- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 240
- 40
„Алексис Ципрас е някакво особено съвременно подобие по-скоро на Вили Бранд. Това, което прави Вили Бранд през седемдесетте години на ХХ в., е да отърве социалдемократическата партия на Германия от старата реторика, от стария тип мислене, от всичките тия червени знамена, сърпове и чукове. От името на Карл Маркс, пролетариатите и прочее.“ Това каза в специално интервю за ГЛАСОВЕ гл. ас. д-р Герасим Петрински, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и докторант в Атинския университет.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47394_IqFQcYScy1g4LLePfcPgbB1GfB9yS4.jpg" style="height:362px; width:500px" /></p>
<p><em>Герасим Петрински</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Има ли политическа формация в България, с която бихте сравнили гръцката СИРИЗА?</strong></p>
<p>- Евентуално с АБВ, но като нещо много по-добро от АБВ.</p>
<p>СИРИЗА е партия, излязла от КНЕ - от младежката организация на Гръцката комунистическа партия. Алексис Ципрас е именно техен бивш член.</p>
<p>Аз Алексис Ципрас го видях за първи път през 2006 година, когато се беше кандидатирал за кмет на Атина, ако не се лъжа. Младеж, такъв някакъв… На мотор, с една такава фланелка, с разкопчана риза. Изглеждаше като някакво ново лице, което обаче няма шанс да успее. Телевизионната репортерка се отнасяше към него, както се отнасят журналистите към наскоро изгряла звезда от шоубизнеса. Сакис Рувас на политическата сцена едва ли не.</p>
<p>Интересен е фактът, че Ципрас излиза от средите на ККЕ, Комунистическата партия, където имам наистина доста близки познати. Мога да разказвам студентски спомени за нея колкото искате.</p>
<p><strong>- Не, не. Сега говорим за СИРИЗА и генезиса на СИРИЗА. </strong></p>
<p>- Точно СИРИЗА възниква от Комунистическата партия. Ако чуете платформите на студентските комунистически организации и начина, по който пишеха. Езикът, който използваха, терминологията… Това са неща отпреди 50 години сигурно. Те продължаваха да ги използват.</p>
<p>И от тази гледна точка на мен лично ми се струва, че Ципрас е някакво особено съвременно подобие по-скоро на Вили Бранд.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47394_W0oPfrosYdursHmBkdOVqVITnfYU1d.jpg" style="height:343px; width:500px" /></p>
<p><em>Вили Бранд по времето, когато е кмет на Берлин</em></p>
<p><strong>- Моля? Каква е аналогията?</strong></p>
<p>- Това, което прави Вили Бранд през седемдесетте години на ХХ в., е да отърве социалдемократическата партия на Германия от старата реторика, от стария тип мислене, от всичките тия червени знамена, сърпове и чукове. От името на Карл Маркс, пролетариатите и прочее.</p>
<p>Ципрас явно не е могъл и не е виждал никаква възможност да направи това в рамките на ККЕ…</p>
<p><strong>- Пак да кажем, той бил ли е активист на ККЕ?</strong></p>
<p>- Естествено. Той е едно от лицата на ѝ. Още на ученическите протести през 91-ва година. Бил е ученик тогава в едно училище в Атина. Не си спомням за какво са били тези протести, но той е бил един от основните участници.</p>
<p>После, като студент в Политехническия университет през втората половина на 90-те години, продължава с участието си в комунистическата младеж. Впрочем именно това учебно заведение се смята за символ както на левите идеи, така и на демократичност. Оттам тръгва през 1974 г. реакцията срещу Хунтата, там влизат танковете на Черните полковници. Такива неща.</p>
<p>Та точно в Политехническия университет е бил активист Ципрас в края на 90-те. През 2001-ва се е отделил, през 2004-та се хваща с Алекос Аламанос - който създава СИРИЗА като крайно лява партия. И общо взето, още със създаването си тя успява да спечели доста сериозно влияние.</p>
<p><strong>- Направихте паралел с АБВ. Бихте ли пояснили по-подробно?</strong></p>
<p>- Да. Интересното е, че в България и в Гърция едновременно се случи нещо, което никога не е ставало досега. И това е един вид раздробяване на лявото пространство. </p>
<p>При нас имаше безкрайно много опити - още от Евролевицата насам - да се създаде някаква лява алтернатива на БСП, която да е жизнеспособна.</p>
<p>Досега това не се беше случвало. АБВ успя да го направи.</p>
