Агонията на образа или за националния кинонихилизъм. За катастрофата в националната филмотека

<p>&nbsp;</p> <p><br /> През октомври миналата година Националната библиотека на Норвегия оповести, че при инвентаризация на колекциите си е намерила безценна находка: старо филмово копие, единственото заглавие от епохата на нямото кино в архива й. При експертиза от киноспециалисти (историци, архивисти) е идентифициран: това е китайският филм &bdquo;<em>В долината на паяците</em>&rdquo; (<em>Pan si dong</em>, 1927, на реж. Дан Дую), дълго време смятан за окончателно изгубен и унищожен, без нито едно копие. Норвежката институция се е свързала с Китайския филмов архив, за да се потвърди откритието, чийто сюжет интерпретира един от най-популярните средновековни китайски романи &ndash; &bdquo;<em>Пътешествие на Запад</em>&rdquo;.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_aCrAgup4Hc5EWsbnIW3Mqth80SVRhm.jpeg" style="height:282px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Оказва се, че кинотворбата заема важно място в историята на нямото азиатско кино, още повече че е намерила разпространение в Европа в края на 20-те години на ХХ в. и за това свидетелстват и публикациите в пресата. Което от своя страна разкрива по-глобалните аспекти на историята на киното &ndash; разпространението, развитието на европейската киномрежа и показа. След период на щателна реставрация копието на &bdquo;<em>В долината на паяците</em>&rdquo; е върнато в архива на страната производител &ndash; Китай.&nbsp;</p> <p><strong>Може ли всичко това да се случи у нас?&nbsp;</strong><br /> Донякъде, да. Реално смятани за тотално изгубени копия на стари филми непрекъснато се откриват. Със сигурност при инвентаризация на лентохранилището на Българската национална филмотека (БНФ) ще изскочат интересни неща.&nbsp;</p> <p><strong>Не, това не може да се случи у нас!&nbsp;</strong><br /> Защото БНФ отдавна агонизира. Има огромна вероятност лентите да не са оцелели заради оцетния синдром (реакция, която руши ацетатната целулоза &ndash; един от трите основни материала за филмова лента). Заради плесента (нанасяща непоправими щети по изображението). И ръждясалите кутии (в които е нонсенс реставрирано копие да се съхранява). А също и високата влажност, неподходящата висока температура &ndash; демоните, които лакомо изяждат движещите се образи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_6NEqN80La2OHHBtA2psHKKEnXaO1lZ.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><em>Снимки за ГЛАСОВЕ: Юлия Тончева&copy;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Да припомним &ndash; според изследванията на Института по дълготрайност на изображението в САЩ (<a href="http://https://www.imagepermanenceinstitute.org/">Image Permanence Institute</a>) са необходими три неща за съвременно и дълготрайно съхранение на филмовия архив: постоянна температура между <strong>3 и 13 градуса по Целзий и влажност на въздуха до 30%.</strong> Ето при тези условия негативите могат да издържат изключително дълъг период от време, надхвърлящ няколко човешки поколения. При чисто нов негатив &ndash; <strong>прогнозата е за повече от 1000 години.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/03JRKbTBpig?wmode=transparent&amp;jqoemcache=UZmvQ" width="425"></iframe></div> <p><em>Кинодокументалистика и архивистика с високо качество на филмовото копие: България и Цар Борис ІІІ в архива на British Path&eacute; от 1932 г.</em></p> <p>Например в новото хранилище на Британския филмов институт (построено преди две години, на цена12 милиона паунда) температурата , която се подържа в помещенията &nbsp;е минус 7 градуса, защото има много стари филми, не съхранявани добре през десетилетията и &nbsp;за да бъдат запазени температурата трябва да е ниска.&nbsp;</p> <p><strong>Как е при нас, в лентохранилището намиращо се в Бояна?</strong> В една от залите градусите са <strong>19, 5</strong> , а влажността е <strong>74 %</strong> ! В другата данните са още по-стряскащи - &nbsp;<strong>50% </strong>влажност и температурен диапазон от <strong>20 - 28 </strong>градуса&hellip;. &nbsp;Без коментар!!!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_UAbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB72x95b.jpg" style="height:753px; width:500px" /></p> <p><em>Ясно се вижда в дъното плесенясалата стена в непосредствена близост до филмовите кутии.</em></p> <p><br /> Според киноисторика проф. Александър Янакиев, глобално погледнато, имаме ясни данни до момента за загубите в игралното ни кино, но не и информация за документалното. До национализацията през 1948 г. от немия период са загубени и не съществуват физически около 25 игрални филма и са запазени 7&ndash;8. За звуковото кино в периода пропорцията е обратна: има 7&ndash;9 изчезнали, загубени, някои от тях включително и през 1947&ndash;8 година, и около 20 са запазени. <strong>С напредването на времето световната тенденция е все повече да се пазят лентите.&nbsp;</strong></p> <p>Има сериозна опасност и наличните български (и не само) филми да изчезнат за поколенията. Зловещи са констатациите както от нашите специалисти, така и при международната експертиза на UNESCO, консултантите на ЕС в изработването на Национална библиотечна стратегия и Националния аудио-визуален институт на Франция.&nbsp;</p> <p><strong>Реално най-големият унищожител е всъщност тоталната, престъпна абдикация от страна на държавата в продължение на десетилетия спрямо стопанисването на филмовия ни архив. Абсолютният национален кинонихилизъм.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_jvLDEgKekuHIxKHDdZFoca8hlhpU7y.jpg" style="height:332px; width:500px" /><br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_QDpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenv.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><em>Министърът на културата доц.д-р Мартин Иванов показва състоянието на мухлясалата кинолента. Заглавието й е &bdquo;<strong>Мъжки времена</strong>&rdquo; (1977, реж. Едуард Захариев, &nbsp;в ролите са Григор Вачков, Мариана Димитрова, Павел Поппандов, Велко Кънев). <strong>Ето и думите на министъра:</strong></em><span style="font-size:13px"> &bdquo;<em>Задкулисието на българската култура е грозно и нелицеприятно, и за съжаление го крием вече 20 години, вместо да се опитаме да намерим някакво адекватно решение. Положението, в което се намира БНФ е недопустимо! Ние сме единствената страна в ЕС, която не се погрижила за своето визуално наследство. Крайно време е обществото ни да окаже натиск върху държавната администрация и Министерство на културата, за да може да се променят нещата глобално. &nbsp;Не съм специалист в киноархивистиката, затова напълно се доверявам на г-жа Антония Ковачева и международните експертизи. &nbsp;Категорично поетапно трябва да се решат наболелите проблеми във филмотеката!</em>&rdquo;</span></p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/j-cV75FsU1k?wmode=transparent&amp;jqoemcache=uwUgq" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Липсата на адекватни помещения, съвременна техника и обучен персонал за почистване, консервация и реставрация е фатална за БНФ. Едва след това можем да говорим и за така лелеяната дигитализация. Много важен момент: историческият опит е доказал, че до ден днешен няма по-дълготраен носител на киноизображенията от филмовата лента! Да не говорим, че цялата стратегия за игнориране на филмовото ни наследство е в разрез със Закона за националния архивен фонд и Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения на РБ, както и изискванията на ФИАФ. <strong>От края на 80-те до днес фондовете на БНФ са премествани 19 пъти из цялата страна, било заради реституция, приватизация или по друга причина, но никога досега не са били поставяни в помещения, които трайно да отговарят на условията за дългосрочно съхранение.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_JffwSq443NrYyBvja5r01DTfXwpmQG.jpg" style="height:332px; width:500px" /><br /> Кутия с част от &bdquo;Търси се съпруг за мама&rdquo; (1985, реж. Мариана Евстатиева-Биолчева&rdquo;)</em><br /> &nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/NlzugMiDwqU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=2rIpm" width="425"></iframe></div> <p><br /> Отличителна черта на българина е да не пази документи. Това обобщение важи както в чисто битов аспект, така и в един по-широк, социален, институционален, държавен. БНФ от години има изключително тревожен и алармиращ проблем, свързан с практическото несъхраняване на филмовото наследство, което е част от общоевропейското и ерго световно културно наследство. Сигурна съм, че веднага ще се намерят достатъчен брой безхаберни недоброжелатели, които ще репликират с негативен апломб &bdquo;<em>Пука ми, българското кино е без това е зле, няма да ми липсва</em>&rdquo; или &bdquo;<em>То цялата държава е развалина, голяма работа за някакви си ленти</em>&rdquo;. Само че това би било крайно невежо, тъпо и деструктивно! Защото златният фонд на БНФ пази много оригинали. А ценността на всяка колекция се определя от броя на оригиналите в нея.