Майкъл Ноулс: Трансджендър идеологията е ирационална християнска ерес, ритуално самоубийство

Джон Хършауър, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Ексклузивно интервю с Майкъл Ноулс за трансджендърството

Майкъл Ноулс влезе в заглавията по време на тазгодишната конференция на Консервативното политическо действие, когато заяви, че трансджендър идеологията трябва да бъде „изкоренена от публичния живот“. Критиците на Ноулс, разбира се, го обвиниха, че защитава геноцида, а когато трябваше да участва в дебат за трансджендърството с привърженика на либертарианството Брад Полъмбо в университета в Питсбърг по-рано този месец, протестиращи запалиха негово чучело на улицата. Ноулс предизвиква гняв у трансджендър активистите именно защото правилно дефинира тяхната теза: Мъжете или могат да станат жени, или не могат. Ако не могат, това се отнася в еднаква степен и за възрастните, и за децата.
Разговарях с Ноулс, приятел и събрат католик, за корените на трансджендър идеологията, ролята на държавата в борбата срещу нея и за религиозните измерения на дебата за пол и джендър. Разговорът ни беше редактиран за повече сбитост и яснота.

- Докато говореше в университета в Питсбърг, протестиращи изгориха твое чучело на улицата отвън, задействаха противопожарните аларми и по всякакъв начин се опитаха да прекъснат събитието. Защо според теб отхвърлянето на трансджендърството толкова ядосва прогресистите?

- Трансджендър идеологията е ирационална по своята същност. Тя не е просто погрешна, или малко сгрешена, тя сама по себе си е възхвала на ирационалното. За мен не е изненадващо, че хора, които застъпват тази позиция, могат да се държат по ирационален начин. И това може да се очаква именно на дебати, защото дебатът изключва крясъците, писъците, виковете и заплахите, както и експлозивите, които те хвърлят по сградите, което не правят вътре, за щастие, и излага аргументите, за да може всеки да прецени спокойно. И когато това се случи, трансджендърството издиша. Няма нищо в своя защита.
Поради това моят първи партньор в дебата, професор Доналд Макклоски, който се идентифицира като трансджендър, който има три дипломи от Харвард, има половин дузина почетни доктората, има две дузини академични публикации – дори и той не пожела да дебатира проблема с мен, скромния подкастър, без особено високи научни степени. Той не пожела да седне, въпреки че вероятно е най-ерудираният, добре образован защитник на трансджендърството в държавата. Той се оттегли от дебата, особено след като откри, че аз не съм просто провокатор или някой, който хвърля реторични бомби. Той се оттегли от дебата, след като чу аргументите ми против трансджендърството по време на предварителния ни телефонен разговор. Това беше като цяло един учтив разговор, а след него, изведнъж, в последната минута, той се оттегли и аз мисля, че се оттегли именно защото го уверих, че по време на дебата ще се държа спокойно, премерено и разумно. Мисля, че той осъзна, че при това положение няма как да спечели дебата. Ако се беше появил в университета в Питсбърг и аз крещях и виках и го наричах с гадни имена, тогава той щеше да спечели, изглеждайки като възрастния в стаята. Но ако дебатът щеше да бъде спокоен и разумен, той нямаше начин да го спечели, защото позицията му е незащитима.

- Аз мисля, че идеята за това какво е учтиво в този контекст е погрешна. Например, ти не използваш „предпочитаните местоимения“ на проф. Макклоски и някои хора биха казали, че това е неучтиво. Какво би отговорил на хората, които смятат, че трябва да „уважаваш“ предпочитаните от него местоимения? Как изглежда истинската учтивост в разговор с личност, която се идентифицира като трансджендър?

- Аз уважавам местоименията на проф. Макклоски. Уважавам правилните му местоимения и уважавам достатъчно самия него, за да му кажа истината. Неуважително е да се лъжат хората. Това не означава, че трябва да използваме най-откровения език, с който разполагаме. Не съм против евфемизмите, които са важен аспект на учтивостта. Но има разлика между евфемизма и лъжата. Ако се говоря за 90-годишна жена и използвам „жена на известна възраст“, вместо „стара бабичка“, аз съм учтив и не лъжа – тя наистина е жена на известна възраст. Ако се изправя по време на вечеря и кажа „Аз ще отида да използвам тоалетната“, вместо да кажа „Аз отивам в тоалетната“, аз използвам по-мек израз, който е по-малко отблъскващ на масата за вечеря, но не лъжа.

Ако нарека мъж „тя“ и „нея“, аз ще излъжа. А да се лъже е неуважително. Това е неправилно, обективно. Неуважително е спрямо Бога, но е неуважително и към личността, която лъжеш, защото, когато наречеш мъж „тя“ или „нея“, след като той е поискал така, това ще е намек, че въпросната личност не владее разума си, че тази личност не е способна на рационално мислене и говорене. Така че, ти ще излъжеш тази личност, ще успокоиш тази личност, както би го направил с всяко неразумно създание, с някой по-нисш вид животно, но не и като с човешко същество, надарено с интелект, макар, в случая с трансджендърството, този интелект и воля да са замъглени и разстроени от объркана идеология.

- Ти каза в речта си на Консервативната конференция, че искаш „трансджендърството да бъде изкоренено от публичния живот“. Какво означава това на практика?

- Най-малкото, означава връщане към начина, по който обществото оперираше преди 2015 г., назад към онези безоблачни дни на 2014 година. Тогава трансджендърството не беше установено в нашите закони и култура, докато Барак Обама не смени военната политика през 2015 година. И някакви законотворци в Шарлът, Северна Каролина, решиха да дадат на мъжете разрешение да влизат в дамските тоалетни. Ние нямахме никаква публична установеност на трансджендърството преди това.
Подбрах думите си внимателно, и поради това либералните медии трябваше да ги пренапишат, за да могат да ме оклеветят. Но всички тези думи имат значение. Те са в речта, която вече знам наизуст, защото непрекъснато се цитира. Аз казах „За благото на обществото, и най-вече за благото на бедните хора, които са паднали жертви на тази измама, трансджендърството трябва да бъде изкоренено от обществения живот изцяло, цялата абсурдна идеология, на всички нива.“ Ето че в изречението го дефинирам като идеология, и уточнявам – в обществения живот. Не предлагам да изпратим пуританска полиция по къщите на хората, да хлопа по вратите или да рови в гардеробите им и да проверява дали мъжете не държат там сутиени и токчета. Но, що се касае до обществения живот, мъжете нямат право да влизат в дамската тоалетна. Те нямат право да се представят като жени публично. Те нямат право да влизат в ролята на жени в спортни отбори или на работното място или където и да е другаде.

Ако кажем, че жените имат някакви специални права и привилегии, това не означава, че аз защитавам някаква шокираща и авторитарна гледна точка. Аз просто отбелязвам факта, че жените или ще имат тоалетна, или няма да имат. Това няма нищо общо с децата или с възрастта за съгласие, или с психиатричната оценка, която трябва да бъде направена, преди някой да започне да се идентифицира като противоположния пол. Това означава за всички, че в момента, в който един мъж има „право“ да влезе в дамската тоалетна, жените вече нямат право на собствена тоалетна. И това, между другото, не го правят петгодишните, правят го 25, 35 и 40-годишни. В момента, в който позволиш на един единствен мъж да прави това, ти си изкоренил категорията дамска тоалетна. В момента, в който позволиш на който и да е мъж да играе в женски спортен отбор, ти си изкоренил категорията женски спортен отбор. И тогава въпросът става, кое изглежда по-правилно: жените да имат своя тоалетна, или мъжете да се събличат пред жени и момичета в съблекалнята и в тоалетната? Кое изглежда по-правилно? Кое притежава някаква действителна правота? Всички знаем отговора. Просто много либерали, а също и, съжалявам да го кажа, много самоопределили се консерватори, се страхуват да го кажат, от страх че ще изглеждат фанатици.

- Спомена проблема с женските спортове. Изглежда сякаш за някои консерватори най-големият проблем с трансджендърството е, че то ще наруши състезателното начало на женския волейболен отбор в гимназията. Защо републиканските законодатели се фокусират толкова много върху този проблем? Това трик за избягване от хватката на по-сериозните последствия от трансджендър идеологията ли е?

- Очевидно е. И също е лесен начин за законодателите да започнат от някъде, когато видят някое клето девойче със сътресение на мозъка, защото мъж е забил волейболната топка в главата ѝ – съвсем ясно е, че това е неправилно. Фокусират се също и върху проблема с тоалетните, отново защото е очевиден. И доколкото е очевиден, той е убедителен за много хора, което според мен е много добре. Но ние трябва да проследим тези идеи до логичното им заключение. Да, разбира се, че не трябва да позволяваме деца да стават транс, защото един мъж може тайно да бъде жена, и обратното. Е, ако един мъж не може наистина да бъде жена, и обратното, тогава това е вярно и за 5-годишното дете, вярно е и за 25-годишните, вярно е за всички.

Трябва да последваме тези идеи до техните логични изводи, защото трансджендърството не е само въпрос на психология или ексцентрично поведение, а е въпрос на това как ще подредим обществото и според коя епистемология. Мисля, че тук епистемологията играе роля, защото мнозина консерватори приемат всякакви видове либерални, с малка буква „л“, принципи. И така много от тях ще кажат, „Не мисля, че мъжът може да бъде жена. Но кой съм аз да знам? Как бих могъл да знам? Аз не съм експерт. Не искам да налагам религиозните или културните си възгледи на никого, така че нека оставим площада да бъде неутрален, не искам да мисля за това, но – не позволявайте момченцата да взимат наградите на момиченцата.“ Добре, но ние не можем да игнорираме всички тези обширни въпроси. И не можем да имаме неутрално пространство, защото жените или ще имат тоалетни, или няма да имат.

Това, което трябва да бъде напомнено на тези консерватори, е, че ние не само можем да знаем нещата, поне съвсем основните неща като разликата между мъж и жена, но ние трябва да знаем тези неща, трябва да сме в състояние да кажем нещо за тези неща. Ние ще живеем съгласно или единия, или другия принцип. В Съединените щати хората не само имат право да стигат до тези заключения, но са отговорни да стигнат до тези заключения, защото ние живеем привидно в условията на самоуправление. Ако ни липсват способностите за разсъждение и морално съзнание, за да стигнем до основни заключения за човешката приорда и общество, значи ни липсва способността за самоуправление. И, за жалост, мнозина консерватори изглежда доказват това.

- Ние толерираме маса фалшиви идеологии, така ли е? Как отличаваш фалшивата идеология, която изисква потискане от държавата, от фалшива идеология, която няма нужда от това?

- По въпроса за антропологията, ние имаме две противоположни идеи. От една страна имаме трансджендър идеята, че истинската личност на човека няма нищо общо с физическото тяло на човека, което предполага, че истинската личност, метафизичната личност – някога наричахме това душа, но тези дни модерните хора се смущават от този език, наричат го „идентичност“ или „джендър идентичност“ или нещо друго, но всъщност говорят за душата. Тяхната идея е, че душата може да бъде различна от тялото, а също и отделна, и двете могат да бъдат в конфликт помежду си. Консервативната идея е, че тялото и душата са съвкупност. Техническият термин за това е хиломорфизъм и тази идея е диктувала възгледите ни за човешката природа в продължение на най-малко 2 300 години на Запад.

Според този, възглед нашият пол произтича от тялото ни, защото душата не е джендърна, тъй като мъжете и жените са от един и същи вид. Полът е неотменна ситуация на индивида, която съществува докато съществува индивидът. Според този възглед, може да съществува разлика между изразяването на секс и джендър – има женствени мъже, има мъжествени жени. Но като правило, противно на трансджендърството, което вярва, че ако има разлика в изразяването на пол и джендър, тялото трябва да бъде нарязано за по-добро съответствие в изразяването на джендъра, консервативният възглед е, че тъй като душата и тялото са съвкупност, човек има дълг да живее в съответствие с природата си и в съответствие с реалността.

Това беше хвърчащ отговор на простия въпрос, който ти зададе, който беше – как определяме по кои проблеми трябва да бъдем малко по-твърди? За мен изглежда очевидно, че въпросът какво представлява човешката природа в своите основни разлики между хората, трябва да бъде приеман сериозно. Как да го приемем сериозно? Ами, питаме. Задаваме прости въпроси, от философията, от теологията, и гледаме как е претеглила историята. И виждаме кои са по-убедителни. Почти сигурен съм, че всеки, на когото е представено това разграничение, ще се съгласи с традиционния възглед. Поради това и трансджендър активистите отказват да участват в дебати. Те не могат да направят последователна теза. Тезата, която правят, понякога е материалистична – ние сме просто нашите тела, или че мозъкът на трансджендър хората, така наречените, е различен от начина, по който изглежда тялото им. Но мозъкът, разбира се, е част от тялото. Така че това отслабва аргумента. Или се противопоставят от позицията на номинализма. Казват, че всъщност няма такова нещо като мъжественост и женственост, че няма истински универсалии, че това са просто особености. Или пък ще изтъкнат някакъв аргумент, който в някои отношения е направо албигойски, но никога не е последователен, поради което, дори с множество дипломи от Харвард те не дебатират по проблема.

Ако ме питаш изобщо, отвъд трансджендърството. Как разбираме кога трябва да се тегли чертата? Как определяме кои въпроси са толкова фундаментални за обществото, че трябва да излезем твърдо и да изключим другите възгледи? Ще ти дам отговора, който Антонин Скалия даде на мен, когато го попитах как трябва да се отнасяме към определени поправки на Конституцията. Неговият отговор беше „Много внимателно.“ Трябва да упражним благоразумие. Традицията може да бъде добър водач тук. Значението за обществения живот може да бъде добър водач за нас. Отвъд трансджендърството, кой е проблемът, който може да изисква твърда линия, определена от правителството? Бракът изглежда като следващият очевиден отговор. Бракът е основната градивна единица на обществото. Той е основният политически съюз. Затова мисля, че е добре да сме съвсем ясни по този въпрос. И тъй като през последните години бяхме объркани по този въпрос, сега не е учудващо, че сме объркани по въпросите на пола и джендъра.

- Тези въпроси са важни и изискват намеса от страна на държавата, точно защото те засягат въпроса за вечния живот на човека, така ли е? Ако възприемеш брака неправилно, застрашаваш спасението на много хора. Ако позволиш хората да бъдат объркани относно джендър и пол и относно начина, по който мъжете и жените са създадени, ти отново застрашаваш спасението на хората. Твоята логика тук отнася ли се за държавните религиозни норми?

- Държавата никога не може да се разведе с религията. Всички човешки конфликти, както забелязва кардинал Манинг, са в крайна сметка богословски. Затова трябва да стигнем до определени прости заключения, религиозни заключения, в обществения живот. А религията е привикване към добродетелност, което отдава на Бога заслуженото. Тома Аквински казва „Законът е наредба за общото благо, създадена и обнародвана от този, който се грижи за общността.“ И понеже човекът е както тяло, така и душа, законът трябва да е ориентиран, трябва да е благоприятен за нашето процъфтяване, както материално, така и духовно процъфтяване.

Нито един от тези въпроси не беше особено противоречив, до съвсем неотдавна. Питаш какви трябва да са границите при създаването на църква и общество – ние имахме създадени много църкви на щатско ниво още при ратифицирането на Конституцията и няколко десетилетия след това. Нямаме създадена инстиуция на федерално ниво, за да може да се посрещне религиозното разнообразие в тринайсетте първоначални щата. И така, днес благоразумието повелява държавникът, който се грижи за просперитета на Съединените щати, да бъде мъдър като змия и незлобив като гълъб. Най-малкото, всички ние ще се съгласим, че страната трябва да търси доброто и да избягва злото. Доколкото законът удовлетворява тези условия, той ще култивира добродетелта и ще потиска порока. Доколкото законът култивира добродетелта и потиска порока, той ще култивира общество, което ще бъде в състояние по-действено да отговори на Божията милост.

Такова е било разбирането на първите хора, които основаха нашата страна, които искаха да създадат блестящия град на хълма и които, дори и в мрачните дни на Просвещението, осъзнаваха, че нашата нация трябва да се състои от морални и религиозни хора. И тъй като сме свидетели на възраждане на традиционните религиозни практики на нашата цивилизация, можем дори да се надяваме на все по-цялостно богословие сред американците. Това беше предсказано от Алексис де Токвил в „Демокрацията в Америка“ – че страната ще се превърне или в атеистична, или в католическа. Много хора забравят това предсказание на Токвил, а Токвил беше прав за много други неща, така че може би и това ще се случи. Но независимо от това, основният принцип си остава – политиката е низходяща част от културата, филмите и телевизията имат значение, но законът също е учител. Хората реагират на насърчаване. А през последните години държавата насърчи разстройствата на поведението. Днес имаме много по-разстроена страна. Ако държавата, да се надяваме, насърчи доброто и вярното поведение, можем да се надяваме да имаме по-добра, по-истинска и по-красива страна.

- В този смисъл, смяташ ли, че е уместно да мислим за трансджендърството като за християнска ерес?

- Смятам го за уместно, защото аналогът между трансджендърството и християнството за мен е доста явен. Но повечето хора никога не са чували за катарите или за несторианите или арианите, или за много от тези християнски ереси, така че не съм сигурен колко може да е полезно това сравнение за много хора. Мисля, че за повече хора ще е по-ясно, ако опишем трансджендърството като логичното или по-скоро нелогичното последствие на либерализма.

Либералният проект цели да освободи човека не според традиционното християнско разбиране за свободата, което е правото да правиш това, което трябва да правиш, освобождаване от връзките на греха, но по-скоро да освободи човека от всякакви задръжки, да го освободи от стария режим, от традицията, от семейството, от сегашния морален ред, от сегашната биология, да го освободи дори от самия него. Но освобождаването от себе си е невъзможно и е реално само под формата на самоубийство. И всъщност, ние виждаме самия акт на самоубийство в трансджендър транзицията, която е вид ритуално самоубийство, по силата на което предишната личност е била убита. Човекът започва да се нарича, буквално, „мъртво име.“  Предполага се, че след това се ражда нова личност.

Това е крайна форма на освобождаване, но е освобождаване, което казва „По-добре да царувам в ада, отколкото да слугувам в Рая.“ Това е освобождаване, което казва, че умът е свое собствено място. Това е освобождаване, което казва „Има хора, които виждат съществуващи неща, и питат защо, а аз мечтая за несъществуващи неща и казвам защо не?“ Това е привлекателното освобождаване на гордостта, което в крайна сметка заробва.

- Благодаря ти за отделеното време, Майкъл, оценявам го.

- За мен беше удоволствие.

Източник: theamericanconservative.com