- Автор: Адриан Жолм, “Фигаро”
- 15 Окт 2022
- 2673
- 7
Следвайте "Гласове" в Телеграм
"Миналата година университетът “Дюк” трябваше да откаже поканата към консервативен професор по право, защото самото му присъствие в кампуса беше заклеймено като екзистенциална заплаха от феминистките и представители на гей и лесбийската общност. Културната война, която започна с политики, провеждани от няколко групи със специални интереси, се превърна в обща поляризация, обхванала всички институции на гражданското общество, медиите, висшето образование, държавните училища, филантропията и обществения живот като цяло".
"Републиканците се страхуват от демократите, демократите се страхуват от републиканците, хетеросексуалните се страхуват от гейовете, лесбийките и транссексуалните, а гейовете се страхуват от хомофобията. Този страх е експлоатиран от политическите партии, от групи със специални интереси. Той мобилизира хората да гласуват, да дават пари: това е много силна подбуда. Очевидно той е експлоатиран от телевизиите и социалните медии, в които врагът е преувеличен до неузнаваемост".
"Винаги се е смятало, че Републиканската партия е партия на богатите и силните. Това не е вярно. Всъщност е обратното. Демократическата партия стана партия на многообразието, която говори за раса и пол, но вече не и за социални класи. Те не говорят за бедните, защото изобщо не ги е грижа за жертивте на капитализма. Избирателите на Тръмп вече не понасят прогресистите, които искат да ръководят живота им"
През 1991 г. Джеймс Дейвисън Хънтър популяризира понятието “културни войни” в една забележителна и пророческа книга: “Културни войни: борбата за определяне на Америка” (Culture Wars). Тридесет години по-късно професорът по социология и специалист по религиите в университета на Вирджиния анализира пред “Фигаро” този разлом, който разделя САЩ.
- Как се роди понятието “културни войни”?
- По време на проучване, проведено в САЩ, Германия и Великобритания, открих, че елитите, независимо дали са религиозни, икономически, медийни и интелектуални и независимо от това дали принадлежат към протестантската, католическата или еврейската традиция, имат повече общо помежду си, отколкото с останалите членове на своята собствена културна и религиозна традиция и обратното. Това беше много важно поради много старата враждебност между протестанти и католици в САЩ, антагонизъм, към който от 80-те г. на ХIХ век се прибави антисемитизмът, когато еврейската имиграция се увеличи. Изведнъж представителите на тези вярвания започнаха да се обединяват по едни и същи въпроси: това, което ги обединяваше, беше една по-децентрализирана визия за властта, демитологизирана космология, в която науката и субективният опит бяха станали по-важни за определянето на социалния ред. Това водеше до различни концепции за свещеното: позициите им за аборта, пола, семейството и семейните ценности. Политиката на човешкото тяло и властта над тялото в по-общ смисъл, всичко се свеждаше до този въпрос за конкуриращи се разбирания за начина, по който знаем кое е реално и кое е свещено.
- Разногласията по тези въпроси отразяват по-дълбок антагонизъм?
- Да. Всички въпроси, по които има поляризация, могат да се разглеждат като серия от отделни културни конфликти. Но те принадлежат към една и съща културна война, породена от пламенните разногласия за основните ценности. Емил Дюркейм казваше, че свещеното и профаното са дихотомия, която е надживяла секуларизацията. През последните тридесет и пет години тези конкурентни понятия за свещеното и властта, чрез която го познаваме, се развиха към конкуриращи се и несъвместими хегемонични проекти.
- До степен да се стигне до конфликт?
- Ние сме в стадий, в който хората вече не могат да говорят помежду си, защото дори не познават моралния език на другия. И тъй като това са теми, вкоренени в свещеното, те вече не подлежат на обсъждане. Самият факт да бъдеш в присъствието на някой от другия лагер се превръща в оскверняване. Миналата година университетът “Дюк” трябваше да откаже поканата към консервативен професор по право, защото самото му присъствие в кампуса беше заклеймено като екзистенциална заплаха от феминистките и представители на гей и лесбийската общност. Културната война, която започна с политики, провеждани от няколко групи със специални интереси, се превърна в обща поляризация, обхванала всички институции на гражданското общество, медиите, висшето образование, държавните училища, филантропията и обществения живот като цяло.
- Другият се превръща в опасност?
- Голяма част от този феномен е мотивирана от страха, по-скоро абстрактен, отколкото реален страх. Републиканците се страхуват от демократите, демократите се страхуват от републиканците, хетеросексуалните се страхуват от гейовете, лесбийките и транссексуалните, а гейовете се страхуват от хомофобията. Този страх е експлоатиран от политическите партии, от групи със специални интереси. Той мобилизира хората да гласуват, да дават пари: това е много силна подбуда. Очевидно той е експлоатиран от телевизиите и социалните медии, в които врагът е преувеличен до неузнаваемост. Този страх обаче не сближава. По време на Студената война солидарността беше мотивирана от страха от комунизма и атеизма. След атентатите от 11 септември 2001 г. американците се обединиха пред лицето на тази атака срещу нашия начин на живот. Но негативната солидарност има тенденция да е временна. Интересното е, че пандемията на Covid-19, вместо да породи тази негативна солидарност, се превърна в залог на културната война, отдалечавайки хората едни от други. Феноменът отдавна предхожда появата на социалните мрежи и алгоритми, които днес формират нашия публичен дискурс. Но тези мрежи го правят още по-разделящ, по-краен.
- Не успя ли американската история да преодолее вътрешните си конфликти?
- САЩ преживяха периоди на дълбок антагонизъм. От самото начало имаше ожесточен дебат между федералисти и демократи републиканци, след това по време на Джаксъновата епоха, 50-те години на ХIХ век и Гражданската война. Но главните действащи лица споделяха едно и също разбиране за скрития ред на нещата. Големият социолог Петер Бергер, който беше мой ментор и беше емигрирал от Австрия след Аншлуса, въведе концепцията за социалното конструиране на реалността. Най-общо казано, културата се проява на две нива: повърхността, която можем да наблюдаваме, манипулираме и дори разрушим; и едно по-дълбоко ниво, един скрит ред под явния ред. Това е донякъде като разликата между времето и климата. Времето се променя, но климатичните аспекти остават. Именно този ред ни интересува. При предишните напрежения противниците се придържаха към една и съща дълбока структура. Те споделяха идеята, че разумът е средството за разбиране на света, една и съща етика и телеология, определена от едновременно граждански и християнски миленаризъм. Всички вярваха, че Америка е чудо на Провидението, нов свят, пълен с потенциал, в който прогресът на Просвещението ще достигне своята пълнота. Това, за което не бяха съгласни и което превърна разногласия в кървав конфликт, са именно имплицитните понятия кой е член на общността и е достоен за нейната защита. Това е основното противоречие на Декларацията за независимостта: обявяване на всички за свободни и равни, но отклоняване на свободата и равенството на големи части от населението. Историята на Америка може да бъде разказана посредством това как поколения американци са преминали през тези противоречия, за да станат по-приобщаващи, запазвайки централното понятие E pluribus unum, от многото, едно. Множеството (рluribus) се е разширило, едното (unum) е останало. Тази основа обаче е поставена под въпрос.
- Откога датира този разлом?
- Дори в началото на културната война в края на 70-те години на ХХ век до началото на 2000 г. двата лагера все още се признаваха. След голямата рецесия от 2008-2009 г. това вече не е така. Днес отляво и отдясно чуваме, че философията на Просвещението, която послужи за основа на демократичното справяне с различията, трябва да бъде отхвърлена. Тя е заменена от алтернативна културна логика, фундаментално ницшеанска, която е в центъра на политиката на идентичността: тя се корени в разказите за рани, които я подхранват и които неизменно водят до един вид етика на отмъщението. Това води до желание за конкурентна власт, която прави невъзможно да говориш с противника. Другият лагер става представител на друга, отвратителна култура: нейните членове дори не са американци. Голям брой републиканци и демократи казват, че страната би била по-добре, ако другата страна не съществуваше.
- Тръмп ли засили това разцепление в американското общество или просто го използваше?
- Годините при Тръмп бяха много важни за разкриването на слабостите на процедурната организация, каквато е правовата държава. Процедурите, изборите и законите са политически ритуали. Фактът, че над 70% от републиканците смятат, че изборите са били откраднати, че самият Тръмп не признава легитимността на избирането на Байдън, говори сам по себе си: сега ние знаем колко е крехка тази процедурна солидарност. Тръмп не само напада изборните закони, той атакува ключовите институции на нашата демокрация, гаранти на истината: ФБР, Министерството на правосъдието, ЦРУ. Но той също така е отражение на едно по-широко културно озлобление. Той разкрива една динамика, която се развиваше от десетилетия. Рецесията от 2008-2009 г., която особено засегна средната бяла класа, засили нейната низходяща мобилност, започнала с деиндустриализацията. Работническата, селска и индустриална Америка, както и религиозните консерватори от Юга и Средния Запад, бяха големите губещи. Същевременно горният слой на средната класа, който е мнозинство в индустрията на познанието, засили културната и икономическата си власт. Той доминира в културната индустрия, медиите, висшето образование, рекламата, шоубизнеса, технологиите. Въпреки че в отговор на това се появиха “Фокс Нюз” и алтернативна медийна и образователна система, господстващите институции на културното формиране, като университетите, остават под контрола на левицата. Винаги се е смятало, че Републиканската партия е партия на богатите и силните. Това не е вярно. Всъщност е обратното. Демократическата партия стана партия на многообразието, която говори за раса и пол, но вече не и за социални класи. Те не говорят за бедните, защото изобщо не ги е грижа за жертивте на капитализма. Избирателите на Тръмп вече не понасят прогресистите, които искат да ръководят живота им. Войната между културите еволюира в класова битка.
- Възможна ли е нова гражданска война или нейна постмодерна версия?
- В сегашната ситуация има два противоположни хегемонични проекта. Консерваторите загубиха влиянието си във висшето образование, рекламата и шоубизнеса. Остава им само политиката, за да защитават интересите си. Не мисля, че е неизбежно избухването на въоръжен конфликт, а по-скоро неговата постмодерна версия, каквато е тероризмът или, най-малкото, насилие. Отчасти защото хората не виждат демократично решение. Формалната демокрация ще продължи да съществува, но ще прикрива сблъсък, белязан от актове на насилие. Ако вече не искаме да си говорим и ако солидарността не може да се роди органично, тя ще бъде наложена по недемократичен начин, защото социалният ред не може да функционира без споделено разбиране за това, което обединява хората. Възможността за насилие присъства навсякъде. Тъй като прогресистите имат дългосрочно предимство, ще я видим по-скоро от страна на консерваторите, които са губещите, но желанието присъства и от двете страни.
Превод от френски: Галя Дачкова
