"Фасбиндер - сега": Истории за копнеж, омраза, любов и падение

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51063_LypYSfflrtCvrzGHXrB6HrLMe99JFd.jpg" style="height:291px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Изложбата в Берлин неслучайно се казва &quot;Фасбиндер - сега&quot;. Тя представя много документи, работата по костюмите във филмите му, които са впечатляващи, както и невиждани интервюта със самия режисьор. Освен това специални таблети ни дават поглед към процеса от ръкописите на неговите първи филмови идеи и бележки до готовия вариант на филма. Изложбата представя романтика-анархист на новото германско кино и като безпощаден работохолик, но и като чувствителен на процесите в страната си критик на лепкавите буржоазни нормативи. Изложбата поема двойната перспектива: историческата и онази линия, която Фасбиндер продължава да държи в съвременността - онази на онеправданите, на ужасяващите еснафски порядки и расизма.</p> <p>Фасбиндер е сътворил 44 пълнометражни филма, десетки театрални пиеси и&nbsp; сериали, както и късометражни филми. Кариерата му продължава само 16 години и приключва със смъртта му на 37 години през 1982 г. след смъртоносна доза микс от кокаин, барбитурати и алкохол. Но и във филмите, и в живота си Фасбиндер не познава граници: ексцесивно пиене на алкохол, липса на сексуални граници и наркотици. А както и във филмите му, мъжете и жените любовници в неговия живот са изтъкани от болезнени спазми: омраза, мъст, страстна любов и копнежи.</p> <p>Характерите във филмите на Фасбиндер са неприобщените хора, отчуждените, в някои от които прозира и&nbsp; сексуална флуидност, и джендър проблематика, както и тенденции към саморазрушение в едно общество от стъклени емоции и социално неравенство. Любовните му мелодрами пък ни представят серия от женски характери, които експлодират в престъпни любови, криза на личността, омраза и падение, както можем да видим в &quot;Бракът на Мария Браун&quot;, &quot;Вероника Фос&quot;, &quot;Горчивите сълзи на Петра фон Кант&quot;, &quot;Лили Марлен&quot;, &quot;Лола&quot; и &quot;Али: страхът изяжда душата&quot;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51063_6NEqN80La2OHHBtA2psHKKEnXaO1lZ.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em>&quot;Горчивите сълзи на Петра фон Кант&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Периодите в неговата работа преминават през епични продукции като сериала &quot;Берлин-Александерплац&quot; по романа на Алфред Дьоблин до дистопичната научна фантастика &quot;World on awire&quot;. Очароващ е и начинът, по който Фасбиндер извиква призраците на миналото и Втората световна война, които нахлуват в Новата германска вълна от края на 60-те години.</p> <p>Освен че е автор на мелодрами, гангстерски филми, литературни адаптации и научно фантастични филми, той винаги експлодира в теми като любов, престъпление, труд, социална и емоционална експлоатация.</p> <p>Една от наследничките на Райнер Вернер Фасбиндер - Юлиане Лоренц, директор на Rainer Werner Fassbinder Foundation, разказва в интервю пред Юлия Владимирова за изложбата в &quot;Мартин Гропиус Бау&quot;, която може да се види от 6 май до 23 август, както и как филмовият език на германския режисьор отеква в общественото и днес.</p> <p>&bdquo;Фасбиндер оставя изключително голямо по своя мащаб творчество - филмово, но и театрално. Въпреки това има една пауза след неговата смърт, когато около 8-9 години в публичното пространство на Германия не се вижда особено много от него, а и не се и говори или обсъжда личността му. Но оттогава насам това творчество винаги е стояло в общественото, винаги е било видимо в цяла Германия. Не само за мен, тъй като съм имала личен контакт с Фасбиндер и съм работила с него, не и заради&nbsp; всички нас, които направихме фондация &quot;Фасбиндер&quot;, заедно с майката на режисьора. Но още в далечната 1992 година направих първото голямо събитие, което беше на самия &quot;Александерплац&quot; в телевизионната кула. Под нея днес&nbsp; има спортен фитнес център, но тогава това място беше празно и ние можехме да разиграем атмосферата.