<p>А в Гърция още от 1978 година се изгради един ляв фронт, който се състоеше от жизнеспособната ПАСОК, която сега взе безкрайно малко гласове, и доста гръмогласната Комунистическа партия, която си има един устойчив електорат. Общо взето, това беше. Ципрас се опитва да изгради една нова левица. Аз лично бих му стиснал ръката за успех.</p>
<p>Защото гърците, за разлика от нас, успяват да си пазят интересите, чисто националните интереси. Това е личното ми мнение.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47394_YYdmOsOcUMqoeS5BuqPjlfe48Bj6vl.jpg" style="height:250px; width:480px" /></p>
<p><em>Ципрас на предизборен митинг</em></p>
<p>А това, което прави Ципрас, е изключително добра алтернатива - както на ПАСОК, така и на Комунистическата партия. На 25 януари ПАСОК просто си отиде, а Комунистическата партия взе няколко места повече от нея.</p>
<p>Нека уточним. Става дума за популистки партии, нали така? Платформата на СИРИЗА, докато не я осъществят, е популистка. </p>
<p>Въпросът е, че появата на СИРИЗА съвпада с появата на едно друго политическо образувание на другия политически полюс, което също разполага със своя реторика – „Златна зора“.</p>
<p>Тоест „Златна зора“ и СИРИЗА се оформиха като двете страни на една и съща монета. Борба за един и същи електорат до известна степен. Между другото, преди няколко месеца възложих на една моя магистрантка да пише за реториката на крайно десните партии в Гърция – да видим какво ще направи. Те също имат много силно лоби. Аз лично познавам хора от „Нова зора“, които са ми казвали, че ако не бях в Гърция да уча, щели да ме пребият, може би дори да ме убият. Един Сакис ми го разправяше със смразяващо безизразен тон, докато ме возеше в колата си.</p>
<p><strong>- В България би ли било успешно разцепване на лявото пространство, аналогично и на гръцкото?</strong></p>
<p>- Категорично не. Смятам, че ако някога излезе български Алексис Ципрас, той ще е от лоното на БСП – именно така, както Вили Бранд излиза от лоното на Германската социалдемократическа партия. Но на една сериозно реформирана БСП.</p>
<p>Българското ляво пространство така или иначе е доминирано от БСП. И така или иначе БСП се нуждае от реформи. Истината категорично не е в основаване на авантюристични нови партийни групи.</p>
<p><strong>- Нека се върнем към аналогията, която правите между политическите процеси в България и тези в Гърция.</strong></p>
<p>- Да, правя такова сравнение. Но случващото се е в глобален мащаб. Просто българската политическа система е страшно закостеняла и българската политическа култура, от която все пак може би зависи нещо, е ужасяваща.</p>
<p><strong>- Описахте Ципрас като харизматичен младеж, небрежно облечен, на мотор… Може ли да се сравнява с младия Станишев?</strong></p>
<p>- Защо не. Между образите на Станишев и на Ципрас има много общо. С тия отворени ризи, с младежкия външен вид. Но това е само външната страна. Ципрас е истински харизматичен, докато Станишев си беше до известна степен просто изкуствено създаден продукт на системата.</p>
<p><strong>- Явно познавате добре миналото на Ципрас. Разкажете моля.</strong></p>
<p>- Още като ученик той е лицето на ученическите протести в началото на 90-те години на миналия век. Впоследствие, като студент в Политехническия университет, той се присъединява именно към "Комунистическата младеж" – младежката организация на Гръцката комунистическа партия, която е изключително активна в университетите.</p>
<p>Впрочем трябва да се подчертае, че студентските партийни организации до средата на миналото десетилетие имаха и институционален характер – те разпределяха например картите за намаления в градския транспорт (т.нар. „пасо“).</p>
<p>Закърмен с климата в комунистическата партия и с левите й идеи, но и вероятно отвратен от назадничавостта в партията, Алексис Ципрас напуска и се присъединява към новооснования Съюз на радикалната левица (СИРИЗА), лансиран от нейния председател Алекос Алаванос. Впоследствие между двамата настъпва разрив и Алаванос подава оставка.</p>
<p>Поддържа внимателно модерен облик - например сключва договор за съжителство вместо църковен брак (който именно е легитимният в Гърция) с гаджето си Бети Базиана, негова младежка любов от училище и от протестите на ККЕ. Освен това предпочете да положи клетвата си като премиер по граждански ритуал вместо традиционната досега клетва върху Библията. Не бива да подценяваме влиянието на подобни жестове в една Гърция, която е много по-консервативно и патерналистично настроена по отношение на личния живот на публичните си личности от нас. Старият девиз на Хунтата „Родина, религия, семейство“ (Патрида, триския, икогения) все още е жив в политическия климат на Гърция.</p>
