- Автор: Кристоф Корнвен, Фигаро
- 10 Sep 2020
- 64
- 4
Адриен, една 63-годишна френска майка католичка, разказва как нейният 22-годишен син залитнал по радикалния ислям, докато бил в затвора. Сега той е поет от “клетка за дерадикализиране", създадена от полицейската префектура в Париж, и вече не мисли да заминава за Сирия.
<p><strong>- Допускали ли сте, че един ден синът ви може да бъде завербуван?</strong></p>
<p>- Никога, и тази новина бе за мен неочаквано нещастие. До 15-ата му година всичко вървеше добре, докато не му предложиха наркотици в училище и той стана зависим. Не забелязах веднага и представях на всички сина си като изключителен. Давах му по 10 евро на ден за закуска, но вече не му стигаха… Към 18-ата си година той стана дилър като други хлапаци в Сен-Сент-Дени, оставени да се оправят сами. Така и не взе диплома за плочкаджия.</p>
<p><strong>- Как продължи това негово отклонение?</strong></p>
<p>- Остана без занимания и започна да излиза нощем, защото у дома няма дори интернет. Един ден полудя от любовна мъка, изпи цяла бутилка водка и тръгна с колата. Сби се с полицията, която го задържа заради отказ да се подчини. Осъдиха го на шест месеца затвор и го затвориха във Вилпент, където за два месеца си промени радикално поведението, след като се оказа в килията с един проповедник…</p>
<p><strong>- Как се прояви това?</strong></p>
<p>- Сподели с братовчедка си, че повече няма какво да прави във Франция, “земя на неверници и педофили”. Каза, че иска да замине за Сирия, за да умре като мъченик. Че е избран и има “мисия” - “да воюва”. Изведнъж се преименува на Абу, пусна си брада зад решетките, където ислямистите идват, за да си "пазаруват". Тяхната хитрост е известна на всички и аз веднага реагирах. Предупредихме властите, без да казвам на сина си, защото щеше да издигне стена между нас. Оттогава всичко трупам в себе си, имам болки в гърба и врата, но това се лекува: главното е той да излезе от властта на джихадистите.</p>
<p><strong>- Измъкнал ли се е от това днес?</strong></p>
<p>- Да, поне така се надявам. На 25 септември се обадихме на зеления телефон. В деня, когато го освободиха, бях пред вратата на затвора, за да предотвратя други да дойдат да го вземат. Той си дойде у дома с традиционни религиозни дрехи и започна да се моли в стаята си, на първия етаж на нашата къщичка в предградието. В гаража беше скрил касапски нож. Трябваше да действаме. С помощта на адвоката му, който се обади на зеления антиджихадистки номер, на братовчедка му и на мен самата, с него се зае асоциацията за дерадикализиране, упълномощена от полицейската префектура. В началото той отказваше мобилния телефон, който му предложих, от страх, че ще бъде подслушван. Но поради нуждата да говори, да общува, изглежда, че постепенно се успокои, сякаш слезе на земята. Дори си има приятелка и вече не мисли да заминава. Това е много добра новина, сякаш съм спечелила от тотото!</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
