- Автор: „Theses. Humanities Discussions“
- 10 Sep 2020
- 730
- 20
Всеки е изпадал в състояние, когато нито му се лежи, нито му се стои, нито му се излиза, нито му се седи вкъщи, нито да е сам, нито да се среща с някого. Това все още не е състоянието, наречено емоционално прегаряне. Но трябва да сме внимателни.
Прегарянето е състояние, когато нямате нито сила, нито радост в живота – това е бичът на нашето съвремие. За щастие с него може да се борим. Когато го познаваме.
Сайтът „Тезиси. Хуманитарни дискусии“ публикува лекция на известния австрийски псисхотерапевт д-р Алфред Ленгле за това състояние, за симптомите, кои са причините и как да живеем с това.
Този материал излезе в "Гласове" в края на миналата година. Случаят с акушерката и пребитото бебе направи темата особено актуална. Предлагаме да я прочетат и някои от нашите специалисти, които днес не слизат от екраните на телевизиите.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45911_ZQ6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDm.jpg" /></p>
<p><em>Снимка: Materialibera</em></p>
<p> </p>
<p>Емоционалното прегаряне (burn-out) – това са симптомите на нашето време. Състоянието на изтощение, което парализира нашите сили, чувства и е съпроводено с липса на каквато и да е радост от живота. Случаите на прегаряне стават все по-чести.</p>
<p>То поразява не само хората със социални професии, за които синдромът бе характерен и по-рано, но и други професии, както и личния живот на човека. Разпространението му е свързано с епохата на постижения, потребление, новия материализъм, развлечения и получаване на удоволствие от всичко.</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Лекото прегаряне</span></strong></p>
<p>Аз си мисля, че всеки човек все по някое време е изпитвал симптомите на леко прегаряне. Забелязвали сме у себе си признаците на изтощение, ако сме преживели голямо напрежение или сме направили нещо мащабно. Например, ако сме се готвили за изпити, работили сме над някакъв проект, писали сме дисертация или сме възпитавали две малки деца. Случвало се е в работата да има голямо напрежение, да възникнат кризисни ситуации. Например по време на грипна епидемия на лекарите им се събира твърде много работа.</p>
<p>И тогава възникват симптоми като раздразнителност, липса на желание и мотивация за каквото и да е, безсъние, чувство за дискомфорт. Могат да се появят депресивни симптоми на извънредно напрежение.</p>
<p>Когато ситуацията се промени, симптомите изчезват от само себе си. При такива случаи могат да помогнат почивните дни, отделено време за себе си, сън, отпуск, спорт. Ако ние не се заредим с енергия, организмът минава в режим „икономия на сили“.</p>
<p>В действителност и тялото, и психиката така са устроени, че голямото напрежение е възможно, ако хората трябва понякога да свършат много работа и да стигнат до някаква голяма цел. Например да измъкнеш семейството си от голяма неприятност. Проблемът обаче е другаде – ако разрешаването на проблема не приключва дълго време, ако човек не може да отдъхне и непрекъснато се намира в състояние на напрежение. Ако непрекъснато усеща, че към него има някакви изисквания, той непрекъснато е загрижен за нещо, изпитва страх, вина, постоянна бдителност, постоянно очакване. Това довежда до напрежение на нервната система, на мускулите и дори възниква болка. Някои хора насън скърцат със зъби – това може да е един от симптомите на пренапрежение.</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Хроническо прегаряне</span></strong></p>
<p>Ако напрежението стане хроническо, то прегарянето вече е на ниво разстройство.</p>
<p>През 1974 г. психиатърът от Ню Йорк Фройденбергер за първи път публикувал статия за за доброволци, които работили в социалната сфера от името на местна църква. В тази статия той описвал тяхната ситуация. Тези хора имали симптоми, приличащи на депресия. В анамнезата им той отбелязвал едно и също: в началото тези хора били ентусиазирани и във възторг от своята дейност. След това възторгът им постепенно намалявал и накрая „прегорели“ до състояние на пълно „изпепеляване“. У всички тях се установило изтощение, постоянна умора. При един от тях дори мисълта, че на другата сутрин трябва да иде на работа, го карала да се чувства преуморен. Имали различни телесни оплаквания и често боледували. Това била само едната група симптоми.</p>
<p>Що се отнася до психиката им, те просто нямали сили за чувства. Това Фройденбергер нарекъл „дехуманизация“. Изменило се отношението на тези доброволци към хората, на които помагали. В началото отношението им било внимателно, след това станало цинично, отблъскващо, негативно. Влошили се отношенията с колегите, възникнало чувство на вина, желание да се махнат от всичко това. Работели все по-малко и правели всичко механично като роботи. Тоест тези хора вече не били способни както преди да контактуват и не се стремели към това.</p>
<p>Такова поведение има своята логика. Ако нямам сили да чувствам, то нямам сили да обичам, да слушам, а останалите хора се превръщат в тежест. Появява се чувство, че не мога да бъда на ниво и че техните нужди за мен са прекалени. Тогава се задейства автоматическа защитна реакция. От гледна точка на психиката това е много умно.</p>
<p>Хората били недоволни от работата си и от своите постижения. Те се преживявали като безсилни, нямали чувството, че са постигнали какъвто и да е успех. Всичко им изглеждало прекалено трудно, смятали, че не получават признанието, което заслужават.</p>
<p>Фройдербергер забелязал по време на изследването, че симптомите на прегаряне нямат връзка с количеството работни часове. Наистина, колкото повече някой работи, толкова повече страда емоционалната му сила и толкова повече се изтощава. Но другите симптоми – работоспособността и дехуманизацията, почти не се повлиявали от работните часове. Човек продължавал да е работоспособен още известно време.</p>
<p>И от това следва един удивителен извод – прегарянето има своя собствена динамика. Тя е повече от обичайното изтощение.</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Стадии на прегарянето</span></strong></p>
<p>Фройденбергер създал скала от 12 степени на прегаряне. Първата степен изглежда доста безобидно.</p>
<p>В началото у пациента със симптоми на прегаряне възниква натрапчивото желание за утвърждаване в съперничество с други.</p>
<p>После следва небрежното отношение към собствените потребности. Човек не отделя за себе си свободно време, все по-малко се занимава с физическа дейност, все по-малко време му остава за другите хора, за самия себе си, все по-малко разговаря с когото и да е.</p>
<p>При следващата степен човек няма време да се погрижи за конфликните ситуации – и затова той ги игнорира, а след това престава изобщо да ги забелязва. Той не вижда, че в работата, у дома, с приятели има някакви проблеми. Той отстъпва. Прилича на цвете, което започва да увяхва.</p>
<p>Скоро става нечувствителен в отношението към себе си. Превръща се в машина, която просто не може да се спре.</p>
<p>След някое време хората усещат вътрешна пустота и ако продължат в същия дух, то често ги наляга депресия.</p>
<p>В последния дванайсети стадий човекът е напълно сломен. Той заболява – телесно и психически, преживява отчаяние, често го връхлитат самоубийствени мисли.</p>
<p>Веднъж при мен дойде пациент с емоционално прегаряне. Седна в креслото, въздъхна и рече: „Радвам се, че съм тук“. Изглеждаше изтощен. Оказа се, че той дори не е имал сили да ми позвъни, за да се договорим за среща, а жена му набрала телефонния номер. Тогава го попитах по телефона доколко е спешно да се видим. Отговори ми, че е спешно. И тогава се договорихме за първата среща в понеделник. В деня на срещата той призна: „Тези два дни не можех да гарантирам, че няма да скоча през прозореца. Състоянието ми беше непоносимо“.</p>
<p>Този човек беше успешен бизнесмен. Сътрудниците му дори не подозирали за неговия проблем – така добре успявал да го прикрие. И доста дълго време го крил и от жена си. На единайсетия стадий жена му забелязала. Той обаче продължавал да отрича да има проблем. И чак когато повече не можел и не искал да живее, бил готов да сподели с някого и нещо да направи.</p>
<p>Толкова далече може да стигне синдромът на прегаряне. Разбира се, това е извънреден пример.</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">От ентусиазма до отвращението</span></strong></p>
<p>За да се каже с прости думи как се проявява емоционалното прегаряне, може да се прибегне до описанието на немския психолог Матиас Буриш. Той е описал четири етапа.</p>
