Мария Кюри - полската Пепеляшка, примата на физиката

<p>Маня, както с обич я наричат родителите й, е петото дете в задружното им семейство. Родена е във Варшава на 7 ноември 1867 година. Уникалните способности на момиченцето удивяват близките и познатите на фамилията още от най-ранната му възраст.</p> <p><strong>Притежава феноменална памет и необуздана жажда за знания.</strong></p> <p>На 4-годишна възраст, неочаквано за всички около нея, Маня се научава да срича &ndash; следейки как учи уроците си шестгодишната й сестричка и запомняйки заедно с нея буквите.</p> <p>Когато хлапето задълго изчезва от полезрението на възрастните, те не се безпокоят &ndash; знаят, че Маня е в кабинета на баща си, където в прозрачна витрина внимателно, на специални рафтчета, са подредени стъклени колби и странни прибори...</p> <p>Никой обаче не предполага, че дъщерята на многодетния учител по физика Владислав Склодовски Мария ще стане</p> <p><strong>директор на Института по радий, професор в Сорбоната,</strong></p> <p>двукратен нобелов лауреат и ще бъде един от знаменитите учени, извършили истински преврат в световната наука.&nbsp;Но преди всичко това на гениалната първа дама на физиката й се налага да преживее унизителна бедност и глад, да преживее мъчителни лишения, да загуби и отново да върне вярата си в истинската любов.</p> <p>Едва на 15, Мария блестящо завършва гимназия. Няма търпение да продължи образованието си, но</p> <p><strong>семейство Склодовски е преследвано от нещастия</strong></p> <p>Първо от белодробна туберкулоза умира майка й, после от тиф &ndash; любимата й сестра Зося. Накрая, &bdquo;заради свободомислие&rdquo;, баща й е уволнен от гимназията, в която е преподавал десетилетия. Владислав Склодовски остава без полагащото му се по тогавашните закони жилище, а скромните му спестявания едва стигат за прехраната на семейството. Харчовете за образованието на талантливата Мария се оказват химера.</p> <p>Осъзнавайки положението, момичето и братята и сестрите му решават сами да изкарват пари за оцеляването и образованието си.&nbsp;&bdquo;Млада жена с препоръки</p> <p><strong>дава уроци по аритметика, геометрия и френски език</strong></p> <p>за умерена заплата&rdquo; &ndash; с тази обява по вестниците започва новата страница от живота на Мария. Когато е на 18, я канят за гувернантка в богато живописно имение близо до Варшава. Тогава я спохожда и първата любов. Синът на работодателите й, красавецът студент Казимеж, губи ума си по обаятелната, одухотворена, умна и образована Мария. Богатите му родители обаче са непреклонни: бракът на член от семейството с гувернантка би бил позор...</p> <p>Мария е смъртно обидена, дори мисли самоубийство. Но вроденият й разум надделява над минутната слабост. С несвойствена за повечето жени решителност</p> <p><strong>решава да скъса с любимия, да замине за Франция</strong></p> <p>и да опита късмета си в Сорбоната.&nbsp;Купува си билет за четвърта краса във влака, напъхва най-необходимите си вещи в олющен куфар и поема от Варшава към Париж.</p> <div>&nbsp;</div> <div><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34499_UYsySnns7cDc8C9Xty8sRpVJz6h3q3.jpg" style="height:881px; width:650px" /></div> <div><strong><em>Идеалната двойка</em></strong></div> <p>През есента на 1891-ва е приета във факултета по естествознание в Сорбоната. Принудена да икономисва буквално от всичко, се настанява в малка евтина мансарда, където няма нито осветление, нито вода, нито отопление. Цялото обзавеждане на жилището й е една табуретка и малка масичка. Гостите си гощава с чай, поканвайки ги да приседнат около износения куфар, заобиколен с възглавнички.</p> <p><strong>Храната й обикновено се състои от филия хляб, намазана</strong></p> <p>с масло. Но на момичето изобщо не му е до &bdquo;правилното хранене&rdquo; &ndash; целта му е да получи едновременно две дипломи: по физика и по математика.</p> <p>Като поощрение за успехите си Склодовска е една от тесния кръг студентки, които получават безплатни билети за театър и разходки из Париж. Но лишенията си остават. Любопитното е, че те никак не притесняват момичето, което си е поставило велика цел. Освен това лекциите и упражненита й помагат да заглуши болката от сърдечната си драма.</p> <p>След неуспешния роман с Казимеж Мария</p> <p><strong>твърдо решава, че никога няма да се омъжи.</strong></p> <p>От Париж пише на своя приятелка, че напълно се е простила с плановете си да създаде семейство и не обръща внимание на мъжете, занимавайки се единствено с наука. Но през пролетта на 1894-та се случва нещо, което преобръща живота на младата жена.</p> <p>Ето как Мария Склодовска описава в своите мемоари впечатленията си от срещата си с учения, в чиято лаборатория започва работа: &bdquo;Влизайки в стаята, видях висок млад мъж с кестенява коса и светли очи. Лицето му бе сериозно и симпатично, но някак особено &ndash; издаващо непоправим мечтател, погълнат от мислите си&rdquo;.</p> <p>Това е физикът Пиер Кюри, който до 35-годишната си възраст остава ерген, отдаден изцяло на работата си. Срещата със Склодовска разкъсва затворения кръг.</p> <p><strong>Кюри вижда в нея не само достоен колега, но и необикновена</strong></p> <p>жена. Младите хора сами не забелязват как приятелската привързаност помежду им и взаимното им уважение прерастват много в по-дълбоко чувство. Но когато Пиер прави на Мария предложение, тя ужасно се разстройва...</p> <p>Склодовска е на 26 години, което в онези времена се счита за възраст на стара мома. Почти три години води аскетичен живот в Париж, отучвайки се от любовните блянове. Отгоре на всичко й се струва, че омъжвайки се за чужденец, едва ли не ще предаде родината си...</p> <p>Пиер обаче не отстъпва. Дълго и упорито продължава да говори на избраницата си за своите горещи чувства. Докато след дълги колебания</p> <p><strong>Мария най-накрая се съгласява да стане негова жена.</strong></p> <p>На 26 юли 1894 г. официално сключват брак. Церемонията е толкова необичайна, колкото и самите младоженци. Двамата скромно подписват в парижкото кметство &ndash; отказвайки се от венчавка, брачни халки и шумна сватба. Булката е облечена в непретенциозна тъмна рокля, подарена й от приятелка &ndash; Мария иска именно такава, за да може след това да я облича, докато работи в лабораторията. А цялото имущество на младоженците се състои от два велосипеда, с които съпрузите Кюри се отправят на романтично сватбено пътешествие.</p> <p>Най-неприятното следствие от бедността им е невъзможността да наемат домашна помощница. Въпреки приетия в средите на учените обичай Мария сама домакинства и готви. Във всичко останало семейният живот на физиците Кюри е щастлив и радостен. Двамата работят съвместно, а</p> <p><strong>успехите не им пречат да създадат две прекрасни деца</strong></p> <p>&ndash; дъщерите Ирен и Ева.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34499_ml2PTUchnku0wCDFA7eIA57vOHC6K2.jpg" style="height:476px; width:650px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Мария и Пиер живеят и работят в пълен синхрон</em></strong></p> <p>През 1898 година семейство Кюри открива полония и радия, изследва радиоактивните излъчвания и въвежда термина &bdquo;радиоактивност&rdquo;. За постижения в областта на изследването на радиоактивността през 1903 г. съпрузите получават Нобелова награда по физика, стават световно признати, а Пиер е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.</p> <p>И изведнъж всико се срутва &ndash;</p> <p><strong>на 15 април 1906 г. Кюри загива в автомобилна катастрофа.</strong></p> <p>Мария потъва в отчаяние: &bdquo;Невъзможно е да опиша значението на страшния и огромен прелом в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-добрият ми приятел и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в състояние изобщо да мисля за бъдещето&rdquo;.</p> <p>Работата се превръща в единствения й отдушник. Потъва изцяло в нея, свеждайки до минимум контактите си с приятелите, които бездруго не са много.</p> <p><strong><em>***</em></strong></p> <p><strong><em>След трагичната смърт на съпруга си, когото Мария Склодовска-Кюри нарича &bdquo;голямата любов на живота ми&rdquo;, тя така и не се омъжва повторно. Сама разработва методите на радиоактивните измервания. Благодарение на научните й изследвания и открития са създадени първите медицински рентгенови апарати.</em></strong></p> <p><strong><em>Втората си Нобелова награда Мария получава през 1911 г., като по нейно желание за нея е номиниран и покойният Пиер Кюри. Мария умира през 1934 година, явно от лъчева болест &ndash; макар тогава тази диагноза да е непозната за лекарите.</em></strong></p> <p><strong><em>А през 1995-а съпрузите отново се събират &ndash; останките им са пренесени в парижкия Пантеон и погребани един до друг.</em></strong></p> <p>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</p> <p>&nbsp;</p>