Кой беше Степан Бандера, спорната фигура на украинския национализъм?

Кой беше Степан Бандера, спорната фигура на украинския национализъм?

Шествие в чест на Степан Бандера в Украйна. Снимка: АФП, Сергей Супински​​

 

Давид Жилбер, “Фигаро”

Владимир Путин никога не пропуска възможността да заклейми “украинските националисти”, които оприличава на “нацисти”. Така беше и при речта му от 3 март, седмица след началото на инвазията в Украйна, където един трети термин обаче заслужава да бъде споменат и коментиран и който не беше преведен в репортажите, нито в субтитрите на тази реч: “бандеристи” (на руски “бандеровци”). Зад тази загадъчна дума, която всъщност дава ключа за путиновото оприличаване на украинските националисти на неонацисти, се крие една едновременно много важна и спорна фигура, последователно митологизирана и демонизирана в украинската история: Степан Бандера. В Лвов и Тернопил се издигат статуи с неговия образ. Улици носят името му в много населени места в Западна Украйна, но също и в Киев. И така, бандеристи ли са днешните украински националисти? Лесно можем да разберем, че фигурата на Бандера е непоносима за Владимир Путин с неговата постоянна русофобия. Добре документираните връзки на Бандера с националсоциализма не отчитат обаче неговата твърде сложна връзка с нацистите, които просто не са могли да го смятат за един от своите, разсъждава Давид жилбер, доктор по богословие и история, преподавател по църковна история в Католическия институт в Париж.

 

Със смущаваща за западняците настойчивост, Владимир Путин обяви “денацификацията” на Украйна за една от основните цели на “специалната военна операция”, провеждана от Руската федерация от 24 февруари. Тази на пръв поглед анахронична, дори безумна придирчивост - и тя наистина е такава -, е напълно разбираема, ако я пренесем в историята на съветското политическо, а след и това и руско въображаемо.

В многото текстове и речи, които е посветил на Украйна след Евромайдана и последвалата руска намеса през 2014 г., с анексирането на Крим, Владимир Путин никога не пропуска възможността да заклейми “украинските националисти”, които оприличава на “нацисти”. Така беше и при телевизионната му реч от 3 март [1], седмица след началото на инвазията в Украйна, където един трети термин обаче заслужава да бъде споменат и коментиран и който не беше преведен в репортажите, нито в субтитрите на тази реч: тези украински националисти нацисти са, според Владимир Путин, “бандеристи” (на руски “бандеровци” [2]).

Зад тази загадъчна дума, която всъщност дава ключа за путиново оприличаване на украинските националисти на неонацисти, се крие една едновременно много важна и спорна фигура, последователно митологизирана и демонизирана в украинската история: Степан Бандера (1909-1959 г.) [3].

Истинско плашило в руския “национален разказ” за Втората световна война, но също, поради други причини, и в полската колективна памет, Бандера остава почитан от някои днешни украински националисти; но извън тези кръгове той остава фигура, позоваването на която не е забранено.

В два важни града в западната част на страната, Лвов и Тернопил, се издига статуя с неговия образ. Улици носят името му в много населени места в Западна Украйна, но също и в Киев.

Деца играят около паметника на Степан Бандера в Лвов Снимка: архив

 

Степан Бандера е роден през 1909 г. в Галиция, област в Западна Украйна, по онова време част от двойната австро-унгарска монархия. Той е син на гръко-католически свещеник, самият той украински националистически борец. Дядото на Бандера по майчина линия също е гръко-католически свещеник. Този факт не е анекдотичен и заслужава обяснение, защото дори ако не бива да се преувеличава принадлежността на Бандера към тази Църква, и дори към свещеническия род, няма съмнение, че той самият е възприемал тази принадлежност, със сигурност по-скоро в политически и културен, отколкото в чисто духовен план, като важен елемент на своята украинска идентичност и националистическата си ангажираност.

Гръко-католическата църква е силно вкоренена в Украйна, главно в западната част на страната: тя е, както показва името ѝ, Църква от гръцкия или византийски обред, като този, който се използва в православните църкви; но, за разлика от православните църкви, тя е в пълно общение с Църквата в Рим. През 1596 г. в Брест, град, разположен днес в Беларус, недалеч от украинската и полската граница, синод - т.е. събор - на “православни” епископи, както бихме казали днес - тогава се е казвало “гръцки”, препращайки към тяхната богослужебна традиция - признава първенството на папата, като по този начин се отделя от общението с патриарсите на Константинопол и Москва [4].

