- Автор: Гласове
- 27 Юли 2024
- 17220
- 127
"Колкото и да се опитваха да ни внушат, че имам привилегията да присъствам като индивидуално поканен, на някакво изключително зрелице, което предшества едно изключително събитие, не успях да се отърся от гнетящо усещане на обреченост, тъжност (не тъга)! Буфосинхрониадата и цирковата, пресилена шарения, не успяха да ме накарат да се усмихвам, а точно обратното - през цялото време ме гнетеше чувството, че един загиващ свят нарочно си е устроил един прощален купон - нещо като ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА! Честване на пришествието на н.В. Смъртта. Вакханалия на луд римски император, който е събрал всичките си клоуни, джуджета и фрийкове, накарал е всички да се нашмъркат и натряскат и държи под ръка факлата, с която да опожари всичко", това пише нашият анонимен читател, подписващ се като Съждител, в коментар за снощната церемония по откриването на Олимпийските игри в Париж. Този път в рубриката ни "Вашите гласове" публикуваме само неговия коментар заради поразителния му анализ и изказ. Каним го за редовен автор, ако реши да се свърже с нас по имейл!
Съждител
Надявах се да не отворят такава тема! Снощи ми идеше да се взривя отвътре, от напиращо възмущение и безсилие! Няма да прекалявам с обема на посланието, но ще досаждам с препубликуване, доколкото със сигурност ще бъде неколкократно изтрито. Е, да не бъдем пък чак толкова крайни, имаше отделни мили, човешки, творчески попадения. Селин Дион дълбоко ме трогна с това невероятно изпълнение, щастлив съм да мога да я видя отново във формата, която ни разрешава да се докоснем до великия и глас. Приемам за положителен и факта, че цялостно впечатление и докосване до това представление, можеше да се придобие само и единствено от телевизионен зрител. Някой, някъде е съобразил, че същността на случващото се НАЛАГА поне за няколко часа всяко живо човешко същество на тази планета да има правото и възможността на що-годе равни начала да се докосне до нещо, което изначално е замислено като общочовешки празник. Крайно дразнещо е било винаги, когато гледаш порцелановите физиономии на "елитите" в специалните ложи на официалните стадиони и едновременно си представяш как са влезли там със специалните си пропуски на богопомазани или със струващите десетки хиляди специални билети за избрани, колкото да се покажат и да положат гнусните си, мазни задници в специалните за тях кресла. Снощи Париж ни демонстрира една особена, речна, непретенциозна, народна волност и широта.
В общ план, хубавите неща свършиха тук!
Колкото и да се опитваха да ни внушат, че имам привилегията да присъствам като индивидуално поканен, на някакво изключително зрелице, което предшества едно изключително събитие, не успях да се отърся от гнетящо усещане на обреченост, тъжност (не тъга)! Буфосинхрониадата и цирковата, пресилена шарения, не успяха да ме накарат да се усмихвам, а точно обратното - през цялото време ме гнетеше чувството, че един загиващ свят нарочно си е устроил един прощален купон - нещо като ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА! Честване на пришествието на н.В. Смъртта.
Вакханалия на луд римски император, който е събрал всичките си клоуни, джуджета и фрийкове, накарал е всички да се нашмъркат и натряскат и държи под ръка факлата, с която да опожари всичко.
Мислех, че Кончита Вурст е модерно изобретение, изненадах се да я видя на сцената, особено пък с изрусена брада. На фона на шестващата и доминираща кенсълкултура, реклама и пропаганда в полза на сбърканяците и девиантите, упоритата работа за изпращане на максимално количество човешки същества в царството на Хадес, открито преклонение пред "ценностите" на Танатос, никак не можах да си обясня тази смазваща , цветна алчност, ненаситност. Та нали богът, в който те се виждат, комуто се прекланят, традиционно носи черен плащ, като символ на смъртта! Няколко върхови превъплъщения не могат да не бъдат отбелязани. Кратко ще засегна поне две. Разточителното Прет-а-Порте действаше размазващо, доколкото там се омесиха в луда амалгама библейски сцени, откровено фрийкшоу, модерно самочестване на неповторими индивидуалности, луд напор за изпъкване на егоистична неповторимост, идиотска модерност, в която царства напън да се откроиш максимално, но крайно категорично да откажеш да забележиш и общуваш с другите индивидуалности.
Тук някак много хармонично се насади рефренът с маската, носеща огъня!
Маската, като някакво особено обществено явление, е дълбоко залегнала във френската култура, нещо като лабиринтите в англосаксонската традиция. По странен начин начин в днешната церемония това символизираше повика на модерния свят да се криеш, да се отделиш, да сложиш стена между себе си и другите човекоподобни. Индивидът е напълно самодостатъчен, и някак бодро, тържествено и обречено върви с дълбока убеденост към прекратяване на Божествения експеримент с нашето Сътворение. Какъв прекрасен девиз, какъв красив край! Молете се, чакайте го! Накрая все пак Маската не се разкри, остави едно гнетящо усещане за безплодност, безрезултатност, само имиджи, картинки, импресии! Това е истинското спасение, такава е предначертаната от Тролеца Съдба - накрая да останат само проблясващи картинки! На този фон песента на Джон Ленън, особено в това шарено изпълнение, стоеше странно, дори нелепо! А може би пък - не чак толкова нелепо, защото тъпо усмихващите се, атомизирани индивиди, издигнали дебели стъклени прегради от армирано стъкло, колкото да могат да си изнасят представленията зад него, но без риск да общуват с други представители на рода си, ако и доколкото междувременно не си ровят в телефоните. За да наблегнем на цветността и различностт, които трябва задължително да са водещи, авторите бяха вмъкнали и една ярка сцена, като бодящ очите блик, в която
три, малко странни същества, стайлвани и оскубани, облечени в клоунски дрешки, но очевидно някога родени от мъжки пол, правейки някакви двусмислени и странни движения,
които навяваха смущаващи асоциации, се намъкнаха в някаква стая, а лицето с азиатски черти (другите двама бяха европеид и нигър), погледна закачливо камерата и нежно, с подчертано педалски маниер, затвори вратата. Дано не си въобразявам, но това беше явна подсказка, че тримата смятат вътре да упражняват лайносгъстяване, използвайки аналното отвърстие. Представих си, как в Брюксел и Вашингтон, вдъхновителите на сценария, които са дали опорните точки на творческия колектив сценаристи, са избухнали във френетични аплодисменти. Нямам желание да пиша повече.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
