Папа Франциск е най-влиятелният агент на украинския национализъм

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52893_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" style="height:340px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Някои читатели ме обвиняват, че съм против католицизма и че съм злопаметен. Това не е вярно и искам да изясня позицията си веднъж завинаги.</em></strong></p> <p><strong><em>На първо място, аз нямам абсолютно нищо против католиците като хора, нито им търся отговорност за действията на други в миналото. Въпреки това настоявам на правото си да говоря за това минало не за да обвинявам когото и да е днес, а за да почета паметта на милиони невинни хора, която отказвам да бъде изтрита от нашето колективно съзнание.</em></strong></p> <p><strong><em>На второ място, аз вярвам, че &bdquo;римският католицизъм&ldquo; (не признавам нито една от двете думи, тъй като за мен те са измамни, затова използвам термина Латинско християнство) е по своята същност агресивен, особено срещу Православната църква. С две думи, дали ще бъде чрез терор и изтезания, чрез &bdquo;икуменическия диалог на любовта&rdquo;, чрез &bdquo;посвещаването на Русия на Девата от Фатима&rdquo; или чрез циркулиращите слухове за &bdquo;Путин, който търси папската благословия&ldquo; &ndash; латинците винаги са искали да претопят православните християни и да ги подчинят на папата. Хиляда години история свидетелстват за този неоспорим факт.</em></strong></p> <p><strong><em>На трето място, аз вярвам, че &bdquo;помирението&ldquo; между католиците и православните е категорично възможно, но само ако първите истински и искрено се откажат от намеренията си да ни заглушат за случилото се в миналото или да ни обърнат към тяхната вяра. Това, разбира се, означава, че те ще трябва да загърбят самата сърцевина на своята религия (убедеността, че папата трябва да властва над целия християнски свят). Успеят ли да го постигнат, тогава помирението е напълно възможно. Ако не &ndash; това си е техен избор.</em></strong></p> <p><strong><em>В заключение искам да заявя, че тази тема (хилядолетната война между Католическата и Православната църква) e нещо, към което възнамерявам да се върна в близкото бъдеще с помощта на други автори, този път в контекста на Сърбия и Втората световна война. Няма начин да се разбере съвременна Русия (или съвременна Сърбия по този въпрос) извън този исторически и духовен контекст. Именно защото никой друг, изглежда, не мисли, че тази тема заслужава каквото и да било внимание, чувствам, че трябва редовно да я повдигам.</em></strong></p> <p><strong><em>Сейкър</em></strong></p> <div>&nbsp;</div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:20px"><strong>Папа Франциск е най-влиятелният агент на украинския национализъм</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52893_BBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2yiU4KT.jpg" style="height:300px; width:300px" /></p> <p><strong>Андрей Корибко</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Католическият папа прави повече от това само да разпространява словото на Ватикана по целия свят. Той проповядва и евангелието на украинския национализъм и виктимизация. Франциск влезе в заглавията, когато заяви, че масовите убийства на етнически арменци през последните дни на Османската империя са били &bdquo;първият геноцид на ХХ век&ldquo;. До голяма степен изгубено сред врявата е последвалото му твърдение, че &bdquo;другите два геноцида са били извършени от нацизма и сталинизма&ldquo;, явна отправка към дългогодишната кампания на украинските националисти да бъде признат Голомодорът за геноцид, на което Ватиканът и особено папа Франциск са пламенни поддръжници. Президентът Путин отбеляза в своята годишна сесия &bdquo;Въпроси и отговори&ldquo;, че &bdquo;опитите да се отъждествят нацизмът и сталинизмът са абсолютно безпочвени... Колкото и да е бил грозен режимът на Сталин с всички свои репресии и етнически депортации, той никога не се е опитвал да унищожи напълно дадена етническа група&ldquo;. Въпреки че неговите думи най-вероятно са в отговор на скорошното украинско законодателство, коментарът му е насочен също толкова към папата, колкото и към Порошенко.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Първата част на тази статия започва с преглед на историческата и политическата враждебност на Ватикана срещу православна Русия, включително ролята на католицизма и на неговия пълномощник Полско-литовската държава (Жечпосполита*), която те играят в конструирането на украинската държава. След това текстът изследва как и защо Украйна все още е бойно поле на тази епична сага и подробно описава геополитическите проекти на САЩ, които целят да трансформират страната в предна оперативна база срещу Русия. Втората част разбулва мита за &bdquo;геноцида&ldquo; Голодомор и показва как шепа радикални държави са иззели контрола върху темата за собствените си русофобски цели. По-нататък следва кулминацията с един по-задълбочен анализ на мнението на папа Франциск, че Голодоморът е геноцид, и неговите изявления в подкрепа на Организацията на украинските националисти &ndash; и двете му твърдения обслужват антируски интереси и по този начин превръщат папата в едно от основните действащи лица в новата студена война.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Първият срещу Третия Рим</strong></p> <p><u>От Рим към Москва</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>През вековете центърът на християнството се премества от запад на изток в резултат на определени геополитически тектонични движения. Започвайки с падането на Римската империя през 476 година, Византийската империя, или Източната римска империя, с център Константинопол, поема факела на християнското лидерство, както и наименованието Втори Рим. През следващите векове разликите между западното (римско) и източното (византийско) християнство се задълбочават дотолкова, че се стига до точка на духовна пропаст и когато Рим неуспешно се опитва да внуши своите възгледи на Константинопол, идва Схизмата през 1054 година. От тогава насетне Ватиканът винаги е бил враждебно настроен към Православната църква. Препоръчвам на читателя да прочете епохалното изследване в блога Fort Russ &bdquo;Западът срещу Русия: Ватиканът срещу Православната църква&rdquo;, за да получи по-задълбочени познания по темата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Нека обобщим събитията през следващото хилядолетие (колкото и да е трудно това да се направи накратко). След като Константинопол пада под властта на турците през 1453 година, християнският център отново се премества &ndash; този път в Москва. След покръстването на Владимир Велики в Крим и християнизацията на Киевска Рус през 988 година тази цивилизационна сфера попада под влиянието на православното християнство в резултат на културните и политически близки връзки с Византийската империя. След падането на Константинопол Москва поема факела на християнството и се превръща в &bdquo;Третия Рим&ldquo;, което създава огромен комплекс за малоценност в католическия &bdquo;Първи Рим&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Полският пълномощник</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>От тогава насетне Ватиканът пренасочва агресивната си геополитика от Мраморно море към Московското царство, като дори подкрепя източната военна кампания на клиентелистката си католическа държава Жечпосполита. Освен че окупира териториите на Киевска Рус и насилствено превръща православните поданици в католици, Варшава организира военна кампания срещу Москва през тъй нареченото Смутно време**, като дори превзема за кратък период руската столица от 1610 до 1612 година и затваря православния патриарх, който по-късно умира от глад като мъченик. Не много време след полската окупация руснаците се обединяват (както често правят през най-мрачните периоди от своята история) и започват кампания да прогонят поляците от изконните си земи в момент на слава, който в днешни дни се чества на 4 ноември като Ден на националното единство.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Католическото конструиране на съвременна Украйна</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>Освобождаването на Московското царство от поляците дава началото на близо двувековна борба, в която руснаците изтласкват заплахата чак до нейната родна територия (историческа прелюдия към това, което ще се случи по-късно с Наполеон и Хитлер, макар и в много по-кратък времеви период), като през цялото време полагат усилия да бъде възстановено цивилизационното наследство на Киевска Рус, което полските окупатори са се опитвали да заличат с векове усилия. Част от полския план е да се отделят духовно западните покрайнини на тези земи от своя църковен център, което впоследствие води до налагането на католицизма над православното население, първоначално населявало днешна Беларус и особено Украйна.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сред резултатите от това е създаването и популяризирането на Униатската църква (позната още като Гръко-католическа), един изкуствен религиозен конструкт, създаден от Рим, съчетаващ много православни практики с лоялност към католическия папа. Тази религиозна манипулация служи за разпространение на католицизма сред останалите православни &bdquo;крепости&ldquo; в региона и така насърчава мита за &bdquo;различната идентичност&ldquo; сред населението, което може да бъде стратегически задействано да увеличи съпротивата срещу Русия и да спомогне за забавянето на продължителната контраофанзива на Москва в опит да се освободи от поляците. През следващите векове духовното отделяне на части от съвременна Украйна ще бъде използвано като основа за конструирането на &bdquo;украинската нация&ldquo; от германския генерален щаб през 1918 година. Признаването от страна на Ленин на така наречената Украинска съветска социалистическа република през 1922 година създава условия за легитимирането на това ватикано-полско-германско творение.