По онова време епископите са определяни, етнически казано, като “рутени”: тази дума, чийто смисъл впрочем е много спорен поради криволичещото историческо развитие, обикновено се използва за назоваване на източните славяни, населяващи територията на огромната Полско-литовска държава[5], която включва западната и централната част на днешна Украйна. Като православни поданици на католическия крал и велик княз на Полско-литовска държава, тези рутени са отличават от съседите си на Изток: московците, поданици на православния московски княз или цар. Контекстът на това решение е сложен. От една страна, Константинополската патриаршия, под турска опека от близо век и половина, отслабва; току-що е създадена Московската патриаршия, през 1589 г.: новият патриарх Йов получава титлата си от константинополския патриарх Йеремия II, по онова време на обиколка в Източна Европа: след като е преживял доста премеждия, след това е изгнаник в Родос, той иска да потвърди духовната си власт извън пределите на Османската империя и допълнително да събира средства за задоволяване на нуждите на своята Църква… От друга страна, в Полско-литовската държава все по-голяма част от рутенското благородство преминава към Римокатолическата църква - от латинския обред - и се полонизира. Следователно Брестката уния може да се тълкува като опит на част от рутенската епископия да запази източнослявянската църква от гръцкия обред от латинизиращия и полонизаторски натиск на Запада, но също и от пренареждането на църковните сили на Изток, между неизбежното отслабване на Константиполската патриаршия и утвърждаването на новата Московска патриаршия, която възнамерява да се наложи като естествен защитник на православните, живеещи в съседната и вражеска Полско-литовска държава.

Това отклонение към ХVI век, необходимо, за да се разбере откъде идва украинската Гръко-католическа  църква, хвърля светлина върху политическите и религиозни напрежения, които структурират до наши дни историята на тази “Рутения”, превърнала се в Украйна, на кръстопътя на полско-литовското, московското и византийското влияние. Принадлежността към тази Църква, католическа поради общението си с папата и гръцка с обредната си традиция - и, следователно, нито московска, нито полска - е станала силен маркер на украинската идентичност, без очевидно да се свежда до дея. Неслучайно много свещеници от тази Църква енергично се ангажират от ХIХ век в популяризирането на украинския език, култура и традиции.

Именно в такова свещеническо семейство се ражда и израства Степан Бандера - тъй като Гръко-католическата църква, според обичая на повечето източни църкви, допуска ръкополагането за свещеници на женени мъже.

На двадесетгодишна възраст, през 1929 г., Степан Бандера се присъединява към чисто новата Организация на украинските националисти (ОУН),

основана във Виена от Евген Коновалец, която има за цел да обедини вече съществуващите националистически движения. Той бързо се утвърждава като един от водачите на тази организация, която възнамерява да защитава със сила украинската нация от “потисничеството” на новата полска държава, на която са дадени голяма част от териториите, населени с украинскоговорящи. Националистите от ОУН прибягват до убийства не само срещу полски личности, но и срещу украинци, които се противопоставят на тази кървава борба. Подобни практики, напълно скандални и неоправдани в нашите очи, трябва да бъдат поставени обаче в цялостния насилствен контекст на политическия живот в много европейски държави между двете световни войни: политическото убийство не е рядкост, както показват убийствата, със сигурност различни, на Матиас Ерцбергер и Валтер Ратенау в Германия, на Пол Дулер, Луи Барту и на краля на Югославия Александър I във Франция, на Енгелберт Долфус в Австрия, без да забравяме, касапницата на испанската гражданска война, както и различните форми на елиминиране на противници при фашисткия, националсоциалистически и съветския режим.

В борбата си срещу поляците Бандера естествено насочва погледа си към германците, особено след 1933 г. и завземането на властта от Хитлер: не може ли Райхът да бъде обективен съюзник на украинците в борбата им срещу полското господство?

