- 10 Sep 2020
- 127
- 10
Дензъл Уошингтън няма нужда от представяне. Ролята му в „Полет” на режисьора Робърт Земекис, където е героичен пилот, пристрастен към алкохола, му донесе нова номинация за „Оскар” след двете статуетки за „Тренировъчен ден” и „Слава”. Пред Денис Росано от Studio Ciné Live актьорът разказва за филма и за кариерата си.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Мъчително е за гледане саморазрушението на Уип, героя ви във филма „Полет”. Трудна ли беше ролята?</strong></p>
<p>- Уип е сложна личност. Да го изиграя беше катарзис, защото във всяка сцена трябваше да се раздавам: когато снимачният ден приключваше, нямах проблем да изляза от образа, защото бях дал всичко от себе си и можех да се подготвя за следващата сцена. Опитах се да избегна крайностите, това впрочем казвах на Робърт Земекис: „Кажи ми, ако прекалявам”. Уип е алкохолик, който има крайности в настроението; той крещи, плаче, манипулативен е, иска да го обичат и става все по-зле. Гледах видеозаписи с алкохолици в Ютуб, беше омагьосващо. Оттам се вдъхнових, за да разбера поведението на Уип.</p>
<p><strong>- Говорихте ли много за героя си с Робърт Земекис, преди да заснемете филма?</strong></p>
<p>- Не обичам много да говоря. Ако обсъждаш прекалено това, което трябва да направиш, губиш спонтанността си. Да играеш означава да бъдеш в действие. А да бъдеш в действие означава да не говориш. Но Робърт имаше точна визия за историята такава, каквато искаше да я пресъздаде. Той самият е имал проблеми в живота си и това беше един плюс. Той умее да ръководи актьорите. Този филм беше предизвикателство за него, защото бюджетът ни беше само 28 млн. долара.</p>
<p><img src="/uploads/editor/DENZEL-2.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Робърт Земекис и Дензъл Уошингтън по време на снимките</em></p>
<p><strong>- Промени ли се с годините страстта ви към вашата професия?</strong></p>
<p>- Да, особено през последните десет години. След като спечелих „Оскар” през 2002 г. (за „Тренировъчен ден” – б.а.), се запитах: „Какво да правя? Какво още има?”. Тогава се насочих към режисурата и скоро разбрах, че това е нещо безразсъдно и трудно: така че можах отново да оценя актьорската професия. Имах нужда да направя този обрат. Това беше през 2002 г., „Антоан Фишър” (режисьорският дебют на Уошингтън – б.ред.). След това, през 2005 г., играх в „Юлий Цезар” на Бродуей. Актьорския си дебют направих на сцената и имах нужда да събудя мускулите си. Театърът е нещо живо. Авторът пише, режисьорът наема актьорите, актьорите играят пиесата и я представят на публиката, която е неразделна част от цялото. Без нея няма да има и една пиеса. Режисирах втори филм, „Великите дебатори”, през 2007 г., така че през 2008 г. бях готов да играя отново в киното!</p>
<p><strong>- „Полет” е зрял филм. Почти рядкост в Холивуд! Това ли търсехте като актьор?</strong></p>
<p>- Просто искам да правя интересни филми. Не исках да правя нов екшън след „Секретна квартира”, а „Полет” много ме запали. Сега приключих снимките на „2 патлака” с Марк Уолбърг: комедия в духа на „Фатално оръжие”. Ще видим дали ще разсмива... Исках да изпробвам този жанр. Понякога е добре да се майтапиш и да се правиш на идиот! Случва се да ви затворят в определен тип роля и не ви оставят друг избор. Преди „Тренировъчен ден” никога не ми предлагаха роли на лоши, винаги бях благородният герой, Стив Бико, Малкълм Х и останалите... Бях „господин биография”! Беше ми омръзнало. Но детектив Алонсо Харис в „Тренировъчен ден” не е чак толкова лош: от време на време използва хората... Както всички ние го правим (смях). Дори и да не убиваме задължително!</p>
<p><strong>- Спечелили сте два Оскара, една награда „Тони”, два Златни глобуса. Някоя от тези награди има ли по-специално значение за вас?</strong></p>