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Бойно поле Украйна</strong></p> <p><u>Заблудата на Ленин</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>Най-сериозното последствие от тази грешка на Ленин е, че съединявайки католическите прополски &bdquo;украински&ldquo; западни райони с новосъбудилите се руски православни източни територии, той създава една нестабилна зона, чиито западни части могат да се използват за дестабилизиране на цялата държава. Ако беше оставил двете части разделени и беше обозначил само западните територии на съвременна Украйна като &bdquo;Украйна&ldquo; поради чуждестранните им особености, ситуацията може би щеше да бъде много по-различна. Но така или иначе, откакто Ленин създава с декрет геополитическите граници на Украйна (които ще се разширяват по времето на Сталин и Хрушчов), цялата тази територия се превръща във фокусна точка на агресията на Запада, водена от обединените му политически и религиозни сили.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Политическа и религиозна агресия</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>Отличен пример за превръщането на Украйна в политическо оръжие е Полско-съветската война, в която Москва се опитва да освободи от чуждата окупация последните територии на Киевска Рус (които минават от полски под австрийски контрол и след това обратно под полски). Варшава отказва да се оттегли мирно от територията, тъй като осъзнава, че векове на католицизъм и полско влияние (политически и религиозни фактори) вече са я превърнали в отделна единица, и поляците успяват да удържат своя контрол над региона чак до 1939 година. Преди това полският лидер Юзеф Пилсудски проповядва политиката на прометеизма и Полша насърчава етническите малцинства в СССР (особено в Украйна) да надигнат глава срещу централната власт като &bdquo;прослава на своята независимост&ldquo; и да се отцепят, което след това ще ги превърне в полски сателитни държави. В крайна сметка, Полша не успява да постигне амбициозните си цели, но заветът за отделянето на Украйна от Русия продължава и до днес чрез Збигнев-&bdquo;без Украйна Русия престава да бъде &bdquo;империя&ldquo;-Бжежински и неговата &bdquo;Голяма шахматна дъска&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Да се върнем на Ватикана, който полага съгласувани усилия да къса части от обърканата Украйна след края на СССР и да разшири обхвата си на изток в изконни православни земи. Украинският премиер Яценюк посети папската държава миналата година с предложение за съюз, но поради нестабилността на режима в Киев и свързаните с нея неясни перспективи за успех на партньорството Франциск му отказа. Той вероятно щеше да приеме, ако предложението бе направено от по-солиден политически режим, тъй като целта на Ватикана винаги е била да проповядва католицизма на изток за сметка на Православната църква. Освен това Ватиканът се изправя срещу Москва и в геополитиката. Доказателство за това е &bdquo;Свещеният съюз&ldquo; (така го нарече списание &bdquo;Тайм&ldquo;), създаден по време на Студената война от папа Йоан-Павел Втори и Роналд Рейгънс срещу СССР. Ясно се вижда, че има установен прецедент и в днешни дни да се използва духовният авторитет на Католическата църква като параван за постигането на геополитически цели, което означава, че не е нелогично да се свърже подкрепата на папата за &bdquo;светия граал на руските националисти&ldquo; и Голомодора като геноцид с по-големи геополитически планове, насочвани от Вашингтон.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Геополитически проекти</u></p> <p>&nbsp;</p> <p>Нека разгледаме до какво ще доведат горепосочените планове:</p> <p>&nbsp;</p> <ol> <li><em>Разграничаване на Украйна от Русия</em></li> </ol> <p>Първата стъпка е да се предотврати повторното приобщаване на Украйна под руско влияние, било то икономическо чрез Евразийския съюз (както заплаши една година преди Евромайдана тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън), или военно през ОДКС***, чрез подчертаване на изкуствено наложената идея за украинската &bdquo;независимост&ldquo; (засилен католицизъм от Полша и създадени от Ватикана униати) и наблягане на виктимизацията (&bdquo;геноцидът&rdquo; Голодомор). Западната идея е, че ако Украйна, една братска и религиозно свързана страна, може да бъде накарана да намрази Русия и да се обърне срещу нея, то тогава същото би могло да бъде постигнато и с държави, по-малко свързани с Русия като Киргизстан, или както предлага асиметричният план за атака в Евразийските Балкани на Бжежински &ndash; дори и Татарстан и Чечения някой ден (отново).</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; 2. Елиминиране на стратегическата дълбочина на Русия</em></p> <p>Вторият етап се основава върху &bdquo;успеха&ldquo; на първия в настройването на големи популационни групи срещу Русия, но този път той включва и осезаемо военно измерение. Концепцията е да се направи от Украйна или де юре, или де факто (в сянка) член на НАТО, което на практика ще премахне ценната стратегическа дълбочина, която Русия притежава поради неутралитета на страната. Необходимо е да се спомене, че режимът на Цветната революция в Киев вече е ревизирал конституцията на страната, за да елиминира предишните позовавания на неутралитета на страната, и така членството в НАТО (било то де юре или де факто) може да продължи да се движи към Украйна с пълна сила. Колкото повече стратегическа дълбочина отнема НАТО от Русия, толкова по-вероятно ще бъде военният баланс да бъде загубен, което може да постави Руската федерация в позиция на ядрен рекет.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&nbsp; &nbsp; &nbsp;3. Преобърнатият Бжежински</em></p> <p>Последната фаза от въоръжаването на Украйна от САЩ цели Киев да инсценира действия, които биха провокирали руски военен отговор, за предпочитане прибързан и необмислен. В статията си &bdquo;Преобърнатият Бжежински&rdquo; предвиждам полско-американският стратег да се върне обратно към корените на войната в Афганистан, за да вкара Москва в клопка, но за щастие президентът Путин усети накъде отиват нещата и потвърди по време на своите &bdquo;Въпроси и отговори&ldquo;, че война между двете страни е &bdquo;невъзможна&ldquo;. Независимо от намеренията на президента обаче САЩ несъмнено ще продължават с опитите си да създават изкусителен претекст за руска военна интервенция с надеждата, че поредното клане на проруски настроени източноукраинци може би ще накара Москва някой ден да отвърне на удара.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Ползата от &bdquo;геноцида&ldquo; Голодомор</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Лепилото&rdquo;, което крепи плановете на САЩ, е способността украинците да бъдат обединени против Русия и точно тук е ключовата роля на мита за &bdquo;геноцида&ldquo; Голодомор. Той осигурява основите на обществената подкрепа и &bdquo;легитимността&ldquo; на свирепия украински национализъм (съвременната идеология на държавата) и неговото антируско управление, както и промяна на естествената украинска траектория от Русия към Запада.&nbsp;&nbsp; &nbsp;Ако този мит се разбули, всички планове на Запада са застрашени, но докато се вярва в него, докато бъде пропагандиран и дори &bdquo;легитимиран&ldquo; чрез &bdquo;авторитета&ldquo; на папата, той представлява най-голямото препятствие за споразумение между Русия и Украйна и служи като гориво за задействане на американската стратегия срещу Русия. Това е основната стратегическа полза от политизирането на глада през 1930 година и националистите се концентрират именно върху него, точно затова той е толкова силно пропагандиран в западния свят.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Изобретяването на &bdquo;геноцида&ldquo;</u></p> <p>Русия никога не се е опитвала да опровергае факта, че Голодоморът се е случил, но отказва да му поставя етикета &bdquo;геноцид&rdquo;, защото той е засегнал много други етнически групи освен украинците. Кирил Фролов, ръководител на украинския отдел в Института на страните от ОНД, обяснява:</p> <p>&bdquo;Русия споделя мнението, че това е ужасна трагедия... Добре известно е, че гладът през 1930 година е причина за смъртта на милиони украинци, но също така и на милиони селяни, които са живеели по поречието на река Волга, в планината Урал, Западен Сибир, Казахстан, Северен Кавказ и други региони. Всяка нация трябва да помни своите загинали, но е крайно време да забравим идеологията на Юшченко (определянето на Голодомора като &bdquo;геноцид&rdquo;). Освен това ние не одобряваме опита да се тълкува гладът в Украйна през 30-те години на ХХ век като геноцид само над украинския народ.</p> <p>Припомнете си как през 20-те години на ХХ век болшевиките извършиха геноцида над руския народ, унищожиха Руската православна църква и активно подкрепяха идеята за така наречената &bdquo;украинизация&ldquo;. Това е опит да се разграничат украинците от руснаците и да се заличат хиляда години обща история. Що се отнася до глада, той е следствие от политиката на индустриализация, упражнявана от Сталин. Това е конфликт между града и селото, който е обхващал цялата територия на СССР, включително руснаците и украинците. Това не е било геноцид, а социоцид, обвързан с политиката на индустриализация&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>RT (Russia Today) обобщи официалното становище по въпроса и заяви:</em></p> <p>&bdquo;Русия твърди, че гладът е бил причинен от съчетание на лошо управление, неблагоприятни метеорологични условия и катастрофалната политика на колективизацията, довели до трагични събития и до загубата на безброй животи сред много етнически групи, които са пребивавали на различни територии, не само в Украйна&rdquo;.</p> <p>Освен това излезе информация, че някои от данните за броя на жертвите, оповестени от украинското правителство, са били фалшифицирани.</p> <p>&bdquo;Както пише руският вестник &bdquo;Известия&ldquo;, Владимир Корнилов от украинския клон на Института на страните от ОНД е открил защо официалната бройка на жертвите от Голодомора се е увеличила значително след започването на кампанията на Юшченко. Според Корнилов така наречената &bdquo;Книга на паметта&ldquo;, публикувана на украинска територия, е пълна с фалшификации. Вместо реални жертви на глада, в книгата може да се открият алкохолици, загинали в автомобилни катастрофи и дори хора, които изобщо не са били живи през периода 1932&ndash;1933.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>В допълнение някои от разпространените фотографски &bdquo;доказателства&ldquo;, потвърждаващи &bdquo;геноцида&ldquo;, също са фалшифицирани.