Затворен от 1935 до 1939 г. заради участието си в убийството на полския министър на вътрешните работи Бронислав Пиерацки, Бандера е освободен благодарение на германското нахлуване в Полша. Разчленяването на страната, станало възможно по силата на германо-съветския пакт от август 1939 г. е възможност, от която Бандера възнамерява да се възползва, за да осъществи мечтата на живота си: създаването на суверенна украинска държава.

Именно тук започва най-противоречивият период от живота на Степан Бандера - този, който оправдава в очите на Владимир Путин отъждествяването между украинските националисти, бандеристи и нацисти. Подобно уравнение обаче не издържа на исторически анализ, защото след подялбата на Полша между Германия и СССР, украинското националистическо движение се разделя, като Бандера е много далеч от постигането на единомислие. Освен това, дори и да няма съмнения в симпатията на Бандера към националсоциализма и неговия насилнически антисемитизъм, прекалено е представянето му като нацист поради простата причина, че самите нацисти никога не биха признали за един от своите украинец, принадлежащ към “низшата раса”, която са славяните.

Бандеристкият проект за създаване на независима украинска държава - поне номинално, защото тя неизбежно би била фактически сателит на Райха - се сблъсква с категоричния отказ на Хитлер,

който има съвсем други планове за обширните и плодородни украински земи: желаейки да разшири Lebensraum (жизненото пространство - бел.пр.) на арийската раса далеч на Изток, Фюрерът предвижда грандиозна операция на германска колонизация, която естествено ще се осъществи в ущърб на евреите и циганите, обречени на изтребление, но също и на славяните, обречени на поробване и депортация [6]. От наивност или невежество, Бандера не е в състояние да приеме, че неговият проект за украинска държава е абсолютно несъвместим с хитлеристките планове: присъединявайки се доброволно към националсоциалистите, той може да бъде в най-добрия случай агент, пионка в техните ръце, но не и държавен глава, нито дори идеологически другар.

Проектите на Бандера са още по-неосъществими, тъй като лидерските му амбиции не се приемат от всички украински националисти. В рамките на самата Организация на украинските националисти (ОУН) той се сблъсква с човека, който след убийството на Евген Коновалец през 1938 г. в Ротердам от агент на НКВД, го наследява начело на организацията: Андрий Мелник (1890-1964 г.), който се връща през 1939-а след една година в изгнание. Мелник иска да бъде по-предпазлив от Бандера в използването на насилие и сътрудничеството с германците. В резултат на това неразбирателство, което е едновременно личностен конфликт, поколенчески конфликт (Мелник е с почти двадесет години по-възрастен от Бандера) и конфликт на методите,

Организацията на украинските националисти се разцепва на две непримирими крила: с Бандера, ОУН-Б; с Мелник, ОУН-М.

Оттук нататък в Украйна вече няма единна националистическа организация; освен това, дори преди разцеплението, ОУН не може да претендира, че представлява различните тенденции на украинския национализъм, като не всички  подкрепят принципа на въоръжената борба [7].

Новата география на Източна Европа, установила се след германското и съветското нашествие (без да забравяме, от страна на СССР, нападението срещу Финландия, нахлуването в Естония, Латвия и Литва и накрая, нападението срещу Румъния), не продължава дълго, тъй като хитлеристка Германия започва на 22 юни 1941 г. операция “Барбароса” срещу Съветския съюз: въоръжените германски сили проникват бързо и дълбоко във вражеската територия, а именно в украинските територии, възвърнати от СССР през 1939 г. за сметка на Полша. Заедно с тях се бие един украински легион от няколкостотин души, създаден по инициатива на Степан Бандера.

Трябва ли да се смята тогава, че пред украинските националисти и оттам пред украинската нация ще се разкрият нови перспективи? Ще стане ли възможно създаването на единна украинска държава? Степан Бандера смята така, но той тежко се лъже. За да изправари ОУН-М, ОУХ-Б обявява едностранно, само осем дни след нахлуването в СССР, предстоящото

създаване на украинска държава, предопределена да заеме мястото си до Велика Германия в новия световен ред, срещу московското и болшевишкото потисничество [8].

По този начин, Бандера и неговите последователи се лишават доста непредпазливо от подкрепата на Хитлер, който нарежда методична разправа с украинския национализъм, като се започне с ОУН-Б. Бандера, който вече е бил вкарван за четири години в затвора от поляците и на косъм избягва екзекуцията, отново е арестуван на 5 юли 1941 г., след което е затворен в Германия.

