Павел Флоренски – по пътя към другия бряг

<p>По други сведения корените на рода са от Персия (Иран).</p> <p>През 1899 г. Флоренски завършва гимназия в Тифлис (днес Тбилиси) и записва математика в Московския университет.</p> <p>В Москва той се се потапя в атмосферата на прочутия "сребърен век", който тогава изживява своя (приказен за нас!) залез, влиза в средите на поети и философи, запознава се с Андрей Белий, а покрай него и с Брюсов, Балмонт, Мережковски, Зинаида Гипиус, Александър Блок.</p> <p>Публикува първите си текстове в списанията "Новый Путь" и "Весы", увлича се от философията на Владимир Соловьов и учението на архимандрит Серапион Машкин.</p> <p>По това време, съдейки по загатнатото в книгите му, младият студент математик минава през мъчителна духовна криза, прелом.</p> <p>Тъкмо тогава в ума му възникват първите очертания на замисъла, който по-късно ще се въплъти в "Стълб и крепило на Истината".</p> <p>Страниците на тази книга са запазили за нас ехото на страховити духовни катаклизми &ndash; такива са например изповедните признания на автора за странното и страшно състояние на абсолютното съмнение.</p> <p>Не знаем подробности за тайната страна на този период от живота му, но знаем резултата: математикът приема Христа, ученият се обръща към православното богословие. Издържа гнева на баща си &ndash; старият инженер не разбира този негов скок към една чужда, абсолютно различна жизнена сфера &ndash; и постъпва в Духовната академия в Сергиев Посад под крилото на преподобния Сергий, великия руски светец и "игумен на руската земя".</p> <p>През 1908 г. е готов първият вариант на "Стълб и крепило на Истината".</p> <p>През 1911 г. Флоренски приема свещенически сан, през 1912 г. става редактор на списанието "Богословский вестник".</p> <p>Замисълът на голямата книга зрее с години.</p> <p>През 1912 г. тя е представена за пръв път на академичната публика под формата на магистърска (докторска, както бихме казали днес) дисертация под надслов "За духовната истина", която Флоренски защитава зад стените на Духовната академия.</p> <p>В този вариант вече присъстват всички основни тези и идеи, но не и онази особена изповедна форма, която толкова много ни трогва днес.</p> <p>Окончателният вариант на "Стълб и крепило на Истината" излиза през 1914 г. &ndash; една многозначителна и страшна година, последната година на стара Русия и стария свят преди голямата катастрофа.&nbsp;</p> <p>Книгата излиза &ndash; и сякаш като продължение на духовните бури, бушуващи върху страниците ѝ, започва войната, после и революцията.</p> <p>Светът рухва, всичко се разпада, радикалното съмнение, само че вече не под формата на философска критика, а като реално всеунищожение и всеразрушение помита всичко. На границата между живота и смъртта философстващият субект може да наблюдава на свой собствен гръб резултата на своите експерименти...</p> <p>С един замах новата болшевишка власт слага край и на Духовната академия, и на Троице-Сергиевата Лавра.</p> <p>Мощите на светеца са заплашени от конфискуване; десетилетия по-късно излиза наяве почти авантюристичната история за това как главата на преп. Сергий е била спасена от болшевишки "арест".</p> <p>Заедно с неколцина свои най-близки помощници Флоренски изважда главата на преподобния от раклата с мощите и я заменя с черепа на граф Трубецкой, чийто гроб също се намира на територията на манастира.</p> <p>От там нататък спасената от гаврите на безбожниците глава ще бъде крита последователно от редица смели мъже и жени, рискуващи своя живот, за да се върне най-после тайно на мястото си през 1946 г., когато Сталин позволява новото откриване на Лаврата.</p> <p>Самият Флоренски оцелява. Засега...</p> <p>Нещо повече, първите жестоки болшевишки години стават за него време на своеобразен разцвет.</p> <p>Сякаш освежен от кървавата буря, разтърсила света, геният разгръща своите възможности.</p> <p>През 1918 г. той пише "Очерци на философията на култа", в началото на 20-те излизат известните му книги "Иконостас", "Обратната перспектива", "Философия на името" и математическият труд "Мнимите величини в геометрията".</p> <p>През това време той се връща към заниманията си с физика и математика, работи в областта на техническите науки и материалознанието.</p> <p>От щаба на съветската енергетика &ndash; "Главенерго" &ndash; разработва плана за всеобща електрификация на Русия, през 1924 г. издава голямата си монография върху диелектриците.</p> <p>Същевременно е секретар на комисията за опазване на художественото наследство на Троице-Сергиевата Лавра и в редица статии и трудове се изявява като блестящ теоретик и историк на живописта и изкуството.</p> <p>Още тогава започват да го наричат "новия Леонардо".</p> <p>Въпреки всички постове, които заема в комунистическата система, той си остава свещеник и доктор по теология, носи открито расото си и не крие своите антиматериалистически и антикомунистически убеждения.</p> <p>Естествено, властта на комунистите не би простила това и на най-големите си учени. Въпрос на време е да бъде набелязан и унищожен. През 1928 г. го изпращат на заточение в Нижни Новгород, но после все пак го връщат в Москва. В пресата започва кампания срещу него.</p> <p>На 26 февруари 1933 г. Флоренски е арестуван и след петмесечно следствие осъден на 10 години затвор. Изпращат го в трудов лагер в Източен Сибир.</p> <p>В лагерите Флоренски продължава да се занимава с научна работа. Работи в научноизследователския отдел на "Бамлаг" в експерименталната станция в Сковородино, където изследва възможностите за строителство върху вечно замръзналата почва на северната тундра; трудовете му лягат в основата на нова научна дисциплина.</p> <p>През 1934 г. палачите на гения го изпращат в зловещо известния лагер "Соловки", но и там той не спира научния си труд и патентова десетки нови изобретения.</p> <p>Известно е, че чехословашкият президент Масарик ходатайства пред Сталин за освобождаването на Флоренски, чехите са готови да му предоставят убежище в своята страна.</p> <p>Флоренски обаче отказва да напусне родината си. В едно от писмата си от това време той изповядва непоколебимата си вяра: "Научих се да бъда напълно доволен от съдбата си, когато разбрах, че животът на всекиго от нас, па и на народите, и на човечеството, се насочва от Благата Воля, тъй че не следва да се тревожим за нищо".</p> <p>Павел Флоренски е разстрелян без съд и присъда на 25 ноември 1937 г., след като е прекарал четири години в комунистическия Гулаг.<br /><br />Превел от руски: Андрей Романов</p>