Как Дън възпита корумпиран Китай*

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52351_5x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmKEQ9mM.jpg" style="height:277px; width:500px" /></p> <p><em>Плакат на Дън Сяопин в Шенжен, провинция Гуандун, все още привлича туристи. Снимка: Ройтерс</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Голямата новина тези дни е кампания на комунистическата партия срещу корупцията. През трите години от 18-ия конгрес на партията, която инсталира сегашното поколение на китайските лидери, правителството призова служителите да &bdquo;убият тигрите и смачкат мухите&ldquo; &ndash; метафора за целенасочена борба с всички видове корупция, големи и малки.</p> <p>Макар че правителството периодично мачка техните &bdquo;присадки&ldquo;, не е имало антикорупционна кампания в този мащаб. Но това не означава, че е нямало корупция.</p> <p>В действителност по време на две десетилетия след известната Обиколка на Южен Китай от Дън Сяопин, през 1992 г. &ndash; когато, в качеството си на полупенсионер , той пътува до провинция Гуандун, за да насърчи насилствено икономическата либерализация &ndash; служители на всички нива на Комунистическата партия тихо забогатяха. Толерирането на корупцията бе в действителност част от това, което развърза от каишката Дън.</p> <p>Дън, върховен лидер на Китай от 1978 г. до смъртта си през 1997 г., днес е почитан като герой. И като Мао Цзедун преди него и Цзинпин след него, Дън е представен от страната, като политически теоретик. Но не е имало такова нещо като Дън-Сяопинова теория, не повече, отколкото е имало, и теория на Цин Шъхуан .</p> <p>Подобно на Цин Шъхуан, първия император, който централизира политическата власт в Китай, Дън използва власт , а не теория. Той използва властта, която Мао бе спечелил за комунистическата партия, за да преведе Китай по новия път на &bdquo;Дън Сяопин&ldquo; &ndash; към бездната на корупцията.</p> <p>Има една разлика. Малко хора днес приветстват политиката на Цин Шъхуан на изгаряне на книги и конфуцианските учени. Но дим от тамян, каден за възхвала на пътя Дън, продължава да се възнася до небесата.</p> <p>Фокусирайки се върху широко разпространената корупция в Китай днес, докато се забравя ролята на Дън, е като обвиняването на &bdquo;бандата на четиримата&ldquo; за бурните погроми на Културната революция (1966-76), докато се извръща поглед от ролята на Мао.</p> <p>Дън тържествено заяви, че да се отвори икономиката, партията ще трябва да остави &bdquo;някои хора първо да забогатеят .&ldquo; Това беше една от най-креативните политики някога, защитавани от лидера на комунистическата партия, тъй като тя е в пряко противоречие с основната цел на партията.</p> <p>По време на Южната обиколка на Дън аз бях в затвора, след като бях отстранен от поста си през 1989 г., заедно с моя покровител, бившият премиер и генерален секретар Чжао Цзъян.</p> <p>В началото, когато прочетох публично достъпните текстове, аз наистина не разбрах към какво се стреми той. Това, което силно ме впечатли, беше твърдият му тон, илюстриран с три реда, цитиран навсякъде: &bdquo;Ако не се променим, ние ще се окажем в задънена улица! Който не се реформира, ще трябва да се оттегли! Някои хора първо ще забогатеят!&ldquo;.</p> <p>Въпреки тежкият изказ на Дън нито очертанията, нито същността на политиката му стана ясна. Кои са тези хора, които трябваше първо да забогатеят?</p> <p>Дън би могъл да има предвид тези, които най-вероятно представляваха Комунистическата партия :&ldquo;Работническо-селския съюз&ldquo;. Или може би тези класи, които едва наскоро бяха реабилитирани в страната: &bdquo;земевладелци, заможни селяни, контрареволюционерите, лошите елементи, десните&ldquo;.</p> <p>Той би могъл дори да има предвид интелектуалците с техните знания и технологични умения. Но правилният отговор не е нито едно от горните: тези, които забогатяха първи, се оказаха партийни членове, заедно с техните семейства и близки сътрудници.</p> <p>Въпросът &ldquo;Кой трябва първо да забогатее?&ldquo; не е абстрактен. Дън трябва да си е давал много добра сметка, че &ndash; както се казва в поговорката &ndash; беседката на брега първа бива огряна от лунната светлина: С други думи, някои групи ще бъдат в по-добра позиция да се възползват от новите възможности.</p> <p>В пост-1989 общество, в което властта на партията държи похлупака на социалното несъгласие, политическата реформа бе удушена, и потенциално влиятелни организации бяха забранени, за да не пораждат вълнения. А перспективите за обикновените хора, които се впуснаха в морето на бизнеса, се оказаха неясни. Далеч от смайващото богатство, те бяха щастливи, ако не се удавят.