- Автор: Касиел
- 10 Sep 2020
- 227
- 4
Перманентните ми бягства от социалистическото школо стартираха с един филм – „100 пушки“. Там в една сцена Ракел Уелч се къпеше насред пустинята под тръбата на огромна ръждясала цистерна… Чистак гола! По-съвършена жена не бях виждала! За крехките ми 11 години това беше освобождение. Обсесия. Наркотик. Тъмният салон на кино „Дружба“ – сегашно „Одеон“, се превърна в спасително убежище. От униформите. Бруталната пропаганда. Унифицирането с едно общество, претъпкано с грозни, уплашени хорица и липса на въздух.
Днес съм на 43 г. Вече актриса. Ха-ха! По-скоро върху сцената на живота.
Всеки божи ден гледам кино. До пълно побъркване.
С настоящите текстове нямам амбиция да открадна хляба на професионалните критици. Аз не мога да анализирам. Очите са погледът на сърцето ми.
Само искам да ви заразя, отвлека, влюбя в тази умопомрачителна, магична вселена – наречена КИНО. Тук ще ви представям филми, които не са мол пуканка. Не са актуални за деня. Но са… Трогателни, Радикални, Скандални, Новаторски! Дано успея. А сега налейте питие. Настанете се удобно в креслото. Загасете лампата. Клапа! Старт!
Посвещавам на ФБ групата „Препоръчай филм“. 5000 души събратя – емигранти в космоса на киното.
Киноманиаци.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44148_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" style="line-height:1.6em" /></p>
<p> </p>
<p>Не знам... как да ви пиша за този филм... От 10 години моят син Зуи и ние – неговата фамилия – живеем в този ад, за който разказва режисьорът Ilmar Raag (<a href="http://www.imdb.com/title/tt2534648/?ref_=tt_rec_tt"><span style="font-family:verdana; font-size:10px"><strong>Kertu</strong></span></a><span style="font-family:verdana; font-size:10px"> (2013) </span>в неговия „Клас“... Всичко, абсолютно всичко до най-малки подробности ни се е случило... И за съжаление не в рамките на една учебна седмица. Съвременните училища са зверилници. Там властват обикновено „лидери“, които държат в подчинение и сеирджийско безсърдечие масата, еднаквите... т.е. голямата част от децата.</p>
<p>Заедно те са властелини на свят, в който царува унижението, болката, насилието, ударите над Различните... И няма никаква защита. Само страх. Учителите „скалпират“ ума на подрастващите с демагогско бла-бла за морал, общество, толерантност... Размахват уморено заканителен пръст в заплахи за изключване... Те никога не се случват. Родителите са пред черен, ужасяващ път, в който няма изход и всеки ход е грешен...</p>
<p><br />
Училищен свят, в който Различният е наречен „педал“, „доносник“, „мижитурка“, „курва“... и ако искаш да си от Групата, трябва да се подчиниш на този водовъртеж от човеконенавист... Трябва да си Звяр. Ежеминутно се извършва едно убийство на душата под одобрителното всеобщо хилене и участие в гаврите... В „Клас“ много се мисли, споменава… чувства думата ЧЕСТ от двамата герои – 16-годишните Каспар и Йосеп... Честа е оплюта, презряна, унизителна, неразбрана за множеството... Единственото, което ти остава, е да си я извоюваш с кръв.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44148_SNN2eYlFgoL17TdTFmpNdUnGNXOLdU.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Ежедневието на действията като това да ти счупят коленете с желязна тръба (първи клас), да те изхвърлят от четвъртия етаж (трети клас), да те пребият и завържат гол и надупен в гората (9 клас), да те накарат с нож, опрян в гърлото, да правиш свирка на предводителя бабаит е НОРМАЛНОТО за нашите деца... И хвърлете Лермонтов, Дикенс, Селинджър в канавката... Тези момчета и момичета не са чували за Холдън Колфийлд! А ако той съществува, не биха го разпознали... Яростно ще размажат романтичната му „муцуна“ в калта. Филмът е направен по истински случай. И не дава отговор как:</p>
<p><br />
<em>„Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо нямa никой голям човек, искам да кажа – освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.”</em></p>
<p>Не дава отговор как да спасиш живота и личността си с Чест.</p>
<p>„Клас“ не е безупречен филм. По отношение на формата тя би могла още да се изчисти от евтини „прохладни маркери”, като внезапна липса на фокус, цветни филтри, бавно движение и почиващи паузи в изображението, придружени от неистова музика.</p>
<p>Но притежава изключителната, безмилостна сила на социалната драма. </p>
<p>Опустошителен анализ и великолепна основа за дебати във и извън класната стая относно ескалацията на насилие и потребността от тормоз, надмощие, взаимно изяждане… кървава баня сред нашите деца.<br />
<span style="font-family:times new roman; font-size:13.5px">Награди в: Karlovy Vary International Film Festival, Tallinn Black Nights Film Festival, Warsaw International Film Festival...<br />
Препоръчвам на бутилка спирт.</span></p>
<div> </div>
<div>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/PoLBB5XkQHs?wmode=transparent&jqoemcache=o40h1" width="425"></iframe></div>
</div>
<p> </p>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<p> </p>
<div>
<div class="embeddedContent"> </div>
</div>
<p> </p>
<p> </p>
<div> </div>
<p> </p>