<p>Известен е със закачките си в стила на „модерния“ народен човек. Наскоро, преди решителен мач на "Панатинайкос", заплашва, че „Ако и тая година не я вземем купата, ще престана да вярвам в Дядо Коледа“. Пада си по мотоциклети.</p>
<p>Показателни са реакциите на традиционния гръцки политически елит към него. За пръв път в гръцката история от 1974 г. насам един отиващ си министър-предстедател отказва да предаде поста лично на своя приемник. Именно това стори Андонис Самарас. Той си тръгна от Мегаро Максиму (сградата на Министерския съвет) малко преди Алексис Ципрас да пристигне на мястото, а „предаването на щафетата“ стана между шефовете на политическите кабинети на "Нова демокрация" и СИРИЗА. „Старите“ политици просто не признават новия човек - както поведението му, така и политическите му представи.</p>
<p>Тази дълбоко символична демонстрация на типично гръцка „аганактиси“ („възмущение“) вероятно е предизвикала ироничната усмивка не само на новия министър-председател, но и на доста голяма част от гърците.</p>
<p><strong>- Ако СИРИЗА е гръцкото АБВ, какво да очакваме от АБВ?</strong></p>
<p>- Не, СИРИЗА е много повече от АБВ. Сравнението е по-скоро формално. Според мен АБВ няма да се окаже дълготрайна и жизнеспособна политическа формация. Въпросът е, че и двете партии са един вид раздробяване на лявото пространство. Опит за раздробяване. Което означава, че и в Гърция, и в България има електорат за това.</p>
<p>Тоест традиционните, класическите социалистически и дори социалдемократически партии - левоцентристки, просто наистина издишат. А българското АБВ просто ще отмре.</p>
<p><strong>- Стигаме до въпроса за оформилата се управляваща коалиция между СИРИЗА и АНЕЛ ("Независими Гърция"). Не е ли странно - крайно дясно с крайно ляво в една обща изпълнителна власт?</strong></p>
<p>- АНЕЛ не са дясна партия. Те имат една платформа, която в никакъв случай не е радикална. „Златна зора“ е дясна. АНЕЛ казват: „Искаме запазване на нормалната парламентарна демокрация“. Което никой не оспорва. Казват: „Искаме заличаване на дълга“. И още нещо – много патриотично. Искат Германия да им изплати репарациите за окупацията през Втората световна война - нещо, което Германия вероятно наистина е трябвало да направи, но просто е забравила.</p>
<p>Според мен тази коалиция доста се преекспонира. АНЕЛ имат 13 места в парламента. Лидерът на АНЕЛ Панос Каменос щеше да става вицепремиер, оказа се, че ще е само министър на отбраната.</p>
<p>Така че всички конци ги дърпа Ципрас. Това, което идеологически прави Ципрас, е изключително. Той се опитва да осъвремени лявата идея. Опитва се да направи това, което е направил Вили Бранд преди 50 години – ако се върна към паралела. Освобождаването на едни комунистически може би по своя характер идеи от старите лустра – реториката а ла Карл Маркс, ала „пролетариат“.</p>
<p>Просто СИРИЗА е Комунистическата партия на Гърция без стария идеологически боклук. Пак казвам – създадена е от един човек, който е излязъл от лоното на Комунистическата партия.</p>
<p><strong>- И все пак какво бъдеще има идна такава коалиция?</strong></p>
<p>- Коалицията ще си управлява Гърция - в това проблем няма. А какво ще успее да направи от това, което е обещал, Ципрас, за мене е пълна мъгла. Аз лично го гледам с овлажнели от надежда очи. Ако той наистина се опълчи срещу Запада, наистина излезе от Европейския съюз и наистина излезе от НАТО, това ще бъде толкова невероятен урок за всички „разумно мислещи“ в Европа, че просто…</p>
<p>Аз мога да гледам Ципрас само с надежда и да му пожелая успех.</p>
<p><strong>- Какво ще се промени за Европа след триумфа на СИРИЗА в Гърция? Коментарите са, че всичко, като се започне от икономиката, ще бъде различно.</strong></p>
<p>- Ами да. То си беше казано, че ако Гърция излезе от Еврозоната, ще дестабилизира непоправимо Европейския съюз. Това е факт.</p>
<p>Според мен Западът - под някаква форма, по някакъв начин - за да не се подложи на тази дестабилизация, ще пукне балона, който представляват гръцките дългове. Ще ги опрости почти изцяло.</p>
<p>Просто това е едно втвърдяване на позицията, което Гърция може да си позволи.</p>
<p><strong>- Тоест смятате, че Европа ще отстъпи пред претенциите на Гърция към нея?</strong></p>
