Кой ще замести политиците?

Кой ще замести политиците?
Съществуват професии на изчезване: кварталният обущар, дребният дърводелец, шивачката-кърпачка. Обезсмислени бяха от стандартизираното „предлагане на услуги”, от бълващото нови стоки производство. Дали и случаят с политиката не е такъв? Във всеки случай не можем да кажем, че общественото поприще захранва партиите с динамични човешки ресурси. Преградата между общество и политика изглежда все по-херметична. Почти всичките си ресурси партиите черпят от масовите развъдници за производство на политически активисти: синдикатите и младежките партийни организации. Антропологическият тип, който се отглежда в тези развъдници, е известен и не се нуждае от анализ и описание.
<p>Към кварталния обущар, дърводелец и шивачка-кърпачка най-вероятно трябва да прибавим и идеологът, призван да се занимава с обществени дела. Посвещаването на обществени визии, жертвената безкористност в служба на родината, редкият &bdquo;инстинкт&rdquo; или чисто политическата дарба изглежда са застрашена от изчезване социална флора. Външният образ, който самите партии култивират, ги представя като конюнктурно групиране на индивидуални интереси &ndash; нещо като &bdquo;предприемачески фирми&rdquo;, в които сътрудничат лишени от талант дребни проектанти. Оттук неуважението към професията води до херметичното й изолиране от живите и творчески сили на обществото.</p> <p>Наистина кой сериозен човек днес, успял в обществената си кариера, с чувство на себеуважение и достойноство, би приел да се набърка в партийното поприще, такова каквото е? Нека очертаем накратко причините, които биха го възпрели: освен с общи обещания и съблазнителни етикети нито една партия (с изключение на живописните антики от ККЕ ) (1) не може да се похвали с ясна политическа физиономия, тоест с конретно социално предложение и отговорно съставена програма. Във всяка партия разнообразието на идеологически ориентации и възгледи относно политическата практика оформя толкова &bdquo;групировки&rdquo;, колкото би поел целият политически спектър. Привидната партийна консолидация се осигурява единствено от &bdquo;партийната дисциплина&rdquo;, от &bdquo;деонтологичните комисии&rdquo; и дисциплинарните съвети. Кой серозен във възгледите и намеренията си гражданин може да бъде привлечен от този &bdquo;миш-маш&rdquo; с всестранен произход, на какви политически и социални цели биха му предложили да служи.</p> <p>Днес качеството на хората в партиите изглежда снижено до степен да поражда отблъскване и погнуса. Не става дума само за случаите на скандални провинения, граждански или углавни, нито за настояването на мнозинството в парламента да ги оправдае чрез депутатския имунитет. Не говоря и за предизвикателното отсъствие на депутатите от парламента (празните скамейки са символ на подигравката с гражданина, който с пот изкарва хляба си), нито за периодичното единодушно одобряване на увеличението на депутатските заплати. Занижаването на човшеките качества се чувства болезнено при прекия социален контакт: всяка сериозна дискусия става невъзможна при появата на депутати или политически активисти. По правило тези хора не разбират какво им казваш, ако им говориш за политическо планиране или социални перспективи. Те притежават собствен междупартиен език, чийто репертоар от значения се изчерпва с вътрешнопартийните им взаимоотношения и прогнозите за следващите избори.</p> <p>Разбира се, не всички политици попадат в калъпа на едноизмерния антропологически тип на партиеца. Този вид персонаж обаче (дори да не представлава пълно болшинство) залива поне малкия екран. Показателите за гледано време стигат върховете веднага щом се появят партийни кадри или министри, чието поведение се движи в границите на развлекателното, между дебелашки популизъм и егоцентрична мегаломания в стил Делапатриди (2). Може би пред това да слуша празни приказки народът предпочита развлекателната живописност, тъй като никога досега не е чул от министър или партиен кадър убедителен анализ на социалните проблеми или сериозна програма за справянето с тях.</p> <p>Но при такова публично лице на политиката кой уважаващ себе си гражданин би пожелал някога да се включи в нея? Как един открит, честен и достоен човек може да съжителства и сътрудничи с лица, които не би допуснал дари да прекрачат прага му. Как да се оперира от разум и чувствителност, за да се хареса на утайката на &bdquo;базовите&rdquo; партийни организации, на съмнителните активисти от щабните бюра, на мафията на партийните синдикалисти, които властват в политическата практика.</p> <p>Кварталният обущар, дребният дърводелец, шивачката-кърпачка са професии, които изчезват, оставяйки след себе си спомена за честен занаят и полезен за обществото труд. Изглежда е непредотвратимо днешният тип политик да изчезне поради непотребност или дори поради социалната си вредност, оставяйки спомена за срам и падение. С какво обаче ще бъде заместен той?</p> <p>Ако глобализираната икономика и международните отношения продължат да се развиват в същата посока, политиците неизбежно ще бъдат заместени от управленчески групи на крайно специализирани технократи, с високо ниво на подготовка, заложби и креативност. Такива поне са изискванията на съвременните социални потребности. Никой обаче не може да гарантира дали отговорът на тези потребности ще доведе до повече демокрация или до неконтролируем авторитаризъм на държавната власт.</p> <p>Днес все още можем да гласуваме или да отзовем от политиката вулгарния, безмозъчен, егопатичен Делапатриди. Дори ида го предпочитаме в ролята му на развлекателен телевизонен шоумен. Може би утре ще ни се стори естествено да предадем абсолютната власт в ръцете на даровития образован технократ по начина, по който вече безапелационно признаваме свръхвластта на бюрокрацията в Брюксел. Съвременната криза и опорочаване на политическата професия изглежда предвещава изчезването на самата политическа функция на социалното тяло и налагането на едноизмерния консуматорски модел.</p> <p>И както винаги се е случвало в историята, последните (и най-изявени) представители на кризата сами точат острието на гилотината, която ще ги посече.</p> <p><em>(1) Гръцката комунистическа партия</em></p> <p><em>(2) Действителна комична фигура в Гърлция от началото на 20-ти век, гръцкият политически Бай Ганьо</em></p> <p><em><strong>Христос Янарас е виден гръцки философ и богослов. Роден е през 1935 година в Атина. Учи богословие в Атинския университет и философия в Бон и Париж. Доктор по философия на богословския факултет в Аристотелевия университет в Солун и на хуманитарния факултет в Сорбоната.</strong></em></p> <p><em>Статията &bdquo;Кой ще замести политиците&rdquo; е част от книгата &bdquo;Кризата като предизвикателство&rdquo;, издателство &bdquo;ЛИК&rdquo;, 2002 г. Превод от гръцки: Достена Лаверн</em></p>

Коментари

  • Васик

    04 Апр 2012 6:04ч.

    Прочетен в София, този текст звучи като фентъзи, тъй като предполага, че моралността в обществото надделява над неморалността в политиката. Към днешна дата е много по-логично и непредотвратимо, обратно, антропологичният тип на политика напълно да асимилира и усвои типа на непартиеца. Защо? Фигурата на Партиеца се очертава като символ на повратливия и предприемчив, свободен от предразсъдъци българин, независимо с какво образование и професия, който е принуден от обстоятелствата регулярно да си прехвърля политическите дисаги от партия в партия, за да осигури добър живот на семейството си. Непартизираният, старомодно почтен гражданин вече е спомен като динозаврите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Достена Лаверн

    05 Март 2013 6:14ч.

    бележка от преводача\r\nРадвам се че публикувате текста десет години след излизането на книгата.\r\nКаква е мотивацията ви за това точно сега?\r\nС уважение\r\nДостена Лаверн

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи