Христо Мутафчиев: Министър Минеков успя да разбие театъра така, както никой не го е правил

Автор: Ирен Делчева, Труд News. Следвайте "Гласове" в Телеграм

Театърът започна да се съвзема от COVID-19, който изпразни залите, но друг проблем - министърът на културата проф. Велислав Минеков, вдигна на крак творци от цялата страна. Те настояват за оставката му в отворено писмо до медиите и президента Румен Радев. Причината - редовно уронване на престижа на културните институции, както и груба намеса и вземането на страна във вътрешен конфликт в Народния театър „Иван Вазов“. Дали президентът ще се съобрази с настояването на гилдията, или за трети път ще назначи Минеков за служебен министър, предстои да видим.

- Господин Мутафчиев, какво наложи изпращането на открито писмо до президента Радев и до медиите от Съюза на артистите в България?

- Това е писмо на творците от Народния театър, което ние подкрепихме. В него се настоява президентът Радев да отзове министър Минеков от поста му, заради нарушения и заради това, че обиди колегите от Народния театър. Той се намеси там, при положение, че не е негова работа. Каза, че Народният театър е някакво блато, че такива писма, каквито те изпращат, той хвърля в кошчето. Което означава, че проф. Минеков абсолютно обезсмисля големи имена на творци от националната институция.

- Толкова ли зависи българският театър от един министър?

- Всяка една сфера от нашия живот зависи от институциите. Ако Съюзът на артистите няма нормален социален диалог с Министерство на културата за отделни промени в законите, поправки, предложения за реформиране на методиката на сектора, те няма как да се случат. Така че, много зависи.

- А какво ви притесни в предложените промени в Наредбата за конкурси на директори на държавни културни институти?

- Там проблемът е много голям, защото проф. Минеков на своя глава решава да промени наредбата така, че да изолира и почти да изхвърли синдикатите и работодателските организации от конкурсите. Според него на много места те са в конфликт на интереси и предрешават избора. Браншовото споразумение заложи именно на тоя тип отношения и то на социалния диалог, в който синдикатите имат задължително присъствие в конкурсите. А от Министерство на културата искат да присъства само по един представител на синдикатите и по един на работодателите със съвещателен глас, но за сметка на това да има външни оценители и представители на министерството. Хайде, за последните съм съгласен, трябва да участват, защото те познават работата, всяка точка на бюрократичната и административната машина. Но външните оценители са просто творци, които могат да оценят единствено репертоарната политика на един директор, но не и да наблюдават за взаимоотношенията вътре в културния институт. И тук категорично сме против.

- Защо не се получава пряк диалог с министър Минеков?

- Получава се до степен, в която той взима думата и започва да обяснява как му се оплакват разни хора, които не отиват при синдикатите, а направо при него. Аз го попитах: „Искате ли да си премерим оплакванията, да видим при кого повече пристигат?“ Така и не ми отговори. И беше много смешно, защото на въпрос за отношенията му със синдикатите, той отговори - водим диалог. Никакъв диалог не водите.

- Този проблем с министъра отразява ли се на качеството на работата на театрите?

- Всеки трус се отразява на работата на хората, които са в съответната система. Когато един министър заяви, че са били много високи заплатите на актьорите в Народния театър и ги противопостави на всички останали в цялата страна, те какво ще си кажат - ами чакай сега, ние работим за едни малки пари, а тези в Народния театър получават по 5-6 хиляди лева заплата. Първо - тази информация е спекулативна, защото не всички колеги от Народния театър получават такива заплати. Там има правилник за изработване на заплатата и ако някой се интересува може да види какви са принципите и начините, по които тя се определя. Работата на министъра на културата не е да разрушава вече създадени взаимоотношения, само защото на него не му харесва това и онова. Между другото Минеков си изпълни заканата от първия мандат. Ако си спомняте, той тогава каза - аз за няколко месеца трябва да направя това, което не е направено за 10-15 години. Ами той успя. Успя да разбие сектора така, както никой не го е правил през последните 15 години.

- А достатъчно пари ли се отпускат за театрите и въобще за култура?

- Никога на никого не е достатъчно това, което се прави. Съвсем скоро ще възникне един голям проблем. До декември 2022-а беше осигурена допълнителната компонента за заплатата за сценичните изкуства заради ковида и след него. Тя вече отпада и това означава, че заплатите от януари ще трябва да се урегулират само от културните институти, които все още не са пълни на 100%. Така че трябва да се помисли за отпадане на някои рестрикции, които бяха въведени преди няколко години. Те пречат в момента театрите да печелят, откъдето да се формира и бюджетът им. Това същото важи и за музикалните културни институти. Цялото това време, в което министър Минеков използва да се заяжда еднолично с хората, можеше да бъде оползотворено да се мине през Комисията по култура, която беше готова да го направи и през Народното събрание, за да се гласува отпадането на тези рестрикции. Ако това беше станало, тогава можеше да има някакъв нормален баланс. Разбира се, това вече няма да стане и чрез субсидиите. Защото в момента една такава субсидия е 3,50 лв., а заради инфлацията, тя би трябвало да стане поне 5,50 или 6 лева за културните институти, за да може колегите да получават едни достойни заплати. Има една заповед, спусната от Министерство на културата, че се забранява културните институти да увеличават заплатите и да правят разходи, по-големи от тези, направени през януари м. г. Тогава как ще направим минималната стартова заплата в нашия бранш колкото средната заплата в държавата, което е залегнало в проекта за новото браншово споразумение? Така че работа ще има много, надявам се да не е със същия министър.

- А как си обяснявате действията на министъра - с непрофесионализъм или просто с характера му?

- Никой не се е родил професионален министър. Административната работа е въпрос на обучение, за да можеш да разпределяш правилно задачите, те да бъдат изпълнени и ти да търсиш отговорност от хората, които не го правят. При министър Минеков става въпрос за характер на човек, който държи на реваншизма, а не на чистите отношения. При него има реваншизъм именно към нашата гилдия. Не мога да си го обясня, но това си остава за негова сметка.

- А кой според вас е подходящ за министър на културата, вие имате ли фаворит за тази длъжност?

- Аз имам представа какъв човек трябва да бъде, а не кой точно. Трябва да се търси и личността. Не съм сигурен, че министърът на културата задължително трябва да бъде творец. Това трябва да е човек, който е работил в администрация, който познава добре законите и ги чете, съобразява се с тях и има комуникативни умения. А не човек, който взима страна в спорове, в зависимост от това кой му е приятел. Защото проблемът с Народния театър настъпи в момента, в който проф. Минеков взе страна. Дотогава проблемът си беше вътрешен. Той стана външен и политически, след като министърът взе страна. Аз му предложих да събере всички, той ми отговори - никого няма да събирам, аз само ще уволнявам.

- А има ли нужда българският театър от реформа и каква?

- Реформа в българския театър беше направена преди няколко години. Не казвам, че тя е най-добрата, тя не е панацея. Това беше просто един друг начин на финансиране, всичко останало лежи на плещите на творците и на техническите екипи, които работят на театралните сцени. Ако има необходимост от това да се работи по реформа, би трябвало да се вземе методиката, по която в момента работи българският театър и на нейната база да се добавят отделни компоненти, други да се актуализират, така че да бъдат съобразени с днешното време, защото тя е правена тогава, когато и държавата, и светът бяха съвсем различни. Така че със сигурност има нужда от актуализация на това, което е направено тогава. Това трябва да бъде направено от хора, които познават работата - професионалисти, практици, които са работили в тази и предишната система.

- Вие съжалихте ли някога, че станахте председател на Съюза на артистите?

- Никога не съм съжалявал. Ако следваме спортната терминология, мен са ме избрали да стоя на мрежата и когато ми повдигнат топка, да я забия в полето на противника. Явно това го умея, след като толкова време колегите държат на присъствието ми в Съюза на артистите и това, с което се занимавам. Аз съм борбена натура и огнен човек. Много държа, когато водя диалог, той да е истински и да стигнем до някаква цел заедно с човека, с когото говоря. И ще изпълня задачите си единствено за хората, които са ме избрали. Това е истината.

- Не ви ли пречи административната длъжност на творчеството?

- Научил съм се да разграничавам двете неща. Аз съм добре организирам човек и съм си направил нещата така, че да имам възможност и за творчество, и за административна дейност.

- Как си обяснявате това, че през последните 30 години в България има много малко качествено кино?

- Първо не смятам, че е малко качествено, по-скоро е малко киното в България, за да бъде качествено. Ако по времето на Тодор Живков са се снимали по 25 игрални, 25 документални, 20 дебютни, 20 анимационни, 20 късометражни филми на година, то сред тях ще има 5 качествени, които ще грабнат зрителите. Но когато бюджетът за филми в държавата ти стига само за 5 филма годишно и творците са около 500 човека, които се бият еднолично за тях, как ще излязат 8 качествени филма? Ако можете да направите тази сметка, значи всичко е наред.

- Значи отново опираме до пари, а не до качествени творци?

- Дори създаването на качествени творци се прави с пари. Това е въпрос на живеене, на обучение, на учене от най-добрите световни примери. На това, нашите творци да имат възможност да присъстват на фестивали, където се съревновават най-добрите. Но нека не говорим за парите като за единственото нещо, което е необходимо за заснемането на кино. Иска се и желание, и талант, добър екип, добър сценарий и т. н. Това е съвкупност от много компоненти, които правят добри българското кино и театър. Но без пари, тези компоненти няма как да бъдат събрани. Това е моята теза, може да има и друга.

- С какво се различават младите артисти сега, от тези от вашето поколение тогава?

- Съвременните млади по принцип са много по-различни от нас. Най-малкото, защото информацията идва при тях мигновено, отива си мигновено и ако имат достатъчно акъл да им влезе в главата, тя стои там цял живот. Именно заради това, те са малко по-разпилени и трудно се концентрират. Но пък имат интересни идеи. Все още битува мнението у младия човек, че трябва да стане известен веднага, което не ми харесва. Ние много бързо осъзнахме, че това няма как да стане, влизайки в една трупа, в която виждаш големи творци, които искат да ти дадат. Ти обаче, ако не искаш да вземеш, как това да стане. Същото важи и за днешните. Ние искаме да им дадем, но ако не искат да вземат, ще го разпилеят. Няма да забравя, когато бях млад и в Народния театър работех с големите български актьори Велко Кънев, Жоро Мамалев. Тогава журналистите ги наричаха динозаври, които не били предавали опита си на младото поколение. Оказа се обаче, че не е така. Ние имахме желание да се научим, работехме рамо до рамо с тях, те бяха наши приятели и ни показаха верния път по деликатен начин, а не с размахване на пръст. И ние успяхме да вземем това, което ни е необходимо. Така че нищо чудно и сега някой да казва за нас - тия динозаври не си дават хляба. Това обаче не е вярно. Лошото е, че младите имат все по-малко уважение към авторитетите, което ще ги унищожи, ако не се променят овреме.

- Оптимист ли сте за бъдещето на театъра?

- Оптимист съм и за бъдещето на държавата, и за бъдещето на театъра, заради младите хора. Те ми вдъхват оптимизъм. Разочарован съм леко само, че едни хора, които дойдоха да ни управляват, лепнаха петно върху цялото младо поколение в България. И сега тези млади хора, които идват след тях, ще трябва да изчистят това петното на техните връстници. Те ще успеят да го направят, нищо че в момента са объркани. Ще си дадат сметка за грешките на другите и ще го направят.

-------

Христо Мутафчиев е театрален и филмов актьор, председател на Съюза на артистите в България. Роден е на на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Носител е на редица награди, между които на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г. и “Аскеер” за водеща мъжка роля на Райчо в “Плач на Ангел”.