&nbsp;</p> <p>Същевременно БНФ е единственият филмов архив, който не членува в Асоциацията на европейските синематеки. Нямаше я в нито в онлайн платформите на <em>Eropean Film Treasures</em>, нито пък е сега в <a href="http://www.europeanfilmgateway.eu/"><em>European Film Gateway.&nbsp;</em></a></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/TTnFkHyaoyE?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Zwduo" width="425"></iframe></div> <p><br /> <em>The European Film Gateway - промоционален трейлър</em></p> <p><br /> За непосветените &ndash; масиви, които популяризират реставрираните и дигитализирани кинодокументи от всички европейски филмотеки. За сравнение бюджетът на френската синематека за 2013 г. е <strong>33 256 000 евро</strong>, на Полша - <strong>5 129 760</strong>, Румъния - <strong>1 075 000</strong>,&nbsp;<strong>а на нашата &ndash; 198 124 евро</strong>. &nbsp;И в родния бюджет трябва да се вмести <u><em>всичко</em></u>: издръжката на пет сгради, сред тях са четирите лентохранилища, охранителна и противопожарна система, фонд заплати, кино &bdquo;Одеон&rdquo;, командировки наблизо (най-много до Скопие)....</p> <p>&bdquo;<em>Перата съхранение, дигитализация, обработка на филмите, международни програми, реклама на кино&rdquo;Одеон&rdquo; и прилежащите инициативи, лектории и прочее - &nbsp;няма! Членове сме на ФИАФ от 1959 година, но в Асоциацията на европейските синематеки, която е изключително влиятелна в ЕС, не можем да си позволим членство. Няма кой да ми одобри... 750 &nbsp;евро членски внос!</em>&rdquo; &ndash; казва директорът на БНФ г-жа Антония Ковачева. Не е ли смешно и жалко - става въпрос само за 750 евро годишно!!!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_uFbWERmJ5RGouTJacxOe2zs7R4ucbV.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><em><strong>Антония Ковачева е директор на БНФ от средата на 2014 г.. Заема поста след проведен конкурс, на който се явяват още двама кандидати.&nbsp;</strong>&bdquo;Проблемът на филмотеката е, &nbsp;че липсва устойчиво финансиране от години. Тоест не да изръсим половин милион веднъж на 5 години, а всяка година да има субсидия от 200 000 лв., защото това е процес на преустройство, консервация, реставрация и тн. Ще ни трябват три години за да превъртим и прегледаме лентите и да ги преместим в ново, модернизирано лентохранилище. Колкото повече закъсняваме с процеса на реформа, толкова по-скъпо ще ни струва всичко.&rdquo; &nbsp;- казва тя.</em></p> <p><br /> &nbsp;И още нещо трябва да се подчертае &nbsp;&ndash; публиката у нас може и да не забелязва нямото кино (защото обикновено масово приема един филм за стар от хм&hellip; 2010 година), но светът се интересува от него. Има много фестивали, обвързани с историческото минало на кинематографа, където освен че се показват най-новите реставрирани копия, се провеждат семинари, уъркшопи, кръгли маси и летни училища по темите за съхраняване и опазване на кинонаследството.</p> <p><strong>Къде сме ние?&nbsp;</strong><br /> В криворазбраната цивилизационна менталност, наречена България. И тук няма да обвиним балканския манталитет, защото например Сърбия (която не е членка на ЕС) има прекрасно работещ филмов архив, великолепен киномузей и модерни лентохранилища.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_r9PYAZyPpkL81YEd73RAy8WOsd860P.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em>Лавиците в едно от лентохранилищата в Белград; снимки от Сърбия - Андроника М&agrave;ртонова&copy;</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em>Тези бункери са всъщност едни от лентохранилищата на сръбската Jугословенска кинотека. Построени са по френска технология и подържат идеални условия за съхранение на филмите.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_K6GUw83yT8xhCo2420ytyOUpwMj2Bw.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em>Апаратна, в която се правят допълнителни корекции и преглед на дигитализираните копия.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_3FSfamn2h6gZ0lXObIKtjvQZPl892e.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em>Част от експозицята на Музея на киното, намиращ се в сърцето на Белград.