Отворено писмо до министъра на културата Вежди Рашидов

Отворено писмо до министъра на културата Вежди Рашидов
Уважаеми министър Рашидов, Макар и отдалеч, с огромна загриженост следя събитията в родината си – страната, която, лишавайки ме от перспектива, ме принуди да търся смислена реализация на живота си като музикант зад граница. Повярвайте ми, не съм щастлив от това, че  живея далече от рода си!
Тук, в&nbsp; чужбина, никога не успях да обясня на колегите си как е възможно музикантите в България да живеят с възнаграждение от 350-500 лв. месечно, плащайки почти средностатистически европейски цени. A как ли ще бъде възможно това сега, когато орязвате до безобразие оркестрите в провинцията?! Кой чуждестранен импресарио, диригент или солист би поискал да се ангажира с подобни формации инвалиди, каквито Вие създавате с така наречената си "реформа".&nbsp; Откъде сега тези колеги ще събират средствата, идващи до този момент от чуждестранните поръчки? Как ще продължи да съществува например фестивал като Мартенски музикални дни в Русе, създаден и оцелял вече 50 години, след като единственият останал голям филхармоничен оркестър е на разстояние от&nbsp; 300 км?! Имате ли представа какво означава това за русенци, за българската музикална култура?<br /><br />Ако като министър искате да оптимизирате музикалните институти, от Вас се очаква да го направите така, че да им дадете шанс да оцелеят. Ако Вие сте министър, а не ликвидатор, какви механизми предлагате на частната инициатива, за да се ангажира тя с дълготрайна подкрепа на културните институции там, където държавата явно няма средства? Какво сте направил за приемане на закон за спонсорството, от който най-заинтересовани са хората, които Вие би трябвало да защитавате?! Преди да отсечете дървото, посадено от хора, чиито имена са патрони на културата ни и са едно от малкото неща, с които можем да се гордеем, какво посадихте Вие?<br /><br />Давате ли си сметка, че ако в България най-сетне не бъде поставен като ЕТАЛОН поне един достойно платен оркестър, към който подрастващите таланти да се стремят, никой родител няма да окуражи детето си да се посвети на изкуството и по този начин ще унищожите и музикалните школи, и музикалните училища, че дори и консерваторията!!! Какво правите, за да върнете в България музиканти, високо обучени (за Вас безплатно!), от чужди държави, за да се ползва България от тях и да стимулирате чрез тях конкуренцията, от която нашето поприще има крещяща нужда? <br /><br />И не на последно място, не е ли срамно, г-н Министър, че една Румъния, която саркастично ни беше давана за пример като страна, докарана от Чаушеску до просешка тояга, показва политическа зрялост, духовна потребност и въпреки трудностите предоставя средства в размер от 6 млн. евро, за да съхрани международния си фестивал &bdquo;Джордже Енеску&rdquo;!!! В същото време у нас все по-агресивно се налагат Азис &amp; Co и всякакви други форми на културна деградация, а фестивали като &bdquo;Мартенски музикални дни&rdquo;, &bdquo;Варненско лято&rdquo; или &bdquo;Софийски музикални седмици&rdquo; трябва да се борят за оцеляването си! Нима съвременните ни политици не си задават въпроса какво ще им струва борбата с престъпността в училищата, ако продължават да унижават и дори да елиминират изкуството &ndash; най-сигурния и естествен противовес на простащината!<br /><br />Уважаеми г-н Рашидов, убеден съм, че една криза изисква реакция, но също така съм убеден, че трябва да се реагира адекватно. Ако в едно семейство парите не достигат,&nbsp; нормалното е родителите да се ограничават, за да има за децата, а не обратното. Умолявам Ви да преосмислите решението си! <br /><br />Ако въпреки всичко Вие не се чувствате способен да се противопоставите на правителствените си колеги, които със сигурност се опитват да Ви притиснат финансово в ъгъла, то настоявам да си подадете оставката и направите място на някой, който е способен да запази целостта на&nbsp; българската култура.<br /><br /><em><strong>Петър Найденов, възпитаник на Русенското национално училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" <br />соло контрабасист<br />Люцернски симфоничен оркестър<br />Швейцария</strong></em>

Коментари

  • User

    18 Sep 2010 18:57ч.

    Дано някой препрати това до пощата на министъра

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До user

    18 Sep 2010 22:14ч.

    Да не мислиш,че му пука ?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • drSubev

    19 Sep 2010 1:02ч.

    ВЕЖДИ АГА, ОСТАВИ ГО ТОЗИ МУЗИКАНТ ДА СИ ДРЪНКА ЗА КУЛТУРА, А СИ ГЛЕДАЙ СЛУЖБИЦАТА. НАЗДРАВЕ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • daqna

    19 Sep 2010 22:51ч.

    taka se 4ustvame vsi4ki ,koite sme v 4ugbina.Balgariq ni progoni.No mai taka im iznasq.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Митев

    21 Sep 2010 16:12ч.

    Г-н Найденов, не разбирам много от начините на финансиране на оркестри, та затова Ви моля да ни кажете оркестърът в който свирите от държавни субсидии ли се издържа? Т.е. правителството на Швейцария ли Ви плаща заплатите? Благодаря за отговора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Български музикант

    22 Sep 2010 21:28ч.

    Ох, желязко, просто ти пожелавам и на теб да живееш със заплатата на един оркестрант!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мария асенова

    23 Sep 2010 20:14ч.

    моля, да бъде направена проверка на читалище Георги Сава Раковски квартал Света Троица там през ноща е чалгаджийница нощно заведение пълно с престъпници и наркомани които се заключват към 11 часа и към 04 си тръгват целия квартал пищи и недоволства но г-жа Андреева ги покрива защото взима добри пари на ръка от страни на читалището през прозорчето на кухнята се чува оркестъра и не ни дава да спим силната музика като си тръгват има викове побоищ и крясъци неможе читалище да отдава под наем помещение за нощи заведения по закон излизнал на 5.06.09 в държавен вестник но никои неможе да ги спре молим за вешето съдеиствие

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПЪРВО ДА ИЗГОНИМ ДПС ОТ ВЛАСТТА, ЗАЩОТО БЪЛГАРИЯ ЗАГИВА!

