- Автор: Касиел
- 10 Sep 2020
- 62
- 2
Първият филм на Микеланджело Антониони, който гледах, беше „Затъмнението“.
На 13 години. Пробуждах се. Първа целувка. Първо отхвърляне. Първо вглеждане във всъщност обичната моя самота… Беше прожекция от 2 следобед. Избягах от училище… В кино „Дружба“ („Одеон”) в тоя мъртъв час се събираха само махмурлии, „греховни“ извънбрачни двойки и невръстни лузъри като мен. В салона се оказахме четирима: двама на преклонна възраст… тогава 40 год. ми се струваха като въплъщение на старческата деменция… Ей, не спряха да се натискат тия!... Жената размазваше върху яката на мъжа евтиното си пембено червило. Той пък бъркаше в гащите й без свян. Пред мен един дядка вонеше на лук и ракия… И аз по средата. Загасиха лампите. Започна филмът… Гледали сте го! Има поне 10 минути, в които героите мълчат. Светофари. Празни улици. Слънчево затъмнение. Моника Вити къса със своя любовник интелектуалец, за да срещне един бесен, арогантен брокер (Ален Делон)… Обърках се. Тази черно-бяла тишина ме напрягаше, нарушавана само от хъркането на алкохолето отпред. Тъкмо се чудех дали да не си бия камшика и да се отдам на моите любовни „терзания”, когато деденцето се събуди. Опули се за няколко секунди в екрана с мътен поглед. Прозя се… И се провикна като кавказец на сватба:
– Абе проговорете бе, интелигенти нещастни, смотани!
Та така… С това прословуто „Затъмнение“ Антониони ме спечели завинаги на своя страна! Този ден научих колко важна е паузата в киното. Колко капризна е тя. По-трудна от моноспектакъл. Паузата в действието е равностойна на моментите, когато плачеш без повод… и всичко си разбрал… Или пък като спирането на дъха, когато нямаш какво повече да губиш… Висока топка са актьорите, които могат с мълчание да пронижат сърцето ти… дълбоко, навътре в дъното на най-съкровените ти тайни.
Всеки божи ден гледам кино. До пълно побъркване. С настоящите текстове нямам амбиция да открадна хляба на професионалните критици. Аз не мога да анализирам. Очите са погледът на сърцето ми. Само искам да ви заразя, отвлека, влюбя в тази умопомрачителна, магична вселена, наречена КИНО. Тук ще ви представям филми, които не са мол пуканка. Не са актуални за деня. Но са… Трогателни, Радикални, Скандални, Новаторски! Дано успея. А сега налейте питие. Настанете се удобно в креслото. Загасете лампата. Клапа! Старт! Посвещавам на ФБ групата „Препоръчай филм“. 5000 души събратя – емигранти в космоса на киното. Киноманиаци.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45100_RPVEygGnTDUz0KxSzUhgCZaVQwIKyG.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p>„Кутия за храна“ – дебют в пълнометражното кино на режисьора Ritesh Batra, ме хвана за гърлото... Преди два месеца представях в рамките на София филм фест филм, в който участвам, на централния площад в Севлиево. Всеки ден ту слънцето се усмихваше, ту се изливаше дъждовен порой. Предишната вечер прожекцията на това индийско бижу започнала в 23,00 ч. Малко след началото небето се разцепило от гръмотевици и цялото се изляло върху главите на зрителите до края на филма. Никой не си отишъл! Всички ревели с пълен глас на епистоларно-къри-гастрономическата любов между пренебрегнатата от съпруга си домакиня и застаряващия озлобен чиновник пред пенсия... Бях доста скептична, когато ми разказваха тази случка.</p>
<p>В Мумбай има 5000 куриери, доставчици на обяд. Всеки работен ден те разнасят около 200 000 обяда. Гореща храна, опакована в контейнери от неръждаема стомана, от дома на подателя до хилядите офиси в града. След което връщат празните съдове по-късно същия ден. <span style="background-color:#e6ecf9">Системата работи в продължение на 120 години, Мумбай е станал известен в американските бизнес училища като пример за точност относно тези доставки.</span> Един ден обаче става Грешка! Това е история, която не би могла да се случи никъде другаде освен в Индия. И е в известен смисъл скандална за индийците. Омъжена жена се влюбва в непознат самотен мъж. За такива неща там направо заравят живи прелюбодейките… Поне така съм чувала.</p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-size:9px">И все пак </span>The Lunchbox използва грешката само като повод да ни разкаже за Великолепието на двама души, дръзнали да чувстват, да откриват, да мечтаят заедно.<br />
Не зная защо... дали защото и аз съм във вихъра на думи, изречения, цял един живот, който споделям с един мъж накрай света... Или пък останах старомодно романтична и някак цинизмът, модерен в наши дни, не ме докосва...</p>
<p>Но тази вечер „Кутия за храна“ ме омагьоса и си поплаквам, докато ви пиша:) В ХХI век трудно отваряме душата си без страх от провал и предателство. Трудно се доверяваме на интуицията, аромата, усещането ни за един човек, когото не познаваме. Всички сме натоварени, задушени от миналото си... Много скелети, скрити в тъмното на гардеробите ни, дебнат всяко едно наше пожелание за нова взаимност. Предпочитаме бягството в старото, познатото – пред новите, неочаквани хоризонти...</p>
<p>Страхливи чиновници в живеенето сме. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45100_MvuZidNganAtpEAP3RbKmLsmNodhBQ.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>А иначе е страшно лесно да изписваш красиво себе си върху листа хартия... или с клавишите в чата, или просто по гълъб до неизвестен получател… Бутилка, хвърлена в океана, също върши работа...</p>
<p>Дъждът трополи върху терасата ми сега, както тогава върху публиката в Града на тиквата – Севлиево. Аз опекох пай с праскови и заедно с ванилията и канелата сложих щипка джинджифил и къри...</p>
<p>Остава ми само да се надявам за среща! Очи в очи с моя тайнствен непознат. И апетитно любовно „лечение“.<br />
The Lunchbox e изигран и изживян от двама прекрасни аутсайдери в неизбродимите полета на влюбването: Irrfan Khan („Животът на Пи”, „Беднякът милионер”) и Nimrat Kaur.<br />
Филмът е носител на над 40 награди и номинации: Кан, Asia-Pacific Film Festival, London Film Festival, Рейкявик, Гент и т.н.<br />
Препоръчвам с горещ пухкав нан и отлежала ракия.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Qdn6nVJHyfM?wmode=transparent&jqoemcache=hyvpE" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове: <a href="http://glasove.com/kultura/38007-kogato-hranata-se-prevryshta-v-dumi-a-dumite--v-hrana">http://glasove.com/kultura/38007-kogato-hranata-se-prevryshta-v-dumi-a-dumite--v-hrana</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
