- 10 Sep 2020
- 201
- 4
и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно Евангелие от Матея 18:3 Европейският съюз и процесите на неговото разширяване изглежда повдигат твърде много въпроси, без да предлагат приемливи отговори. Ясно е, че тези отговори не представляват решения, които да се вписват в рамките на общоприети принципи.
<p>Скорошното изгонване на роми от Франция и принудителното им връщане в “страните на произход” – България и Румъния – доведе до остри спорове в европейските институции, сравнения с депортирането на евреите по времето на нацизма и други твърде неприятни сцени.</p>
<p>Проблемите при дебатите в Европейския съюз са свързани освен с политически нагласи също и със семантика. Възникването на противоречия не се дължи толкова на неизбежните ограничения, наложени от превода, колкото на различия в схващането на отделните понятия. Оставям настрана “депортиране”, “екстрадиране” и пр. Но непрестанно се говори за “толерантност” и “интеграция”. И друг път е ставало дума за това колко неподходящ е терминът “толерантност” – очевидно основната му интерпретация е “изтърпяване”. Сега сме свидетели на това как Франция вече не желае да търпи ромите от Източна Европа и съответно спря да проявява толерантност. <br />Колкото до интеграцията, изглежда в Европа тя се схваща най-вече в икономически план. Така материалното благополучие има основно значение, превръща се в ценност. Изглежда ценностите на Европа не са това, за което ги представят.</p>
<p>Дълго време се чуваше, че Европейският съюз бил съюз на ценностите, и то най-вече на християнските ценности. Изглежда мнозина бързо осъзнаха икономическата заплаха, криеща се в “ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”, и християнските ценности вече не се споменават. Поне не официално.<br />Изобщо Европейският съюз от доста време е изправен пред една дилема. От една страна, той може да се схваща като обединение на нации с чисто икономически цели. Тогава, естествено, е напълно оправдана изолацията на новите страни членки от общия пазар на труда, както и тенденцията за протакане на всичко свързано с нейното премахване. Нежеланието да се отвори Европа за работната ръка “от изток” е в пълно противоречие с “принципа на свободното движение на хора, стоки и услуги”, превръщайки го в лицемерие, което служи за поддържане на статуквото. Тогава, естествено, Западът ще продължава да нехае за фактическата липса на свободен пазар в страни като България, което е една от причините за миграцията и емиграцията. Това, че изкупните цени на зеленчуците се поддържат ниски буквално с помощта на бухалката, не е основание за тревога и не “отдалечава България от Шенген” (цитирам “Фигаро”). Напротив – това прекрасно утвърждава принципа на господството, за който ще стане дума по-нататък. Боя се, че принципът на господството и запазването на статуквото са единствената постоянна ценност на Европа. Показателно е, че ромите – с ограничени или липсващи материални ресурси, зле облечени, държащи се криминално – са нежелани. Руската и постсъветска клептокрация – богата и добре облечена, е добре дошла в луксозните европейски хотели и курорти. Далеч съм от мисълта, че всеки добре облечен руснак е мафиот. Произволните обобщения са винаги несъстоятелни. Все пак връзката между руските природни ресурси и европейската политика е очевидна. Представителите не само на енергийните концерни от Русия, а и на множество организации с неясен характер от години се радват на особеното благоволение на европейските страни. (Печалбата е несъмнено също една от универсалните ценности на Европа...)<br />Или от друга страна, Европейският съюз е общност, споделяща общи ценности. (Няма да изброявам онова, което се смята за “ценностите на Европа”, защото декларативният и плакативен характер на подобни дефиниции винаги е будел съмнение относно тяхната стойност.) В такъв случай действията на Франция по отношение на ромите са, меко казано, неподходящи и противоречащи на тези основни европейски ценности. Френските полицейски акции не са нищо повече от потъпкване на човешки права, нарушение на европейското законодателство и институционализирана ксенофобия.</p>
<p>Между другото, всичко това е налице и в други европейски страни, основателки на съюза. Вероятно е нужен само повод, за да видим същите сценки и другаде в Европа. Освен това не е тайна за никого, че подобно отношение е ежедневие за “чужденеца” навред. Просто отделните случаи не са така зрелищни и обикновено убягват от вниманието на обществото. Изглежда твърде малко хора в Европа са достигнали до онази широта на възгледите, която да им позволи безрезервно да възприемат Европа като едно цяло, като общо жизнено пространство, в което пътуването от Берлин до Барселона по същността си не се различава от пътуването по маршрута Звездец–Залцбург.</p>
<p>Естествено, криминално поведение в Европа не може да се толерира, но Европейският съюз трябва да е в състояние да налага ред не само по отношение на ромските палатки. Ако Европа споделя ценности, то решителни европейски мерки би трябвало да се насочват и срещу господата с бухалките, образно казано. А държавните машини на суверенните държави от стара Европа би трябвало да са в състояние да проследят и замразят ограбените милиарди, изнесени от комунистическите агенти. Същите комунистически агенти, срещу които Европа така храбро се бори от Втората световна война насам. A propos храброст: видяхме колко храбро френската полиция се справя с “циганската заплаха”. А само преди десетина години видяхме колко храбро европейските военни части “защитаваха” хората в Сребреница. Избитите по етно-религиозен признак невъоръжени хора бяха около пет хиляди... Темпоралното отместване и различният контекст не отменят категорическия императив на ценностната система.</p>
<p>Явно дилемата на Европа трудно ще се реши. Причината се крие в човешката същност. По Фройд при социализацията на отделния индивид се преминава от принципа на удоволствието (неограничено във времето и пространството задоволяване на желанията на индивида – нещо, което най-силно се наблюдава при малките деца и бебетата) към принципа на разумността (отложено и потискано удовлетворение на желанията на индивида). Подтискането на желанията е свързано със страдание на обществено равнище; за да функционира обществото, е необходима организация, при това отделният индивид е подложен на репресия. Въпросът е на какъв принцип се налагат ограниченията, необходими за съществуването на общество. Дали се прилага рационално упражняване на власт, което е тъждествено с познанието и се проявява в разпределението на труда, администрацията и институциите за общото благо. Или се прилага принципа на господството, който също така служи за организация на обществото, но с цел поддържане на привилегированото положение на отделни групи.<br />Излишно е да се питаме кой принцип се прилага в България. Големият въпрос е има ли в ЕС рационално упражняване на власт и ако отговорът е положителен, ще намерят ли европейските граждани сили и средства да наложат замяната на господството на върхушката с разумно управление. А също така и каква е ролята на всеки един от нас в това начинание.</p>
<p>Колкото до “ромския въпрос”, ексцесивно повдигнат от Франция – в цялата шумотевица, на която сме свидетели, има и нещо положително. Започна целенасочен дебат. Той определено трябва да доведе до промени в отношението към ромите из цяла Европа. Защото ромите са хора със специални нужди. Който е пребивавал известно време в ромските гета на големите градове в България, например Столипиново, Факултето, само той има представа за състоянието на нещата. И ако хората приемат част от християнските ценности като част от европейските ценности – например “...обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят...”, Матей 5:44, то със сигурност ще осъзнаят, че ромите са деца и на Европейската общност и към техните нужди, към начина им на живот трябва да има специално отношение в прекия и преносния смисъл на думата.</p>
<p>Приемането на различността като основна характеристика на живеещите в Европейския съюз (изоставяйки концепциите за “толерантност” и “интеграция”) и безусловното придържане към система от морални ценности (изразявано най-вече в еднакво третиране на индивидуалните права) – това са предпоставките, които биха превърнали Европа от конгломерат в общност. <br /></p>
