- 10 Sep 2020
- 566
- 9
„Вечерта на 4 март 1990 г. се бяхме събрали да работим върху последната редакция на Закона за възстановяване на имената. Доган се държеше настрана и се самоизолира от работата върху закона. На площада около парламента беше пълно с помаци и немалко турци, дошли на „втора вахта”, докато законът не бъде приет. Ръководството на МВР искаше да изведе помаците от района на парламента. Те обаче отказаха да се подчинят. Тогава от една милиционерска кола се появи с мегафон Ахмед Доган и започна да призовава множеството да напусне площада. Призивите му бяха заглушени с викове и освиркване. Хората не искаха и да чуят. Няколко часа по-късно, когато законът беше приет, пред хората излезе тържествено Доган, дадоха му микрофон и той извика: „Братя и сестри, спокойно можете да се разотидете, ние победихме, законът е приет”. Ето как Доган беше експониран пред събралото се множество и оттук нататък беше налаган като основния организатор на турската съпротива и инициатор на майските събития”, разказа в третата част на интервюто си за ГЛАСОВЕ Михаил Иванов*.
<p><strong>Помните ли появата на Ахмед Доган на политическата сцена след излизането му от затвора през декември 1989 г.? В интервю за ГЛАСОВЕ един от учредителите на ДПС Хюсеин Юмер разказа, че е видял за първи път бъдещия лидер на движението на митинг на помаците пред „Александър Невски” в началото на януари 1990 г., когато „от нищото се появява една милиционерска кола, от която слиза Доган”, дават му микрофон и той извиква на множеството: „Аз ще ви помогна да си върнете имената”. </strong></p>
<p>Не беше точно така. Всъщност Доган се появи най-напред на 23 декември 1989 г. в Университета - на събрание на Комитета за национално помирение, на което трябваше да изберем ръководство. В този комитет бяхме хора от БАН, от Софийския университет, писатели, журналисти, музиканти, художници, кинодейци. Активисти на възникналите през 1988 и 1989 г. неформални сдружения. Българи, турци, евреи, роми. Християни и мюсюлмани. Бяхме нееднородни политически – едни от нас бяха членове на БКП, други антикомунисти - впоследствие едни се ориентираха надясно, други наляво, а трети останаха настрани от политиката. За да добиете представа, ще спомена, че между нас бяха Радой Ралин, Христо Ганев, Бинка Желязкова, Блага Димитрова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Дончо Папазов, Халим Пасажов, Сабахатин Байрам, Йълдъз Ибрахимова, Вежди Рашидов, Антонина Желязкова, Сюлейман Гавазов, Али Рафиев, Мануш Романов, Греди Асса, Еди Шварц, Анжел Вагенщайн, Петър Стайков, Любо Собаджиев. Трудно ми е да изброя всички – страхувам се да не изпусна някого. Обединяваше ни стремежът да търсим пътища как българското общество да излезе от състоянието на етнически конфликт, до което ни беше довела политиката на Комунистическата партия. Бяхме категорични, че правото на етническа идентичност и произтичащите от него етнокултурни права трябва да бъдат възстановени и гарантирани. Или както сега е модерно да се казва бяхме мултикултурна организация и то в пълния смисъл на думата. Предложихме на Ахмед Доган да се включи в ръководството. Той отказа. Доколкото си спомням, каза нещо от рода: „Аз току що съм излязъл от затвора и ми трябва време, за се убедя във вашите благородни намерения.” И си тръгна.<br /><br />Разказвам всичко това, не от желание за самоизтъкване след толкова години или от чувство за обида. Важното, което искам да подчертая, е, че решението на Доган да ни обърне гръб беше ключово за неговото политическо бъдеще – той избра (а може би бе предопределен да избере) пътят не на етническия диалог, а на етническото обособяване, за да използва в бъдеще тежестта, която това обособяване щеше да му даде на политическата сцена. <br /><br />Съвсем на друг акъл беше Халим Пасажов, също излязъл по това време от затвора, който стана активен член на Комитета. Той ми казваше: „Виж какво, трябва да ни разберете. Ние сме с вас и ще бъдем с вас, но в затвора сме се клели, че ще си направим своя партия. Не вярваме, че българските партии ще защитят нашите права.” В същия дух, макар и малко по-различно, разсъждаваше Мануш Романов. На Кръглата маса през март 1990 г. той подкрепи забраната за партии на етническа основа, но в същото време попита как ще се осигури политическо представителство на циганското население, ще гарантират ли останалите партии включването на цигани в своите листи. И призова партиите да се ангажират с проблемите на етническите общности.</p>
