Католическата политика: нито „лява”, нито „дясна”, а радикално ортодоксална

<p><strong>Скот: </strong>Добре, това е същата изчакваща тактика &ndash; да дадеш на опонента си задача за домашно.<br />Ей, ти, дясна подлого, прочети Сдържащата демокрация на Чомски и тогава може би ще говорим.<br />Ей, ти, папски лакей, прочети няколко от мъглявите средновековни папи и тогава можем да говорим.<br />Ей, ти, теист примитивен, прочети купчинка книжа на остроумни професори и тогава ела да си говорим.<br />То е като да бъдеш поканен на среща на финансова пирамида.</p> <p><strong>Ранди:</strong> Има нещо, което би помогнало &ndash; да се спре с приравняването на атеизма към политическия либерализъм. Много хора имат усещането, че да станеш християнин, означава да се научиш да мислиш като Джордж Буш. Това не помага. Политически папа Бенедикт е по-ляв от всеки демократ. Така беше и с Йоан Павел ІІ. Прочетете документите на Американската конференция на католическите епископи. Всичките те са леви. Приравняването на християнството към вашата политика създава допълнителни препятствия пред онези, които пожелаят да стигнат до Христос. В това се състои голямата грешка на фундаменталистите и ние би трябвало да не я повтаряме. Дебатирането върху религията си е достатъчно тежко занимание и без да намесваме политиката в него.</p> <p><strong>Здравей, Ранди,<br />Нито Чарли, нито Скот правят това. Те по-скоро сравняват атеистите и левите в едно отношение &ndash; това, как те излагат своите виждания по един нечестен и неприятен начин. Така че е некоректно на това, което те правят, да се постави етикетът &bdquo;приравняване на атеизма с политическия либерализъм&rdquo;. Има атеисти против абортите (например Нат Хентоф), както и консервативни и либерални атеисти, както и леви евангелисти (&bdquo;Временните жители&rdquo;, Рон Сайдъп, Антъни Камполо и т.н.)<br /><br />Мисля, че втората грешка във вашата забележка, е, че приемате онова, което говорят папите, за &bdquo;левичарско&rdquo;. Политическото левичарство или крайно левият либерализъм в политиката е по същество (но не задължително) светска гледна точка и се ограничава само до политическите въпроси.<br />Не приемам това, че последните папи са &bdquo;политически леви&rdquo;. Те не са нито десни, нито леви. Те са радикално католически и с това стоят над тези политически категории (точно както ортодоксалното учение стои над ляво-десния манталитет, поради което и аз съм противник както на богословския либерализъм, така и на т.нар. &bdquo;традиционализъм&rdquo;, които предполагат да са &bdquo;вдясно&rdquo;).<br /><br />И отново, забележките, които визирате горе, не приравняват папите и Църквата към &bdquo;политическото дясно&rdquo; (макар да може да се твърди, че го подразбират), докато вие изглежда приравнявате папите и Църквата към &bdquo;политическото ляво&rdquo;.<br /><br />Мисля, че това е фундаментално погрешно. В своите собствени политически позиции, т.е. с надежда воден от Църквата, аз заемам позиции, които не падат до обичайното противопоставяне на американските политически дебати.<br /><br />Противопоставям се на хвърлянето на атомни бомби върху Хирошима и Нагазаки като на неморално и непростимо (съвсем непопулярна сред мнозина консерватори позиция, каквито са и всички следващи). Противопоставям се на смъртното наказание (с изключение на най-крайните случаи, включително по отношение на терористите), с мотивите на Йоан Павел ІІ. Аз мисля, че американската нация е най-порочната за всички времена по библейските стандарти, както и че капитализмът е извънредно (макар и не в същността си) порочна система, която насърчава алчността и безплодния материализъм и бих подкрепил нещо като дистрибутизма на Честъртън. Също така харесвам идеята за социализация на здравеопазването.<br /><br />В същото време съм противник на абортите, консервативен съм по отношение на семейството и съм против феминизма и хомосексуалните &bdquo;бракове&rdquo;, одобрявам войната в Ирак и хвърлянето на терористите в затвора (все положения, които допадат на политическите консерватори).<br /><br />Ето шест позиции, които могат да се определят като &bdquo;леви&rdquo;, и още шест &ndash; като &bdquo;десни&rdquo;. Но Църквата стои над тези светски, граждански политически категории, също както, така мисля, моят собствен кръг от позиции.</strong></p> <p><strong>Скот:</strong> Дейв добре ме защити (благодаря), но аз бих искал само да добавя (в случай че не е ясно), че моите примери бяха чисто илюстративни. Един мой опонент ми каза да прочета Чомски, преди той да приеме или да обсъжда моите становища, което си е жив анекдот, който реших да спомена за яснота. Аз също лесно можех да кажа: &bdquo;Ей, ти, левичар, прочети малко Ръсел Кърк и тогава ще си говорим&rdquo;. Моето възражение беше просто срещу отблъскващо действащата тактика да кажеш на опонента си, че не разбира от проблема, без да обясниш защо, и да му кажеш да изучи x, y и z, преди да можете да коментирате интелигентно върху тях. Забелязах същото искане отново в споменатия комбокс.</p> <p><strong>Те по-скоро сравняват атеистите и левите в едно отношение &ndash; по това как те излагат своите виждания по един нечестен и неприятен начин.</strong></p> <p><strong>Ранди:</strong> Това Е моето мнение. Да се каже, че левичарите защитават своята гледна точка по нечестен и неприятен начин ви поставя твърде вдясно. Много хора ще го приемат като признание, че сте престанали да мислите критично. Освен ако, разбира се, те не са крайно десни, но и в този случай те ще го приемат просто като обида. Във всеки случай това не ви помага.<br />Наистина се съгласявам, че католицизмът трябва да бъде над политическите пристрастия. Именно затова да се правят изказвания, които биха отчуждили политическото ляво, е твърде неразумно. Мнозина фундаменталисти се опитват да те направят християнин и републиканец, при това не винаги в тази последователност. Ние трябва да се съсредоточим върху вярата, пък нека те да се вълнуват как това ще се отрази върху тяхната по-нататъшна политика по-късно.<br />Да се каже, че левичарите защитават своята гледна точка по нечестен и неприятен начин, ви поставя твърде вдясно.</p> <p><strong>Това е напълно нелепо. Човек може да направи такова обобщение и без да има конкретна политическа позиция. В действителност и самият левичар може да направи такава забележка &ndash; че начинът, по който неговите опоненти защитават своите позиции, често е осъдителен. От своя страна и консерваторът може да направи същото спрямо своите опоненти. Вие разсъждавате нелогично.</strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Много хора ще го приемат като признание, че сте престанали да мислите критично.</p> <p><strong>Безсмислица. Всичко това ще докаже, че те правят точно това, в което погрешно ме обвиняват, и че използват грешна логика (обикновено в такива случаи основаваща се на ирационална емоционалност).<br />Никой от нас не казва, че цялата аргументация е сбор от отблъскващи и нелогични аргументи. Просто беше отбелязано, че това се случва често. Тук няма никакво основание да се прави заключението, че някой от нас &bdquo;е престанал да мисли критически&rdquo;. Хайде де! Вие попадате в същия модел, който ние критикувахме. Нещо повече, вие взехте това, което беше философска дискусия преди всичко за логиката, и я превърнахте в политическа, каквато тя изобщо не беше &ndash; само в известен, доста ограничен смисъл, като аналогия.</strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Освен ако, разбира се, те не са крайно десни, но и в този случай те ще го приемат просто като обида.</p> <p><strong>Какво изобщо е &bdquo;крайно дясно&rdquo; и по какъв начин е свързано с тази дискусия? Аз ви показах (не мога да говоря от името на останалите), че моите политически възгледи могат трудно да бъдат определени като десни в който и да е конвенционален смисъл (както не може да бъде и Църквата, както показах).</strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Във всеки случай това не ви помага.</p> <p><strong>Това наблюдение е напълно уместно и аз заставам зад него. Но то не доказва ни най-малко онова, за което спорите.</strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Наистина се съгласявам, че католицизмът трябва да бъде над политическите пристрастия.</p> <p><strong>Ние с пълно право критикуваме едромащабните тенденции на начина, по който имат склонност да спорят хората с определени възгледи. За Бога, тридесет години аз съм спорил с либерали (и богословски, и политически). Борил съм се срещу атеистите, срещу защитниците на аборта и радикалните хомосексуални активисти, срещу марксисти и феминисти. Аз зная как спорят тези хора. И често е точно така, както беше описано горе, в обсъжданото изказване.<br />Сега, като казвам това, ни най-малко не подразбирам, че тези отдясно нямат собствени, може би еднакво сериозни пропуски в метода и аргументацията си. Но аз не се занимавам с това. Аз се занимавам с преобладаващата в този момент лява методология.</strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Мнозина фундаменталисти се опитват да те направят християнин и републиканец, при това не винаги в тази последователност.</p> <p><strong>Показателен пример. Това никога не е бил моят подход. Никога не съм бил защитник нито на Републиканската партия, нито на капитализма. Но има някои ярки различия, където определено републиканците стоят ясно на страната на ангелите или поне значително повече, отколкото демократите (например по отношение на абортите и на хомосексуалните т.нар. &bdquo;бракове&rdquo;), и (аз бих подкрепил) за отношенията между Църквата и държавата.</strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди: </strong>Ние трябва да се съсредоточим върху вярата, пък нека те се вълнуват как това ще се отрази върху тяхната по-нататъшна политика по-късно.</p> <p><strong>Съгласен съм. Отричам тези коментари да са направени по друг начин. Мисля, че сте прекалено чувствителен. (Мисля си го заради вашите политически възгледи, в каквато и да е степен.)</strong></p> <p><strong>Скот: </strong>Струва ми се, че Ранди взе реплика от първия коментар и вероятно от моето споменаване на Чомски. За да защити Чарли, той определи лявото като &bdquo;крайно&rdquo;. Въобще е безспорно, че когато някой попадне в крайната част на спектъра, вляво или вдясно, логиката става объркана. Аз случайно съм свикнал към абсурдно мислене от страна на крайно левите. Виждам, че има много такова и вдясно, като в блога на Марк О&rsquo;Ший, където определени хора показват някакво противно мислене при оправдаването на мъченията.</p> <p><strong>Ранди: </strong>Момчета, вие просто не схващате. Със самото изказване &bdquo;Аз случайно съм свикнал с абсурдно мислене от страна на крайно левите&rdquo;, вие получавате реакция от страна на тези, които не мислят, че лявото е абсурдно изобщо. Вие можете да си мислите, че Чомски е идиот. Споменаването на това в дискусия като тази, ще накара вашия опонент да ви напъха в калъп. Това ще направи значително по-трудно някой да ви се довери, каквото и да кажете.<br />Можете да си скубете косите и да кажете, че само се опитвате на обясните тактиките на спора, но това ще е приемане на желаното за действително. Хората рядко се подиграват на аргументи, с които са съгласни. Те, разбира се, не ги показват като отрицателни паралели. Те могат да посочат някой недостатък тук или там, но никога няма да отхвърлят аргумента като някакво &bdquo;абсурдно мислене&rdquo;, ако са съгласни със заключението.</p> <p><strong>Скот: </strong>Значи ли това, че вляво изобщо няма абсурдно мислене? Аз признах, че лошо мислене съществува и от двете страни на спектъра, и сам аз го отбелязвам навсякъде, където го намеря. Само го споделям от опита си, а не обобщавам. Нещо като това, един автомонтьор да каже: &bdquo;Аз съм на ти с лошия дизайн на новия Мустанг&rdquo;. Той няма предвид, че Форд по принцип винаги прави лоши коли.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди:</strong> Вие можете да си мислите, че Чомски е идиот.</p> <p><strong>Скот:</strong> Не, не го мисля. Също както не е задължително да го прочета, за да бъда запознат с конкретния въпрос.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди:</strong> Споменаването на това в дискусия като тази ще накара вашия опонент да ви напъха в калъп. Това ще направи значително по-трудно някой да ви се довери, каквото и да кажете.</p> <p><strong>Скот: </strong>Това се доближава до моето гледище &ndash; не съпоставянето на фактическите идеи в аргумента, а честото повтаряне: &bdquo;върви да прочетеш това&rdquo;. То е като бунище за данни, когато някой изпрати на останалите купища материал, като че той може да бъде аргумент.<br />Аргументите са валидни или невалидни, независимо от PR-а, който правим с тях. Въпросът е засяга ли всъщност нечий уклон или предразсъдъци самата логика. Ако го прави, то не е трудно да се обори тяхната гледна точка. Много хора няма да го направят, защото това изисква работа и би било по-лесно да ругаят, когато някой направи обобщение.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ранди:</strong> Не мисля, че това се отразява на логиката като такава, но се отразява, както вероятно вие го схващате, върху това, да видят отвъд всякакви предразсъдъци, които могат да имат. Повечето от аргументите относно религията се състоят в това, да накарат хората да видят как подсъзнателното въздейства на тяхното мислене и ги кара да виждат определени аргументи като смислени, а други &ndash; не. Това не се основава на разумна причина, въпреки че много хора вярват, че това е така. В действителност това има много общо с традицията, с болезнените преживявания, греховните желания и т.н. Вярвам, че ако вие можете да свършите всичко това и да ги накарате да оценят католицизма на основата на чистия разум, той ще бъде много интересен за тях.<br />Как да стане това? Единият начин е да се премахне всичко, което може да възбуди негативната реакция на тяхното подсъзнание. Не е възможно това да се направи напълно, но ние трябва да се опитаме и да го минимизираме. Въвеждането на политически идеи, които са един тон багаж, е последното нещо, което искам да направя.</p> <p>Някой казва, че може да покаже как католическото учение за страданието сам&ograve; си противоречи. Накарайте го да го направи, не го оставяйте да се измъкне.</p> <p><strong>Скот:</strong> Придържам се към първоначалното си становище &ndash; не съм приравнявал атеизма с либерализма и никой не може разумно да заключи, че съм го направил. Не виждам никаква необходимост да гадая нечии мотиви и да стъпвам на пръсти около предразсъдъци, които лесно могат да се окажат въображаеми.<br />След като размислих по-нататък, разбрах нещо. Запитах себе си, какво/кой е първото нещо, което ми идва на ум, когато мисля за атеизма. Отговорът, който ми хрумва, не са левичарите, а десните от сорта на Айн Ранд/обективистите. Сещам се за Penn&amp;Teller, които са десни (или поне всичко което съм прочел или чул от тях), за Ричард Доукинс, за чиито политически нагласи нямам представа. Страхувам се, че по такъв начин аз напълно разбивам вашето твърдение, че приравнявам атеизма с либерализма. Отново ще подчертая, че става дума за идеи, а не за предположения, които, както беше показано, могат да бъдат твърде далеч от отправната точка, че е най-добре просто да продължа напред и да не се тревожа за тях.</p> <p><strong>Ще се съглася, че Ранди прави добро попадение по отношение на практическото обсъждане. Занимаваше ме логическият аспект. Но като общо правило е добре спорната политика да се избягва при обсъждането на философски или богословски въпроси. Това че нямам никакви проблеми с това и го приемам, е благоразумна политика и стратегия, така да се каже.<br />Скот,<br /></strong></p> <p><strong>Добро попадение. Повечето либерали, които познавам, вярват в Бога. Те често са и богословски либерали (припокриват се). От друга страна, атеистите достатъчно често могат да попаднат в лагера на обективистите/либертарианците. Аз все още се придържам към моето гледище относно неприятните методи на аргументиране на крайно левите, но също така ще се съглася, че това е вярно и за крайно десните и действително за всеки, който не знае да спори както трябва, независимо от политическите му убеждения.</strong></p> <p><em><strong>Превод: Ивайло Вътев</strong></em></p>