Отглеждането на българския зрител

<p>Ето така, малко на ангро, но с щедър хейт, може да се обобщи години наред тонът в ширещите се коментари под статиите, описващи поредния скандал или протест в гилдията, премиера или рецензия за роден филм или пък интервю с режисьор. Обидно, грозно, ужасяващо, просташко, гадно, арогантно и тъжно, много тъжно. Честито на печелившите, отгледахме си целенасочено такава публика!</p> <p>А може би е вярно?&nbsp;<br /> Наистина ли българският зрител не разбира и отказва да разбира собственото си кино и защо толкова го ненавижда?&nbsp;<br /> Подценяваме или надценяваме родната аудитория?</p> <p>И за кой зрител говорим? За масовия. Не само този от големия град (София не е България!), но и от най-затънтената провинция, където няма киносалон от години. А можем да говорим и за кръга от зрители, има и такива, които все пак се интересуват какво се случва в родното ни филмопроизводство. Чат-пат отиват на български прожекции, ала пак не са възторжени достатъчно. Ако ние не сме убедени, че нашето кино е на ниво, как убеждаваме чуждия зрител? От друга страна &ndash; българското кино събира повече зрители навън, отколкото в собствената си страна. Парадокс.</p> <p>Статистика за броя на зрителите на български филми, в сравнение с чужди (американски, европейски и други) може да бъде открита на сайта на <a href="http://www.nsi.bg/bg/content/3627/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8">Националния статистически институт за периода 2007&ndash;2013</a> (виж екселската таблица) .&nbsp;<br /> <br /> Нещо не е никак наред, при това от години, погледнато от всички страни на барикадата. И от пиедестала на филмопроизводители, и на участниците във филмопоказа и потребители на филмовата култура. И не на последно място &ndash; държавната културна политика. Защото, каквото и да си говорим, киното е вид стока, но и също така е носител и на категориите забавление, изкуство, идентичност, памет&hellip; Ако сега изляза на улицата и питам кой е Васил Гендов, малцина ще отговорят &bdquo;<em>бащата на българския филм</em>&rdquo;. Помолете младото поколение до 20-годишна възраст да изброи пет родни филма от историята на българското кино, пет звезди от епохата, предполагам, че доста интересни отговори или по-скоро липса на такива ще получите. Не можеш да не знаеш кой е Апостол Карамитев, а бога ми &ndash; пълно е с такива неинформирани лица, които обаче знаят много добре коя е Нина Добрев, с което не омаловажавам присъствието й в американското кино. Какво пък и да искаме повече, когато филмотечният ни архив е в окаяно състояние. Срамота. И много тъга.</p> <p><br /> Комуникационният канал отдавна е скъсан и става все по-отчайваща ситуацията, добре подхранена и от множеството дрязги, които съпровождат киногилдията, и въобще целият статус на аморалност и бедност (всякаква &ndash; и материална, духовна) в държавата. Най-пресният от които е изборът на филм, който да представлява България в състезанието за чуждоезичен &bdquo;Оскар&ldquo;. (Не си позволявам да го категоризирам, просто защото не съм видяла всички ленти, подложени на гласуване от комисията, и би било некоректно.)</p> <p>Дотам ли стигнахме? Защо позволяваме мълчанието и страхът уютно да се настанят в гилдията. Големият акцент според мен не толкова и в разделението стари/млади (с което не казвам че го няма), а в порочността на механизма, в системата на индустрията, правото на равен старт, морала. И най-вече на <strong>националната културна стратегия, която е неадекватна</strong>.</p> <p>Трудно се взима страна и трудно се превръща в обществено значим проблем и когато публиката е встрани. Толкова й е втръснало. Все тая й е дали ще представяме по някакъв начин България на Оскарите, щото става въпрос за българското кино. А и тегне (не без основания) негативната презумпция, че никога няма да вземем &bdquo;Оскар&ldquo;, както и Нобелова награда за литература. И въобще &ndash; &bdquo;<em>пак се изложихме пред чужденците</em>&rdquo;.</p> <p>Проблем има, при това много сериозен, ултраболезнен, и трябва да се дебатира достойно и с разум от всички.&nbsp;</p> <p>Същевременно през последните години все пак се радвахме на&hellip; не бих казала точно възход, ами някакъв вид съживяване, обвързано, къде повече и къде по-малко, и с новите игрални сериали. Появиха се и доста качествени млади и не чак толкова млади режисьори (някои от тях независими), които със своите пълнометражни и късометражни филми се представят забележително по международните филмови фестивали. (Че успяха и не малко зрители да вкарат в салоните ни!) Те са на конкурентоспособно европейско ниво. А трябва да се подчертае &ndash; чрез киното се представя България и никога не знаеш дали на привидно по-скромен фест няма да се открие възможност и от това да последват повече дивиденти.