</p> <p>&bdquo;Тук имаме една снимка от Дороти Ланг, направена през 1936 година в Оклахома. Показваме ви и снимка от Фритьоф Нансен, направена в Русия, в областта Поволжие. Но и двете снимки, както и други фалшификати, са показани на изложба в Севастопол за украинския глад през 1932&ndash;1933 година &ndash; обяснява Меркулов от севастополския общински съвет, като показва и други стари фотографии. &ndash; Нека посетим официалния сайт на украинския президент. Сега отворете фотогалерията. Кликнете на обществени събития. Тук можете да видите следния фотос &ndash; Юшченко разглежда снимки, които изобразяват глада в Украйна през 30-те години на ХХ век. Но фотографията, която той гледа, е заснета от Фритьоф Нансен в Поволжието на Русия. Върху нея е написано: &bdquo;Глад в Русия&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Ние сме разсекретили всички документи, които се отнасят за глада в Украйна, от онези времена има само две автентични снимки. Останалите почти не се свързани с темата и не е сигурно дали изобщо са заснети в Украйна&rdquo; &ndash; казва пред RT Олга Гинзбург, служител в Украинския държавен архив.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Отхвърляне на лъжата</u></p> <p>Твърденията за &bdquo;геноцид&ldquo; са толкова съмнителни, че настроеният прозападно Съвет на Европа (въпреки че Русия е негов член), не желае да използва този термин, като отказва да назовава това събитие с фалшиво наименование. В свой възпоменателен доклад Съветът, макар да споменава, че Киев назовава тази трагедия &bdquo;геноцид&ldquo;, признава <strong>всички</strong> жертви на Голодомора, а не само украинските, и заявява, че:</p> <p>&bdquo;В Казахстан също милиони са станали жертви на масовия глад, а процентът на загиналите от неговото население се смята за най-висок сред всички народи на бившия СССР. Обикновено номади, казахите, които са отглеждали добитък, са били принуждавани да се установят на дадена територия и са били лишавани от животните си. Големият глад се смята за най-великата трагедия за народа на Казахстан.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В зърнопроизводителните области на Русия (средната и долната част на териториите около река Волга, Северен Кавказ, Черноземието, южната част на Урал, Западен Сибир и няколко други области) гладът, предизвикан от &bdquo;колективизацията&ldquo; и отнемането на собствеността на множество земеделци, отне милиони животи в селските и градските райони. Ако говорим в числа, можем да изчислим, че Русия е дала най-много жертви от всички държави в резултат на селскостопанската си политика.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Стотици хиляди земеделски производители са загинали в Беларус и република Молдова.</em></p> <p>Въпреки че тези ужасни събития са повлияли различно на всеки засегнат регион, резултатите са почти идентични навсякъде &ndash; милиони човешки животи са били безмилостно пожертвани за осъществяването на политиката и плановете на режима на Сталин&rdquo;.</p> <p>Нещо повече, дори прозападната &bdquo;правозащитна&rdquo; организация &bdquo;Мемориал&ldquo;, известна с отричането на съветското наследство и заклеймена като &bdquo;чужд агент&ldquo; според руското право, изненадващо представи силни аргументи срещу определянето на Голодомора като &bdquo;геноцид&ldquo; през 2010 година. &bdquo;Гласът на Русия&ldquo; дава цитат от &bdquo;Интерфакс&ldquo; и съобщава, че:</p> <p>&bdquo;Украйна има пълното право да направи правна оценка на престъпленията на съветското ръководство, но масовият глад от 1930 година не е геноцид срещу украинците &ndash; заявява Арсений Рогински, председател на руското правозащитно общество &bdquo;Мемориал&rdquo;, пред &bdquo;Интерфакс&ldquo;. &ndash; В сряда апелативният съд на Киев отсъди, че съветските и украинските болшевишки лидери са виновни за причиняването на Голодомора, или масовия глад в Украйна, в периода 1932&ndash;1933 година, който е наречен геноцид. Съдът постанови наказателното дело да бъде прекратено, тъй като обвиняемите Йосиф Сталин, Вячеслав Молотов и тогавашнато украинско правителство вече не са между живите.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Все пак аз все още не мога разбера точно какви документи са играли ролята на доказателства, че гладът в Украйна е бил геноцид&ldquo; &ndash; заявява председателят на &bdquo;Мемориал&ldquo;. Той твърдо вярва, че &bdquo;гладът в Украйна е обща трагедия, която е покосила Русия, Украйна и Казахстан и следователно, вместо да ги насъсква една срещу друга, тя би трябвало да ги обединява&ldquo;. &bdquo;Мемориал&ldquo;, голяма неправителствена организация, създадена в постсъветското пространство, изследва историята на репресиите по време на режима на Сталин и последвалата реабилитация на жертвите на политическия терор в бившия СССР.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Кой подкрепя мита за &bdquo;геноцида&ldquo;?</u></p> <p>Ако Съветът на Европа и прозападните чужди агенти вътре в самата Русия отказват да захапят стръвта за политизацията на Голодомора, кой подкрепя това становище? На първо място <span style="font-family:times new roman; font-size:12px">&ndash;</span> украинското правителство, което всъщност отрича Голодомора като &bdquo;геноцид&ldquo; със законодателен акт, приет през 2006 година при правителството на &bdquo;Оранжевата революция&rdquo;. Въпреки че правото му приписва &bdquo;нулева наказателна отговорност&ldquo;, то символично издига измамата до нивото на национален мит и част от украинското чувство за идентичност, с което улеснява изпълнението на посочените по-горе геополитически проекти на САЩ срещу Русия.</p> <p>Видната неоконсервативна и антируска писателка Ан Епълбаум е друг активист, който признава &bdquo;геноцида&ldquo; и има планове да издаде книга за &bdquo;много добре реализираното прикритие на Голодомора&ldquo;, като твърди, че съществува огромна конспирация, която цели да потули истината за това, което се е случило. В действителност истинската тайна е, че и други националности освен украинската са били жертви на глада пред 30-те години на ХХ век и това не е било геноцид. Описанието на личния живот на Епълбаум може би ще хвърли ценна светлина върху това защо тя толкова отчаяно иска да политизира тази трагедия. Нейният съпруг по случайност е Радослав Сикорски, бившият прозападен полски външен министър и настоящ председател на полския парламент, който е и един от създателите на инициативата &bdquo;Източното партньорство&rdquo; на ЕС през 2009 година, която създаде днешните проблеми на Украйна. Трябва да се отбележи, че точно както Виктория Нюланд и нейният неоконсервативен съпруг Робърт Кейгън координират своята антируска дейност, по същия начин действат и Ан Епълбаум и Радослав Сикорски.</p> <p>Друг геополитически аспект е фактът, че Полша и прибалтийските държави, общностите, които мразят най-много Русия освен сегашните украински власти, са сред шепата страни, които отъждествяват Голодомора с геноцид. Правителствата на тези държави имат пряк интерес да насърчават русофобията във всяка от нейните форми, включително историческия ревизионизъм, а и те са сред най-пламенните поддръжници на ултранационалистическото правителство на Украйна, откакто то взе властта чрез преврат миналата година. Не на последно място, това са държавите, получили най-силна военна подкрепа от НАТО от самото начало на кризата в Украйна, което допълнително доказва тяхното стратегическо значение срещу Русия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Ефектът &bdquo;Франциск&ldquo;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Димна завеса</u></p> <p>Най-влиятелният поддръжник на украинския националистически мит, че Голодоморът е &bdquo;геноцид&ldquo;, и единственият човек, който може да убеди обществеността, че това е истина, е не друг, а папа Франциск. За разлика от Полша и прибалтийските държави, които имат почти нулева роля в пропагандата на тази теория, Франциск разполага с аудитория, наброяваща над един милиард, която с внимание се вслушва в неговите слова и приема, че те са олицетворение на самата воля на Бог. Освен че е най-видният религиозен световен лидер, той привлича вниманието на милиони хора по целия свят, които не са християни, но се интересуват от това, което има да каже. Ефектът &bdquo;Франциск&ldquo;, пропагандиран от медиите обаче, е издигнал образа на папата до такива огромни размери в популярната култура и спомага за разрастването на култа към неговата личност, че вече е невъзможно някой да го критикува или обвини, без да се превърне в &bdquo;егоист&ldquo; и &bdquo;слуга&ldquo;. С две думи, папата се е превърнал в непристъпен персонаж за критиките, актьор, който може да работи безнаказано и най-важното, далеч от всякакъв медиен контрол върху неговите намерения.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Същността на въпроса</u></p> <p>Благодарение на връзката си с Католическата църква, папата е смятан за &bdquo;непогрешим&ldquo; и &bdquo;Божи човек&ldquo; (по същия начин се възприема и Далай Лама, що се отнася до будизма), подразбира се, че такова лице никога не би обслужвало политически интереси. Тази идея е абсолютно погрешна, тъй като е доказано, че папа Йоан-Павел Втори и настоящият Далай Лама са били използвани като политическо оръжие по време на своите &bdquo;религиозни&ldquo; кариери. Те са били употребявани от Щатите като оръжие срещу СССР. Очертава се същото да стане вярно и за Франциск, който в момента бие барабаните в чест на &bdquo;украинския геноцид&ldquo;, за да помогне на плановете на САЩ, на украинските националисти, както и на интересите на собствената си организация.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Обвинителят в &bdquo;геноцид&ldquo;:</u></p> <p>Преди да стане лидер на Католическата църква, Франциск изразява своите виждания за Голодомора в книгата си, която излиза през 2010 година &ndash; &bdquo;За небето и земята&ldquo;. В нея пише, че: &bdquo;хора, които са били жертви на кланета и преследвания &ndash; както през трите най-големи геноцида през последния век, над арменците, евреите и украинците &ndash; се борят за свободата си&ldquo;. В този цитат папата твърди, че смъртта на украинците по времето на Голодомора може да бъде сравнена със събитията, които са сполетели арменците и евреите. От това твърдение става ясно, че той приравнява нацизма с геноцида над евреите и сталинизма с геноцид над украинците.