<p>- Да. Определено така смятам. Ще ги приеме - след много увъртания, след много реторика, след много срещи и след представянето на нещата по всевъзможни начини. Под някаква форма Гърция ще се прости с дълга си.</p>
<p>На Гърция ѝ предстоят изключително светли дни според мен - особено предвид факта, че преди няколко дни американският президент Барак Обама официално обяви края на кризата. А и ми се вижда вероятно Ципрас да прокара и сериозни социални реформи. Тоест ще върне социалните придобивки на гърците. Да се надяваме, че няма да върне социалната слободия, за която й се присмиваха де.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47394_LjTf2zcxO1tedV8DQdAc6Nssw5wMe4.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p>
<p><em>Гърция не иска да продължава в Европейския съюз</em></p>
<p>Ако ЕС не считаше, че е опасно и сериозно Гърция да излезе от Еврозоната, щеше да ги удари много силно, и то много отдавна. И Ципрас това го разбира. Именно затова смята, че може да втвърди позицията, без на практика да загуби нищо.</p>
<p>Да, трудно е това, което тръгва да прави. Но според мен ще успее. Европейският съюз ще отстъпи.</p>
<p><strong>- Ще изкара ли цял мандат това правителство?</strong></p>
<p>- Според мен ще изкара.</p>
<p><strong>- А сега кажете защо БСП реагира така хладно на случилото се в Гърция?</strong></p>
<p>- Естествено, че ще реагира хладно. За жалост в сегашния си вид БСП е една една по-скоро левоцентристка, отколкото истински лява партия. Въобще драмата на България е, че нейният политически елит няма никакво отношение към българския национален интерес. В голямата си част сегашното ръководство на БСП е част от олигархията, която поддържа Америка. А Америка прави по възможно най-безобразния начин това, което е правила Римската империя преди хилядолетия.</p>
<p>Как властва Римската империя? Тя поставя, толерира, финансира и прави всичко възможно за една малка олигархична група в различните сателитни държавици. Подкрепя тази олигархична политическа група, за да може да поддържа собствената си политика в ущърб на местните интереси.</p>
<p>Това е нашата политическа върхушка в действителност. И тя е такава от 25 години насам. Това е кошмарът, това е истинското лице на българската политическа върхушка. И няма изключение на практика! Нямаме си Ципрас.</p>
<p><strong>- Задава ли се някаква алтернатива в България на това политическо безобразие, което описахте?</strong></p>
<p>- Ако има такава надежда, то тя е в следването на гръцкия пример. Аз лично дълбоко вярвам, че България ще има своята реформа вляво и че тази реформа ще се проведе именно в лоното на БСП – лявото политическо пространство просто не търпи разцепление. Дали ще е скоро - иска ми се да вярвам, че да.</p>
<p>Но трябва да се има предвид, че Гърция е безкрайно различна от нас. Тя е един различен свят от политическа гледна точка. Ще дам пример с огромните студентски протести от 2007 година срещу член 16 от тяхната Конституция, който забранява отварянето на частни университети.</p>
<p>Преди почти десет години, когато бях студент по история и археология в Атинския университет, станах свидетел на серия събития, които за мен като човек, откърмен в полицейската посткомунистическа България, бяха нечувани и немислими.</p>
<p>Беше 2007 г. и министърът на образованието в кабинета на Костас Караманлис, Мариета Янаку, предложи отмяната на знаменития член 16 от Конституцията на Република Гърция. С този член се забраняваше откриването на частни висши учебни заведения - нещо, което тихомълком в България беше позволено преди безброй години.</p>
<p>Та гръцките студенти веднага осъзнаха опасността, която би трябвало да е очевидна - да оставиш в ръцете на частник издаването на дипломи за висше образование поне в нашия географски ареал означава на практика да позволиш тяхната продажба.</p>
<p>Онова, което последва, беше наистина невероятно. Философският факултет на Атинския университет, заедно с много други факултети и университети, веднага затвори – затвори с общо и единодушно решение на преподавателския състав и студентите, сред които водеща роля играеше "Комунистическата младеж" на Гърция (ΚΝΕ).</p>
<p>Комунистите раздаваха безброй брошури, в които се спрягаше името на Карл Маркс, говореше се за права на пролетариата и задушаване на антиимигрантските настроения. Поостаряла реторика, нали така?</p>
