Доказа се съучастието на германското министерство на външните работи в холокоста

Доказа се съучастието на германското министерство на външните работи в холокоста
В събота във в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” бяха публикувани първите данни от излезлия доклад на комисията от историци към германското външно министерство, която трябваше на базата на архиви да установи връзките на институцията с националсоциализма. Равносметката е шокираща. 
<p><strong>Крайната цел за &bdquo;окончателното решение&rdquo; на еврейския въпрос е била известна твърде отрано.</strong> <strong>Германското външно министерство е било забъркано в холокоста много повече, отколкото се смяташе досега, и след 1945 г. е взело редица мерки да прикрие това.</strong></p> <p>Тази новина става ясна от обобщаващия доклад на комисията от историци, който предстои във вид на книга да се появи в търговската мрежа. В рамките на почти 900 страници изследването &bdquo;Външното министерство и миналото &ndash; германски дипломати в Третия райх и Федералната република&rdquo; осветлява и някои чудовищни детайли.</p> <p>Историците Екарт Конце, Норберт Фрай, Петер Хайес и Моше Цимерман са открили например при работата си в политическите архиви в Берлин отчет от пътуване на ръководителя на т.нар. Еврейски отдел във външното министерство Франц Радемахер, в който като цел на командировката от Берлин до Белград и Будапеща е посочено: &bdquo;ликвидация на евреи в Белград и съвещание с унгарски емисари в Будапеща&rdquo;. Авторите разкриват, че от средата на 30-те години до избухването на войната през 1939 г. в обучението на аташетата влиза не само посещение при Адолф Хитлер в Оберзалцберг, но и в концентрационния лагер Дахау.</p> <p>След 1945 г. германското външно министерство разпространява и отстоява тезата, че дипломатите от ведомството след идването на Хитлер на власт с усилия остават на своите постове, правят опити да предотвратяват най-лошото и се разграничават от режима на националсоциализма. Сега обаче става ясно, че външното министерство не само сътрудничи на &bdquo;апарата на унищожението&rdquo;, но и активно го подкрепя. Ето какво казва историкът Екарт Конце пред &bdquo;Франкфуртер Алгемайне Цайтунг&rdquo;: &bdquo;Външното министерство активно е участвало от самото начало във всички мероприятия по преследването, обезправяването, прогонването и изтребването на евреите&rdquo;. И допълва, че на всички е било известно, че крайната цел е &bdquo;окончателното решение&rdquo; на еврейския въпрос.</p> <p>В нова светлина се разкрива ролята на Ернст фон Вайцзекер, който е външен министър по времето на Йоахим фон Рибентроп. Като пълномощен министър, през май 1936 г. в писмо той се обявява за незабавно отнемане на гражданските права на писателя Томас Ман, защото е провеждал &bdquo;враждебна пропаганда срещу Райха в чужбина&rdquo;.</p> <p>Синът на Ернст фон Вайцзекер Рихард фон Вайцзекер &ndash; бившият бундеспрезидент, който днес е на 90 години, обяснява в интервю пред вестника, че нищо не е знаел за това писмо на своя баща, с което се отнемат правата на Томас Ман. Той обаче припомня, че през 1938 г. не друг, а баща му е призовал евреите към изселване, за да избягат от смъртта. През 1948&ndash;1949 г. в т.нар. процес &bdquo;Вилхелмщрасе&rdquo; Ернст фон Вайцзекер е осъден за престъпление срещу човечеството на 5 години затвор.</p> <p>Според разкритията на историците след 1945 г. започват опитите за потулване на истината. Конце обобщава, че резултатите от изследването като цяло са шокиращи дори за един опитен историк. Систематичното съучастничество както на отделни личности, така и на цели мрежи от длъжностни лица може да се проследи ясно, ако периодите преди 1945 г., след 1945 г. и след 1951 г., когато се възстановява германското външно министерство, се разглеждат в тяхната взаимовръзка.</p> <p>Инициативата за историческото изследване на националсоциалистическото минало на германското външно министерство и на опитите след войната това минало да бъде прикрито е на бившия външен министър Йошка Фишер, докато още е на този пост. Сега, когато резултатите от работата на комисията вече са налице, той е потресен от мащаба на съучастието на министерството в холокоста. &bdquo;Прочетох доклада и с всяка следваща страница все повече се ужасявах&rdquo;. Особено възмутен е Фишер от ролята на &bdquo;централната служба за правна защита&rdquo; при министерството. Това е може би най-големият скандал, защото тази служба всъщност се е занимавала със &bdquo;защитата на извършителите на престъпления&rdquo;, изготвяйки списъци на търсените в чужбина военнопрестъпници, за да бъдат те предупредени да не посещават местата, където ги застрашава арест или присъда.</p> <p><em>Превод от немски език по материали от www.faz.de: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>

Коментари

  • Господин Гюров

    26 Окт 2010 19:04ч.

    &quot;от средата на 30-те години до избухването на войната през 1939 г. в обучението на аташетата влиза не само посещение при Адолф Хитлер в Оберзалцберг, но и в концентрационния лагер Дахау.&quot; А какво общо има това с холокоста? До 1938 г. в Дахау почти няма евреи, там са германски политически затворници. Впоследствие са затваряни и множество военнопленници от къде ли не. И там не са извършвани масови екзекуции, нито тогава, нито по-късно. Така че как посещнието на някакво аташе през примерно 1936 г. може да е доказателство, че аташето е знаело за бъдещия холокост над евреите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ели

    26 Окт 2010 19:45ч.

    Някои западни изследователи поставят под съмнение или направо доказват, че холокост е нямало. Един от тях е френски професор, социалист и участник във фр. съпротивително движение, бивш концлагерст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи