Александра Пахмутова: Писах песни за комунистите. Не станах партиен член заради "комунистите"

<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ZjU3L-leey0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=o3yio" width="425"></iframe></div> <p><strong>&mdash; Александра Николаевна, освен естрадни песни вие сте написали немалко класически музикални произведения. Не ви ли е обидно, че те са практически непознати в Русия?</strong></p> <p>&mdash; Разбирате ли, можете да напишете много хубав квартет или великолепна симфония. Критиката ще ги одобри, консервативните зрители ще ги аплодират. И това е всичко!</p> <p>Ако напишете сполучлива песен &ndash; очаква ви феноменален успех.</p> <p>Що се отнася до потребността от класическа музика, да &ndash; обидно ми е. Но не за самата мене, а за огромната, богата, невероятна съветска композиторска школа.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44049_UdGVRGbkbFxN7aK31PwZEO8VkiegSw.jpg" style="height:240px; width:320px" /></p> <p><strong><em>В първите години на младото творчество</em></strong></p> <p>Какво да говорим за мен, след като днес твърде рядко звучат произведенията на композитори като Шостакович и Прокофиев например. А тях ги познава целият свят!</p> <p>Необходимо е към тази музика да се привлича вниманието на младите. А това не е така. Някои ще кажат: &laquo;Младите хора не се интересуват от това!&raquo; Е, и какво?! Не бива да отпускаме ръце, да се предаваме. Нека младите хора послушат класика &ndash; веднъж, втори, трети път.</p> <p>За да бъде оценено по достойнство дадено велико, непреходно литературно произведение, трябва да се чете много. Тогава ще се появи интерес не само към сюжета, но и към тайнството на словото. С музиката&nbsp; е същото.</p> <p>В класическата, както и в естрадната музика също има произведения, които могат да бъдат разбрани от милиони хора и те да се влюбят в тях. Аз безкрайно обичам музиката &ndash; затова знам колко много академични произведения, които са по-добри от моите, не се изпълняват никъде.</p> <p><strong>&mdash; Нямате ли усещането, че днес не ви търсят особено?</strong></p> <p>&mdash; По никакъв начин не страдам от това. Може би биха ме търсили, ако не живеехме в период на такава ужасна политическа суматоха.</p> <p><strong>&mdash; Вашите песни, може да се каже, се превърнаха в народни. Те достатъчно често звучат и по телевизиите, и по радиата. Пеят ги и млади изпълнители. Получавате ли хонорари за това?</strong></p> <p>&mdash; Разбира се. Руското авторско общество ми изплаща определени суми, които напълно ме устройват. Това е добра добавка към пенсията ми. Но от чужбина получавам значително по-големи &bdquo;добавки&ldquo;.</p> <p>Сещам се за една забавна история. Позвъни ми някакъв абсолютно непознат човек от Израел с молба да използва моя мелодия за позвъняване на мобилния му телефон. Това беше наистина много мило.</p> <p><strong>&mdash; Днес вие сте жива легенда. Имало ли е периоди в живота ви, когато сте били спъвани в кариерата?</strong></p> <p>&mdash; Разбира се, че е имало. Пълно е с мои песни, които са били забранявани. По едно време ме нападнаха за песента &laquo;Малката земя&raquo;. Говореше се, че с поета Николай Добронравов едва ли не сме я посветили на Брежнев. По-късно негативи предизвика &laquo;Песен за Ленин&raquo;. Там имаше една строфа: &laquo;Илич се прощава с Москва&raquo;. Казаха ни, че Ленин не може да се прощава с Москва, защото вечно ще бъде в нея. Не пропуснаха песента за ветераните от Първи белоруски фронт. Беше много нежна песен, но в нея имаше строфи като: &laquo;Любимец на нашите бе маршал Рокосовски, а и лично маршал Жуков ни поведе в Берлин&raquo;.</p> <p>По онова време имаше един-единствен герой &ndash; Брежнев. Какви ми ти маршали?! Сега е невъзможно човек да си представи подобни небивалици. Звънях на високопоставени хора, виках, карах се &ndash; но всичко беше безполезно.</p> <p><strong>&mdash; Композиторът Джакомо Росини някога беше казал: &laquo;Дайте ми сметката от пералнята и аз ще я превърна в музика&raquo;. Вие бихте ли се подписали под подобни думи?</strong></p> <p>&mdash; Разбира се! Покойният композитор Микаел Таривердиев много обичаше да си прави подобни експерименти. Той можеше да вземе която и да е вестникарска статия и да напише въз основа на текста ѝ песен. На поетите им беше много леко да работят с него.</p> <p>Ами само чуйте съвременните телевизионни реклами &ndash; същински оратории! Пеят на глас проза от деня и го правят много красиво. Така че може да се каже: Сбъдна се мечтата на Росини!</p> <p><strong>&mdash; Знам, че дълго са ви уговаряли да станете член на комунистическата партия. Защо така упорито отказвахте?</strong></p> <p>&mdash; Работата е там, че във всяка идеологическа система освен искрените ѝ привърженици винаги съществуват и такива, които откровено паразитират чрез нея.</p> <p>Да вземем за пример християнството. Редом с аскетичните страдалци, св. Себастиян, Иисус Христос и други, под прикритието на тази религия удобно са се настанили така наречените &laquo;декамероновски&raquo; монаси, които сладко са хапвали, развратничили са, не са правили нищо. И въобще &ndash; живели са по-добре от всички останали.</p> <p>В комунистическата идеология, както знаем, беше същото. Едни се хвърляха в огъня заради идеите си, изграждаха напълно безплатно страната, приемаха всякакви изпитания и ги издържаха доколкото могат. В същото време, прикривайки се зад техните гърбове, други се устройваха великолепно &ndash; имаха луксозни жилища, вили, построени от чужди ръце.</p> <p>Хора, които се отнасяха крайно цинично към комунистическата идеология, са ме подтиквали да стана неин член. Аз отлично разбирах, че получавайки заявление за партийно членство от мен, тези псевдокомунисти ще седнат в черните си волги и ще заминат за луксозните си дачи &ndash; и от този момент нататък аз ще бъда длъжна да работя за тях, създавайки си нови и нови проблеми.</p> <p>Не бих написала нищо, ако трябваше да постъпя в партията &ndash; имайки предвид именно примитивните сиви бюрократи, чиято цел бе да ме накарат да изпълнявам поръченията им.</p> <p><strong>&mdash; Но вие сте писали песни за комунистите&hellip;</strong></p> <p>&mdash; Писали сме за онзи свети хора, много от които днес са принудени да събират бутилки и да ги продават за жълти копейки или да ровят в кофите за боклук.</p> <p>Или, като пример, обидно е, че в днешно време за Зоя Космодемянска не се говори по друг начин освен като за психопатка.</p> <p>В крайна сметка, ако се бях поддала на уговорките да стана партиен член, днес за нищо на света нямаше да горя или да тъпча с крака партийната си книжка &ndash; както направиха мнозина. Просто би ме било срам.</p> <p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p>