Киноджойнт с Касиел: White Ribbon (2009)

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44762_kdPeSMECw8cn0HUZllVXkEr3O1yZ5u.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ако &ldquo;Бялата лента&ldquo; (The White Ribbon) може да се опише с две думи, то те биха били: &ldquo;Коренът на злото&ldquo;. Един завладяващ поглед с тежък, отровен вкус е творбата на Михаел Ханеке (&quot;Пианистката&quot;, &quot;Любов&quot;).&nbsp;</p> <p>Разположен в 1913 г., филмът е&nbsp; отчасти философска детективска история, отчасти &ndash; археологията на съвременното германското общество, проследено през призмата на поколение от деца, които две десетилетия след случилото се в &ldquo;<span style="color:rgb(20, 25, 35); font-family:helvetica">The White Ribbon&ldquo;</span> ще се трансформират в желязна, безкомпромисна зла сила.</p> <p>Събитията в протестантското село с многозначително име Eichwalde (алюзии с Айхман и Бухенвалд) в навечерието на Първата световна война (епистоларно (зловещо, прагматично и хладнокръвно, разказани от местния учител) те оставят безмълвен след близо три тягостни часа.&nbsp;</p> <p><span style="color:rgb(20, 25, 35); font-family:helvetica">Историята започва с притихнали във времето черно-бели природни пейзажи (великолепна работа на оператора Christian Berger). </span>Всеки аспект от околния свят е пресъздаден едва ли не хиперреално: от слънчевите полета до тежките салони, от земеделските стопани с шапки от филц до автентично изглеждащите от този период физиономии.&nbsp;Създадено е едно посвоему затворено, задушено пространство: интериори и пейзажи са заснети&nbsp; неестествено статично, драмата се разгръща в замразено състояние, почти балсамирана вселена.<span style="color:rgb(20, 25, 35); font-family:helvetica"> Ритъмът на камерата е бавен и проницателен, взрян в ежедневни брутални актове на насилие, приети за нормални и свети.&nbsp;</span></p> <p>Основната идея се фокусира върху група момичета и момчета, които поемат всички последствия от идеалите, проповядвани на техен гръб от възрастните. Родители, които наказват лицемерно в името на пропагандна &ldquo;невинност&ldquo; отрочетата си и същевременно прикриват и са компрометирани в своите грехове.&nbsp;</p> <p>В едно интервю Ханеке подчертава, че &quot;Всеки път, когато една идея се превръща в идеология, има опасност от разрушение и развала&quot;. Това е и отправната точка на филма. Всеки идеал може да бъде извратен, когато се превърне в абсолютизъм. Режисьорът проповядва, че когато хората са поставени под натиск, например като резултат от тяхното положение в социалните структури, това обикновено не работи и неминуемо води до актове на жестокост. Така се заражда германският фашизъм, но също и тероризмът на нашето време, изроден в религиозен фундаментализъм от всички цветове.&nbsp;<br /> Угнетените, прибягнали до насилие, за да се защитят, са също толкова виновни, колкото потисниците.</p> <p>Докато децата в селото са представени като жертви на религиозен терор през първата половина на The White Ribbon, към края режисьорът се концентрира върху злобата, егоизма, безсърдечието, отмъстителността и умишлено предизвиква отвращение у зрителя. Сцените с бавноразвиващото се дете, пребито и завързано в гората. Птицата, принадлежаща на пастора (отлично изигран от Burkhart Klau&szlig;ner), садистично убита с ножица и положена върху бюрото във формата на кръст.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44762_PvQUieM5z3ewqdcFfmWpk76aLnyP1B.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Шокиращите наказания при всеки признак на сексуално пробуждане. Побоите при съмнения за мастурбация и завързването за леглото на Мартин. Моралистични проповеди, претъпкани със суеверни глупости и лъжи, които причиняват болезнени рани и смърт. Бялата панделка, която Клара и Мартин трябва да носят в продължение на седмици в знак на наказание за тяхната греховност и проклятие пред цялото село.</p> <p><br /> Насилието влече надолу в безкрайно тресавище и ражда още унижения и душевни убийства, последвани от по-страшно насилие.<br /> Финалната сцена, в която цялото село се събира в църквата на служба, приветстващо старта на Първата световна война, е потресаваща като моментна фотосветкавица от бъдещето. Където тези &ldquo;людоеди&ldquo; след време ще се превърнат в главни герои, развяващи знамето на нацисткото варварство.</p> <p>Михаел Ханеке е перфекционист, изграждащ произведенията си с тежка философска старомодност, лишена от биещ се в гърдите се авангард. В този смисъл той е класик. Какъвто в литературата е Достоевски например.&nbsp; С класическа лекота той пресъздава слепотата на нашето общество. Общество, което не осъзнава своя непосредствен колапс и опасност от бъдещо изличаване. Няма зрение за своя личен исторически момент.&nbsp;</p> <p>The White Ribbon е носител над 80 награди и номинации, между които две номинации за &quot;Оскар&quot;, 4 в Кан, включая и Palme d&#39;Or, German Film Awards, &quot;Давид на Донатело&quot;, San Sebasti&aacute;n International Film Festival, Торонто и др.<br /> Препоръчвам с житна немска водка.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/5KJKvvvxY74?wmode=transparent&amp;jqoemcache=FER5q" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>