, към китката на Ева, това е невероятната среща на двамата Адама - първия и Последния. Тази ръка е там, в сянката, в най-плътната сянка.</p> <p>Трябва добре да разберем, че християнският Бог &ndash; Този, за Когото свидетелстваме &ndash; не е някакъв вид небесна сила, която ще ни смаже. Както казва ап. Павел в Посланието до филипяните, Той &ldquo;понизи Себе Си, смири Себе Си до кръстна смърт&rdquo;. Този Бог, който се разтваря, за да ни приеме в Себе Си, за да ни подари простора на живота и свободата, това е тайната на слизането в ада. Сега трябва да чувстваме нашия Бог все по-ниско, все по-надъблоко. Защото какво е адът в крайна сметка? Попитайте за това някой интелигентен психоаналитик. Той ще ви каже: &ldquo;А какво има във вътрешността на човека? Има омраза. Има самоубийство, убийство, лъжа, всичко това, утаено в дъното на душите ни &ndash; това е адът&rdquo;. Той е отвътре и се проявява, проявява се в световен мащаб, в историята, в ужасите, в изтезанията, убийствата, несправедливостта. Ние ги виждаме, но коренът е там, в този вътрешен ад. И затова Христос не спира да слиза във вътрешния ад. И когато носим съзнанието за тези ситуации на омраза, на убийства, самоубийства, пълно съмнение и липса на надежда, тогава се изкушаваме някак си да се хлъзнем в бездната на нищото. Ако, подхлъзвайки се, вместо в нищото, паднем в нозете на Христос,&hellip; тогава Неговата мощна ръка ни улавя и ни извежда от ада. Познаваме тези ситуации, които бих нарекъл кръщелни, защото преди всичко това е тайнството на Кръщението чрез смъртта и Възкресението. Какво е Кръщението? Слизане в ада заедно с Христос и издигане от мрачните води на ада в светлите и възраждащи води на живота. Всички ние преживяваме моменти, когато всичко е блокирано. Или всичко изглежда загубено, без изход. И ако точно в този миг паднем в краката на Христос, присъстващ в ада, Той ни откъсва и ни дава нов живот, (&hellip;) тогава благодатта на Кръщението, благодатта на обновлението, благодатта на обновеното съществуване в Светия Дух ни е дадена отново. Слизането в ада е може би това, което отговаря най-дълбоко на историческата ситуация, в която се намираме.</p> <p>Може би ще кажете: &ldquo;Но нали все така умираме?&rdquo; Разбира се, все така умираме. Но нека кажа няколко думи за мъчениците в първите векове на християнството, както свидетелстват най-старите запазени текстове (не допълвани, украсявани, подреждани впоследствие), тези текстове са били по-скоро записки, протоколи. Мъчениците са били обикновени хора, не някакви велики аскети с особени заслуги, но са били верни, верни пред съда. И когато са ги отвеждали и предавали на мъчения, вместо да се гърчат стоически, да се бунтуват, те просто са се оставяли на вярата, на доверието в разпнатия Христос. (Когато гледаме Колизеума в Рим, този огромен впиващ се конус, като че ли наистина виждаме вътрешните кръгове на ада). И когато са били в този ад и са се оставяли да се понесат към разпнатия Христос, са били изпълнени със силата на Възкресението, с неочаквана радост и мир. И мисля, че всички в даден момент сме или ще бъдем призвани да преживеем подобни ситуации - мига на нашата агония. И в този момент, ако го преживеем, може би в най-голямото страдание, в най-тежкия ад, знаейки, че Христос е там, трябва да се молим радостта от Възкресението да ни бъде дадена. Какво правят нашите монаси? Те опитват живи да се гмурнат в смъртта, да проникнат в ада, за да намерят там възкръсналия Христос, Който да ги възкреси. И уверяват, че можем живи, сега, тук, на земята, да носим съзнанието за нашето възкресение. Разбира се, монасите са малобройни, но Дарът е за всички ни. В празниците, в жестовете на състрадание, на нежност, на красота, на общение, ние чувстваме, че всичко ни е дадено, че адът няма последната дума, че Христос е тук, навсякъде, че ни улавя и ни извежда към светлината на Царството.</p> <p>Знаете, когато вървим рано сутрин или привечер по планински склон, едната страна на планината е цялата огряна от слънце, а другата е в сянка. Това може да бъде образно казано за нашия християнски живот. Ние сме между света на ужаса, разделението, смъртта и ада съвсем конкретно &ndash; често се уверяваме в това &ndash; и от друга страна, в радостта, в пълнотата на Царството, в пълнотата на Пасхата. И цялото ни усилие, целият ни духовен живот, цялата ни битка в културата, в обществения живот, в цивилизацията, се състои в това да обръщаме нещата от сянката към светлината, към Христос, Който е тук, разпнат и възкръснал, заедно с нас, защото никога не бива да забравяме великите Му думи: &ldquo;Аз съм възкресението и животът&rdquo; и отсега можем да влезем във възкресението и в живота. Това е самият смисъл на нашето християнско съществуване. И на този прекрасен възглас: &ldquo;Христос воскресе!"</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Превод от фр. Юлия Талева</p>