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Нека обърнем внимание и на друг много важен момент &ndash; Франциск лъже, &bdquo;че украинците са станали жертва на геноцид, защото са се борили за свободата си&ldquo;. В опит да изясним нещата, ще кажем, че предполагаемият &bdquo;геноцид&ldquo; не се е осъществил преди началото на 30-те години на ХХ век, а в този времеви период единствената украинска &bdquo;освободителна&ldquo; организация е Организацията на украинските националисти. За да просветлим неопитните читатели, тази организация е предшественикът на Украинската въстаническа армия (носеща отговорност за избиването на стотици хиляди поляци) и представлява идеологическата люлка на прословутия нацист Степан Бандера. Франциск открито защитава семето на украинския фашизъм и извращава историята, като представя едва протонацистка организация за &bdquo;добри момчета&ldquo;, а и си въобразява, че единственият адекватен отговор на съветското правителство срещу &bdquo;борбата за свобода&rdquo; е да причини &bdquo;геноцид&ldquo; над всичките си братски народи.</p> <p>На този етап е подходящо да припомним отговора на Путин, упоменат в първата част на тази статия, в която руският президент заявява, че: &bdquo;опитите да се отъждествят нацизмът и сталинизмът са абсолютно безпочвени... Колкото и да е бил грозен режимът на Сталин с всички свои репресии и етнически депортации, той никога не се е опитвал да унищожи напълно дадена етническа група&ldquo;. Тези думи го поставят в абсолютно противоречие с Франциск, който използва глобалния си амвон, за да проповядва точно обратното. Може би изглежда странно за някои, че аржентинецът Франциск се опитва да се намесва в бившите съветски въпроси и потенциално да влезе в сблъсък с Путин. Папата действително изпълнява много важна роля в контекста на новата студена война.</p> <p>&nbsp;</p> <p><u>Контекстът на новата студена война</u></p> <p>Историческият ревизионизъм е едно от постмодерните бойни полета на новата студена война, а Франциск е на път да се превърне в един от &bdquo;най-видните&rdquo; бойци на Запада чрез подготовката за откритата си кампания срещу &bdquo;геноцида&rdquo; Голодомор. Въпреки че в момента не набляга на нея (медиите се обсебени от арменския геноцид и реакцията на Ердоган), очаква се той да стане доста по-активен на този фронт в бъдеще, за да подсили трите основни антируски цели, които са основните компоненти в стратегията на Запада в новата студена война.<strong>&nbsp;&nbsp; &nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Опетняване на руската репутация</em></p> <p>Много необразовани кръгове из целия свят (особено на Запад) погрешно свързват СССР и неговата тъмна история с Руската федерация, а една от най-широко разпространените лъжи по тази тема е, че комунистическата държава по същество е &bdquo;руска&rdquo; държава. Привличайки по-широко внимание към Голодомора като &bdquo;геноцид&rdquo;, Франциск позволява на това неточно определение да се загнезди в умовете на хората, с всички негативни последици от него в контекста на настоящото напрежение. Това би могло да спомогне за зараждането на антируски настроения в целия Запад, както и за приемането за чиста монета на подлото твърдение на украинските националисти, че трагичните събития по време на Голодомора са били &bdquo;дирижиран от руснаците геноцид&rdquo; над украинците.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Легитимиране и подсигуряване на украинския национализъм</em></p> <p>&bdquo;Авторитетът&rdquo; и &bdquo;истинността&rdquo;, с които са заредени думите на Франциск според милиони по света, го правят най-опасния световен проводник на украинския национализъм &ndash; той защитава основите на тази идеология и я превръща в &bdquo;приемлива&rdquo; за масовата публика. Митът за &bdquo;геноцид&rdquo; и абсолютно погрешното твърдение, че това предполагаемо престъпление се е случило заради &bdquo;борбата за свобода на украинците&rdquo; (водена по това време от протонацистката Организация на украинските националисти), осигуряват по-голяма подкрепа за модерния фашизъм в Украйна, отколкото петте милиарда долара на Виктория Нюланд.</p> <p>Пропагандирането на идеята, че украинците са най-изстрадалият и потискан от всички народи на територията на бившия СССР, като се забравя за останалите над 150 националности, е опасно и от геополитическа гледна точка, тъй като насърчава &bdquo;украинската изключителност&rdquo; и &bdquo;оправдава&rdquo; действията на националистите в наши дни. Благословията и симпатията на папата към украинския национализъм стабилизират ядрото на геополитическия императив на САЩ в Източна Европа, като поставят рамката на социалнополитическите инженерни операции на Вашингтон, целящи да настроят цяла Украйна срещу Русия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Предизвикване на сблъсък между християнски цивилизации</em></p> <p>Един от най-често пренебрегваните детайли на теорията на Самюъл Хънтингтън в &bdquo;Сблъсъкът на цивилизациите&rdquo; е разделението на традиционно християнския свят на източен и западен. Макар със сигурност да съществуват определени културни и исторически отлики между двете деноминации, религиозните различия по никакъв начин не са основният двигател на геополитическата конкуренция между тях. По-скоро религията се използва като оръжие от Запада и своеобразен актив за постигането на предварително определени геополитически цели, като например унищожаването на потенциала на Русия като духовен център на православната вяра.