<p>По-късно разбрахме, че на 4 януари 1990 г. във Варна е учредено ДПС. Ахмед Доган е бил избран за председател, а Халим за първи зам.-председател. С Доган се видяхме отново през януари, тъй като и двамата участвахме в т. нар. Обществен съвет по националния въпрос, който се беше събрал в парламента, за да внесе успокоение след избухналото етническо напрежение, което беше провокирано в районите със смесено население. Тогава той вече беше представител на „Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България”. <br /><br />Вероятно Хюсеин Юмер има предвид друг случай, който си заслужава да бъде разказан. Това беше вечерта на 4 март 1990 г., когато една редакционна група, включително представители на няколко неправителствени организации, се бяхме събрали да работим в сградата на парламента върху последната редакция на Закона за имената, с който да бъде възстановено правото на свободен избор на име. На другия ден предстоеше законът да бъде разгледан и приет от Народното събрание. Ахмед Доган се държеше настрана и не се присъедини към нас. Отвън на площада - зад сградата на „Александър Невски” срещу служебния вход на парламента - беше пълно с помаци, дошли на тяхната „втора вахта” – да стоят, докато законът не бъде приет. Имаше и немалко турци. За да подкрепят техните искания бяха дошли и много членове на Комитета за национално помирение. Беше пуснат слух, че към София от Благоевградско и Родопите се придвижват автоколони с противници на възстановяването на имената, организирани от създадените от служители на Държавна сигурност и местни партийни структури националистически организации. Ръководството на Министерството на вътрешните работи си беше поставило за цел помаците да бъдат изведени от района на парламента и насочени към Южния парк, където да прекарат нощта. Страхът на властта – мним или действителен – беше да не се стигне до сблъсък. Помаците обаче отказаха да се подчинят. На призивите да се оттеглят хората реагираха спонтанно, че ще стоят и ще чакат мирно, но на всяка цена ще останат. Тогава от една милиционерска кола се появи с мегафон Ахмед Доган и започна да призовава множеството да напусне площада. С него беше зам.-министърът на вътрешните работи ген. Саманджиев. Призивите на Доган бяха заглушени с викове и освиркване. Хората не искаха и да чуят. Казах на Саманджиев, че Доган не владее положението, че заедно с хората са много членове на нашия комитет, че с много от тях сме близки, че ние и техните ръководители по никакъв начин няма да допуснем да се стигне до сблъсък, но те трябва да останат. Така и стана. Дежурещите на вахта турци и помаци, а и ние с тях, останахме около сградата на Народното събрание през нощта и на целия следващ ден до късно вечерта, когато законът беше приет. А автоколоните така и не се появиха.<br /><br />Така че случаят, за който разказва Хюсеин Юмер, не е от началото на януари, а от началото на март. Тогава нашият приятел Ахмед Доган го нямаше никакъв. Спомням си как ние се подготвяхме да проведем митинг на 3 март, след което да отидем да се поклоним на паметника на Левски. Очаквахме Доган също да вземе участие в организирането на това събитие, но тогава той отиде да преговаря със забравените днес, но много активни тогава прокомунистически националистически организации Общонароден комитет за защита на националните интереси и Родопски съюз „Родолюбие”. След тези преговори Доган дойде, за да ни каже: „Вижте, политиката е мръсна работа. Вие сте ми приятели, обаче какво да правя, трябва да преговарям с тях”. Все пак отидохме да се поклоним на Левски и трябва да ви кажа, че беше вълнуващо – в предната редица бяхме турчин, помак, ром, евреин и българин. Не си спомням такова нещо да се случвало през следващите 21 години. <br /><br />Както казах, Доган се самоизолира от работата върху закона за имената, докато ние се борехме за всяка дума. Преговорите по този закон бяха много трудни. Всичко ставаше с активната намеса на Андрей Луканов. Нашата борба беше да не се допуска исканата от националистите съдебна процедура, защото хората с основание питаха: „Не ни взеха имената със съд, защо сега трябва със съд да ни ги връщат?” Но задкулисните преговори с прокомунистическите националисти, в които влезе Ахмед Доган зад гърба на всички ни, включително зад гърба на цялото тогавашно ДПС, провалиха тези наши усилия и окончателно беше наложена съдебната процедура. Така се стигна до политическа сделка, в която на финала взеха участие от една страна Петър Младенов, Андрей Луканов и Станко Тодоров, а от друга Ахмед Доган, Димитър Арнаудов и Бранко Давидов. Ако отворите вестниците от началото на март 1990 г. ще намерите информациите за тяхната среща. Тези действия на Доган предизвикаха острата реакция на Халим Пасажов, в резултат на което не много след това той беше отстранен от ДПС.</p>