    29 Sep 2010 0:06ч.

    Конгресът на турския език в Кърджали прокарва имперската политика на Анкара Вторник, 28 Септември 2010г. : Димитър В. Аврамов • Поредна демонстрация на усиленото и безнаказано турцизиране и обезбългаряване на Кърджали организира Анкара със съучастието на домораслите си поклонници с административни длъжности и научни титли. Във оформящия се като вилает на Високата порта град се провежда Петия световен конгрес на турския език - какъвто преди това се състоя в столицата на югоизточната ни съседка, в Киргизия, Крим и Северен Кипър. Ревностните му изследователи се съсредоточили главно върху неговите &quot;исторически корени, речников състав и богатство, пословици и фолклор&quot;. Съорганизатор е известният в миналото като бастион на българщината Софийски университет &quot;Свети Климент Охридски&quot;- в Организационния комитет на фамозния форум са д-р Татяна Евтимова и Харун Бекир, а в т. нар. Научен съвет и като лектор срещаме името на Ирина Спиридонова. В същата компания е и университетът &quot;Билкент&quot; в Анкара, а неговият ректор проф. Али Дограмаджъ е почетен председател на конгреса. Изборът на въпросната персона не е случаен - добре известни са тесните му връзки с ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган, поставило си фиксидеята да възстанови Османската империя чрез тоталното интегриране и проникване в нейните бивши вилаети, включително България. Има и една друга подробност, свързана с тази фамилия: бащата на ректора преди години бе назначен от военната хунта на Кенан Еврен след преврата през 1980 година за председател на Съвета за висше образование. И първата му работа бе да назначи в него привърженици на неофашистката партия на полк. Алпаслан Тюркеш и на нейната групировка за терористични опрерации и &quot;мокри&quot; поръчки &quot;Сивите вълци&quot;. Гостоприемен домакин в случая е общината, начело с Догановия послушник и клиент на прокуратурата - кметът Хасан Азис. Около него се спряга и името на Мюзекки Ахмет, шеф на Културния център &quot;Йомер Лютфи&quot; в Кърджали, който изпитва непреодолима слабост да се снима с представители на &quot;Сивите вълци&quot; и водачите на разни антибългарски изселнически организации като небезизвестната &quot;Бал Гьоч&quot;, например. Източнородопският град, както и т. нар. смесени райони у нас, отдавна са в полезрението на Анкара като място за осъществяване на нейната многопосочна великодържавна политика. Непрекъсната серия от симпозиуми, фестивали на турския фолклор, явни и тайни инструктажи на велможите от ДПС и височайши визити от югоизток са част от схемата за превръщането на тези територии в автономни области по етно-религиозен признак. Още повече защото според подробно разработената експанзионистична стратегия на Високата порта Кърджали е основен пункт за прокарване на ислямската дъга срещу православието от Босна и Косово през Родопите до Одринска Тракия. В същата схема са и паралелно провежданите в югоизточната ни съседка &quot;научни&quot; и по същество - антибългарски и антихристиянски сборища на тема &quot;Турската култура на Балканите&quot; или &quot;Османската цивилизация и нейните следи&quot; в региона. На едно от тях Главният секретар на президента Абдуллах Гюл - проф. Мустафа Исен, направи &quot;откритието&quot;, че първите заселници на Балканския полуостров не били славяните, а турците. Между тях имало и българи, но и те имали тюркски произход... Своеобразен връх в тази грубо шовинистична кампания за преиначаване на историята и разхубавяване образа на Турция и държавата на султаните е конгресът в Кърджали, без да е ясно сезирани ли са за него съответните български институции (включително външното министерство) и кой е дал разрешение за провеждането му. Може би участниците в него са обладани от безумните импровизации в една доктрина (т. нар. &quot;Слънчева теория&quot;) , създадена още по времето на Ататюрк, според която турският бил първоизточник на всички езици по света. Проблемът в случая обаче не е само в имперската политика на Анкара спрямо бившите вилаети, а и в готовността на духовни средища като Софийския университет да се поставят в нейна услуга - при това не за първи път. През 1995 година бе създадено Българо-турско дружество за културно сътрудничество под контрола на Анкара и нейните специални служби. Една от неговите основни функции бе да организира конференции в тон с ескалиращото икономическо, културно и религиозно проникване на Турция у нас. Лектори там бяха представители на СУ и такива родоотстъпници, като съавторката на антибългарския сурогат &quot;Митът Батак&quot; и преподавател в Нов български университет Евгения Иванова. Компания им правеха кадрови служители на Националната разузнавателна служба /МИТ/ и специалисти по преврати на чужда територия. Последваха симпозиуми, организирани от Алма матер, Шуменския университет &quot;Константин Преславски&quot;, нашият Център за изучаване на малцинствените проблеми (начело с поклонничката на Високата порта Антонина Желязкова) и турския културен институт &quot;Ататюрк&quot;. Последният е звено от цяла империя ведомства, които обезпечават теоретично и на практика грубото фалшифициране на историята и неоосманската стратегия на Анкара. Ето какви доклади с инфантилни &quot;прозрения&quot; четяха в нашите аудитории нейни представители с професорски титли: &quot;Турската култура и Йордан Йовков&quot;, &quot;Балкано - анадолско единство в процеса на сближаване със западното изкуство&quot;, &quot;Турската архитектура в България&quot; и пр. А заедно с тези &quot;симпозиуми&quot; участниците в тази антинаучна вакханалия организираха и пищна изложба на издания на Корана в една Светая светих на нашата духовност и знание - Народната библиотека &quot;Св.св. Кирил и Методий&quot; в столицата. Наскоро, както вече писахме, издателството на СУ тиражира манипулативния сурогат на американеца Джъстин Маккарти, към когото авторитетните западни изследователи се отнасят с презрително снизхождение. Но пък е топло обгрижван от Анкара заради готовността му да преиначава историята в нейна полза. Съчинението му е напълно в духа на имперските блянове на ислямисткото правителство начело с Реджеп Ердоган и носи знаменателното заглавие &quot;Смърт и изгнание&quot; с подзаглавие &quot;Етническото прочистване на османските мюсюлмани (1821-1922)&quot;. Текстът напомня и за циничните и поръчкови &quot;изследвания&quot; на набедени учени от югоизток, според които арменски геноцид не е имало и че отделни конфликти били предизвикани от... нападения на арменците срещу армията на младотурското правителство. Така че не ни учудва срамното съучастие на Софийския университет в провеждането на конгреса на турския език в Кърджали, който налива вода в неоосманската мелница на Високата порта. Изненадващо и крайно недопустимо е безхаберието на няколко правителства в София, което позволи градът и областта да се превърнат в нещо като държава в държавата - под монопола на сепаратистката партия ДПС и нейните съветници от Анкара. Изненадващо е и неразбирането в някои среди, че ставащото там всъщност е поредната опасна провокация срещу България и християнството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоян Филипов

    01 Окт 2010 0:59ч.

    &quot;Докато другите ходеха на манифестации, аз обикалях Франция и други западни страни и ...&quot; Думи на Вежди Рашидов по една телевизия. Простотата може да е свещенна, но простотията си е простотия и когато си министър и когато биеш полицай пред сградата на общината за да паркираш джипа си неправилно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • НЕ ИСКАМЕ ВЕЖДИ РАШИДОВ ДА Е МИНИСТЪР

    06 Окт 2010 23:41ч.

    Ердоган дойде у нас като в турски вилает и постигна целите си Димитър В. Аврамов Посещението на турския премиер Реджеп Ердоган у нас приключи с взаимни пожелания за укрепване на двустранното сътрудничество, подкрепа на София за &quot;европейското бъдеще&quot; на Високата порта и витиевати изявления на госта около проблема за обезщетенията на тракийските българи и скандалите в Главното мюфтийство. Школуваният в азиатско притворство неоосманист и поклонник на Шериата хвърли в публичното пространство добре премерени, но целенасочени послания, които някои овластени хора и набедени анализатори така и не можаха да разчетат. Но пък той изпълни целите си: да чуе публично, че може да разчита на българска подкрепа за влизането на Турция в ЕС; да охлади надеждите ни за компенсация на избитите и прогонени от домовете им в Източна Тракия и Мала Азия наши сънародници през 1913 година; да осигури енергийната ни зависимост от Анкара, чрез прокарване на отсечка от газопровода &quot;Набуко&quot;; да подкрепи нейното протеже в Главното мюфтийство Мустафа Хаджи, неглижирайки решенията на съда в уж суверенната ни държава и разбира се - да инструктира петата си колона ДПС, което напоследък се разтърсва от явни и тайни противоборства. Затова Ердоган предпочете да приеме в покоите си в столичния гранд - хотел &quot;София&quot; любимецът на турските специални служби Касим Дал, вместо доскорошният им фаворит Ахмед Доган - обяснено със смехотворното: &quot;технологичен недостиг на време&quot;. А покрай всичко това се опита да реанимира темата за построяването на огромен язовир на Тунджа в южната част на нашата страна, от който ние ще търпим единствено загуби, за разлика от югоизточната ни съседка. Междувременно обяви турските строителни фирми за едни от най-добрите в света и похвали скандалната &quot;Мапа Дженгис&quot;, която не била виновна за забавянето на магистрала &quot;Люлин&quot;. Но &quot;пропусна&quot; да каже за съзнателното й размотаване и че българските работници на нейните обекти бяха третирани като ратаи с нищожно заплащане и наричани &quot;гяури&quot;. Медийни пиар-акции пък трябваше да подсигурят потока от тиражирани заблуди, предназначени за неинформирани наивници и домораслия слугинаж на Високата порта. Една от тях засяга сепаратистката партия ДПС, която неуморно и безнаказано осъществява имперската политика на Анкара спрямо България - вече 20 години. Ердоган не виждал повод за безпокойство от контактите им с ДПС, защото то било основано &quot;в съответствие с българската конституция и закони&quot;. И понеже отвъд югоизточната ни граница живеели милиони хора с &quot;български корени&quot; взаимодействието им с Догановата етно-корпорация трябвало да се приема за нормално. Единственото вярно нещо в тази тирада е, че в Одринска Тракия до Анадола наистина живеят милиони хора с нашия корен - наследници на насилствено ислямизирани християни през вековете османско &quot;присъствие&quot;, асимилирани и по времето на Републиката пак със същите средства - всевъзможни зверства и мракобесно законодателство. Азиатското лукавство на госта, съпроводено с откровен цинизъм, премина всякакви граници, когато ни бе заявено, че проблемът с обезщетенията на тракийските българи и изпълнението на клаузите по Ангорския договор от 1925 г. вече не стоят на дневен ред. Там всичко било урегулирано, имало и специална смесена комисия по въпроса - създадена по искане на Анкара, за да протака и размие нещата в нейна полза. И увлечен от поредния си демогогски пристъп Ердоган обеща: &quot;Турция работи изцяло на базата на документи и ако хората успеят да докажат собствеността си, ще бъдат обезщетени&quot;. В случая става дума за наследниците на 52 хиляди семейства от Източна Тракия и Мала Азия - избивани като животни без разлика на пол и възраст, прогонени от собствените им домове голи и боси. Според новоизлюпения привърженик на халифата навярно те е трябвало да носят под окървавените си ризи нотариалните актове за своето имущество. Отделно е, че всеки опит на наши сънародници да надникнат в турските архиви и кадастри от миналото се посреща на нож и на практика е невъзможно. Освен това повече от фактите там са заличени или преобразувани по начин, който устройва башибозушките шайки, които по заповед на турската държава се настанили в къщите на нашите многострадалци - цинично наричани от Високата порта &quot;изселници&quot;, вместо истинското &quot;бежанци&quot; и жертви на нейните главорези. А докато Анкара последователно работи за възстановяване на Османската империя и провокира с агресивното си поведение дори доскорошните си съюзници и западните столици, включително Брюксел, някои у нас предпочитат да стоят с глава в пясъка. Други леят похвални слова в полза на Анкара, които, освен че доказват отчайващата неинформираност на авторите им, граничат с идиотизъм. Връх на това е едно смехотворно, ако не беше отблъскващо слугинско антрефиле в софийски вестник. Ето какви безумни прозрения четем в него: подкрепата ни за влизането на Турция в ЕС била &quot;приятна изненада&quot;. Трябвало да си го кажем &quot;ясно и простичко: България ще има голяма полза&quot; от това, защото &quot;ние преставаме да бъдем външна граница на съюза&quot;, което било &quot;добре дошло в развихрения свят, а пък Турция е &quot;голям интерес за нас&quot;. И още:&quot;Казано сериозно - Турция е шанс за Европа да има досег и с друга култура&quot;, това &quot;в 21- ви век си е чист геополитически джакпот&quot;... Ако подобно глупаво словоблудство може да намери място по страниците на вестник, обслужващ парламентарно представена партия в опозиция /със съществен принос за разгрома на съвременна България/, това е по-малкото зло. Нескопосните опити да се внушават на обществото инфантилни тези - също. По-голямото зло е в неспособността на всички, управлявали страната в последните двадесет години, да разберат, че слугинското заиграване с Турция и подкрепата ни за нейното евентуално членство в ЕС е крачка към гибелта на българската държавност.Срамно и обидно е да ни управлява и една протурска партия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Веселин Байчев

    07 Окт 2010 6:07ч.

    Петьо, (надявам се, че си спомняш кой съм) един от резултатите от &quot;реформата Рашидов&quot;, където той лично е замесен е: в Кърджали актьорите от турския театър, който беше събран с българския, въпреки че носеше името на майката на &quot;министъра&quot; - Кадрие Лятифова&quot;,и не били съгласни с това, решили да си направят ЧАСТЕН еатър за около 1 милион лв, които щели да осигурят &quot;богати&quot; турци вън от България. Представяш си какво ще проповядва този частен, финансиран отвън, турски театър. (По същия начин, по който &quot;фестивалът&quot; в Солотурн финансира и определя репертоара и изпълнителите на Русенската опера.) На тези неща някои им викат &quot;културна политика&quot;. Дай ми мейл, да ти пратя моята статия &quot;С колбасарски нож срещу българското&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи