Александър Ширвинт: Русия винаги се е нуждаела от силна ръка, от месия

<p>&nbsp;</p> <p><strong><em><span style="font-size:13px">За големия артист 2014 г. е юбилейна &ndash; наскоро навърши 80 години, а в момента се готви да отпразнува 90-годишнината на Московския театър на сатирата, чийто художествен ръководител е от много отдавна.</span></em></strong></p> <p><strong>- Александър Анатолиевич, вие сте човек с голям житейски опит, видели сте &bdquo;две и двеста&ldquo;. Какви чувства предизвикват у вас трудните времена, които преживяваме днес?</strong></p> <p>- Тревожни. Аз никога през живота си не съм бил на барикади, никога не съм дисидентствал и никога не съм обичал резките формулировки. Твърде категоричните позиции винаги предизвикват у мен лоши подозрения.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42342_G6RPIh2qhrvgPOOGoqqjluOATJvSDu.jpg" style="height:435px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Кадър от филма &quot;Милиони в брачното ложе&quot;, реж. Всеволод Шиловски, 1986 г.</em></strong></p> <p>Много малко са безкористните хора сред тези, които стоят по трибуните. Ето сега мнозина казват: &bdquo;Слава богу, с всичките тези санкции най-сетне ще започнем да правим нещо сами, а не да купуваме всичко от Запада&ldquo;. Помоему това е много мило, но твърде наивно схващане. Мене лично тези санкции по никакъв начин не ме плашат &ndash; цял живот съм обичал сиренето &bdquo;Дружба&ldquo;, варен лук, дълги години съм карал лека кола &bdquo;Победа&ldquo;, която вечно се нуждаеше от някакъв ремонт.</p> <p>Навремето сред московската бохема минавах за голям автомонтьор. Най-старателно поправях карбуратори, ремонтирах ги с подръчни средства (като например домашен сапун, епоксидна смола, тел, азбест и горчица). Но всичко това е познато и разбираемо за хората от старото поколение. А какво ли му е на новото, което е подушило западната култура и не изпитва капчица носталгия по доброто старо съветско сиренце!?</p> <p>Изобщо в наше време на младежта не ѝ е никак лесно. Днес трескаво създават някакви &bdquo;норми&ldquo;, създават разни движения &ndash; &bdquo;Наши&ldquo;, &bdquo;Ваши&ldquo;. Но всичко това не са нищо повече от опити да се създаде подобие на комсомола, да се обособят оазиси на мисълта и просвещението. Именно оазиси!</p> <p>В същото време гледам умните, приятни, спокойни млади лица, събрани в тези &bdquo;организации&ldquo; и не вярвам. Не вярвам в безкористността на тези движения. Днес са &bdquo;наши&ldquo;, утре &bdquo;ваши&ldquo;, вдругиден, не дай бог, &bdquo;техни&ldquo;. Но това не е зла умисъл, не е жажда за узурпаторство и диктатура, а необходимост. А може би греша&hellip;</p> <p>Нашето нещастие е и в това, че загубихме мощния си идеологически лост, който се издигаше като щифт на земното кълбо. А без идеология, без вяра, без определена гледна точка не може да се живее. Сега наблюдаваме една от безсмислена по-безсмислена каша в обществото. Всичко е размито, разбъркано. Надяваме се, че някак си нещата ще се подредят от само себе си. Това обаче априори няма как да се случи. Оттук и възниква вечната ни потребност от силна ръка, от месия.</p> <p><strong>- Други цивилизовани страни обаче успяват да се справят без това.</strong></p> <p>- Тези страни имат здрави основи. Народите им не са преминавали през такива лутания и колебания, свързани с &bdquo;партийната линия&ldquo;, каквито сме имали ние. У нас старите ценности се рушат, а нови не се раждат. Освен това у нас се случи колосално разслоение на населението. Периодично пътувам из страната и виждам какво става.</p> <p>Около Москва като диви гъби през есента никнат богаташки имения. Но ако се отдалечиш малко&hellip; Миналата година бях в Благовещенск, когато там имаше големи наводнения. В хотела гледах местната телевизия, която излъчваше подробни репортажи за случващото се.</p> <p>Разказвам ви следния сюжет. Село, потънало почти до покривите във вода. На перваза на един от прозорците седи бабичка, а до нея &ndash; коза. Към нея на моторна лодка доплуваха яки момчета, облечени в камуфлажни дрехи. Женицата спусна към тях ведро, вързано на връв, юнаците сложиха в него бюлетини за гласуване за някакво местно самоуправление и ѝ върнаха ведрото. Така двете с козата дадоха вота си. И камерата показва &ndash; след цялата тази гротеска жената се усмихва, помахва с ръка. Това е непобедим народ! Мисля, че няма народ в света, който да таи у себе си такава потресаваща безкрайна надежда за по-добро.</p> <p><strong>- Днес много се говори за информационна война, за разгула на пропагандата. Каква пропаганда малко или много предпочитате вие &ndash; руската, съветската или може би западната?</strong></p> <p>- Не проявявам симпатии към никоя пропаганда. Всяка информация и мисъл, подадена от телевизионния екран, чрез вестниците или интернет, трябва да кара човека да мисли, а не да му внушава някаква определена гледна точка.</p> <p>Ако ежеминутно, ежесекундно се повтаря едно и също, човек си губи ума. Като метода на &bdquo;китайското мъчение&ldquo; &ndash; капка след капка, капка след капка, капка след капка&hellip; Ето така всяка пропаганда е своего рода &bdquo;китайско мъчение&ldquo;. И сега става все по-сложно да се избегнат тези капки.</p> <p>Впрочем пренасищането, преиграването далеч не са само в пропагандата. Те са навсякъде. Да вземем за пример огромното количество хумористични предавания. Правят ги талантливи, фантастично трудолюбиви млади хора! Неотдавна ми се случи да отида на почивка във Валдай. И от нямане какво да правя започнах всяка вечер да гледам тези предавания. Към края на втората седмица започнах &ndash; извинете за израза &ndash; да откачам от този хумор. Няма цензура, която впрочем произлиза от думата &bdquo;ценз&ldquo;. Липсва здравословният баланс. Липсва ембрионалната вътрешна култура и усещането за това какво е позволено и какво не. Загубихме вътрешната си цензура. Оттук &ndash; и разгулът на пошлостта, гадостите, безвкусицата.</p> <p><strong>- Какво особено ви дразни в случващото се днес?</strong></p> <p>- Разбирате ли, съвсем наскоро навърших 80 години. На пръв поглед нищо страшно &ndash; все още тичам, суетя се&hellip; Но ме плаши самата цифра! Оказва се, че живея вече твърде много време на тази земя. И започвам да си мисля дали не изглеждам в очите на околните стар, загубил ума си глупак.</p> <p>Времето започна да тече много бързо. Как да го догоня?! Когато започна да се дразня по някакъв повод, веднага се отдръпвам, поглеждам се отстрани и си казвам: &bdquo;Сигурно съм стар глупак и нищо не разбирам&ldquo;. Затова, когато не съм съгласен с някого, когато съм възмутен, паля лулата си и дълбокомислено и иронично кимам, кимам, кимам&hellip; Отстрани няма как да се разбере какво в действителност мисля (<em>усмихва се</em>).</p> <p><strong>- Казахте, че изпитвате чувство на тревога. А напоследък патриотизмът у вас сякаш e достигнал по-високо ниво, повдигнал се е?</strong></p> <p>- На моята възраст имам малко неща, които могат да се повдигнат (а призовавах да не се говорят пошлости).</p> <p>Но щом искате да говорим за патриотизъм, уверено мога да кажа, че не ми е възможно да живея извън Русия повече от две седмици. Дали в Америка, дали в Ница&hellip; Винаги ми е било трудно да си представя емиграцията.</p> <p>Чисто физиологически не бих могъл да съществувам на друго място в света. На мене и да почивам ми е по-комфортно в Русия. Това патриотизъм ли е? Сумарно &ndash; да! И се виждам принуден да оправдавам пред себе си много от случващото се в нашата страна.</p> <p><strong>- Това нормално ли е?</strong></p> <p>- А как иначе?! Човек не бива да живее непрекъснато в непроходимо чувство на ненавист, раздразнение, отхвърляне, усещане за беда и мъка. Трябва да има оазиси, просвещение. Животът е един&hellip; Така че трябва да се опитаме да потърсим позитивни емоции вътре във всеки кошмар.</p> <p><strong>- Днес малцина си представят ясно утрешния ден. Може би вие имате отговор на въпроса как да престанем да се страхуваме и да започнем да живеем?</strong></p> <p>- Човек трябва да живее според собствената си съвест, индивидуално. Аз никога не съм членувал в политическа партия. Но това не е, защото съм някакъв особен, праведен. Не. Просто колективното мислене за мене е елементарно, безинтересно. Повече ми харесва да живея със собствения си ум.</p> <p>---------------------</p> <p><strong><em>Александър Ширвинт е роден през 1934 г. в Москва. Най-популярен става с участието си във филмите &bdquo;Дванайсетте стола&ldquo;, &bdquo;Трима в лодката, без да броим кучето&ldquo;, &bdquo;Мнимият болен&ldquo; и други. Съпругата му Наталия Белоусова е архитект, синът му Михаил Ширвинт &ndash; известен телевизионен водещ.</em></strong></p> <p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p>