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" style="height:667px; width:500px" /></p> <p><em>Модерният интериор на многоетажната сръбска филмотека, малко преди да отвори врати за посетителите през 2013 г. В сградата е Музеят на киното, библиотеката и филмотечният киносалон. И разбира се - кафене.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Да го кажем на най-популярен език: можете ли да си представите никога да не сте гледали или повече да нямате възможност вие или децата ви да видите филм на Чаплин, уестърните на Серджо Леоне с младия Клинт Истууд, &bdquo;<em>Шофьор на такси</em>&rdquo; на Мартин Скорсезе или първите &bdquo;<em>Междузвездни войни</em>&rdquo; на Спилбърг, просто защото копията вече не съществуват и няма на света и помен от тях?&nbsp;<br /> Има ли смисъл да привеждам по-специфични примери с образци от немския експресионизъм, италианския неореализъм, новата френска вълна, американското класическо кино и прочее?&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_RLpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlak.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><br /> А защо пренебрегваме собственото си аудио-визуално културно наследство, основаващо се на българското кино? Без значение дали ни харесва сега или преди, колко е като количество и качество, то съществува и си е наше и трябва да го съхраним, тъй като е кинемографичната памет, традицията и идентичността на нацията. И чрез киното заявяваме кои сме, помним и дори обясняваме защо сме стигнали по един или друг начин дотук. Разбираме как и светът ни вижда &ndash; има достатъчно архивни кадри, снимани от чужди кинаджии у нас. Нищо не започва от днес, както на много хора им се иска.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_kSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb3LmSM.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><br /> Проблемът с БНФ, която има четири основни функции: <strong>събиране, съхраняване, реставриране и осигуряване на обществен достъп до визуалното наследство</strong>, е наистина крайно болезнен, ужасяващ и скръбен. Гледката в лентохранилището в Бояна, която журналистите успяха да видят по покана на министъра на културата доц.д-р Мартин Иванов и в присъствието на г-жа Антония Ковачева, е повече от смазващо-потрисаща. Агония на образите. Това не е лентохранилище, а мърляво пространство, приличащо на мухлясало мазе пред ядрен разпад. Вървиш покрай стелажите с погнусяващо ръждиви кутии и едвам четими етикети на филмите и ти се иска да заплачеш от недоумението &bdquo;<em>как е възможно това</em>&rdquo;.<strong> Срам, гняв и печал</strong>. Същото изпитваш, като разбереш, че през 2013 г е извършен обир в нитратните складове, като са откраднати ленти от кутиите. Точно 2147 на брой &ndash; на кого са му притрябвали, защо?</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_uhBEdfF3NgNPIJEYXK4NZRIcz0jXh4.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><span style="font-size:13px">Друг красноречив детайл: в лентохранилището в Бояна до скоро не е имало охранителна система, а там се съхраняват 150 000 кутии. &bdquo;</span><em>Когато сложих СОТ без да питам, в качеството си на нов, ентусиазиран директор, първата реакция на министерството на културата бе &bdquo;какви са тия пари, какви са тези харчове?&rdquo;. Абсурдно е да си седя в кабинета на ул. Гурко, а лентохранилището в Бояна да няма сигурност! Същите проблеми имахме и с противопожарната инсталация, която е изградена, но не функционира както трябва.</em><span style="font-size:13px">&rdquo; &ndash; допълва Антония Ковачева.</span></p> <p>А иначе сме в навечерието на отбелязване на <em>100 години от прожекцията на първия български игрален филм</em>, събитие обявено и като &quot;100 години българско кино&quot;&hellip; Крайно време е стъпка по-стъпка държавата в лицето на Министерството на културата да подпомогне поетапното финансиране на строежа на нови лентохранилища, закупуване на техническо оборудване и осигуряване на нормална работна среда на специалистите. Крайно време е изстрадалата ни национална филмотека най-после да възкръсне. Иначе ще изчезне съвсем изгубената целулоидна България&hellip;&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42084_1HDpNe5cLpfj0JYxdVcEqmHVhrxsZ9.jpg" style="height:448px; width:323px" /></p> <p><em>Постер-манифест, част от международната кампания на ФИАФ: <strong>&quot;Не изхвърляйте филмите си! Лентовите копия могат да издържат дълго. Не ги съсипвайте!&quot;</strong></em></p>