През това време членовете на ОУН-М се опитват да водят борбата си по-дискретно от своите братя врагове в ОУН-Б: залагайки също на германската карта, мелникистите изчакват по-благоприятен час, за да провъзгласят независима украинска държава - защото това е и тяхната цел. Това протакане позволява на ОУН-М да си запази известно поле за маневриране пред германците. Но ОУН-Б, преследвана от германците, се впуска в най-лошата политика, убивайки мелникисти - несъмнено по-лесни мишени от германските офицери. Ефектът от тези убийства е катастрофален: германците засилват репресиите срещу ОУН-Б, която в крайна сметка обезглавяват, без да я ликвидират напълно, както трагично показва

избиването на поляци, извършено в Западна Укрйна през 1942-1943 г. от членове на Украинската въстаническа армия (УВА), въоръженото крило на ОУН-Б.

Същевременно германците засилват наблюдението над ОУН-М, която вече е единственото структурирано и толерирано образувание, олицетворящо украинския национализъм.

През април 1944 г. германците освобождават Бандера, надявайки се да го използват в саботажни операции на Източния фронт, за да възпрат настъпващата Червена армия. Този проект обаче бързо се проваля: оглавявайки директно Украинската въстаническа армия (УВА) при завръщането си в Украйна, Бандера се впуска в разнопосочна, напълно напразна битка срещу Съветите, германците, поляците, дори срещу своите украински противници. В края на войната Украинската въстаническа армия постепенно се разпада: съпротивата срещу Съветите става невъзможна, така че Бандера емигрира през 1946 г., първо в Австрия, после в Германия.

Той се установява в Мюнхен, където приема фалшива самоличност, за да избяга от съветските служби, след като е осъден задочно на смърт в СССР. Едва тринадесет години след бягството, през 1959-а, украинският агент на КГБ Богдан Сташински успява да отрови Бандера в дома му в Мюнхен.

Както се вижда, пътят на Бандера е не само хаотичен, но и обективно кървав.

Можем да разберем до известна степен, че пропагандата на Кремъл, днес, както и по съветско време, го отъждествява с нацист и третира като неонацисти онези, които го смятат в Украйна за положителна фигура в историята на страната. Подкрепата на Бандера за германците не е просто тактическа сметка: тя е резултат от неоспоримо влечение към националсоциализма, дори ако, като славянин, Бандера очевидно не може да споделя всичките расови теории на Хитлер и приближените му. Трябва обаче да се подчертае, че към русофобията и полонофобията, широко разпространени сред украинските националисти по онова време, Бандера добавя и яростен антисемитизъм.

Като се има предвид престижа му сред част от тогавашното украинско население, как да оценим неговата отговорност за доказаното участие на украинските помощници в жестоките геноцидни кампании, провеждани от айнзацгрупите (Einsatzgruppen)? Това е трудно, още повече, че Бандера е бил в затвор в Германия от 1941 до 1944 г. Това затваряне, както и преследването на членове на ОУН-Б и на Украинската въстаническа армия от нацистите, илюстрират цялата двусмисленост на отношенията на Бандерата и неговите последователи с хитлеристките сили. На симпатията на Бандера към националсоциализма, отговаря презрението на нацистите към този славявин; желанието му да сътрудничи не му пречи да води много самотна и лична игра в опита си да провъзгласи украинска държава през юни-юли 1941 г., която е била също особено злощастен опит за маргинализация на ОУН-М; освободен от германците през 1944 г., за да стане техен помощник срещу Съветите, той много бързо се превръща, след като се завръща, в противник на германците - и, в крайна сметка, на всички онези, които не споделят неговите идеи, нито неговото безразсъдство.

И така, бандеристи ли са днешните украински националисти? Лесно можем да разберем, че фигурата на Бандера е непоносима за Владимир Путин с неговата постоянна русофобия. Добре документираните връзки на Бандера с националсоциализма не отчитат обаче неговата твърде сложна връзка с нацистите, които просто не са могли да го смятат за един от своите.

