- 10 Sep 2020
- 64
- 1
Преди повече от 18 години попаднах на една жена медиум. Казваше се Влади. Сравнително млада, некрасива, но с особена харизма. Тя страдаше от лека форма на агорафобия. Стресираше се от външният свят. Прекарваше почти изцяло времето си в старомодния си дом – обградена от купища томове с астрологична, магьосническа литература на множество езици. Влади имаше пронизващ поглед. Човек се чувстваше неудобно и нахално самопоканил се пред него. Малко преди да забременея, тази странна птица ми предсказа, че скоро ме чака изпепеляваща любов, от която ще се появи момченце. Предсказа датата на зачеването… И че ще ме боли глава на сутринта след него. Както и проблемите, които ще съпътстват бременността, датата на раждането, мястото – Израел, и т.н., и т.н… Аз стоях срещу нея, като тресната и в главата ми се въртеше една-единствена мисъл: „Тая е куку!“… Е, всичко се сбъдна! На 12 май 1998 г. аз притежавах единственото нещо, от което една жена не може да се откаже в тоя живот, а именно – сина ми Зуи. Внезапно медицинската сестра от руски произход от болница „Ихилов” в Тел Авив влезе в стаята. Съобщи, че спешно ме търсят от България. И аз – подпухнала, цялата със спукани капиляри и огромни сенки под очите – се замъкнах по коридора след нея към някакъв телефон. Каква беше изненадата ми, когато от другата страна на жицата чух монотонния, равен глас на Влади. Без предисловия тя каза:
Сънувах тази нощ, че твоят син, когато навърши 27 години, ще измисли Новия език на киното!
Влади… какво означава според теб този Нов език на киното? – замънках аз.
Не зная… Нещо като това наяве, без екран… без да сънуваш, да влизат риби в главата ти… Ти самият да си океан. Мозъкът да създава светове и другите директно да наблюдават и участват в твоя филм.
Нещо като „Аризонска мечта“ на Кустурица ли? – още повече запелтечих аз.
Не познавам Кустурица и не знам какво е „Аризонска мечта“… Знаеш, че не обичам да излизам от къщи. Това е, което сънувах. Приятен ден! – тросна ми се Влади и телефонът забибипка „свободно“…
Та така с предсказанията. Зуи вече е на 17 години! Още 10 до старта на Новия език на киното, дами и господа!
<p> </p>
<p><strong>Всеки божи ден гледам кино. До пълно побъркване. С настоящите текстове нямам амбиция да открадна хляба на професионалните критици. Аз не мога да анализирам. Очите са погледът на сърцето ми. Само искам да ви заразя, отвлека, влюбя в тази умопомрачителна, магична вселена, наречена КИНО. Тук ще ви представям филми, които не са мол пуканка. Не са актуални за деня. Но са… Трогателни, Радикални, Скандални, Новаторски! Дано успея. А сега налейте питие. Настанете се удобно в креслото. Загасете лампата. Клапа! Старт! Посвещавам на ФБ групата „Препоръчай филм“. 5000 души събратя – емигранти в космоса на киното. Киноманиаци.</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45567_NVy43a7PUNRr1lR2In7BpzqRcLLkn5.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Режисьорът Дейвид Кроненбърг не е човек. Той е рафинирана, рядко срещана порода – нелечимо заразена от бяс. Cosmopolis е „кибер“ трилър, създаден под хипноза. Леят се думи, думи, думи... въпроси без отговори, които заблуждават, че са насочени към Господ. В този случай обаче – към валутата юан и нейните неординерни флиртове във финансовия космос. Или пък към „Нищото“ – наречено Бъдеще. Или пък към оранжево-червените хори<span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:times new roman; font-size:12px">зонти в картините на Марк Ротко. </span></p>
<p>Главният герой – 28 г., е мултимилиардер, ренесансов принц на финансите, в умопомрачителното изпълнение на Robert Pattinson („Здрач”, „Бел Ами”, Maps to the Stars), иска да купи цяла църква заради платно на Марк Ротко... Тя обаче не се продава.</p>
<p>Този стъклоподобен хищник прекарва живота си в огромна лимузина, обграден от охрана, технологии от сънищата, екипи от откриватели – гении, пиари – философи, застаряващи куртизанки, свръхдоктори...</p>
<p>Този човеко-робот мечтае да се качи на руския си самолет „Ту” заедно със складирано на борда му ядрено оръжие... Да пилотира на воля сам, над Антрактида или прерията... Мечтае да не обговаря секса, а да го направи един-единствен път с подобната си на порцеланова кукла съпруга. „Космополис” ни представя един ден от битието на същество, в чиито крака е целият свят и същевременно – светът е задушаващ затвор. Блуден син, копнеещ да изпита болка, копнеещ за воняща истинска пот… Битието на канален плъх. И... подстрижка при кварталния старомоден бръснар. <span style="color:rgb(50, 51, 51); font-family:georgia; font-size:13.5px">(„Прическа“ е известен жаргон за свирепите корекции във финансовият пазар.)</span></p>
<p>Кроненбърг рисува апокалиптично ежедневие на съвременен вселенски кентавър, изтъкано от трудни, драстични метафори, които действат като изстрел от базука на зрителя. Поставя под съмнение абсолютното божие съвършенство. То не работи. Не действа. Нуждае се от дефект, за да се върне към първоначалните си мотиви за шестте дни. </p>
<p>Много сложен филм. И за разбиране. И за асимилиране. За разлика от откровено рекламния HER, пропагандиращ виртуалната комуникация – тук ставаме свидетели на обратното. Свършекът на човешкият вид. </p>
<p>През цялото време лимузината на Ерик Пакър (главния герой) обикаля Манхатън. Усещането от тази „безцелност“ действа клаустрофобично. Като обратна проекция на недействителното.<span style="background-color:#e6ecf9"> Умът му е изпаднал в делириум. </span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45567_uhBEdfF3NgNPIJEYXK4NZRIcz0jXh4.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><span style="background-color:rgb(230, 236, 249)">Симптом на човек, чието богатство се е разраснало до такива крайности, че не могат да бъдат разбрани по конвенционален начин.</span> Богатство на някакъв нов еволюционен етап от съществуването, придобило свръхмистериозен, съвременен смисъл, отвъд обикновения материален излишък.</p>
<p>Cosmopolis като жанр не е фантастика. Фантастиката вече настъпи и ни погуби. Не е и трилър – убиецът не е простосмъртен. Не е и драма – на финала липсва смирение, осъзнаване, катарзис в човешкия смисъл на думата...</p>
<p>Владее те усещането за непоколебимо, властно, императорско високомерие – оценило живота като долар, евро, юан, акция... някъде там във въздуха от нищо... Не знам какво е. Вероятно философски трактат за края...<br />
Явно този нов стил в киното набира почитатели, защото творбата на Кроненбърг е носител на награди и номинации от Кан, Sitges – Catalonian International Film Festival, Ванкувър и др.<br />
Оригиналната музика на Howard Shore (The Cell, „Властелинът на пръстените”, Doubt) е впечатляваща! Поздравявам ви с финалната песен! <br />
Препоръчвам с кодеин.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/u_GMBlcvO1U?wmode=transparent&jqoemcache=wlE6o" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