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Признаването на Голодомора за &bdquo;геноцид&rdquo; от страна на Католическата църква и Организацията на украинските националисти и нейните &bdquo;борци за свобода&rdquo; е предназначено да привлече повече украинци към Ватикана с надеждата, че националистическият им гняв ще надделее над техния ангажимент към православието. Това контролирано от Запада &bdquo;духовно съблазняване&rdquo; цели да усили вече съществуващите прозападни политически и социални настроения в страната и по този начин да институционализира разделянето на Украйна между Запада и Изтока. Крайната цел на Франциск агресивно да разшири границите на западната цивилизация, предварително начертани от Хънтингтън, съответства с теориите му за възможен сблъсък между католическия и православния свят и по този начин твърдо разделя християнската вяра на геополитически сфери, зависещи от отношенията на техните политическите лидери със Запада.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сектантските планове на Франциск относно християнския свят са огледало на тези на Саудитска Арабия в ислямския - католическите/сунитски тълкувания на вярата са на &bdquo;правилната&rdquo; страна на геополитическия спектър, докато православните/шиитски са &bdquo;неправилни&rdquo;. Важно е да се подчертае, че геополитическата идентификация няма нищо общо с религията и макар да се случва някои вероизповедания да станат доминираща демографска характеристика в някои държави, това не е ключов фактор за тяхната външна или вътрешна политика. Атеистичен Китай например е също толкова враждебен към еднополюсната хегемония на САЩ, колкото и православна Русия и по-голямата част от шиитски Иран. От друга страна, православна Румъния и шиитски Азербайджан в момента са съюзници на САЩ (Букурещ лежи дълбоко в джоба на Вашингтон, а Азербайджан е потеглил по същия път). Разделението на религиозни сфери според различните вярвания и лъжливото прикрепване на политическа конотация към вярата служат като геополитически инструменти на тези, които определят границите, в този случай Ватикана, Саудитска Арабия и техните съюзници - американските стратези.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Заключителни мисли</strong></p> <p>Историята показва, че католицизмът се използва от Ватикана, за да руши устоите предимно на православното пространство, особено като средство за геополитическо противодействие на Русия. Макар Жечпосполита отдавна да не съществува (въпреки опитите на Варшава да я възроди), стратегическата цел на католическия прозелитизъм на изток все още е жива, а бойното поле продължава да бъде територията на Украйна. Многовековните опити на Папството да приобщава украинци към своята вяра са претърпели тактическа промяна чрез подкрепата за украинския национализъм, който служи едновременно на интересите на Ватикана и допълва геополитически и тези на Съединените щати. Франциск оказва натиск Голодоморът да бъде признат за геноцид над украинците. Освен това се опитва да подсили мита, че това престъпление е наказание за това, че протонацистката организация на националистите &bdquo;се е борела за свободата на Украйна&ldquo;. Това е доказателство за сходните интереси на Рим и Вашингтон. Въпреки че Франциск все още не е изиграл пълната си роля в това отношение, фактът, че той все още рони крокодилски сълзи по &bdquo;геноцида&ldquo;, откакто беше избран преди две години, ни показва, че може би опипва почвата, за да започне масова информационна офанзива в близко бъдеще. Ако папата продължава да бъде най-влиятелният агент на украинския национализъм, можем да очакваме, че неговите думи ще &bdquo;узаконят&ldquo; и институционализират тази идеология, основана на омразата, което на свой ред ще доведе до изключително тежки последствия за паметта ни за историческата истина и в допълнение ще улесни геополитическите планове на САЩ срещу Русия в новата студена война.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>* Андрей Корибко е роден, отгледан и получил образованието си в Съединените щати, но се установява за постоянно в Русия през лятото на 2013 година. Той получи магистърска степен по международни отношения от Московския институт по международни отношения през юни тази година и работи като политически анализатор и журналист в &bdquo;Спутник&ldquo;. Основните теми, които го интересуват, включват стратегиите на САЩ относно Евразия, цветните революции</em> <em>и неконвенционалните войни.</em></p> <p><em>** Жечпосполита &ndash; Полско-литовската държава, &bdquo;държава на двата народа&ldquo;, е дуалистична мултикултурна държава, съставена от кралството Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 година.</em></p> <p><em>*** ОДКС &ndash; Организация на договора за колективна безопасност, военен съюз в рамките на Общността на независимите държави (ОНД), регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между държавите, които са влизали в състава на СССР.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>