Святослав Рихтер – голямата трагедия на великия музикант

Някои тайни, свързани с името

На 20 март се навършиха сто години от рождението на Святослав Рихтер. Съдбата на гениалния пианист е като многосериен филм, където има място и мелодрамата, и криминалният сюжет.

Някои тайни, свързани с името на Рихтер, разкрива Вера Ивановна Прохорова, която била най-близкият човек на великия музикант.

За Вера Ивановна пианистът бил просто Светик, макар че понякога го наричала и с пълното му име Святослав. Приятелството им започва през 1938 г. и продължава до смъртта на Рихтер пред 1997 г. Вера Ивановна знае за Рихтер всичко и беше любезна да сподели съкровени неща за него.

Тя разказва и за най-голямата трагедия, прекършила вярата на Рихтер, че може някога да има семейство… Предателството на майка му се превръща за него в крушение на вярата му в хората и надеждата за свой дом.

„Аз не мога да имам семейство, само изкуство…“ – казваше той. В изкуството влезе като в манастир.

* * *

Светик имаше чувството, че на него нищо лошо няма да му се случи. Сякаш беше приятел с всяка частица на природата. И дори най-ужасните моменти от живота му, които прекършиха вярата му в най-любимия човек – майка му, и смъртта на баща му, не можаха да угасят неговата вътрешна светлина. За съжаление аз много добре знам как бяха нещата.

През 1937 г. Слава пристигна от Одеса в Москва, за да постъпи в консерваторията при Хенрих Нейгауз. Въпреки че Светик никога не беше учил (само баща му се занимавал с него вкъщи), Нейгауз каза: „Това е ученикът, когото чаках цял живот“. После Хенрих Густавович в едно писмо ще напише:

„Рихтер е гениален човек. Добър, самоотвержен, деликатен и способен да чувства болка и сътрадание“.

И Слава започва учението си в консерваторията. В началото живееше при приятели, а после го регистрираха при Нейгауз и той се премести там.

Одеса беше градът, където войната застига родителите на Рихтер.

Родителите му остават в Одеса. Баща му беше с 20 години по-възрастен от майка му. Слава разказваше, че той бил забележителен музикант, свирел на орган и дори композирал. Преподавал в консерваторията и свирел в църквата.

Сергей Кондратиев, Анна Павловна Рихтер и Святослав Рихтер  Снимка: nekropole.info

Майка му беше рускиня – Анна Павловна Москальова. Много красива жена, ана-каренински тип – закръглена, с грациозни движения. Беше абсолютно рижа. Когато я питаха с какво боядисва косата си, Анна Павловна кимваше към Слава и той ставаше „оранжев като портокал“.

Ако баща му беше може би малко отдалечен от него, то майката беше за Слава всичко. Тя готвеше много хубаво и беше изкусна шивачка. Семейството  живееше главно с парите, които изкарваше с майсторството си Анна Павловна. Сутрин тя шиеше, през деня чистеше и готвеше, а вечер сменяше пеньоара с рокля, правеше си прическа и посрещаше гости.

Сред приятелите на дома беше и някой си Сергей Дмитриевич Кондратиев. Този човек външно много приличаше на Ленин. Инвалид, който можеше да се придвижва само около апартамента. Анна Павловна му носеше обяд. Кондратиев беше музикант теоретик и се занимаваше с Рихтер.

Слава разказваше, че този човек, който иначе му дал толкова много в теорията на музиката, не можел да го понася. Слава се дразнеше от неговата сладникавост. Кондратиев например му писал в Москва:

„Скъпи Славонко! Сега при нас е зима-зимушка, студенкото почуква със своите ледени пръчици. Ох, каква хубава руска зимушка, нима можеш да я сравниш с крайморската“.

На 23 юни 1941 г. Слава трябваше да лети до Одеса. Избухна войната, всички полети бяха отменени. Но Светик успя да получи няколко от писмата на майка си. Анна Павловна пишела, че с баща му всичко е наред, а тя ходи при Сергей Дмитриевич и мислела да го вземат у тях, тъй като с всеки ден ставало все по-трудно да се придвижва из Одеса. Светик се възхищаваше от майка си:

„Тя минаваше по 20 километра, за да се грижи за болни.“

После в Одеса влязоха немците и писмата секнаха. През цялото това време Светик разказваше за майка си, мечтаеше как тя ще му дойде на гости. Когато готвехме картофени обелки – друго нямаше за ядене, той казваше:

„Вкусно стана. Но мама ще дойде и ще ви научи да готвите още по-вкусно“.

 Светик живееше с надеждата да се срещне с родителите си. Майка му беше за него всичко.

„Аз само почна да казвам нещо, а мама вече се смее. Аз само си помислям, а мама вече се усмихва“, казваше той. Анна Павловна му беше и приятелка, и съветник, и образец за нравственост. Преди войната тя идваше в Москва и всички бяха очаровани от нея – и младите, и възрастните.

Ние всички почнахме да й пишем писма. Едно от познатите момичета на Слава написа на Анна Павловна, че Рихтер не й върнал книга. И добавила, че сигурно „всички таланти са такива“. Анна Павловна веднага написала на сина си:

„Ще ти бъде ли обидно, ако те ценят само като талант. Човек и талант са различни неща. И негодникът може да бъде талантлив“.

Такива бяха отношенията им.

Анна Павловна заминава с немците

Теофил Данилович Рихтер и Анна Павловна с малкия Святослав.   Снимка: be.convdocs.org

Когато освободиха Одеса, там замина познат на Светик, инженер по професия, за да оцени състоянието на града. По него Светик изпрати на майка си писмо, ние също й писахме. Това беше през април. Святослав замина за гастроли, а ние зачакахме връщането на този познат инженер. Мина срокът, когато трябваше да се върне, а той така и не се появяваше. Тогава аз сама тръгнах при него в града. Намерих къщата, гледам – нещо работи в градината. И изведнъж ме обзе предчувствие, че е по-добре изобщо да не му се обаждам. Прогоних обаче тези мисли.

„Лоши новини. Бащата на Светик го разстреляха. А Анна Павловна се омъжи за Кондратиев и замина с немците.“ С тези думи ме посрещна мъжът.

Оказа се, че този Кондратиев преди революцията е бил голям човек и неговата истинска фамилия е Бенкендорф или нещо подобно. През 1918 г. с помощта на диригента на Болшой театър Голованов и съпругата му, певицата Нежданова, той успял да промени паспорта си и да стане „Кондратиев“. Повече от двайсет години се преструвал на инвалид. А майката, на която толкова се възхищаваше Светик, имала с него роман. И в края на краищата го прибрала при себе си. Оказа се, че Анна Павловна не е посещавала болния приятел, а своя любовник. Предала и своя съпруг, и сина си. Тя всъщност предала мъжа си на смърт. Светик разказваше:

„Това не е доказано, но разправят, че Кондратиев лично е замесен“.

Седмица преди падането на Одеса предложили на родителите на Рихтер да се евакуират. И защото Кондратиев не бил предвиден в евакуацията, Анна Павловна отказала да замине. Така подписала смъртната присъда на мъжа си.

„Предложили на мама и татко да се евакуират. Но без Кондратиев. И мама се отказала. Аз мисля, че татко е разбрал всичко“, разказваше после Светик.

Когато в града дошли немците, Кондратиев обнародвал истината кой е той всъщност. Нещо повече, оженил се за Анна Павловна и взел нейната фамилия. Когато след доста години Светик пристигнал при майка си в Германия и видял на вратата табелка с надпис „С. Рихтер“, направо се разболял.

„Не можех да разбера при кого отивам. И чак после се досетих, че това „С“ от табелката е „Сергей“, ми каза той.

В чужбина на Светик често му казвали: „Ние видяхме вашия баща“. А той им отговарял: „Моят баща беше разстрелян“. Това е.

На връщане от Тбилиси, където гастролирал, Светик се установи в Киев  при своя позната, жена на знаменития очен лекар Филатов, която му разказала за съдбата на родителите му. Тя била близка приятелка на баща му. Нейната фамилия е Сперанска.

„Не можех да си представя, че човек пред очите ми може така да се промени. Той започна да се топи, отслабна, рухна на дивана и заплака. Цяла нощ седях с него“, спомняла си после тя. Когато със сестра ми срещнахме Слава на гарата, лицето му беше като на болник. Той слезе от вагона, сякаш ще припадне, и каза: „Випа, знам всичко“. До 1960 г. до тази тема не сме се докосвали.“

Всичко било хипноза

В резултат на дълги разговори ние със Светик решихме, че цялата работа се дължи на хипноза. С Анна Павловна се случи пълна промяна на личността. За това, че върху нея е могло да се въздейства чрез хипноза, говори един епизод.

Тя самата ми разказваше как като младо момиче от Житомир, където живеела тогава, тръгнала на гости на своя приятелка от съседно градче. На връщане в купето срещу нея седял млад човек, около средна възраст – интелигентен, с интересно лице, облечен обикновено. И внимателно я наблюдавал.

„И изведнъж аз разбрах, че той ми дава някакви указания. Влакът забавяше ход, приближавахме Житомир. Мъжът стана от мястото си, аз също станах и тръгнах след него. Просто чувствах, че не мога да не тръгна. Излязохме в коридора.

И в това време от съседното купе се появи моята приятелка и се обърна към мен: „Аня, ти откачи ли! Житомир е следващата гара!“. Аз тръгнах към нея, а този човек като че ли се изпари във въздуха и повече не го видях. Влакът в това време потегли“, разправяше Анна Павловна.

После, когато след всичко случило се ние със сестра ми бяхме в Одеса, се срещнахме с приятелка на Анна Павловна.

„Тя през цялата война чакаше Светик. Но когато немците си тръгнаха, дойде при мен с малък куфар, абсолютно бледа, гледаше някъде надалече и каза: „Заминавам“, разказва тази жена. Приятелката се опитала да я вразуми, но Анна Павловна държала на своето: „Ще замина“.

Срещата с майката

През октомври 1962 г. в списание „Музикален живот“ беше отпечатан превод на статията на Пол Мур от американското High Fidelity. В него американецът разказва как станал свидетел на срещата на Рихтер с майка му. Така се случило, че именно Мур през 1958 г. е първият, писал в западната преса за Рихтер, и направил всичко, за да се състои тази среща.

Като разбрал, че в малкото немско градче Швебиш-Гмюнд живее някоя си фрау Рихтер, която разправяла, че е майка на пианиста, той, без да се колебае, седнал в колата и поел към нея. Дотогава във всички разговори самият Рихтер на въпрос за родителите му отговарял, че са починали. И тогава чуждестранният журналист и музиковед решил да разбере коя е тази фрау Рихтер.

Открил неголяма двуетажна къща, в която живеела в един от апартаментите същата тази дама с мъжа си. Мур се приготвил да обяснява кой е и защо е пристигнал. Но едва приближил къщата и на прага изникнала самата стопанка на апартамента, която го познала.

„Моето недоумение се проясни, когато тя ми съобщи, че нейна близка, живееща в Америка, й изпратила октомврийския брой на High Fidelity за 1958 г., в който беше отпечатана моята статия за Рихтер. И тази фрау ми каза: „Откакто видяхме статията, през цялото време се молехме да се срещнем с вас. Ние нямахме никакви контакти със Слава от 1941 г., така че дори възможността да видим когото и да е, който го е срещал, за нас беше истинска сензация“, спомня си Пол Мур.

Анна Павловна разказала на американеца и за причините да напусне Съветския съюз.

„Бащата на Слава беше арестуван заедно с около шест хиляди други одесчани, носещи немски фамилии. Такава била заповедта, получена от Берия. Моят съпруг нищо осъдително не е правил, нищо. Той беше просто музикант, аз също. Повечето ни предци и роднини бяха или музиканти, или артисти и никога не сме се занимавали с политическа дейност. Единственото, в което можеха да го обвинят, е, че в далечната 1927 г. той давал уроци по музика в немското консулство в Одеса.

Но при Сталин и Берия това било напълно достатъчно да го арестуват и пратят в затвора. После те го убиха. Когато войските на Оста дойдоха в Одеса, градът бе окупиран, основно от румънци. После те почнаха да отстъпват и тогава ние с втория ми съпруг заминахме заедно с тях. Беше невъзможно да нося много багаж, но взех всичко, което можах, свързано със спомени със Слава. Като напуснахме Одеса, живяхме в Румъния, в Унгария, после в Полша, а след това в Германия.“

Срещата на Мур с Анна Павловна продължила кратко:

„Фрау Рихтер главно се опитваше да измъкне от мен всичко, и най-незначителното за Слава, или както тя понякога го наричаше „Светик“, което в превод означава „малка светлинка.“ Тогава Анна Павловна предала чрез журналиста кратка бележка до сина си, която започваше с думите „Mein uber alles Geliebter!» („Мой единствен любими!“) и завършваше с „Deine Dich liebende Anna» („Обичащата те Анна“).

Чрез обща позната Пол Мур успял да препрати бележката до Рихтер в Москва.

А първата среща на пианиста с майка му стана през есента на 1960 г. в Ню Йорк, където импресариото Сол Юрок организира концерт на Рихтер. Анна Павловна после споменавала, че й се наложило много дълго да доказва на Юрок, че е майката на Рихтер, и накрая се почувствала като на разпит в полицията. Тогава попитали Рихтер дали ще направи постъпки за реабилитация на баща си. На това Рихтер отговорил:

„Как може да се реабилитира невинен човек?“.

След тази първа среща Анна Павловна беше поканена в Москва от името на министъра на културата – на гости или завинаги. Но тя отказа. И на свой ред поканиха на гости сина. Това посещение стана възможно след две години.

Пол Мур остави детайлни спомени за тази среща, на която той също присъствал.

„Скромен двустаен апартамент се оказа музей на Святослав Рихтер. Целите стени бяха покрити с негови снимки от детството до зрелите му години. На една от тях той беше сниман гримиран като Ференц Лист, чиято роля изиграл в съветския филм за Михаил Глинка. Имаше цветни акварели на къщите на семейството в Житомир и в Одеса, а също ъгъла с леглото му в одеския дом.

Една от снимките на младия Слава на 16-годишна възраст показва, че в младостта си, преди постепенно да изчезнат русите му коси, той бил наистина поразително красив. Майка му разказва, че в нейния син тече руска, полска, немска, шведска и унгарска кръв.

Фрау Рихтер развеждаше сина си из апартамента и му показваше картините, които успяла да спаси от стария дом в Одеса. Рихтер разсеяно разглеждаше рисунките с молив на старата къща в Житомир и другата в Одеса.“

Заедно с Рихтер в Германия била и съпругата му Нина Лвовна Дорлиак. Влакът им пристигнал от Париж. На гарата Рихтер и Дорлиак се срещнали с Пол Мур.

„Двамата пристигнаха навреме, носеха много багаж, включително картонена кутия, в която, както с усмивка обясни Нина Дорлиак, почивал превъзходният цилиндър, без който, както смятал Слава, просто не можел да се появи в Лондон (следващият пункт от гастрола след Германия).

С дружелюбна насмешка Рихтер показа голям обемист пакет, завит в кафява хартия. По думите му това бил абажур, който Нина възнамерявала да мъкне със себе си от Лондон до Москва през Париж, Щутгарт, Виена и Букурещ.

Те останаха в Германия няколко дни. Пол Мур споменава как по време на обратния път на гарата, откъдето Рихтер и Дорлиак трябвало да заминат за Лондон, взели със себе си и „мъжа на фрау Рихтер“.

„През цялото време той се смееше и бърбореше без спиране. Изведнъж неочаквано попита: „Светик, в твоя паспорт все още ли е отбелязано, че си немец?“. Рихтер малко предпазливо, защото не разбираше накъде клони, отвърна: „Да“. „О, това е добре! - разсмя се доволно старецът. - Но другия път, когато дойдеш в Германия, трябва непременно да вземеш немско име, например Хелмут или каквото и да е от този род.“ Рихтер се усмихна снизходително, спогледа се с жена си и каза твърдо: „Името Святослав напълно ме устройва“.

На гарата, докато чакаха влака, всички решиха да пият чай с пирожки. Седнаха на масата, направиха поръчката. Но Рихтер в последния момент се отказа от чая и тръгна да се разходи из града. На перона се появи заедно с влака.

После фрау Рихтер се опитваше да внуши на сина си колко важно за нея е да получава вести за него. Но се съмнявам в ефекта на молбата й. Нина ми каза със смях, че за всичките тези години, откакто се познават, Слава й изпратил множество телеграми, но никога не написал нито едно писмо, дори картичка.

За какво е бил последният разговор между майката със сина, Пол Мур не знае, защото нарочно ги оставил насаме. Той се приближил към фрау Рихтер едва когато влакът потеглил.

„Фрау Рихтер, усмихвайки се тъжно, прошепна като че ли на себе си: „Е, свърши моят сън“.

„За мен мама е мъртва от много години“

Когато Светик се върна и го попитах как е минала срещата, той отвърна: „Няма я мама, вместо нея има маска“. Опитах се да го разпитам за подробности, бяха минали толкова години.

„За мен мама е мъртва от много години.“

„Кондратиев не ни остави нито минута насаме. А вместо мама – маска. Ние нито за секунда не останахме сами. Но аз и не исках. Целунахме се и това беше“, каза Слава.

Нина Дорлеак се опитваше да отвлече мъжа на Анна Павловна, пробвайки всякакви хитрости, като примерно да й покаже къщата. Но той не се поддаде. След това Светик още няколко пъти пътувал до Германия. Вестниците писаха: „Рихтер пристига при майка си“, всичко изглеждаше толкова трогателно. Но те говорели само за изкуство.

„Краят на една легенда“

Когато Анна Павловна заболява тежко, Рихтер даде всичките си спечелени пари от гастролите за нейното лечение. Неговият отказ да плати данък на държавата от хонорара си предизвика голям скандал. За смъртта на майка си разбрал от Кондратиев няколко минути преди концерта си във Виена. Това беше единственото му несполучливо концертно изпълнение.

„Краят на една легенда“, написаха на другия ден вестниците. Той отпътува за погребението. Изпрати ми картичка: „Випа, знаеш новината. Но ти знаеш също, че за мен мама си отиде отдавна. Може би съм безчувствен. Ще дойда да поговорим…“.

 Превод: Рени Нешкова