Острова и европейската му рамка

Или има нещо сбъркано в тази оптика, която пропуска да забележи например първата минипола, показана върху корицата на английското издание на списание Vogue през 1962, или пък зачатието на поп арта също в Англия около средата на 50-те години? <p><strong>Най-модерната страна</strong><br /><br />Монографията на Франц-Йозеф Брюгемайер &ldquo;История на Великобритания през ХХ век&rdquo; е разгърнатият утвърдителен отговор на този реторичен въпрос. Макар и с много уговорки германският историк обявява Британия за &ldquo;най-модерната страна на Европа в редица важни области&rdquo;; едно дръзко твърдение, което той смекчава към края на книгата си и което, както сам признава, противоречи на разпространената представа за една страна в плен на традициите и условностите. Всъщност централната му теза е по-прецизно фокусирана и гласи: редица магистрални развития в икономиката, политиката и обществото на Британия през ХХ век настъпват по-рано или дори много по-рано, отколкото на континента. <br /><br />Още около 1900 Британия е &ldquo;едно урбанизирано индустриално общество&rdquo;. Тук земеделието и свързаните с него обществени проекти и политически движения са без особена тежест, докато бремето им на континента се усеща чак до 50-те години. Брюгемайер отбелязва, че кралица Виктория е още жива, когато се извършва преходът към обществото на услугите, чиито главни параметри са утвърждаването на Лондон като световен център на финансовото дело и възникването на значителен потребителски сектор. В тази светлина &bdquo;Бийтълс&rdquo; са символът на едно универсално явление, зародило се в Британия по-рано, отколкото в континентална Европа &ndash; потребителската култура, която постепенно завладява обществото и икономиката. <br /><br /><strong>Евроконвергенция</strong><br /><br />Цената на това ранно узряване според автора е в загубата на империята (превъзмогната без съществени сътресения), свиването на промишления сектор (английската автомобилна индустрия е само сянка на някогашната си мощ) или в рисковете (повишени от актуалната криза), свързани с прекомерната зависимост от банково-финансовия ресор. Същевременно историята на Великобритания през ХХ век е история на постепенното уеднаквяване между Острова и другите европейски страни. Англичаните са все така неуморими в усилията си да се дистанцират от &ldquo;континента&rdquo;, но това е само инерция без вътрешна динамика: днес Британия, Германия, Франция и техните проблеми си приличат много повече, отколкото когато и да било преди. <br /><br />От привилегированата си позиция на германски социолог и член на британската Камара на лордовете покойният Ралф Дарендорф бе стигнал до тънкото наблюдение (само по себе си шедьовър на социологическата мисъл), че в Англия днес няма аристокрация, защото няма работническа класа. В условията на демократичното масово общество всички са на първо място потребители. Дали това е актив или пасив, е въпрос, на който книгата на Франц-Йозеф Брюгемайер не дава ясен отговор.<br /><br />Franz-Josef Br&uuml;ggemeier: Geschichte Grossbritanniens im 20. Jahrhundert. Beck</p>