<p>Така или иначе, след като протестиращите бяха чакали около парламента до 12 часа през нощта на 5 март, в последния момент пред тях излезе тържествено Ахмед Доган, зад гърба на когото стоеше Гиньо Ганев, дадоха му микрофон и той извика: „Братя и сестри, спокойно можете да се разотидете, ние победихме, законът е приет”. Ето как Ахмед Доган беше експониран пред събралото се множество и оттук нататък беше налаган като основния организатор на турското съпротивително движение в България и основния инициатор на майските събития. <br /><br /><strong>Тоест Доган беше налаган активно от властта като лидер и организатор на турската съпротива?</strong><br /><br />Разбира се, това беше част от пропагандата. В тази пропаганда по-късно се включиха активно и някои хора от актива на ДПС – Осман Октай, проф. Ибрахим Татарлъ и др. <br /><br /><strong>Цитирате все хора, за които се знае, че са били свързани с Държавна сигурност.</strong><br /><br />Ибрахим Татарлъ не се появи в списъците на Комисията по досиетата, така че не знам дали наистина е бил свързан с ДС. Във всички случаи тези хора налагаха името на Доган. Роля за това изиграха и пространните изложения, посветени на него, в книгите на „възродителите” – Димитър Стоянов, Паунка Гочева, Веселин Божков и т. н. Те пишеха за Ахмед Доган лоши неща, но важното беше върху него да се фокусира вниманието. За другите участници в съпротивата срещу асимилационната политика на Комунистическата партия се мълчеше.</p>
<p>Искам да отворя скоба и да кажа, че Държавна сигурност не е била нещо напълно хомогенно. Както вече споменах, бях силно впечатлен от случая с ген. Петър Стоянов, бившия шеф на Шесто управление, който е бил изхвърлен от системата, след като изразява резерви към „възродителния процес”. В същото време твърдя, че немалко хора от ДС се включиха активно в манипулирането на обществото, когато започнаха промените и процесът на трансформация на политическата власт в икономическа. Тяхната логика беше следната – нека демократите се занимават с демокрация и политика, ние ще се оттеглим от политиката, защото имаме друга по-важна задача. А тя е да овладеем икономическата власт. Ето защо Андрей Луканов направи всичко възможно, включително използвайки неблагоразумието и наивността на Константин Тренчев и други дейци на СДС, да се оттегли в края на 1990 г. от поста министър-председател и да прехвърли властта на правителството на Димитър Попов. С други думи Социалистическата партия или тези, за които бе обявено, че са спечелили изборите, не пожелаха да управляват. Оттегляйки се от политическата власт обаче те в същото време запазиха контрола върху парите и овладяха ключови икономически позиции. Една голяма част от парите на държавата тогава бяха изнесени в чужбина.</p>
<p>За да разберем по-добре тогавашните процеси, нека да разширим мащаба, за да видим картината в по-голяма пълнота. Много е важно да знаем различните тенденции в БКП/БСП. По това време в Комунистическата партия се изявиха според мене три основни кръга. Единият от тях бе свързан с името на секретаря на ЦК на БКП Александър Лилов, който бе възприеман като „реформатор в рамките на системата”. Той държеше на социализма, като обясняваше, че трябва да се реформираме, за да подобрим социалистическия строй, като го да демократизираме. Именно кръгът около Александър Лилов подготви решенията на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., с което стартира процесът на възстановяване на насилствено отнетите мюсюлмански имена.</p>
<p>Другият кръг беше на консерваторите начело с министър-председателя Георги Атанасов, който се бореше за запазване на статуквото. Нека да напомня, че именно Георги Атанасов беше главното действащо лице, на което Тодор Живков беше възложил прякото ръководство на „възродителния процес” в края на 70-те и първата половина на 80-те години. Консервативното крило в Комунистическата партия организира яростна съпротива срещу решенията от 29 декември, заливайки страната в началото на януари с антитурска националистическа психоза. В смесените райони се провеждаха истерични митинги, автоколони правеха рейдове в турските и помашките селища, за да всяват страх. Активисти на Комунистическата партия и сътрудници на ДС носеха националистически лозунги и плакати. Лозунгите бяха: „Турците - в Турция.” „Който има турско име – в Турция.” „България на българите.” Всичко това се показваше по централните новини на телевизията. Националистическата омраза се пренасочваше към дейците на току що появилия се Съюз на демократичните сили, който на своите първи митинги зае категорична позиция за прекратяването на репресиите срещу турците и българомохамеданите и възстановяването на техните права и подкрепи решенията от 29 декември. Наистина на митингите имаше плакати и срещу Александър Лилов (например „Лилов – бригадир в Диарбекир”), но много повече бяха плакатите срещу Тренчев, Желев, Ралин, Даракчиев, Спасов. Само за да добиете представа, ето някои от тях: „Мюфтията Тренчев – вън от България!” „Желев + Ралин + Тренчев = вън!” Носеха се плакати с карикатури на Константин Тренчев и Радой Ралин с фесове и т. н. Фотографите Зафер Галибов и Светлана Бахчеванова, също членове на нашия комитет, направиха тогава много снимки и се надявам още да ги пазят.<br /><br /><strong>Как реагираха тогава СДС и неговите лидери на това преднамерено раздухване на антитурски национализъм – продължиха ли да защитават правата на малцинствата или се дистанцираха от етническата тема?</strong><br /><br />Тази преднамерена реакция на антитурски национализъм повлия върху част от поддръжниците на СДС и в резултат на това активът на сините се стресна. Те се стъписаха особено, когато видяха, че рейтингите им изведнъж започнаха да падат – и на Желю Желев, и на Константин Тренчев, и на други. Вярно е, че СДС организира на 14 януари заедно с нашия комитет митинг в подкрепа на помирението и против националистическите изстъпления, но вече беше започнал процес на отдръпване на тази политическа формация от етническата тема. По този начин грандиозната манипулация, осъществена посредством инспирираната вълна на прокомунистически национализъм постигна своята основна цел, имаща решаващо значение за по-нататъшния ход на събитията - от пролетта на 1990 г. СДС постепенно започна да се отчуждава от активната защита на малцинствата у нас. Все по определящо в поведението на сините се налагаше сметката да не се загубят избиратели и в резултат на това се изоставяха принципни позиции. Така беше разчистен пътят на регистрираната само за пет дни в края на април 1990 г. нова партия – Движение за права и свободи. Разбира се, определени кръгове в СДС, включително Желю Желев и Филип Димитров, взимаха позиция в защита на отстояването на етнокултурните права, включително правото на име и изучаването на майчин език, но като цяло СДС започна да се отдръпва.</p>
<p>Започналият процес на отдръпване пролича още на Кръглата маса, в която участвах и с голямо разочарование трябваше да видя как ръководството на СДС не подкрепи решение, отнасящо се до тежките социални проблеми на турците, породени от „Голямата екскурзия” през 1989 г., което подготвихме няколко членове на Комитета заедно с Филип Димитров – по това време зам.-председател на Зелената партия.</p>
<p>Видях и по какъв манипулативен начин се преговаряше от името на СДС с ДПС и с помаците, обединени тогава в Мюсюлманската секция на Независимото дружество за защита правата на човека. Тези преговори се водеха от ръководството на Независимото дружество за защита правата на човека, което вече беше в други ръце. На мястото на старите активисти се появиха хората около Румен Воденичаров, който направи така че тихомълком да отпадне една от четирите основни теми на Кръглата маса – т.нар. „Национален въпрос”. Странното беше, че в СДС никой не реагира на това, въпреки нашите настоявания. <br /><br /><strong>Това не беше ли отново дългата десница на Държавна сигурност?