Илюзиите на мозъка и мистерията на симетрията

<p>&nbsp;</p> <p>Картинката, която виждате, не е заблуда на мозъка. Той просто се е разсеял по предните планове на фотографията и вие може така и да не забележите в дъното най-високата сграда в света &ndash; кулата в Торонто. Но това е шега и няма много общо с темата.</p> <p>Оптическата илюзия е само една от измамите на върховния вожд на човешкото тяло &ndash; мозъкът. Той не приема на доверие нито една от информациите, получени от сензорите очи, уши, кожа, и свежда всичко до познати модели. Това не означава, че ако срещнете извънземно, мозъкът ще ви внуши, че виждате съседа Пешо. Някои индивиди обаче може да сбъркат Пешо с извъземно, ако в последните години упорито са се занимавали с темата за НЛО.</p> <p>Някои специалисти твърдят, че непрекъснато ще се шокираме, ако видим света такъв, какъвто е в действителност. Не защото е грозен или враждебен, а защото се променя с голяма скорост и нищо не е такова, каквото сме го видели преди малко. Такова нещо мозъкът не може да допусне, тъй като няма да изпълни една от основните си функции &ndash; да ни защитава. За да стане това, той трябва да сведе този вечно изменчив свят до познати схеми и модели и да ни даде рецепта за оцеляване, поведение и спешни действия да предотвратите неприятности.</p> <p>Той анализира възприятията на сетивата и ги сортира според опита си и ситуацията. Децата не виждат това, което виждате вие, защото нямат вашия опит, стресираният и шокиран човек не може да прецени правилно какво всъщност се случва. Затова най-ненадеждните свидетели на престъпление са тези, които са били потърпевши в него.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_1xfJ7YfuTdOq5XS8JG3xHeIKOzPmPP.jpg" style="height:667px; width:500px" /></p> <p><em>Децата не виждат интимната сцена, защото нямат вашия опит. Те виждат няколко делфина. Опитайте се да ги видите и вие, ако не успеете, дълбоко сте затънали в клишето</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>При различните хора има и различни начини за възприемане оптично на света. Желанието да погледнем на нещата с други очи съвсем не е неоснователно, твърдят учени от University College London. Те установили, че начинът, по който възприемаме оптично света, е различен при различните хора.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_gvVGcH9L28xTaCWBYIsfV3DAM7w7z5.jpg" style="height:390px; width:650px" /></p> <p><em>Тази картинка е напълно неподвижна, но вие я виждате трептяща. накои повече, други </em>&ndash;<em> по-малко</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Оказва се, че размерът и тук има значение: именно големината на центъра на зрението в мозъка влияе върху това как възприемаме света, който виждаме. Колкото по-малка е тази област в сивото вещество, толкова по-лесно се поддаваме на оптични и други илюзии. В експеримент изследователите показали на 30 доброволци оптични илюзии като тази на Ебингхаус, в която два еднакви кръга са близо един до друг и всеки е заобиколен от други кръгове &ndash; при единия те са по-големи, при втория &ndash; по-малки. Така централните кръгове изглеждат с различна големина. Участниците трябвало да кажат приблизително колко е разликата между двата кръга. Резултатите били противоположни &ndash; някои видели голяма разлика, други &ndash; почти никаква. Изследване с ядреномагнитен резонанс след това показало, че колкото различни били мненията за кръговете, толкова и размерът на центъра на зрението в мозъка. Колкото по-малка била повърхността на тази област, толкова по-лесно участниците в експеримента се поддавали на оптичната измама. Взаимовръзката е еднозначна, категорични са учените. Следващата цел на учените е да разберат дали размерът на зрителния център е генетично зададен или се влияе от външни условия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_hgvVGcH9L28xTaCWBYIsfV3DAM7w7z.gif" style="height:341px; width:400px" /></p> <p><em>Изпълнете следното:</em></p> <p><em>1. Вгледайте се в четирите малки точки в средата на картинката и бройте бавно до 30</em></p> <p><em>2. След това погледнете стената до себе си</em></p> <p><em>3. Ще се появи светло петно</em></p> <p><em>4. Мигнете няколко пъти и ще се появи позната фигура.</em></p> <p><em>5. Кого видяхте?</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>А сега прочетете този текст. В него нищо не е както трябва, но вие все пак успяхте? Мозъкът превърна грешките в познати схеми.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_pobUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYA.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:198px; width:402px" /></p> <p><em>Лявото лице е намръщено, а дясното не - нали? Сега се отдалечете на няколко метра и нещата ще се обърнат.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ефектът на симетрията е нещо удивително и е свързана не само с мозъка, а и със самата същност на живото и неживото. Симетрията засяга само тези органи и системи, които са свързани пряко с двигателната активност &ndash; костна и мускулна система, сетивни органи, външна форма. Еволюция се стреми да предизвика наследствено различие между дясно и ляво, но ефектът му се спира от предимствата, които съществото извлича от огледално симетрично разположение на съставните части на тялото му. Това може да обясни защо нашите крайници са по-симетрични от нашите вътрешни органи. Така позицията на нашето сърце и усукването на червата ни е почти винаги наляво.</p> <p>Съвременното естествознание е достигнало до едно важно откритие, свързано със симетрията и касаещо разликите между живо и неживо. &quot;Живите&quot; молекули, т.е. молекули на органичните вещества, които изграждат живите организми, са различни от &quot;неживите&quot;, т.е. получени изкуствено и са огледално симетрични &ndash; като лява и дясна ръкавица. Неживите хирални молекули се срещат в природата както в &quot;ляв&quot;, така и в &quot;дясен&quot; вариант, т.е. те са нечисти. &quot;Живите&quot; молекули могат да бъдат само в ориентация &ndash; &quot;лява&quot; или само &quot;дясна&quot;, т.е. те са хирално чисти. Например спиралата на една ДНК молекула е винаги дясна, глюкозата, образувана в организма, е с дясна форма, а фруктозата &ndash; лява.</p> <p>Най-важната способност на живите организми е създаването на хирално чисти молекули &ndash; именно това определя биохимичната граница между живо и неживо, което си остава велика загадка.</p> <p>А какво общо има това с мозъка? То е част от илюзиите, които ни предлага вместо чистата действителност. През целия си живот ние, а и всички живи същества трябва да се противопоставяме на една постоянна, насочена надолу сила &ndash; земното притегляне. Заради него огледалната ни симетрия има вертикална ос, а не хоризонтална. Ние сме свикнали да се идентифицираме с образа си в огледалото и едва ли някой ще забележи, ако светът около нас се замени с огледалния си образ. Но ако бъде обърнат нагоре с краката? На неспособността ни да възприемем образ, обърнат нагоре се основат картинки от сдвоени образи, които изглеждат различно като ги обърнем на 180&deg;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44385_hruT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJa.jpg" style="height:366px; width:340px" /></p> <p><em>Това ли е истинската Мона Лиза? Изглежда долу-горе нормално, но ако я обърнете &bdquo;нагоре с краката&ldquo;, пред вас ще се разкрие ужасен образ. </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Защо е толкова трудно да се познае променената Мона Лиза, когато картината е с главата надолу? Нашият ум не умее добре да разпознава завъртени на 180&deg; обекти.</p> <p>Парадоксално е, но точно такъв образ се отразява върху ретината ни, а данните се обработват от област на мозъка, наречен зрителен кортекс, следван от останалата част от мозъка, която се опитва да дава смисъл на това, което виждаме.</p> <p>В известен експеримент, който се провежда за пръв път през 1896 г., един психолог от университета на Калифорния в Бъркли - Джордж Малкълм Стратън, си сложил специални очила, които правели всичко да изглежда с главата надолу. Невероятно, но след няколко дена на дезориентация, мозъкът му започнал автоматично да коригира възприеманите образи и те се виждали по правилния начин отново.</p> <p>Повечето изследователи на социалната психология биха се съгласили, че лицата, които се смята за най-привлекателни са и най-симетрични. Физическият баланс на дясната и лявата половина е първичен отличителен белег за здраве, и следователно - на красота. А дали мозъкът отново не ни заблуждава? Никой не знае със сигурност.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>