</p> <p>Помислете за огромните редиците от селяни, на които бе забранено със закон да се движат в градовете (поради изисквания за регистрация на домакинствата, което не позволява семейства да се преместят от родните си провинции без одобрение), или легионите от работници, уволнени от контролирани от държавата предприятия в резултат на икономическите реформи на Дън.</p> <p>Крайният резултат на революцията на Дън е , че тези, които имаха значителна власт, станаха значително по-богати, а тези с по-ограничена власт скромно богати, докато тези, които нямат власт, останаха в бедност.</p> <p>По време на Южния поход на Дън той изкова известната крилата фраза : &bdquo;Няма значение дали котката е черна, или бяла; докато хваща мишки, тя е добра котка&ldquo;.</p> <p>Утвърждаването на пазарната икономика на Дън стимулира прилив на стопанска дейност, която заля цял Китай и отиде далеч отвъд бреговете му. Китайското бизнес-море е забележително, с това че партията контролира всичко. Реално, тя оперираше с множество плитчини, докато тези, които се крепят на повърхността, трябваше да направляват. Под повърхността оставаха опасните подводни течения.</p> <p>В тези бурни морета, ако не плащате за правото да правите бизнес, вие най-вероятно ще се сблъскате с намеса от страна на длъжностни лица. Държавните предприятия също правят бизнес трудно. Китайските власти имат истински талант, за да направят живота на хората труден.</p> <p>В историята за възхода на Китай невъзпетите герои са &bdquo;добрите котки&ldquo; на Дън.</p> <p>На кого трябва да плащат? Абстрактно казано, на партийните власти, и по-конкретно, на партийни служители &ndash; от бившия член на Политбюро на Постоянния комитет Джоу Йонгканг, чак до окръжните и селски кадри.</p> <p>Подземните потоци на пазарната икономика, които бяха погребани в продължение на десетилетия, пробиха малко по малко и наводниха социалистическите дигите. Пазарната икономика се включи в партията-държава, като по протежение на пътя загуби характеристиките на истински свободен избор и конкуренция. Вместо това пазарът заработи безропотно за доброто на партийните върхушки: От смесени предприятия и първични публични поръчки до подписване на договори за инспекция на качеството, това е начинът, по който стана всичко. Без изключения.</p> <p>Партийните длъжностни лица са тялото на партията. Новият икономически ред означава да се плаща за услугите на този орган. Предприемачите се присъединяват към служителите, за да съдействат за повишаване на G.D.P. Това е не само добро решение за бизнесмени, но също така дава възможност на служителите да постигнат кариерно развитие. В по-широк смисъл това съдейства за развитието на партията-държава.</p> <p>Тази система за изкривяване на пазара съсипва поминък, разхищава природни ресурси, разрушава околната среда и заплашва с бедствия бъдещите поколения. Но политическите приоритети изискват да се забравят подобни гарантирани щети.</p> <p>Тези приоритети са изразени от лозунги, като &bdquo;Спомни си голямата картина&ldquo;, &bdquo;да обърнем внимание на цялата ситуация&ldquo;, &bdquo;малките принципи трябва да се жертват заради по-големите&ldquo; и &bdquo;главните приоритети надделяват над по-ниските.&ldquo; Вместо да се признае, че те правят това, което икономистите наричат ориентация към рента- извличане на дял от богатството за себе си, а не създаване на богатство &ndash; длъжностните лица предпочитат да си представим, че са верни на партийната линия и че се &bdquo;правят големи неща.&ldquo;</p> <p>В Китай, ако искате да &bdquo;правите големи неща&ldquo;, трябва да си купувате много подкрепа за това. На колко високо поставен служител трябва да плащате наем, зависи от това дали имате намерение да действате на село, в окръга, на провинциално, или дори на национално ниво. Партийните длъжностни лица, дори на най-ниските нива, могат да определят кой да успее и просперира в тяхната област.</p> <p>Веднъж обезпечени интересите му, служителят става основен акционер, на който може да се разчита за зелена светлина. Докато той печели, това е без значение дали даден рисков бизнес помага, или вреди на обществото. Неговият собственик може да бъде уверен, че служителят ще канализира &bdquo;положителна енергия&ldquo;, за да изчистите препятствията. Такава договореност може да не направи нищо, за да се защити околната среда, да се удовлетворят битови нужди или да се засили обществения интегритет, но това без съмнение ще форсира БВП.</p> <p>Вече повече от 65 години изминаха, откакто Китай е имал някаква форма на демокрация. Легитимността на партията-държава днес се основава на статистически данни за икономическия растеж. За длъжностните лица няма по-блестящо доказателство за това постижение. Корупцията и развитието растат заедно.</p> <p>Мао Цзедун преобразува частната собственост в държавна. Дън Сяопин прехвърли националните активи на щедри и до голяма степен символични цени, на партийните елити. В резултат на това днешните &bdquo;принцове&ldquo; &ndash; потомците на основателите на революционното поколение на партията &ndash; контролират голяма част от богатството на Китай.</p> <p>Тези събития бяха забелязани от обществеността, но партийните редици като цяло останаха безмълвни. Те разбираха какво се случва и знаеха, че нямат друг избор, освен да приемат тази политика. Това беше целта на Южната обиколка, за да се гарантира стабилността на цялата партията, докато се наложи новата линия.</p> <p>На 4 юни 1989 г., Дън нареди на Народната армия за освобождение да потуши със сила съпротивата на голям брой мирни доброволци &ndash; на площад Тянанмън и в редица градове в Китай &ndash; които призоваваха за премахване на корупцията и за ускорен темп на реформи.</p> <p>Травмата на 4 юни доведе до огромна промяна. В ситуация, в която никой не смее да говори открито, всеки губи свободата на словото си, всеки губи правото да въздейства върху реформата, и всеки може да бъде смазан. Един от резултатите бе, че целта на реформата от 1980 г. бе коренно изкривена. Ръководената от партията икономическата либерализация, трябваше да освободи както работниците, така и собственици на бизнес, като отприщи тяхната енергия, да позволи създаването на печалба и разпределение на печалбата. Но след огромната промяна от 1989 г. печалбите и ресурсите бяха разпределени според властта.</p> <p>Дън чрез действията си на 4 юни прокара нови демаркационни линии, за да определи враговете. Партията ще защитава корупцията и всеки, който се противопоставя на подкрепяната от партията корупция, се оказа смъртоносен враг както на партията, така и на армията.</p> <p>След 18-ия конгрес на партията движението да &bdquo;убием тигрите и смачкаме мухите&ldquo; удари Китай като поредица от гръмоносни мълнии. Антикорупционните репресии изглеждаха като епохално събитие, но може би най-голямата полза от него бе, че отвори очите на хората. Червеният флаг на Китай, обагрен в кръвта на мъчениците, се превърна в приют за зли хора и практики.</p> <p>Легионите от разобличени корумпирани служители може да са само върхът на айсберга, но тези разкрития бяха надминати от други докладвани случаи на корупция в Китай или в чужбина. Вече няма никакъв начин да се скрие тази корупция, от горе до долу, няма шанс да бъде изтрита тази представа от съзнанието на хората.</p> <p>Но докато борбата на партията срещу корупцията се представя като обществена услуга, ако независимите граждани &ndash; членове на гражданското общество &ndash; поемат каузата, тя е престъпление.</p> <p>Популярните движения за борба с корупцията, както и през 1989 г., остават строго репресирани. Тормозени и подвеждани, китайските граждани са лишени от правна защита чрез съдебната система или петициите до централното правителство. Всъщност хората, които са разкрили случаи на корупция, биват съдени и попадат в затвора.</p> <p>Универсалните ценности като прозрачност и отчетност са размазани като инструменти на чуждестранни врагове, причиняващи неприятности. Междувременно неограничената власт на партията да се меси се е увеличила , тъй като тя жонглира с понятия, като върховенството на закона, технологиите и глобализацията.</p> <p>Дали партията-държава ще има куража да се пребори истински с корупцията, дори да стигне до точката, до която рискува да се унищои партията? Както мнозина вече казаха, само челната фаланга от лидери наистина знае.</p> <p>Искам да кажа две неща. Първо, докато Китай върви по пътя , начертан от Дън Сяопин, няма да бъде сложен фундаментален край на корупцията.</p> <p>&bdquo;Убийството на тигри и смачкването на мухи&ldquo; не е корен за изцеление; това дори не може да облекчи тежките симптоми. Тигрите бродят на свобода, а мухите закриват слънцето: можете да атакувате 100 или 1000 от тях, и това няма да промени съществено факта, че вървите по корумпиран път. Но аз оставам оптимист, защото, ако китайските лидери пожелаят да се откажат от пътя на Дън Сяопин, тогава има надежда.</p> <p>На второ място, годишнината от 4 юни отново е тук. Много хора копнеят за това ръководството на партията доброволно да признае несправедливостта и незаконосъобразността на убийствата. Това е и моята надежда. Но аз не съм оптимист, защото досега не е имало много знаци, които да показват, че това ще се случи. Що се отнася до това, дали би било възможно да стане един ден по пътя, аз не мога да кажа.</p> <p>------------------</p> <p>*How Deng nurtured a corrupt China, Bao Tong, International New York Times, p.6, June 4, 2015</p> <p>Бао Тонг е бил дългогодишен съветник на Чжао Цзъян, бивш премиер министър на Китай и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, който бе остранен от власт през 1989 г. и почина през 2005 г.</p> <p><em>Това есе е преведено от &bdquo;The New York Times&ldquo; от китайски.</em></p> <p><em>Превод от английски:&nbsp;&bdquo;Студия Трансмедия&ldquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>