&nbsp;</p> <p>Това обаче като че ли остава вън от полезрението на голяма част от масовата аудитория, за която е все тая май дали си влязъл в селекция на Кан, Берлин, Сънданс или в Прищина, Дака или Бризбън&hellip; Щом носи дамгата &bdquo;<em>български филм</em>&rdquo;, няма какво да му се отдава внимание по нашите ширини. Толкова ли са всички бездарни, толкова ли ужасяващо се е настанил по екраните стереотипът и предразсъдъкът за некадърност?&nbsp;</p> <p>Няма какво да се лъжем и да лицемерим &ndash; вярно е, че се появиха в екранното ни пространство негледаеми и за професионалиста заглавия, който бяга с вик от салона на фаталната 20-а минута (ако въобще издържи дотам) и се пита: &bdquo;<em>Бе тия кинотворци не гледат ли поне малко чужди филми, поне малко образци от филмовата история не са ли останали в главата им</em>&rdquo;. Битуват все още и лошите практики в киноезика ни &ndash; хроничните болести на кинематографа ни, които демонстрират <em>неуважение към зрителя</em>.</p> <p>Няма от години яснота за кого е киното ни &ndash; за публиката, за себеизразяване, за международните фестивали ли? Защото това са три различни вектора, ако се съберат и преминат през общата точка, би било прекрасно, но разбира се, това не винаги е възможно. Но пък и защо да не се направи опит.</p> <p>Мисля обаче, че все пак новите лица на българското кино правят точно това &ndash; опитват се да излекуват игралните филми. Поне затова трябва да се уважава родната продукция, а не да се осъжда на смърт априори. Уви, ще им трябва много време и усилия на новите кинаджии за да върнат доверието на българския зрител. Дано да успеят!&nbsp;</p> <p>Погледнат отблизо и в дълбочина, проблемът за връзката зрител &ndash; бг кино е ужасно комплексен и натоварен с множество утежняващи обстоятелства. Ако се поставим на мястото на зрителя, дори можем да заемем неговата страна. <em>Реално някой попита ли българската аудитория какво иска да гледа и какво си представя?! </em></p> <p>От 1989 г. не е правено социологическо проучване, което да е фокусирано около кинопроблематиката и да ориентира за нагласите на публиката. Крайно време е това да се случи, както и да се приложи маркетингов инструментариум при изследването на фокус групи, които да дадат ясна представа за зрителските вкусове, интереси и критерии. И на ниво замисъл, и на ниво постпродуция. Тоест активирането на гражданското общество по един или друг начин, защото българското кино се нуждае от българския зрител преди всичко. Друг въпрос е имаме ли сили наистина да отговорим на очакванията на зрителите. Ако искат фантастика, означава, че бюджетът за кино за една година може да отиде за един-единствен филм, чието изпълнение може и да е съмнително. Сложна работа.</p> <p>Филмовата култура в световен контекст се разширява непрестанно. Киното има удивителната способност да мимикрира и може да бъде всякакво &ndash; и елитарно изкуство, и чисто забавление (<em>entertainment</em>). Преди всичко е странен хибрид между занаят и талант, като съотношението между двете варира всячески. Киното е синкретично изкуство и колкото повече искаш да го натоварваш със смисли, послания, символи, толкова повече ти трябва майсторство. Но и също така добре отгледан зрител, който да е излязъл от примитивната си фаза на наблюдател на движещи се картинки. За да може да разчита вътрекадровите пластове и позиции, да прави асоциации и да има пространство да надгражда в главата си видяното от екрана. Ето в този аспект държавната културна политика от достатъчно време насам работи целеустремено да се формира темелно проста и необразована маса, чиито представители се обиждат, когато ги попиташ &bdquo;<em>коя е последната книга която си чел(а)?</em>&rdquo;.</p> <p>Прелюбопитно е да се разровите в коментарните страници на киносайтове &ndash; наши и международни. Сравнете за дадено доказано качествено заглавие реакциите на двете потребителски групи. У нас ще ви се набие веднага на очи липсата на нормалност и умереност. Доминира просташкият тон и посредствен правопис. Елементарното словоблудство е примесено с арогантен замах и ганьовско всезнание, отричащо образеца. Защото не се зачита авторитетът на авторството. Аудио-визуалната среда възпитава и трайно формира вкус, стил, възприятие, потребност. Ето обаче какво се случва, когато е препълнена с чалгарство, кич, пошлост, примитивизъм, нулево и поднулево ниво на елементарна обща и визуална култура. Капанът на порочния кръг е щракнал &ndash; нашият мил роден ултрамасов потребител не иска и да се научи на нещо различно. Не му трябва, когато цялото битие е безмозъчно и стремежът е единствено към оцеляване.</p> <p>Всичко това ще се мултиплицира успешно в телевизионното и печатното пространство, в което отдавна няма достойно място не само за качествена критика, но и за добре и умно написани филмови новини. Имаме вече само едно специализирано списание за филмова култура &ndash; <em>Кино</em>, и толкоз! А издания като американското <em>Film Quarterly</em>, френското <em>Cahier du Cinema</em>, британското <em>Sight &amp; Sound</em>, руското <em>Искусство кино </em>и още много други са институция десетилетия наред. Как другите успяват?</p> <p>Киното е за голям екран. Съвсем различно се възприема филмът в салон, отколкото пред телевизора или монитора на компютъра. Киномрежата в страната е съсипана. Всячески. Дори и киносалоните не издържаха при субсидия от<em> Europa Cinemas</em>, просто защото българската публика губи навика да гледа и европейско кино. Практиките на подвижния, пътуващ кинематограф са хубави, но са сезонни, недостатъчни и реално ни връщат в пионерските години на киното в България. Ами ако е така &ndash; да направим още една крачка към началото на ХХ в. с училищния и читалищния кинематограф. Киното така или иначе носи и мисията да образова.</p> <p>Друга гореща точка е разпространението на българското кино. Кой регулира и наблюдава това? Има случаи, когато продуцентът прецаква показа по екраните или пък не пуска филма по фестивали. Има субсидия за разпространение, но и там винаги нещо куца. Програмацията на български филм в салоните на моловете също е проблемна. Е, кой ще отиде в делничен ден в 16,00 да гледа родно заглавие? Закопаване par excellence.</p> <p>В този контекст един интересен пример от държавната кинореформа в Южна Корея &ndash; стимулиране на производството и вкарване на квота в киносалоните, които се задължават над 140 дни в годината да показват корейско кино. Да, ето образец на качествената национална културна политика. Благодарение на корейското кино и корейските сериали, като част от масовата емблематична визуална култура на страната, тръгна <em>Hallyu </em>(<em>Халлю</em>) &nbsp;&ndash; корейската нова вълна от края на 90-те. И в корейското филмопроизводство има всичко и като качество, и като количество. Затова генерират приходи и могат да си позволят дори да направят онлайн платформа със специален достъп за професионалистите (продуценти, търговци, критици), през която да се гледат непоказаните никъде все още филми. Да се върнем в България. Пишейки това, съзнавам, че до този момент не можем да наместим у нас нито един успешен международен модел на киноиндустрия и филмови практики, така че да тръгне гладко и успешно. Все нещо буксува. Менталността ли пак ни е проблем, или просто всичко е сбъркано изначално и безкрайно? Май и двете.&nbsp;</p> <p>И така &ndash; да стигнем до държавното финансиране, срещу което българският зрител също роптае, с право, защото е данъкоплатец. Ами не може без него, съжалявам, във всички нормални страни съществува под една или друга форма. Както има и независими продукции. (Да не забравяме и че аматьорската ниша е отворена и вече има играчи и в нея. Всъщност всеки, ако иска, може да снима и да монтира в домашни условия. Да качи творението си в онлайн канал и да се окаже, че е направил смислен продукт. Защо да го подценяваме?)</p> <p>Щом правим национално кино, държавата трябва да участва. Въпросът е откъде да идва държавната субсидия. Любопитното е, че след Македония Босна и Херцеговина учредява Фонд за подпомагане и финансиране на националното кино, който да допълва държавните субсидии чрез отчисления от печалбите на онези, които търгуват с аудио-визуални продукти. Чудесно решение. Но не и единствено.&nbsp;</p> <p>От тук насетне обаче имаме още един порочен кръг, който трябва да се разчупи и тотално реформира. Системата, по която държавната субсидия достига до кинаджиите, които не желаят да бъдат независими или които са обвързани с копродукционни договори. Абсолютно наложително е не само да се разнообразят съставите на комисиите, но и да се поставят доста по-ясни и видими критерии, а също така регулации. Като например &ndash; съответният кинопроект за кого е? С колко и какви филми представяме България чрез киното по международните фестивали. Какви продукции ще оставим само за българските екрани. Тук трябва и да се помисли сериозно и категорично за залагане на чистите жанровите рамки, при това в разнообразие, за да не стават добре познати тюрлюгювечи, нито пък да се пренасищаме от филми за мутрите и соца. Ясно да е: правим комедии, правим исторически филм, правим екшън, правим романтична мелодрама, кримка, пресъздаваме социално ангажиран сюжет или психологически трилър, ужаси, мюзикъл&hellip; И за кого &ndash; за моето поколение ли е, за баба ми или за тийнейджърите? Къде ни е детското кино например? Ми няма го и него.&nbsp;</p> <p>Проблемите са страшно много. Трябва много прецизно да се мисли, дискутира и изработи решение, при това от един по-широк кръг участници, а не от обичайните заподозрени, които винаги ще отнасят негативите. Реално всички страдат и няма печеливш, докато са въвлечени в порочния кръг. Българското игрално кино е такова, каквото си го направим. Българският зрител &ndash; също.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>