<p>Първият етап изглежда съвършено безобиден, той дори не е съвсем прегаряне. Но това е стадият, когато трябва да сме особено внимателни. Именно тогава човек е движен от идеализъм, от някакви идеи, от една прекалена възторженост. Дотук добре. Но изискванията, които има към себе си, са извънредни. Той прекалено се пренапряга без почивка седмици и месеци наред.</p>
<p>Вторият етап е изтощението – физическо, емоционално, телесно.</p>
<p>През третия стадий се задействат първите защитни механизми. Какво се случва с човек, чиито изисквания са прекалени? Той излиза от социалните контакти, следва дехуманизация. Това е реакция на противодействие, защита, за да не стане изтощението още по-голямо. Интуитивно човек усеща, че му е нужна почивка, и силно намалява контактите си. Тези контакти, които са неизбежни, се правят с отвращение.</p>
<p>Четвъртият етап на прегарянето е по-усиленият вариант на това, което се случва при третия. Буриш го нарича „етап на отвращението“. Това означава, че на този етап човек не изпитва никаква радост. То е, когато сте се натровили от някаква храна. И само миризмата й след това предизвиква отвращение. Това е защитно чувство след отравяне. </p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Причини за прегарянето</span></strong></p>
<p>Причините са в три области – индивидуално-психологическа, когато човек изпитва желание да се отдаде на този стрес. Втората сфера – социално психологическата, е външният натиск. Това са различни модни течения, някакви обществени норми, натиск в службата, изобщо духът на времето.</p>
<p>Ако например смятам, че всяка година трябва да се ходи на пътешествия, но не мога да го правя, тогава не съм съответстващ на хората, живеещи в дадено време, аз съм извън приетия образ на живота. Този натиск е в скрита форма, но може да предизвика прегаряне.</p>
<p>Но има и трета причина, която е свързана с организацията на държавната система. Ако тя предоставя на човек твърде малко свобода, твърде малко отговорности, тогава хората са подложени на твърде голям стрес. И тогава трябва да се реструктурира системата и институциите. Но това е политически проблем.</p>
<p><strong><span style="font-size:14px">Смисъл не може да се купи</span></strong></p>
<p>Емоционалното прегаряне може да се разбере и като особена форма на екзистенциален вакуум, което ние установихме по емпиричен път.</p>
<p>Виктор Франкъл описва емоционалния вакуум като чувство на пустота и липса на смисъл.</p>
<p>Изследване, проведено в Австрия, по време на протести на 271 лекари, показало следните резултати. Лекарите, които намирали смисъл в живота си и не страдали от емоционален вакуум, нямали признаци на прегаряне дори когато работели много часове напрегната работа. И онези лекари, при които е установено високо ниво на емоционален вакуум, имали и високи нива на прегаряне, дори когато работели по-малко от колегите си от другата група.</p>
<p>От това следва изводът: смисълът наистина не може да се купи. Изработените пари не ти дават нищо, ако на работата си усещаш пустота и отсъствие на смисъл.</p>
<p>Синдромът на прегарянето поставя пред нас въпроса: наистина ли аз преживявам толкова емоционално смисъла на това, което правя? Смисълът зависи от това намираме ли нещо от личните си ценности в своята работа или не.</p>
<p>Ако ние намираме важен смисъл в кариерата, социалното признание, любовта на околните – това е лъжлив и повърхностен смисъл. Той ни струва повече сили и предизвиква стрес при всяка промяна на отношението на околните. И като следствие у нас възниква дефицит на работоспособност и преживяваме чувство на опустошение дори когато се забавляваме.</p>
<p>Като обобщение можем да кажем следното: прегарянето е крайно състояние, настъпващо в резултат на непрекъснато създаване на нещо, без преживяване по време на изпълнението. Тоест, ако в това, което правя, аз преживявам смисъл, ако чувствам, че то е хубаво, интересно и важно, ако се радвам на това и искам да го върша, прегаряне няма да настъпи, независимо дали работите повече часове. Но тези чувства не бива да са съпроводени с прекален ентусиазъм.</p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
