Джоуи Алекзандър, 11-годишната джаз сензация, винаги в светлината на прожекторите

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51590_LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrV.jpg" style="height:333px; line-height:1.6em; width:500px" /></p> <p><strong><em>Джоуи Алекзандър в клуб &bdquo;Дизи Кока-Кола&rdquo;, Манхатън.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Искрено радвайки се на гръмките овации, той стоеше между басиста и барабаниста, за да направят групов поклон пред публиката. Сцената беше сладка и комична едновременно. Главата му едва достигаше гърдите на останалите музиканти.</p> <p>Което е напълно в реда на нещата, тъй като Джоуи, най-новата медийна джаз звезда, е едва на единайсет години.&nbsp;Това далеч не е първата му проява под светлината на прожекторите. Той се превърна в сензация само за една вечер &ndash; изобщо не преувеличавам &ndash; като гост-изпълнител на джаз партито в Линкълн Сентър и спечели възторжени отзиви. Дебютният му албум My Favourite Things (Mot&eacute;ma) излезе миналата седмица, а на Джоуи му предстоят няколко забележителни изяви през следващите месеци, включително и на джаз фестивала в Нюпорт през август.</p> <p>Джоуи изгрява в Джакарта, Индонезия, преди около три години. Той се мести с родителите си в Ню Йорк миналата година с помощта на джаз светила като тромпетиста Уинтън Марсалис, който във Фейсбук го нарече &bdquo;моя герой&rdquo; и с когото дели един и същ мениджър.</p> <p>Всичко това е част от невероятния живот на едно дете чудо. Джоуи е може би най-обсъжданата фигура в джаза от известно време, но далеч не е единствен. Какво ще кажете за Хосе Андре Монтаньо &ndash; десетгодишен пианист от Боливия, Коджо Рони &ndash; десетгодишен барабанист, който имаше концерт в Бруклин миналия месец, и Грейс Кели на двайсет и две, алт саксофонистка, която издаде първия си албум на дванайсет. Списъкът продължава, някои от децата феномени правят голяма кариера, а други не успяват да развият потенциала си.</p> <p>Напълно естествено е подобни изумителни явления да предизвикват смесени чувства, а за критиците това е абсолютно задължително. Бурното одобрение, което преследва музикалните гении, обикновено е придружено с някаква смесица от възгласите, които приветстват цирковите артисти, и виковете при търговията с фючърси. Цялото това внимание, с което ги обсипват, може да наруши чистотата на формата на тяхното изкуство въпреки насърчителните податки за нейната жизнеспособност.</p> <p>И винаги, когато става въпрос за млади таланти, се питаме следното &ndash; кой всъщност най-много се облагодетелства от известността, която тези изпълнители получават? Има ли начин да се възхищаваме на умопомрачителния талант на някого, без да възпрепятстваме артистичното му развитие?</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/lNL8aJglYVw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=TCKGI" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Джоуи приличаше на херувим преди няколко години, когато репутацията му в джаз средите започваше да расте: дребен на ръст, с гъста рошава коса, падаща върху лицето му, което още имаше бебешки черти. Сега той е по-висок, въпреки че видът му, седнал пред огромния роял, все още може да озадачи някои, особено като го чуят как свири.</p> <p>На живо той изглежда както всяко възпитано, интелигентно момче от началното училище със силно изявени интереси. Появи се за разходка в Сентръл Парк миналата седмица в дънки и тениска на Joy Division. &bdquo;Не съм запознат особено добре с бандата, но ми харесва тениската.&rdquo;</p> <p>Очевидно обича и уважава своето изкуство. &bdquo;Джазът е трудна музика &ndash; казва в отговор на въпрос за завишените очаквания &ndash; и трябва да работиш много усилено, а също така и да се забавляваш, докато свириш; това е най-важното нещо.&rdquo;</p> <p>Феномените в джаза рядко имат пълен контрол над своята артистичност. Те са склонни да демонстрират излишък на техника и основни познания, но понякога не успяват да предадат неосезаемото &ndash; това, което джаз партизаните наричат с думата &bdquo;зрялост&rdquo;. Дори най-виртуозната интерпретация на дадена композиция е с ограничена употреба в джаза, поне когато става дума за солова кариера.</p> <p>За да се превърнеш в истински майстор на джаз музиката, са ти нужни зашеметяващи знания за хармонията, ритъма и оркестрацията, всички съчетани в убедителен синтез.</p> <p>Джоуи Алекзандър притежава доста от нужните качества. My Favourite Things, продуцирана от Джейсън Олейн, директорът по организирането на джаз турнета в Линкълн Сентър, го пазкрива освен като роден, и като дълбокомислен музикант с усъвършенствана хармонична палитра и динамична чувственост.</p> <p>По своя албум Джоуи работи с музиканти от най-висока класа като басиста Лари Гренадиър. &bdquo;Подходих предпазливо &ndash; разказва Гренадиър за реакцията си, когато му отправят поканата да участва. &ndash; Това, което съм забелязал при децата музикални феномени, е, че те наблягат на онзи безпристрастен западноевропейски метод за придобиване на знания. Това, което забелязах у Джоуи, е, че той притежава един по-интуитивен и достъпен стил на свирене, което е толкова красиво да се види.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/f4V_uaxBVOw?wmode=transparent&amp;jqoemcache=mDTKH" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Като цяло албумът се характеризира с обезоръжаващо хладнокръвие, особено ако знаеш историята на неговото създаване. Джоуи, чието пълно име е Джозая Алекзандър Сила, е роден в Бали, доста далеч от най-близкия джаз бар. Неговите най-ранни срещи с джаза са благодарение на дисковете, които баща му, Дени Сила, носи вкъщи през ранните години на деветдесетте, след като получава висшето си образование по финанси в университета Пейс в Манхатън.</p> <p>Той и майката на Джоуи, Фара, започват бизнес в сферата на туризма. Те са любезни, дружелюбни и непретенциозни &ndash; привидно доста се различават от повечето родители на деца гении, макар открито да се гордеят с таланта на сина си. Що се отнася до неговата кариера, &bdquo;Оставили сме я на течението &ndash; казва баща му по време на обяд в Сентръл Парк. &ndash; Никога не сме очаквали нещо кой знае какво&rdquo;.</p> <p>Джоуи започва да свири на пиано на шест години, като изсвирва парче на Телониъс Монк по слух, което кара господин Сила, пианист аматьор, да го научи на някои основни неща. Отвъд това Джоуи си припомня: &bdquo;Слушах записи, а също и YouTube, разбира се&rdquo;.</p> <p>Той започва да свири по джем сешъни в Бали, а след това и в Джакарта, където семейството му се премества. Осемгодишен, свири пред пианиста Хърби Хенкок, който посещава Джакарта като посланик на ЮНЕСКО. (&bdquo;Ти ми каза, че вярваш в мен &ndash; признава му Джоуи миналата есен на едно празненство, организирано от Джаз фондацията на Америка, &ndash; и това беше денят, в който аз реших да отдам своето детство на джаза.&rdquo;). Той е едва на девет години, когато участва в първия Мастър-Джем Фест, състезание по джаз за хора от всякаква възраст в Украйна. Печели първа награда.</p> <p>Скоро неговите видеозаписи в YouTube попадат в полезрението на господин Марсалис, директора на департамента по джаз в Линкълн Сентър, и той поканва Джоуи на галаконцерта на организацията през 2014 година. Джоуи изсвирва соло версия на баладата на Монк Round Midnight като заключително изпълнение на вечерта, печелейки бурни овации, пламенни статии от критици и някои влиятелни поддръжници.</p> <p>Джийн Мутусами-Аш, фотографка и вдовица на тенис звездата Артър Аш, го поканва да свири на партито в Центъра за обучение &bdquo;Артър Аш&rdquo;, където присъства и бившият президент Бил Клинтън. По-късно тя запознава Джоуи и родителите му с Гордън Уелинг Трети, основател на тренировъчния център по тенис CourtSense. Той ги настанява в имението си в Алпайн, Ню Джърси, където Новак Джокович често гостува по време на турнира US Open. (Там Джоуи може да свири на пиано &bdquo;Стайнуей&rdquo;, когато не наваксва уроците си в училище онлайн).</p> <p>Джазът в Линкълн Сентър вижда в него не само музикален гений, но и посланик. &bdquo;Ние наистина искаме да включим Джоуи в нашата образователна програма &ndash; казва господин Олейн. &ndash; Нека той да свири пред децата на неговата възраст в училищата. Така би могъл да вдъхнови младите хора да слушат и да се наслаждават на джаз музиката.&rdquo;</p> <p>И все пак тук изпъква въпросът дали такъв млад и добър музикант може би все пак не прибързва да гони соло кариера. Обикновено децата таланти се учат от майсторите. Олейн заявява: &bdquo;Джоуи е толкова невероятен случай, какъвто, вярвам, никога не сме срещали преди. Той още не е напълно завършен музикант: ние не знаем в какво ще се превърне. Но точно в този момент е готов да стане истински лидер.&rdquo;</p> <p>Това може би е истина. Но все още има място за развитие в новото трио на Джоуи. Работейки с барабаниста Сами Милър и с басиста Ръсел Хол, той се задълбочава в баладите, блуса и евъргрийните &ndash; включително етюда на Джон Колтрейн Giant Steps, чиито хармонични тънкости отдавна са поле за доказване на импровизаторите (това е откриващото парче в албума на Джоуи).<br /> Парчето провокира изключителни вълнения и френетични овации, но по време на градацията Джоуи не винаги е сигурен ритмично. Оригиналното Ma Blues е симпатично, но е дериват. И въпреки че Джоуи създава красива и неспокойна увертюра на Monk&rsquo;s Mood, неговото соло не успя да разгърне напълно вътрешната архитектура на песента, като от време на време имаше отсенки на блус изпълнение.</p> <p>Има причина дори най-невероятните млади феномени да &bdquo;служат като чираци&rdquo;. Този метод е проработил за Гади Лехави от Израел и Бека Гочиашвили от Грузия &ndash; пианисти, свикнали с овации, които в момента са на деветнайсет години и имат едни от най-добрите басисти. Друг пример е Джулиан Лейдж, китарист, който са радва на международно внимание още от осемгодишна възраст, но отлага соло кариерата си и решава да се учи години наред от вибрафониста Гари Бъртън, който също е бивше дете чудо.</p> <p>Независимо от огромния талант, който притежава, Джоуи е основен кандидат за подобен род обучение. Когато го питат дали би потърсил ценни съвети от стар маестро на джаза, той за миг губи дар слово. &bdquo;Знаете ли &ndash; казва накрая, а очите му придобиват особен блясък, &ndash; има едно нещо, което хората не спират да ми повтарят: Продължавай да свириш&rdquo;.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Превод от английски: Филип Каменов</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/_1liUart72g?wmode=transparent&amp;jqoemcache=4Tgb8" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>