<p>Същевременно булевард „Панепистимиу“ избухваше всеки ден. Избухваше съвсем буквално – гърмяха бомби, горяха сгради, трошаха се парапетите на метростанциите „Панепистимио“ и „Синтагма“, а върху руините крачеха облечени с дънки и фанелки студенти, които държаха плакати със същата тази поостаряла комунистическа реторика. Спомням си един случай, при който се връщах съвсем кротко от курс по гръцка палеография, когато току до мен една стара къща, вероятно паметник на културата, избухна в пламъци. По атинските павилиони (знаменитите „периптери“) се продаваха специални шалчета – купуваш си едно, взимаш си вода за петдесет цента и получаваш безотказно средство срещу вездесъщия сълзотворен газ, разпръскван от жандармерията (тежковъоръжените МАТ-ове).</p>
<p>Дали постигнаха нещо тези идеалистични и идеализирани младежи? Не, разбира се. Мариета Янаку каза, общо взето, една-единствена фраза на демонстрантите – „Εμείς δε μασάμε“ („Ние не си приказваме просто така.“). Нейната реформа мина, частните университети бяха узаконени, ККЕ бяха натикани отново в миша дупка, а г-жа Алека Папарига, лидерът на партията, остана един от едва десетината депутати, представляващи тогавашната крайна гръцка левица.</p>
<p>Това сполетя една левица, която така и не можа да проумее, че Карл Маркс и пролетариатската реторика просто не вършат работа вече, „не вървят“ – δεν κάνουν, както вероятно би казала самата г-жа Папарига.</p>
<p>Защо разказвам това? Защото, когато настояват за нещо, гърците просто излизат на улицата. Ние излизаме на улицата като режисирано стадо и после си се прибираме. Като тази бутафория срещу кабинета „Орешарски“.</p>
<p><strong>- Протестърската мрежа. </strong></p>
<p>- Това не са протести, това е дългата ръка на вездесъщата, смрадлива, стара българска олигархия.</p>
<p>Или все тая остаряла реторика. Ненапразно се връщам към нея - важно е. За недоунищожения комунизъм, кадрите на ДС - цялата тази досадна песен, чиито куплети отекват вече 25 години.</p>
<p>Слушам по радиото, организират форум – видите ли – на който да се обсъди истината за комунизма 25 години по-късно. И каква е истината за комунизма? Комунизмът не е доунищожен. Имаме си враг, колко хубаво. И врагът ни е комунизмът. Ей на - другаря Живков можем да си го борим post mortem, колкото си искаме. В реториката това се нарича аргумент „Чучело“.</p>
<p>На една власт - при това толкова непопулярна, каквато е властта в България - ѝ трябва враг.</p>
<p><strong>- Смятате ли, че политическите промени в Гърция ще се отразят в България и в каква посока?</strong></p>
<p>- Смятам, че до известна степен ще се отразят на българското политическо мислене. На българската политическа система няма да се отразят - според мен никой няма да наруши това блато и това статукво.</p>
<p>Но ще започнат да се задават повече въпроси. Защо при гърците може да стане това, а при нас все не става, все не може, все не бивало и все не било моментът? Кога точно не е моментът да защитаваме националния си интерес и националния си суверенитет? Защото именно за това говори Ципрас - „защитаване на националния суверенитет“, който смята за застрашен. Е, нашият не просто е застрашен – нашият просто липсва.</p>
<p>Всъщност от чисто политическа гледна точка положението не е по-различно от комунистическата епоха - тоталитаризмът е същият, само че грижата на държавата за човека на чисто битово ниво я няма.</p>
<p>Но аз съм оптимист, че след тези избори в Гърция българската политическа култура наистина ще се промени до известна степен. Хората, особено по-младите хора, ще разберат някои неща чрез чуждия опит.</p>
<p>В заключение бих искал да направя още един исторически паралел. На 28 октомври 1940 г. диктаторът Йоанис Метаксас каза своето „историческо НЕ“ на ултиматума да се присъедини към Оста Рим-Берлин-Токио и да удовлетвори исканията на фашистка Италия. Сега Алексис Ципрас е на път да каже второ историческо „НЕ“ на изискванията на Запада. Разбира се, далеч съм от мисълта да обвинявам горката фрау Меркел в какъвто и да било фашизъм - ултимативността на ЕС и най-вече на САЩ като подход обаче доста напомня за напористите изисквания, характерни за политиката от 40-те години на миналия век.</p>
<p>Мога само да пожелая на Ципрас и на гръцкия народ „Καλή επιτυχία, Αλέξη και καλό κουράγιο“ – успех, Алекси, и кураж!</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