Да се каже, както направи Владимир Путин на 3 март, че “хората на Бандера и другите привърженици на нацистите” са се “биели заедно с Хитлер по време на Великата отечествена война” напълно замъглява факта, също неоспорим, че Бандера и много от неговите привърженици още в първите дни на юли 1941 г., следователно много скоро след началото на Великата отечествена война, са били преследвани от германците. Някои анализатори самодоволно изтъкват видимото присъствие на някои националистически групи, развяващи знамето на Украинската въстаническа армия и позоваващи се на Бандера по време на Евромайдана от 2014 г. [9]. Последвалата политическа история на Украйна обаче показа маргинализацията на тези партии и движения. В замяна на това, на Площада на независимостта в Киев през 2014 г. хората вече умираха, развявайки знамето на този Европейски съюз, към който Украйна поиска да се присъедини няколко дни след руската инвазия на 24 февруари, преди Грузия и Молдова да я последват.

Очевидно за Владимир Путин да бъдеш украински националист означава просто да се съпротивляваш на армията на Руската федерация. В този случай националистите не са само избирателите - малобройни - на партия “Свобода”, нито дори само онези, които смятат Степан Бандера за велика фигура в украинската история: цял един народ в огромното си мнозинство не гледа на първо място към миналото отпреди осемдесет години, сложно, изпълнено с омраза и твърде лесно манипулируемо, а именно към бъдещето, което въпреки че е трагично несигурно, иска да носи цветовете, толкова подобни, на суверенна Украйна и, може би, на обединена Европа.

 

 

 

[1] https://www.revuepolitique.fr/intervention-de-vladimir-poutine-du-3-mars/

[2] Pour une commode mise en perspective de ce mot, l'on peut se reporter à l'article de Raisa Ostapenko, https://cambridgeglobalist.org/2015/01/29/success-russias-propaganda-ukraines-banderovtsy/

[3] Grzegorz Rossoliński-Liebe, Stepan Bandera: The Life and Afterlife of a Ukrainian Nationalist: Fascism, Genocide, Cult, Stuttgart, Ibidem-Verlag, 2014.

[4] Laurent Tatarenko, Une réforme orientale à l'âge baroque. Les Ruthènes de la grande-principauté de Lituanie et Rome au temps de l'Union de Brest (milieu du xvie siècle – milieu du xviie siècle), Rome, École française de Rome, 2021.

[5] En 1569, par l'Union de Lublin, le royaume de Pologne et la grande-principauté (ou grand-duché) de Lituanie forment ensemble une « République des Deux Nations » (« Rzeczpospolita Obojga Narodów » en polonais, « Abiejų Tautų Respublika » en lituanien), dont le roi est élu par la noblesse. Cette « union réelle » ne fait en réalité que consolider l'« union personnelle » du royaume de Pologne et de la grande-principauté de Lituanie, inaugurée par le mariage de la reine Hedwige de Pologne avec le grand-prince de Lituanie Ladislas Jagellon en 1386.

[6] Christian Ingrao, La promesse de l'Est. Espérance nazie et génocide 1939-1943, Paris, éditions du Seuil, 2016.

[7] Ainsi, le métropolite grec-catholique de Lviv, Andreï Cheptytsky, incarne un patriotisme ukrainien d'un style bien différent du nationalisme de l'OUN : non violent, pragmatique, soucieux du sort des Juifs durant la persécution.

[8] L'on trouvera une traduction partielle de cette déclaration dans Pierre Lorrain, L'Ukraine. Une histoire entre deux destins, Paris, Bartillat, 2019, p. 347.

[9] Pierre Lorrain, L'Ukraine…, op. cit., p. 592 sqq.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Виктор

    23 Март 2022 18:00ч.

    Много интересна фигура, на изключително мъглява история минала през ужасяващият ХОЛОДОМОР или гладомора наложен от съветската власт, това е предисторията на тяхната съпротива на Галисийските Украинци, изключително сложна геополитика която е давала своите метастази десетилетия наред... Трябва да оценяваме, че можеше да сме на тяхно място ако нямахме многопластова и плуралистична държава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 18:16ч.

    Мисълта ми е че това е благодатна почва да се посее нео нацизъм и да се полива с бензин като огън, и ето сега хвана зловещата искра на войната! Потресаващото е че живеем във времена на масово и безумно идентично самоопределяне и нещата стават откачени! Всичко "ново" е добре забравено старо, отупано от прахта и нафталина и лустросано със смартустройство...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петлюра

    23 Март 2022 18:23ч.

    Малка подробност - Бандера и ОУН са от Западна Украйна, която по време на Гладомора е в границите на Полша, а не в СССР.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 18:34ч.

    Прекалено сложна история и натрупвания като игра на карти с козове(войни)! Представи си само колко пъти е минавал фронта през тази земя- напред на зад 200 години, след което съветска власт и накрая чернобил... Тъжна работа е Украйна по тъжна и от нас...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хахаха

    23 Март 2022 19:26ч.

    когато е бил тоя "гладомор", Галиция е била част от Полша, така че ако е имало "гладомор" там, той е по вина на поляците...и няма гладомор , наложен от съветската власт...попрочети малко история и тогава вземи да разсъждаваш по въпроса

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 19:31ч.

    Добре де ти за Сталин чувал ли си? Този стоманен човек, като как си го представяш, добър баща на всички народи?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А ти карта на Източна Европа

    23 Март 2022 20:08ч.

    виждал ли си?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 20:23ч.

    Да За съжаление територията Украйна на нея изглежда като плацдарм за всички най мощни армии през историята От Наполеон, През Прусаци Поляци и Руснаци. за това е толкова ужасяващ този нов нео нацизъм, защото подрива национализма на цяла източна Европа и го прави радиоактивен, един вид капан човек да си знае историята и мястото!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 20:27ч.

    Крайната цел е унищожение на белият мъж, в световен мащаб с най различни средства, тука понеже са най буйни и диви им се пада война, защото не се плашат на настинката1984,война в която няма печеливши в никоя част на Европа и остатъчното и бяло общество, което претендира за цивилизованост!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Fpfuiu

    10 Май 2022 15:58ч.

    augmentin canada - <a href="https://flagylgn.store/">cheap cialis</a> buy cialis 20mg for sale

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Bnliud

    19 Юни 2022 12:49ч.

    cenforce online order - <a href="https://xdomperidone.com/">domperidone over the counter</a> motilium 10mg sale

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cuhjgt

    25 Юни 2022 21:44ч.

    flexeril 15mg uk - <a href="https://rcolchicine.com/">colchicine pills</a> purchase inderal sale

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванов

    23 Март 2022 18:05ч.

    Ето така се прави по-европейски:днес е спорна фигура,утре ни става симпатичен,а след някой друг ден,ако е нужно,ще е нашето ново знаме,което ще ни води в битки !А ако се наложи,ще се отречем от знамето и ще го стъпчем в калта.Съвсем в стила на демократичните,евроатлантически ценности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мдам

    23 Март 2022 18:09ч.

    Абе, я дай снимки от Волинското клане и ще ви стане ясно , кой е Бандера .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мога да постна линкове

    23 Март 2022 19:56ч.

    по после няма да спите нощес. Какво струва само "бандеровската елха" (коледна) - 4-5 деца обесени заедно в една примка. Интересно защо тия галичани са така зверски жестоки. Мизерстващи чобани - като шиптарите, па и "македонците"... кормят човека като агне

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма смисъл

    23 Март 2022 22:10ч.

    каквото и да постнеш, нащите еврохатлантици няма да пшовярват. Тяхната обсесия прилича на обсесията на Бандера от националсоциализма и се изразява с думите "Бий мъ, обичам тъ". И те са прикрито смятани за втора ръка хора, но това само ги мотивира да колят още по-ожесточено всеки противник на неонацистките идеи

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 18:31ч.

    Има една интересна историческа хипотеза, че заради свинята Гьоринг, и начина по който третира тези корави мъже- Украинците, Райхът губи войната, в началото са гледали на нацистите като освободители от терора на Сталин, но Гьоринг ги обявява за втора ръка хора и ги оставя, Бандера е бил в лагер! Сега си личи колко са корави.Но руснаците са направо откачени и не им пука!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dimitrov

    24 Март 2022 7:39ч.

    Престани да пишеш глупости! Статията е просто смесица от лъжи и истини! Поне за Бандера има мноооооого материали в нета. Търси, чети и после се изявявай като анализатор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Haho

    24 Март 2022 17:26ч.