<p>- „Оскар”-ът ми за филма „Слава” промени много нещата. Незабавно. С агента ми Ед Лимато отидохме да вечеряме в „Спаго”, много моден ресторант по онова време (1990 г. - б.ред.). Еди ми каза: „Извади си „Оскар”-а”. Той знаеше на коя маса трябва да седнем, недалеч от вратата, и заяви: „Сега предложенията за работа ще дойдат”. И точно това се случи! Продуцентът Джоел Силвър влезе, погледна „Оскар”-а и ми каза: „Това е чудесно, трябва да направим нещо заедно”. Година по-късно се снимах в неговия филм „Рикошет”. До този момент кариерата ми вървеше по-скоро много добре, но тогава видях нещата буквално да се променят. И освен това заплатата ми се увеличи!</p>
<p><img src="/uploads/editor/DENZEL-3.jpg" alt="" /></p>
<p><em>Кадър от "Полет"</em></p>
<p><strong>- Когато снимате, знаете ли дали резултатът ще бъде добър или лош?</strong></p>
<p>- В „Полет” имаше много добри неща и бях доволен от това, което правя. Хареса ми процесът. Но никога не можеш да знаеш дали ще стане накрая. Знае го режисьорът, всичко е в главата му, и затова много внимавам, когато избирам кой да ме режисира, искам да работя с някой, на когото мога да имам доверие. Боб Земекис имаше цялата грижа за филма и аз му се доверих напълно, дадох му всичко, което той очакваше от мен.</p>
<p><strong>- Каква е според вас голямата ви сила като актьор?</strong></p>
<p>- Честността, надявам се. Да успея да бъда искрен в сцената, в която играя. Когато се подготвям на снимачната площадка, си повтарям: „Бъди честен, не се тревожи за нищо, отпусни се, бъди честен”.</p>
<p><strong>- Щедростта ви към другите актьори се вижда на екрана.</strong></p>
<p>- С Боб отделихме много време да изберем актьорите. Гледахме много, обсъждахме много. Не мога да съм добър, ако и другите актьори не са такива. Стремя се всички да дадат най-доброто от себе си и нямам нужда да засенчвам когото и да било; когато съм в главната роля, вече имам много възможности. В живота никой не дърпа чергата непрекъснато към себе си, а ако някой се опитва, вероятно няма да ви се струва много симпатичен и ще поискате да замълчи, за да остави другите да говорят!</p>
<p><img src="/uploads/editor/DENZEL-4.jpg" alt="" /></p>
<p><em>С Кели Райли в кадър от "Полет"</em></p>
<p><strong>- Помогна ли ви за режисурата фактът, че сте актьор?</strong></p>
<p>- Когато снимах „Антоан Фишър”, не исках да играя в него, дори и да трябваше, защото това беше една от причините да получи пари за филма. Тогава Уорън Бийти ми каза: „Абсолютно трябва да играеш в него, защото актьорството е това, което познаваш вече в професията”. По време на подготовката, докато правех кастинга и работех със сценариста, изведнъж влязох в кожата на всички персонажи. Бийти беше прав, актьорският опит беше това, което аз познавах в снимачния процес. Освен това през цялата си кариера съм научил, че правенето на филм е като живота – обграждаш се с възможно най-добрите хора. Може да си режисьор, но трябва да оставиш хората около теб да творят. Спомням си, че снимах един филм, чийто режисьор ми каза: „Това е моят филм и той ще бъде точно такъв, какъвто аз казвам”. Целият му екип се отчая, защото той не позволяваше никакво творчество. Беше тъжна гледка. Толкова е хубаво да имаш семейство от сътрудници, да изпитваш усещането, че всички заедно правите един филм, че сте един екип.</p>
<p><img src="/uploads/editor/DENZEL-5.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>- Имате ли все още чувството, че се учите във вашата професия?</strong></p>
<p>- Да, абсолютно. За „Полет”, например, трябваше да се науча как да играя алкохолик, при това без да прекалявам. Ученето е това, което ме кара да продължавам тази работа.Да намеря добър материал не ми е по-трудно отпреди. Но ми е по-трудно, когато избирам, защото искам да съм сигурен, че ще науча нещо от хората, с които ще работя.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
