Хиляди есени и други чудеса

<p><strong>Как, по дяволите</strong></p> <p>Може би още по-екстатична в оценките си е американската критика. Рецензията на Дейв Егърс в The New York Times Book Review започва така: &ldquo;Ако има читатели, които са се съмнявали, че Дейвид Мичъл е феноменално талантлив и способен да извърши чудеса върху страницата, те са занемели сега. Почти навсякъде по света Мичъл е апострофиран като голямото откритие. &bdquo;Атласът на облаците&rdquo; (Cloud Atlas), неговата най-известна книга, е едно произведение, превърнало се в модерна класика, за което човек се пита: &bdquo;Как, по дяволите, е успял да напише всичко това&rdquo;, и което се чете и би трябвало да бъде прочетено от всеки познавач на съвременната литература&rdquo;. Егърс обаче венцеслави преди всичко последния роман на младия английския писател, който няма нищо общо с изтънчените техники, спечелили му името на жонгльор на постмодерния разказ.</p> <p>&bdquo;Хилядите есени на Якоб де Зут&rdquo; е исторически роман, чието действие се развива около началото на ХІХ век в тотално изолираната по онова време от външния свят Япония. (Тази страна се пресича с авторовата биография, тъй като Мичъл е живял осем години там и е женен за японка.) Младият холандец Якоб е изпратен на другия край на света, за да внесе ред в търговските книги на Източната индийска компания. На този терен за авантюристи, бизнесмени, корумпирани политици и всевъзможни съмнителни фигури японци и холандци се опитват да се надхитрят взаимно. Якоб, наивен и набожен, много скоро сам се оказва в една необичайна ситуация. Красивата Айбагава, която притежава забележителни способности не само като акушерка, завърта главата на младия мъж, очакван в родната Холандия от обичащата го и обичана от него Ана. Когато той решава да й открие чувствата си, Айбагава изчезва. Така се завързва &ldquo;една напрегната приключенска история&rdquo;.</p> <p>Но за Егърс краят на историята не е толкова важен. Той говори с такъв възторг за тази книга, защото &ldquo;в нея се преплитат толкова много теми, от мистериите на любовта между представителите на две съвсем чужди култури и борбата между вяра и наука до субтилните форми на мисълта и смисъла на живота&rdquo;. С този &ldquo;нелесен идеен роман&rdquo; Мичъл утвърждавал реномето си на един от най-интересните и дръзки съвременни писатели.</p> <p>Уилям Дерисевиц не е толкова зашеметен, но на страниците на Bookforum и той хвали разказваческото умение на Мичъл, неговото &ldquo;удивително словесно дарование&rdquo;, изкуството му &ldquo;да моделира сцените и характерите като съдове за чувства и смисъл, а не просто като двигатели на сюжета&rdquo;. Според критика Мичъл е експериментатор, който този път решил да остане на заден план, предоставяйки авансцената на своя герой &ndash; &ldquo;и това може би е най-интересният от всички експерименти&rdquo;.</p> <p><strong>Романът като приказка</strong></p> <p>Мичъл привлече вниманието още с първата си книга Ghostwritten, която се възприе като един свеж и оригинален експеримент. Две години по-късно, през 2001, той повиши залога с изобретателния роман number9dream. Три години след това Мичъл изкачи още едно стъпало, изненадвайки с Cloud Atlas, всепризнатия връх в досегашното му творчество. Black Swan Green се отплесна към едно полуавтобиографично повествование, а сега той сервира историческия роман The Thousand Autumns of Jacob de Zoet &ndash; пет романа, пет съвсем различни книги (две от тях стигнали до финалната подборка за най-престижната награда на Англия Man Booker), всяка сякаш по-добра от предишната.</p> <p>Джеймс Уд, автор на събралото много аплодисменти изследване How Fiction Works, взима за повод новата работа на английския писател, за да сондира актуалното състояние на &ldquo;сериозния роман&rdquo;. В пространен текст за The New Yorker той пише, че докато схватките между така наречените традиционалисти и авангардисти продължават да отвличат вниманието ни, в &ldquo;разливащото се на всички страни творчество&rdquo; на един автор като Дейвид Мичъл (&ldquo;щедро надарен и като разказвач, и като стилист&rdquo;) се отразява много по-ясно съвременният еклектизъм: &ldquo;Ако постмодернизмът дойде след модернизма, какво следва сега след постмодернизма? Това е мястото, на което се намираме днес... Мичъл е способен да напише един постмодерен роман, след това един традиционен комичен роман, а после да изненада с един конвенционален исторически роман&rdquo;.</p> <p>Уд обяснява преобладаващия днес еклектизъм, съчетаващ се по уникален начин в таланта на Мичъл, с &ldquo;възраждането на традицията за разказване на истории, което последва революцията на латиноамериканския магически реализъм&rdquo;. Той възприема &bdquo;Хилядите есени на Якоб де Зут&rdquo; като представително произведение на &ldquo;късния постмодернизъм&rdquo;, но въпреки разказваческото и стилистично великолепие констатира липсата на &ldquo;морална или метафизическа плътност&rdquo;. Затова този роман трябвало да се чете по-скоро като фентъзи, като една вълшебна приказка. &ldquo;Но дори славеите не могат да живеят само от приказки, както се казва в руската пословица&rdquo;.</p> <p><strong>Рецепта за слава</strong></p> <p>Самият Мичъл взема думата в литературното списание Paris Review. В едно интервю, нижещо се на повече от 30 страници, Адам Бегли се опитва да изкопчи от писателя как, кога, къде и колко дълго пише дневно, какви тетрадки използва, защо някои от героите му блуждаят от роман в роман, дали вярва в превъплъщението. Мичъл споделя съвсем откровено подробности за личния си живот, за това, че е проговорил едва на пет години и че дълго е пелтечел, че се отнася с подозрение към така наречения творчески процес и към думи като креативност или вдъхновение.</p> <p>На въпроса дали смята последния си роман за ново начало или просто за нова стъпка по пътя, който е прокарал с предишните си четири романа, Мичъл отговаря: &ldquo;Това е същият път, но сега той минава през врата, която води към една нова градина&rdquo;. Това не означавало обаче, че се стреми към вечния творчески живот, защото &ldquo;онзи писател, който работи целенасочено за идните поколения, със сигурност ще бъде най-бързо забравен&rdquo;.</p> <p><em>David Mitchell: The Thousand Autumns of Jacob de Zoet. Random House</em></p>