- Автор: Гласове
- 22 Sep 2023
- 1148
- 28
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Обучението по четене трябва да е лишено от задължителност, защото ако в него няма страст, емоционалност и, ако искате, мания, младите няма да четат. Няма да четат не само Кирил Христов, Пиер дьо Шарден или Ернст Юнгер, те няма да четат текстове по-дълги от една страница. Ние сме в ситуация, в която технологичната промяна и разцепването между популярната детско-юношеска линтература и училището са стигнали до такава фаза, че е застрашена процедурата по четене. Навремето през Просвещението великите текстове са създавали велики читатели, а сега, когато умира процесът на четенето, има шанс всичките текстове заедно, цялото печатно-културно наследство, да отидат в небитието. Това каза в предаването "Кръг Квадрат" литературоведът проф. Александър Кьосев.
Според него четенето не ценност само по себе си. Класическото четене е ценно, защото създава определен тип качества - концентрация, вдъхновено потъване в нещо, възможността да разбираш дълбочина. От тях най-застрашени са вниманието и концентрацията. Какво ще стане, ако не направим образователни усилия? Ще стане, че способни на концентрация, внимание и потъване ще бъдат малцина програмисти, а останалите ще ползват юзърфрендли иконки по лесния начин. Това означава, че ще възникват свръхелити и други - пълни консуматори.
Класическото четене на великите текстове е бавно, задълбочено, концентрирано, с въображение, с емпатия, с вдъхновение. Сега този процес е застрашен, защото консуматорското време е бързо, фрагментарно, на момента. Онова което предлагам е да използваме маниите и страстите на дигиталното поколение, за да инспирираме един процес на четене, който понякога се запалва, понякога не, и той е свързан с маниакални четива. Например, "Хари Потър", например "Здрач", например "Властелинът на пръстените". Тези текстове са мултимодални, те са на ръба между визуалната, вербалната и кинематографична култура и понякога мобилизират въображението на младите хора. Има скептици, които казват: "Късно е вече!", но според мен това вероятно не е така. Това не означава да не се преподава литературния канон, но той трябва да се премести в друга област на образованието, друг предмет по културна история. Там формите на задължителност ще продължат да действат.
Според културолога първата стъпка не е спасяване на литературния канон, а спасяване на четенето и думата е спасяване.
Трябва да намерим такива ниши на вдъхновение и посвещение в юношеската и детската култура, които позволяват преходи между техните страсти и фиксации и целите на едно класическо четене. Това означава формиране на мултимодална култура, между словестност и визуалност, която ще позволява скоци към стари неща, но не систематично изучаване и посвещаване на старото.
Ние трябва да спасим литуратурния канон по една фундаментална причина. Той е комуникация между живи и мъртви. Ако това бъде загубено, наричам това екологичен проблем, застрашен е културният хабитат, но той няма да бъде спасен с насилствени методи. Процесът на четене трябва да бъде отделен от културната история и да стане експериментален и творчески, и рисков.
