Човек – както зрителят, така и специалистът – може без колебание да окачестви като сензационна пищната изложба, която представя до края на февруари франкфуртският музей “Щедел”. Тя е сензационна, защото позволява да се надникне по-навътре зад завесата от загадъчност и въпросителни, обвиваща както живота, така и творчеството на ренесансовия гений Сандро Ботичели; защото повдига нови въпроси около някои подробности за работата и биографията на художника, приемани досега като непоклатими истини. Не на последно място изложбата във Франкфурт е сензационна поради самия факт, че я има.
Това е първата изобщо изложба в немскоезичното пространство, посветена на Ботичели – не през този или през миналия век, а след смъртта на художника преди близо 500 години, на 17 май 1510 г. Никога преди толкова много произведения на Ботичели не са били събирани на едно място извън Флоренция и едва ли в близко бъдеще ще бъде възможна подобна богата експозиция извън родния му град; макар че който иска да види “Пролет” и “Раждането на Венера”, онези две платна, познати дори на неизкусените от изкуството, ще трябва да се разходи до Флоренция и музея “Уфици”. Причината за трудността да се организира подобна мащабна проява е елементарна: работите на майстора са твърде крехки и твърде ценни, за да бъдат разнасяни по света – дори срещу милионни суми.<br /><br /><strong>Един престижен музей</strong><br /><br />Осъществяването на изложбата във Франкфурт е шедьовър на музейната дипломация и пример за упорито дългогодишно търпение. Способността на организаторите от “Щедел” да убедят собствениците на повече от 40 колекции в света – Флоренция, Рим, Виена, Амстердам, Берлин, Лондон, Париж, Вашингтон – да изпратят тези безценни картини в рейнската метрополия е доказателство и за високия международен престиж на този музей, основан през 1816 г. от франкфуртския банкер и меценат Йохан Фридрих Щедел. Нищо чудно, че сред онези 2700 картини, притежавани днес от музея, се намира и един от шедьоврите на Ботичели, “Женски идеален портрет”, придобит в средата на ХІХ век, когато художественото значение на Ботичели не е било така безспорно, както е днес. Благодарение именно на този портрет “Щедел” се нарежда в списъка на световните колекции, притежаващи най-важните работи на художника. <br /><br /><strong>Красивата Симонета</strong><br /><br />В съседство с “идеалния портрет” в изложбената зала стои направеният вероятно посмъртно портрет на Джулиано де Медичи; близост, която препраща към една от най-романтичните истории, разказвани във връзка с творчеството на Ботичели. Флоренция през ХV век е градът на фамилията Медичи, банкерите, които жадуват да бъдат аристократи (каквито и стават малко по-късно). Така че през 1475 г. те организират един пищен рицарски турнир по случай пълнолетието на Джулиано, турнир, който естествено е спечелен от Джулиано и брат му Лоренцо. Следвайки правилата на дворцовия церемониал, Джулиано си избира “кралица на красотата”, на която посвещава своята победа: това е омъжената Симонета Веспучи, la bella Simonetta, която умира обаче на следващата година от туберкулоза, едва 23-годишна. Когато точно на същия ден две години по-късно – 26 април 1478 г. – Джулиано става жертва на политическо съзаклятие, провидението сякаш го свързва още по-тясно с неговата платонична любов. Брат му Лоренцо, наречен Великолепни, поръчва на Ботичели портрет на убития и започва да насърчава с всички средства култ към паметта на покойния. Затова не случайно в много от така грацилните и завладяващи женски изображения, създадени от Ботичели, прозират чертите на Симонета. <br /><br />В “Щедел” портретите на Джулиано и Симонета стоят един до друг – така както двамата не са стояли никога в реалния живот. По този начин организаторите на изложбата отдават дан на една романтична любовна история, която има много малко общо с историческите факти, но въпреки това продължава упорито да се разправя от пет века насам. Нима това не е истинско богатство в нашето така бедно на приказки време!<br /><strong><br />Грехът на Вазари</strong><br /><br />Отново Джорджо Вазари, художникът, станал писател, е онзи, комуто дължим повечето сведения за Ботичели; така както му дължим почти всичко, което знаем за големите и не толкова големи творци на Ренесанса. В своите знаменити “Животоописания”, писани след средата на ХVІ век, тоест дълго след смъртта на Ботичели, той е оставил една доста оскъдна скица за живота и работата на художника. Днес съществуват обосновани съмнения в нейната достоверност. Според историческия очерк в каталога към франкфуртската изложба главната причина за съмненията в обективността на Вазари трябва да се търси в генералната му линия, целяща да принизи значението на всички, включително и на Ботичели, за сметка на боготворения от него Микеланджело. Противно на Вазари, кураторът на изложбата Андреас Шумахер и историкът Улрих Рем са на мнение, че Ботичели е бил един образован, дори интелектуален художник, който винаги е стоял близо до Църквата, а не както дълго се смяташе, че се бил завърнал към религиозната тематика едва когато остарял. Изобилието от религиозни платна, изложени във Франкфурут, е един от важните акценти на изложбата, тъй като тези работи далеч не са така познати както творбите му с митологични мотиви.<br /><br />Но най-големият грях на Вазари не е, че омаловажава майсторството на художника Ботичели, а че го обявява за последовател на фундаменталиста Савонарола, изгорен на клада във Флоренция в самия край на ХV век. Това според специалистите е главната причина, поради която звездата на Ботичели залязва малко след като е изгряла. Едва няколко столетия по-късно, през ХІХ век, художниците прерафаелити откриват наново стилизираната, елегантна живопис на флорентинския майстор, а ще минат още няколко десетилетия преди неговата звезда да изгрее отново в пълния си блясък. Сегашната изложба във Франкфурт “Ботичели: портрет – мит – молитва” показва нагледно какво имаме предвид, когато казваме, че нещо е “неподвластно на времето”: няма власт, която да стои над толкова много красота.<br /><br /><em><strong>Städel Museum, Frankfurt. „Botticelli. Bildnis, Mythos, Andacht“ до 28 февруари<br /></strong></em>