</strong><br /><br />Влияние, да, но не бих казал, че Румен Воденичаров, когото познавам добре, е бил агент на ДС. Вероятно не е бил. В това, че е бил обаче под силното влияние на Държавна сигурност за мене няма никакво съмнение. Става дума за начина, по който се влияеше върху събитията тогава – СДС се отдръпва и на преден план излиза ДПС. Що се отнася до нашия интелигентски Комитет за национално помирение, ние не искахме да късаме връзките с ДПС. Това щеше да означава да се откъснем от турците и помаците и техните проблеми. С много от членовете и активистите на Движението бяхме приятели и съмишленици. Много от тях бяха наши членове. И макар че не всичко ни харесваше в ДПС, макар че Ахмед Доган пращаше свои хора да разтурват наши структури, например в Айтоско и Разградско, се стараехме да сме в режим на сътрудничество с Движението, още повече, че имаше много неща за вършене. <br /> <br />Играта с етническото напрежение, за която говоря, се осъществяваше от третия кръг в Комунистическата партия, който се олицетворяваше в най-голяма степен от Андрей Луканов. В етническия конфликт, който обхвана районите със смесено население, Луканов зае двусмислена позиция. От една страна той подкрепяше създаването на ДПС начело с Ахмед Доган, с аргумента, че така пред Запада ще бъде показано как България решава по демократичен път своите етнически проблеми. От друга страна той отиде на 3 януари на митинга на националистите в Кърджали, сложи си трикольора на ревера и им каза: „Братя, аз съм с вас”. Създадените по този начин два „полюса” бяха хвърлени в привидна борба един срещу друг. Така беше стеснено политическото пространство на новопоявилите се демократични формации и в същото време в лицето на ДПС беше изграден устойчив политически субект, на който се залагаше да играе впоследствие важна роля в икономическото развитие и трансформацията на властта. Ето как под повърхността етническите отношения бяха манипулирани в името на властовите и икономически интереси на кръга около Луканов. <br /><br />Ще припомня, че Луканов бе свързан с определени кръгове от ДС, включително с прочутото Четвърто управление. Това е научно-техническото разузнаване, с което той неизбежно е сътрудничил още от времето, когато беше министър на външноикономическите връзки. С какво се занимаваше това управление – крадене на технологии (главно био и електронни технологии) от Запад и създаване на фирми навън. Неслучайно една от първите работи на Комунистическата партия беше - за да прикрие следите - още по време на Кръглата маса заедно с Шесто управление да разформирова и Четвърто. Кръгът около Луканов искаше радикална смяна на системата – от социалистическа към капиталистическа, от държавна собственост да се премине към частна собственост, но така че реалната власт да се запази в същите ръце. Тези хора прецениха, че е от решаващо значение кой ще държи икономическата инициатива по време на прехода. Частната собственост трябваше да премине в тези, които държаха доскоро цялата политическа власт. Така контролът върху ресурсите на България се запази в техните ръце – на тези, които ни управляваха по-рано, и свързаните с тях кръгове. Ето как у нас се осъществяваше процесът на първоначално натрупване на капитали.<br /><br />Оказва се, че за всичко това Движението за права и свободи е изключително удобно и може да свърши много добра работа. Днес се вижда, че именно ДПС се оказа най-добре работещият механизъм за постигането на тази цел. Когато моите приятели от ДПС ми казват: „За нас ДПС е религия”, аз им отговарям, че вярвам в това. Както ви казах, те са се клели, че ще си създадат партия, тъй като не са вярвали, че ще видят хаир от етническите българи и ще постигнат заедно с тях защита на своите права и интереси. В същото време обаче във върхушката на ДПС протекоха много характерни процеси и именно тук сработи агентурното минало на Ахмед Доган. Когато формира парламентарната група на ДПС за Великото народно събрание, Доган включи в състава й непропорционално много агенти на ДС. <br /><br /><strong>75% към 25% в полза на агентите, както твърди тогавашният депутат от ДПС Хюсеин Юмер.</strong><br /><br />Хюсеин има предвид неговия избирателен район за Велико народно събрание. Аз твърдя, че са 50 % на 50 %, поне според Комисията по досиетата, макар че ако включим и починалите, действително може би ще бъдат малко повече. Но за да разберем за какво става дума, трябва да сравним съотношението в ДПС с това в целия състав на Великото народно събрание, където пак според Комисията по досиетата свързаните със специалните служби са 15 % (60 от общо 400). <br /><br />По-нататък Доган постепенно отстрани редица хора, които заемаха водещи позиции в Движението. Какво стана например с Неджметин Хак – той изчезна в началото на 1990 г. Самият Хак днес твърди, че е бил подложен на много сериозни заплахи от различни места и затова заминава за Турция. След задкулисните преговори на Доган с националистическите организации в началото на март, като вече казах, избухва тежък скандал между него и първият зам.-председател Халим Пасажов, което води до отстраняването на Халим. Бяха отстранени председателят на Контролната комисия Хюсеин Юмер и следващият първи зам.-председател на ДПС Яшар Шабан, които не са били агенти на ДС. <br /><br /><strong>Тоест ДС овладява партията на турците?</strong><br /><br />Не казвам, че това е ДС. Казвам, че това е една неформална мрежа, свързана със службите. Аз вярвам на шефа на турския отдел в Шесто управление на ДС Веселин Божков, според когото много хора в Държавна сигурност са били против подкрепата, която кръгът около Андрей Луканов оказва на Ахмед Доган за създаването на ДПС. <br /><br /><strong>Но процесите се наслагват – от една страна стъписването и отдръпването на СДС от турските избиратели, а от друга страна умишленото създаване на етническа партия. Голяма част от турците, които са участвали в онези събития, днес твърдят, че умишлено са държани встрани от българската опозиция и тогавашните демократични сили.</strong><br /><br />Така е. Нека повторя пак, че демократично мислещите хора като Зейнеп Ибрахимова, Мустафа Юмер, Сабри Искендер и Авни Велиев по това време вече са в Турция. Разбира се, в началото при създаването на ДПС в ръководството му имаше немалко хора с демократични убеждения, които търсеха връзка и съюз със СДС. Какво се случи с тях? Ако проследите хронологията на събитията, ще видите че тези хора бяха отстранени само за няколко месеца. Говоря за 1990 г. и частично за 1991 г., когато се създаваше конституцията. Спомням си много добре събитията около отстраняването на Хюсеин Юмер, имам дори изрезки от тогавашните вестници. Какво се случи – той като председател на Контролната комисия призовавал председателя на партията да изясни какви са паричните потоци, които влизат в движението и за какво се харчат тези пари. С други думи Юмер, който е финансист, казал на Доган: „Дай да видим сметките”. Разбира се, той не получава отговор, поради което оставането му на поста става немислимо. <br /><br />Отстранен беше и Яшар Шабан, който по това време бе първи зам.-председател на ДПС. Когато Ахмед Доган заедно с повечето депутати на Движението напусна артистично парламента и каза: ”Напускаме, защото в Конституцията не са защитени националните малцинства”, Яшар остана в Народното събрание, за да се бори да се прокарат текстове в защита на малцинствата. Тогава той направи едно прекрасно изказване в пленарната зала. Неговите усилия, както и усилията на напусналия парламентарната група на БСП Ибрахим Ялъмов, доведоха до включването в Конституцията на текст, който гарантира правото на всеки да развива своята етническа култура. Така се създаде конституционна основа българската нация да бъде разглеждана като гражданска нация, в състава на която е защитена етническата идентичност на гражданите, т. е. конституционната основа на българския етнически модел, с който Ахмед Доган и досега така много се гордее. Оставането обаче на Яшар Шабан в пленарната зала беше поводът той да бъде отстранен от ръководството. Искам да спомена и Мюмюн Сюлейман (сега Йълмаз). Юрист по образование, Мюмюн взе активно участие в нашата обща борба за Закона за имената – категоричен противник на съдебната процедура, за която споменах. Той беше първият главен координатор на Движението за Южна България. В края на декември 1990 г. Мюмюн организира отчетно събрание в Асеновград, на което хората, много от тях бивши затворници, критикуват остро Доган. Веднага след събранието Доган му заявява, че той не е повече главен координатор. <br /><br />Така все повече и повече в ДПС започнаха да навлизат агенти на ДС, а демократично мислещите бяха изтласквани извън движението. Този процес продължи през 90-те години. През есента на 1993 г. на една от конференциите на ДПС Ахмед Доган изрече прочутата си и изключително агресивна фраза: „Ние няма да позволим на президент, правителство и парламент да променят статуквото в Западните Родопи”, което трябваше да означава: „Не пипайте помаците, те са наши”. На същата тази конференция през 1993 г. имаше един драматичен епизод, когато цялата кърджалийска група от близо 100 души напусна демонстративно поради несъгласие с политиката на Доган. Кърджалийци не приеха това, че той налага еднолично състава на ръководството и реагираха срещу конкретни хора, за които се знаеше, че са били агенти на ДС и са изградили кариерата си, служейки на предишния режим. Тогава обаче Ахмед Доган наложи безкомпромисно бившите агенти, поради което кърджалийската група напусна. Така бе създадена Партията на демократичните промени на Мехмед Ходжа, която обаче не успя да постигне успех по подобие на всички досега „отлюспени” от Движението. Напускането на кърджалийската организация, която определяха като крепостта на ДПС, беше кулминационен момент в борбата на Доган за еднолична власт. Тогава той показа на всички в партията, че онези, които останат, ще слушат него, а той ще прави това, което реши сам или с помощта на най-близкото си обкръжение. По повод тази конференция казах в интервю за „Труд”, че „начинът, по който беше проведена конференцията, докладът на Ахмед Доган, уставът, който беше приет, могат да влязат като христоматиен пример в учебниците по авторитаризъм”.</p>
<p>Ставаше ясно, че той все повече започва да смесва правенето на пари с правенето на политика. Това пролича особено по времето, когато в началото на 1993 г. с мандата на ДПС на власт дойде правителството на проф. Любен Беров. На Беров беше наложено в администрацията на Министерския съвет да бъдат включени лица, които бяха свързани с набиращата все по-голяма икономическа мощ корпорация „Мултигруп”. Той се мъчеше да се противопостави на този натиск и успя например да наложи в кабинета да влезе като министър на финансите Стоян Александров. Спомням си как по-късно Беров уволни главния секретар на Министерския съвет. Попитах го: „Защо го правиш?”, на което той ми отговори: „Защото играе за "Мултигруп". Не мога да го гледам непрекъснато в ръцете.” Въпреки големите му усилия обаче не знам доколко успя да се пребори със заложеното от „мандатоносителя” влияние на тази икономическа групировка върху дейността на правителството. Това беше време, когато връзката между ДПС и „Мултигруп”, между Ахмед Доган и президента на „Мултигруп” Илия Павлов ставаше все по неприкрита. По-късно се стигна дотам представители на корпорацията да поднасят приветствия от нейно име на конференции на Движението.</p>
<p>Разбира се, когато се опитваме да анализираме ролята на ДПС не трябва да бъдем едностранчиви. Не трябва да се омаловажава неговия принос за мирното развитие на етническите отношения у нас. Естествено, не можем да приемем прекомерните претенции на дейци на Движението и по-специално на Ахмед Доган, че те са „гарантите на етническия мир в страната”. Това, че България не беше залята от вълната на етническата конфронтация е резултат от действието на много фактори, което изисква специален анализ. Приносът на ДПС обаче да не се допусне остър етнически сблъсък е от съществено значение и това не трябва да се оспорва. Отхвърляйки етнонационалистическия екстремизъм на дейци като Адем Кенан, ДПС през всичките тези години нито веднъж не се поддаде на провокациите на антитурските националисти, като старателно избягваше всички рискове от етнически сблъсък. Сега вече е забравено, че районите със смесено население бяха обхванати и през есента на 1990 г. от етническо напрежение - за втори път след януарските събития същата година. Това напрежение, което беше провокирано отново от преди всичко посткомунистически формации с водещата роля на бивши сътрудници на Държавна сигурност и активисти на Комунистическата партия, продължи и през първите месеци на 1991 г. Тогава в Кърджали беше обявено гражданско неподчинение, в резултат на което в града нямаше местна власт в продължение на няколко месеца. На североизток беше обявена Разградската република, като специфична форма на гражданско неподчинение, отхвърляща централните органи на държавна власт. Джебел беше обхванат от брожение поради присъствието на дислоцираното в самия град поделение на гранични войски, взело участие в репресиите по време на „възродителния процес”. Беше организиран насилствен бойкот на учебните занятия срещу въвеждането на изучаването на майчин език – пред училищата застанаха развели български знамена стачни постове от националисти, които не допускаха да влизат учители и ученици. В Кърджали националисти се нахвърлиха върху зам.-министъра на образованието Розалина Новачкова поради нейната твърда позиция в подкрепа на въвеждането на турския език като майчин. На Яшар Шабан беше разкървавена главата.</p>
Породените от тези действия рискове за гражданския мир не трябва да се преувеличават. Посткомунистическото националистическо движение нямаше масов характер – много от хората не го подкрепяха. Но тези рискове не трябва и да се подценяват, защото границата, оттатък която можеше да се стигне до физически сблъсък, лесно можеше да бъде премината. Затова заслугата на ДПС е безспорна. <br />
<p>Спомням си как малко по-късно – през 1992 г., ходех два пъти седмично в Министерството на вътрешните работи, където хората, работещи в управление „Координация и анализ” ми даваха възможност да се запознавам с първичните информации, които пристигаха по факса от регионалните дирекции на министерството. Не мога да забравя, когато в една от тези информации прочетох за убийство в община на Североизточна България, което може да се нарече етническо в пълния смисъл на думата. Пияна компания от „патриоти” в местно заведение решава да нанесе побой на първия турчин, който влезе. Влиза човек, за когото по-късно ми беше казано, че бил един от най-кротките хора в общината, и те го пребиват до смърт. Настръхнах. Имаше опасност турците да се надигнат, но тогавашните местни дейци на ДПС не допуснаха това – те овладяха хората, каквото и да им е струвало. <br /><br />Не трябва да се омаловажава и приносът на ДПС, включително на Ахмед Доган, за изграждането на концептуалната основа на етническите отношения у нас. Доган, откакто го познавам, е категоричен привърженик на концепцията за българската нация като гражданска, в рамките, на която съществуват и трябва да бъдат защитени етническите и религиозните малцинства. Ако не се лъжа в началото на 1994 г., Доган влезе в остър спор с Мехмед Ходжа в Кърджали, настоявайки, че турците в България не трябва да бъдат разглеждани като национално малцинство, принадлежащо към турската етническа нация. Негова е формулата, че етническите проблеми у нас трябва да се решават по пътя на баланса и хармонията между интеграцията на малцинствата в гражданското общество и защитата на тяхната идентичност. Друг е въпросът, че на практика ДПС и лично Ахмед Доган не допринесоха (или допринесоха твърде малко) за реализирането на тези идеи.</p>
<p>От друга страна трябва да се признае, че ДПС има съществен принос в редица области с общонационално значение. Така например без политическите усилия на парламентарната група на Движението нямаше да имаме в този му вид Закона за защита от дискриминация, който е признат като един от най-добрите в Европа. Пак на тяхната парламентарна група се дължи мрежата от средищни училища в селските райони, която значително подобри качеството на образование. В последно време ДПС помогна да не се стигне до пълен разгром на българската наука – казвам го като човек, който е свързал 40 години от своя живот с Българската академия на науките.</p>
<p>За съжаление либерално мислещите дейци в Движението са малцинство и тенденцията, на която те са носители, не е определяща за облика на тази партия. Един от най-активните либерално мислещи хора през последните години там беше Корман Исмаилов, който обаче не издържа и напусна.</p>
<!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning /> <w:ValidateAgainstSchemas /> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables /> <w:SnapToGridInCell /> <w:WrapTextWithPunct /> <w:UseAsianBreakRules /> <w:DontGrowAutofit /> </w:Compatibility> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]> <mce:style><! /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} --> <!--[endif]-->
<p class="MsoNormal"><strong><span style="font-family: Verdana;">И който най-вероятно съвсем скоро ще бъде изключен от партията.</span></strong></p>
<p class="MsoNormal"><strong><span style="font-family: Verdana;"> </span></strong><span style="font-family: Verdana;">Е, то и това, което се случи досега, е достатъчно. Вече дори няма значение дали ще бъде изключен от партията, или не, защото на практика той е изключен от процеса на взимане на решения в ДПС. Той е просто изолиран в парламента. <span> </span></span></p>
<p><em><strong>Следва продължение.</strong></em><br /><br /><em>*Михаил Иванов е роден през 1943 г. в София. От 1969 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. се обявява против асимилаторската политика на Комунистическата партия по отношение на турците в България. По негова инициатива на 7 декември 1989 г. се учредява "Комитет за национално помирение". Съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев (1990–1997) и секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет (2001–2005). Преподавател в НБУ по етническа политика и защита правата на човека. <br /></em><br /><strong><em>С Михаил Иванов разговаря Димитрина Чернева.</em></strong></p>