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51063_16HgycjFrqMVKP6bgELCUyYZj9LBSj.png" style="height:405px; width:540px" /></p> <p><em>&quot;Али: страхът изяжда душата&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>А пък и на Изток, и на Запад в големи кина като &quot;Бабилон&quot; на Роза Люксембургплац и кино &quot;Арсенал&quot;, което тогава беше на &quot;Потсдамер Плац&quot;, направихме една абсолютна ретроспекция на Фасбиндер. Това беше едно прекрасно време в Берлин. Началото на 90-те. Защото зад нас имахме обединението и дойдоха много източногерманци, но и много източно европейци. Защото Фасбиндер винаги е бил много добре познат. На Изток, на Запад, в Америка, във Франция. Разбира се, той е най-близък до&nbsp; Западна Германия, защото именно там той работи и се занимава с много тежки, реалистични, проблематични и политически теми, заради което в този смисъл можем да го наречем и революционер. Той е като огледало на страната си във времето, в което твори. С времето и филмите му, които&nbsp; се излъчваха и по телевизията, за нас, за фондацията, започна сякаш една нова вълна за неговото творчество. Разбира се, направихме голям каталог, за 6 седмици имахме 40 000 зрители по света. Това лично на мен ми говори, че той все още е актуален, а това се случваше около 10 години след смъртта му, т.е. края на 90-те. Куратурът на изложбата &quot;Фасбиндер -сега&quot;&nbsp; Петер Райхман от години иска да направи тази експозиция - с връзка към артисти, които са били вдъхновени от него. Във филмите си Фасбиндер има изключително много теми, които преработва и ни показва през неговия филмов език. Социалните проблеми, проблемите на една страна, потисничеството, отношенията между мъж и жена, сексуалните му представи и връзки, но той също портретира историята на страната си във филми като &quot;Бракът на Мария Браун&quot;, &quot;Лола&quot;, &quot;Вероника Фос&quot;, &quot;Лили Марлен&quot; или &quot;Ефи Брист&quot;. Но тази изложба сме я осветили от различни страни на личността и творчеството на Фасбиндер - от това какво правят неговите деца и внуци, до това кои са творците, които обговарят по подобен начин същите теми. Има и една по-голяма работа - едно пространство, пресъздадено като неговата стая, където може да се види как е работил той, а с високотехнологичните средства на тази изложба можете с таблети да видите ръкописи, негови мисли и как е стигал до сценариите за филмите си - или как от първите мисли и записки се стига&nbsp; до готовия филм&ldquo;, разказва г-жа Лоренц.</p> <p>На въпроса кои са символите на фасбиндерския филмов език и влиянието му в киното, темите: политическата критика, мелодраматичните любовни истории, социалната несправедливост, тълкуването на сексуалността и тласъците към саморазрушение, тя отговаря:</p> <p>&bdquo;Да вземем например филм като &quot;Али: страхът изяжда душата&quot;. Това е филм, който никога не можем да ситуираме в определно време и той да остане в неговите граници. Това е филм, който представя една универсална проблематика. Тази тема и днес я изживяваме по особено болезнен начин - социалните разделения и неравенства, бежанците, бедстващите, по какъв начин социалните разделения формират хората. Това го живеем и днес. Разликата е единствено, че днес имаме мобилни телефони. Имаме&nbsp; повече опит, но все още не сме общество, което да бъде такова каквото трябва, да бъде с отворени граници за всеки чужденец, който е в нужда.&ldquo;</p> <p>&bdquo;Фасбиндер е бил изключително прилежен, интересувал се е от всичко в света,&nbsp; бил е зверски отдаден на работата си, правил е само това през живота си, не е имал други занимания, освен няколко болезнени любовни връзки с мъже и жени.&nbsp; Но бих могла да кажа, че последните години е бил много щастлив, въпреки това отново е имало нещо, което му носи тежест, нещо, което му е дошло в повече. Иначе нямаше да умре&ldquo;, казва г-жа Лоренц в отговор на въпроса как Фасбиндер е направил толкова много неща за 16 години.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>