    Стига с тоя лагер дето е бил Бандера. Неговите условия изобщо не са били като на другите, той е бил ВИП посетител. То по това време в лагер е бил и водачът на румънските Железни легиони,Хория Сима, а това си баш профашистката партия в Румъния. Просто немците предпочитат Антонеску, а не него. Някъде към 44-45 и той е пуснат и оглавява пронемско правителство в изгнание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гласове

    23 Март 2022 18:38ч.

    много напъване да размие историята , в опит да дистанцира бандеровците от свастиката. Лицемерието е първично за западния човек, в т.ч. и на историците. Ние знаем каква е историята и не ни трябва да ни я обеснявате.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владимир Владимирович Путлер

    23 Март 2022 19:34ч.

    Изобщо не я знаете. Вашата истина се свежда до три постулата. Всичко хубаво на тоя свят е руско. Всичко гадно на тоя свят е украинско. Господ понякога греши, но не и Вова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dimitrov

    24 Март 2022 7:41ч.

    Абе, Путлер, абе, абдалино, В РФ знеш ли колко народности има?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дай да се поровим по френски в историята, ей така, за забавление

    23 Март 2022 18:53ч.

    А зверствата на ОУН и УПА, са факт. Самият Бандера си живее живота в нацисткия концлагер през това време. Не е сарказъм, вярно е. И не го оневинява. Но Путин скоро ще ги надмине по зверства. И за разлика от Бандера няма да си получи заслуженото. Може би е малко сложно за възприемане, но е така. Светът не е чернобял.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    23 Март 2022 19:03ч.

    кои посрещаше немските танкове с хляб и сол че съм забравила юни 1941

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владимир Владимирович Путлер

    23 Март 2022 19:29ч.

    Чудесно е, че се посочва истината за една забележителна личност, която е но като украинския Стамболов, затова путиноидите беснеят срещу него. Бандера е толкова нацист, колкото и ген.Иван Луков. Достоен човек. И заслужава уважение. А путиноидите - презрение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 19:34ч.

    Обаче ние сме имали царство, и много други обособени институции, докато украинската борба е като да строиш къща на песачлива почва- не стабилна и за това не е хубаво да се сравнява! Знаеш ли какво значи Порутени, от латински Рутени... то им е в името, както на нас вулгарността!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Е, генерал Луков е нацист пар екселанс

    23 Март 2022 19:47ч.

    и ти заслужаваш презрение заедно с него. Изплю камъка най-после

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • братът на Иван Георгиев от Попово

    23 Март 2022 22:21ч.

    Нали, рутени - от "рутя" т. е. събарям. И "словени" от slave т. е. "роби", а не от славянското "слово" (говорящи), като опозиция на "немци" (неми, не говорящи) Къде та тетка нАмери такъв пишман етимолог?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Йезуитски опуси!

    23 Март 2022 19:45ч.

    Рутените (русини) са националност в ЗАКАРПАТСКА или ЧЕРВОННА Рус, имали са държавност 1919, после в състава на Чехословакия за известно време са имали автономия. Има униати, но и много православни (главата на РПЦЗ Митрополит Лавр). "Рутени" ги назовават австрийците (вж "Полковник Редл" на Ищван Сабо). Русините/рутени са толкова "украинци", колкото българите отвъд Охридското езеро са "македонци".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Който иска да добие впечатление

    23 Март 2022 19:52ч.

    от езика и културата на рутените, има Педивикия (или Википедия) на техния език: https://rue.wikipedia.org/wiki/Головна_сторінка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • LOL

    23 Март 2022 19:57ч.

    "oт наивност или невежество, Бандера не е в състояние да приеме, че неговият проект за украинска държава е абсолютно несъвместим с хитлеристките планове: присъединявайки се доброволно към националсоциалистите" .... доброволно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Невеж и наивен садист-главорез

    23 Март 2022 20:06ч.

    Тоя католически богослов трябва да се изкаже и за францисканеца Томислав Филипович ("Отец" Дявол) от Ясеновац, ще намери аргументи да го канонизира биля. Фра Сотона - https://hr.wikipedia.org/wiki/Miroslav_Filipović (и хърватите не смеят да отрекат)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 20:39ч.

