Европейският начин на живот

<p><strong>Образът на вълка, който ще изяде Европа, най-малко прилича на мюсюлмански имигрант.</strong> Той по-скоро е последствие от пристигането на вълците, а не техен аналог. Вярно е, че Европа интуитивно предусети заплахата и успя да се обедини срещу идването на вълците. Ако това не се беше случило, би било по-зле. Така че обединението на Европа стана последен шанс за продължаване на нейното съществуване.</p> <p><strong>Някога Достоевски търсеше старините на&nbsp; Европа и не обичаше новия й вид.</strong> Вероятно всяко поколение търси пищното рубенсово същество Европа. У нас в Ленинград в съветските времена имаше един хотел "Европейски" &mdash; красив дореволюционен хотел с безобразно съветско обслужване. Все пак, независимо от обслужването, самата идея за европейски хотел в Съветска Русия беше едно предизвикателство срещу тогавашните ценности и порядки. Всеки, който никога не беше стъпвал в него, си го представяше по своему, но винаги с положителен знак. Хората си представяха, че именно там, в бара, може да се пийне чешка бира, а в ресторанта ще им сервират, ако не стриди, то поне бифтек алангле. Очевидно, това беше напразна мечта, но самата Европа изглеждаше така: с огромни светли прозорци, лъснат паркет, цветя, искрящи полилеи и купчини вкусна храна. Това беше и единственото място в града, от което можеше да се купи чуждестранна преса, макар и с няколко дни закъснение и само от чужденци.</p> <p><strong>Такъв извратен образ на Европа, колкото и да е странно, беше истинска проекция на нейния действителен образ.</strong> Той примамваше минувачите, които минаваха край хотела и се страхуваше от страшния портиер, който не пускаше вътре местното население. Допускаха се само избрани. Сега този хотел се разшири - говоря вече за метафората. В него влязоха много бивши минувачи. Образът не излъга. Храните и напитките се оказаха достатъчно, макар и на много високи цени. Паркетът се оказа лъснат. Пресата също я има - сега без закъснение. Но с това се ограничи всичко.</p> <p><strong>Европа живее по инерция. Вълците, които могат да изядат Европа, са нейните изпосталели и изродили се ценности.</strong> Това са ценности, които все повече се лишават от своето първично съдържание и съществуват основно във формално измерение. Ентропията изтощава. В резултат Европа живее случаен живот. За това навсякъде говорят съвременните европейски писатели, които считат случайността за хубава сюжетна игра. Играта замества смисъла. Ако анализираме живота на европееца, то в него го няма главното &mdash; смисъла на живота. Нещо повече, за това не е прието да се говори. Разговорът за смисъла на живота, както и за всякакви метафизични категории, предизвиква раздразнение и презрителни усмивки. Европа асоциира метафизиката с учението на Църквата, която тя приема като историческа отживелица.</p> <p><strong>Европеецът се ражда в комфорта на вещите, ценността на които е равна на усилието, необходимо за тяхното придобиване.</strong> Образованието възприема класическите ценности на Европа като латинския език: той е родил съвременните езици, но самият той е станал мъртъв език за мъртви хора. Обществото на потреблението направи от европееца заложник на модата. Работата се превръща в надпревара за престиж от втора ръка. За да се разбере за какво говоря, е достатъчно да се посети едно обикновено жилище на едно обикновено европейско семейство. Ненапразно в Русия възникна понятието "евроремонт" &mdash; бяла пустота, която се пълни с онзи еснафски уют и бит, който с всички сили се опитва да не изглежда еснафски. Европеецът е постоянно зает, дори почивката си е превърнал в работа, която не го оставя насаме със себе си. Именно това са безплътните вълци за Европа: човекът загуби представата за самопознанието. От екзистенциална категория самопознанието премина в категорията на практическото знание за красотата, здравето и прекарването на времето. Животът стана скучен, но тази скука не се забелязва отвътре, защото животът е запълнен до край с борбата за достоен от гледна точка на общите норми живот.</p> <p><strong>Идеологията на Европа се сведе до набор понятия за всекидневна употреба. Демокрацията се превърна в политическа коректност. Либерализмът се превърна в толерантност.</strong> Загубена беше йерархичността в културата като форма на неуважение към електората. Културата стана хоризонтална. Между другото, властта запази своята пирамидалност, но за това е неприлично да се говори. Европейците усетиха дискомфорта на пустотата и се върнаха към архаиката на национализма. Това е още един вълк, против когото засега стои слаба защита &mdash; обединението на континента. Но протестът срещу Европейската конституция представлява погрешно намерено болно място.</p> <p><strong>Когато отидеш в Нова Европа, като, например, Полша, виждаш колко тъжна е тази Европа. Варшава стана предградие на Виена. Киев се надява да стане предградие на Варшава. </strong>Заради сигурността трябва да бъдат унищожени всички рискове за живота. Борбата с тютюнопушенето е само първата крачка. Ако футболът предизвиква агресията на запалянковците, защо да не бъде кастриран? Европеецът е озадачен от агресията, която самият той излъчва. Той не иска да признае, че тя е в природата на човека по същия начин, по който жената е неизбежен сексуален обект. Европа губи своята човешка природа. Мъжете, които се страхуват да бъдат сексисти, се превръщат в зайци или плъхове. Човек не може изведнъж да промени своята същност, без да изглежда смешен. Сменете пола си и ще разберете за какво говоря.</p> <p><strong>По-нататъшното разширение на Европа й вещае реална среща с Азия. На своите източни граници тя може да получи заразяване на кръвта.</strong> Но и източните граници като Украйна и Турция се нуждаят от сигурност. Европа се превръща в безкрайно бягство в приют за престарели с подобрено хранене. Вярно, от този приют можеш да отидеш в Африка или в Куба, за да се порадваш на екзотиката. Накрая, може да свърнеш и в Русия и да въздъхнеш с облекчение, завръщайки се у дома от непредсказуеми страни. Светът стана прост, като меню на делови обяд. Европа се хвърли в храстите, бягайки от бандитите на пътя. Без Бог, без атеизъм, без ярко изразени десни и леви форми на политическия живог, тя все повече става обект на присмех от страна на същите онези имигранти, които някога покани при себе си заради чувството за вина и политическа щедрост.</p> <p><strong>Рожденият ден на Европа се чества все по-скромно.</strong> Първо, е неудобно, второ - възрастта, и трето - излиза скъпо. След отлива на културната революция сексът влезе в обичайното русло. Порнографията изведе на преден план своя идеал за човека: машина за любов с фонтанче сперма. Нейните реклами могат да бъдат видяни по специален канал във всеки хотел от средна ръка.</p> <p><strong><em>Затова пък сватбата е празник! Поход в лоното на църквата. Никой не знае как да се държи в нея. За това там на всички им е весело. Довиждане до погребението!</em></strong></p> <p>Смъртта на европееца е пречка по пътя към купуването на инвалиден стол. Роднините са обидени на покойника - видите ли, той им е прехвърлил като товар мъртвото си тяло! Все едно не е пуснал водата в тоалетната. "Той ни използва", говорят роднините. Той ни принуждава да се занимаваме с погребението. След погребението те се разотиват по домовете си с автомобили среден клас. В Европа цари подозрението, че всеки използва всекиго. Страхувам се, че това е показател за изчезване на любовта.</p> <p><strong><em>Европа, като жена, мисли, че е привлекателна. Всичко ще е наред, докато тя не изгуби тази илюзия.</em></strong></p> <p><em>(Статията е публикувана в сп. "Огоньок")</em></p> <p><em></em></p>