    Обръщам внимание, че темата Православни Йезуити е изключително в погледа на Достоевски и неговото творчество, което е близко до Ницше и идеята за "свръх човекът" и "антихристът" и връзката с Бог...които идеологии после оформят политическата карта на Европа, и двете световни войни! В Украйна се случва сблъсък между Ницше и Достоевски, философски погледнато...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    23 Март 2022 20:54ч.

    Исак Паси беше превел една книжка "раждането на трагедията от духа на музиката" Лошо че побеснелият му син- олигофрен не я е чел и позори баща си и България която ги е спасила! На територията на Украйна са дадени най много жертви на холокоста...Joy Devision SS, и това никой не го казва и се правят на дръж ми шапката!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако има велика фигура в украинската история

    23 Март 2022 23:23ч.

    То това не е Бандера, а Батюшка Махно.. "Бий червените докато побелеят и белите докато почервенеят"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    24 Март 2022 0:04ч.

    Ами екстра си го е нарисувал авторът Бандерата – кланял се на Германия и на Хитлер в надежди говежди да му помогне да „освободи“ Украйна и да го направи цар, точно както и днешните му последователи се кланят на САЩ в очакване да ги опазят от лошия Путин, че да цъфнат и да вържат. Добър камуфлажен похват, уж опровергава Путин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кой кой е има ли значение

    24 Март 2022 0:47ч.

    Майданът от 2014 говори всичко

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спасов

    24 Март 2022 1:15ч.

    Вероятно автора е бил доста зает и е пропуснал справката от 17.04.73 в която броят на убитите от бандеровците е 30676 души. Няма да навлизам в подробности за зверствата на тази терористична организация. По скоро прави впечатление, защо Полша забравя за кланетата от бандеровците и терористичните атентати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спасов

    24 Март 2022 1:45ч.

    Да допълня набързо. За периода 1944 – 1953 г. са извършени 14 424 акции на бандеровците, в.ч.: - терористични актове – 4904; - диверсии – 195; - нападения на органи на власта, колхози, учреждения – 645; - въоръжени грабежи на държавно имущество – 359. Познат стил и в много събития от не толкова отдавнашни събития, като атентата срещу Гиви и убийството на Моторола.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Специално донбаските мутри си се избиха сами помежду си

    24 Март 2022 7:59ч.

    Все едно не знаеш какво значи мутри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кики

    24 Март 2022 5:57ч.

    Авторът е изградил така материала си, сякаш е искал да докаже сам на себе си - Бандера е донякъде неонацист..., ама съвсем мъничко..., в нищожна степен... и украинците могат да се гордеят с него, предвид полезността му за "славната" им нация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ровенето и разнасянето на кокалите на бандера има за цел да ни убеди, че украинците са народ от нацисти и заслужават изтреблението си

    24 Март 2022 8:05ч.

    Това само по себе си е фашистки подход, което в днешните времена на умряла идеология и жалки опити да бъде заменена с някакви изкопаеми ритуали, е всъщност закононерно. А как този фашистки народ е просъществъвал в СССР след 9 май дори Путин не би обяснил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    24 Март 2022 9:57ч.

    Хубаво де, защо обаче шаломци, контрашестващата антифа, маргиналия, БХК, посолства-мосолства, които рипат яростно всяка година срещу Луковмарш, сега си трайкат? Нали ги беше страх от факлите, напомняли им нещо, ми ей им ги на снимката с бандеристите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ами те сритането си оправдават грантовете

    24 Март 2022 15:52ч.

    и др облаги. Сега явно кроят нещо...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • MarlboroMan

    24 Март 2022 15:38ч.

    нищо спорно няма; водил е националноосвободителна борба; като нашите апостоли и последвалата ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Торен бръмбър

    24 Март 2022 17:18ч.

    Бандера е торен бръмбър излюпил се на бунището на Брестката уния от 1596г. От тогава е цивилизационното разделение в тия земи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кой беше Степан Бандера И кой беше йосиф сталин

    26 Март 2022 0:16ч.

    Единият загубил всичко, другият обратното. Победител. И двамата си имат поклонници. Различен брой. И двамата са злодеи по душа. И са несравними един с друг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дядо

    01 Апр 2022 16:29ч.

    и нито дума за Воленското клане ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи