- Автор: Яков Кротов, Радио „Свобода”
- 10 Sep 2020
- 84
- 10
Навършиха се 25 години от смъртта на Сахаров. Четвърт век след смъртта на Сахаров не просто нищо не се е променило – в много отношения нещата са още по-зле. От лицето на земята изчезна „вторият свят“. Социализмът, разбира се, не претърпя поражение. Той си остана там, където беше – в капиталистическите страни.
<p><span style="font-size:13px">„Социалистическите държави” съвсем не бяха социалистически, те бяха обикновени деспотства с различни конфигурации. Това се отнася и за съвременен Китай – в него няма нищо конфуцианско, нищо социалистическо-комунистическо, обикновено паразитиране върху достиженията на нормалния свободен свят.</span></p>
<p>Изчезна фикцията СССР, извадена бе на показ изядената от молци история на Руската империя.</p>
<p>Би било глупаво да възкликваме: „Ах, както при Сахаров, така и днес царуват лицемерието и лъжата“.</p>
<p>Като начало първата добра новина е, че илюзиите се разсеяха. Четвърт век гражданите на Русия бяха лъгани, че се провеждат някакви реформи, че нещичко се е променило. Гражданите на Русия се самозаблуждаваха, заблуждаваха и другите. Илюзиите се разсеяха – това е чудесно.</p>
<p>Лошото е, че не са се разсеяли докарай – и до днес както в Русия, така и зад пределите й малцина разбират, че не толкова робството, не лъжата, не бедността – а милитаризмът е най-страшното зло.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46164_Bf2Ia1z1bDiMNX6NQiACCRnGTCnJgJ.jpg" style="height:203px; width:360px" /></p>
<p><em>Андрей Сахаров</em></p>
<p>Сахаров е уникален най-вече с това, че смята за най-голямото зло именно руския милитаризъм. По тази именно причина той е най-омразният враг на целия руски народ и лично на другаря Путин. Ако нищо не се промени и идеите на Сахаров не се осъществят, даже любовта към маскирането няма да помогне.</p>
<p>Именно Сахаров в свята майданска декларация за властта блестящо иронизира, предлагайки функциите на Лубянка да се ограничат до „задачи за международната безопасност на Русия”, като в следващия абзац пояснява същите тези задачи със саркастичната забележка: „Отдавна вече няма опасност от военно нападение над Русия” (и в двата случая Сахаров, естествено, използва абревиатурата СССР).</p>
<p>Да, той греши, когато пише, че СССР не може да се провали, не издържайки в надпреварата във въоръжаването – е, провали се.</p>
<p>Но не надпреварата във въоръжаването доведе до разпада на СССР, а елементарните технически ограничения, които се стоварват върху всяка империя още от времената на вавилонското стълпотворение.</p>
<p>Ще повторим упорито, нямаше „разпад на СССР“ – Русия съхрани като цяло територията си, просто загубвайки няколко парчета от нея.</p>
<p>Не натискът от страна на Запада, а вътрешният натиск – този на алчността и злобата – доведе до сбъдването на прогнозата на Сахаров: „Процесът на демократизация и либерализация ще бъде прекратен, научно-техническата революция ще е насочена единствено към военнопромишления комплекс, а във външната политика – можем да се опасяваме – като тенденция ще преобладава експанзионизмът”.</p>
<p>Сахаров беше гражданин на света и ценеше свободата не защото свободните живеят по-охолно, а защото свободата е необходимото условие да бъдеш щастлив, както самият той се изрази в Сиена.</p>
<p>Разбира се, „грешките“ на Сахаров в голямата си част са неизбежни – но по-добре да грешиш така, отколкото да бъдеш тривиален песимист и циник.</p>
<p>Не говорим за агресивността като такава, а именно за песимизма и цинизма, които са в основата на конформизма – а конформизмът е онова, което превръща Русия в атомната зараза на човечеството, която се опитва да се разпростре върху целия организъм.</p>
<p>Впрочем руската проблематика за Сахаров бе второстепенна. Онова, което за него бе от първостепенно значение, Сахаров го изразяваше или с изтъркани от употреба думи – „мир, прогрес, човешки права”, или с няколко неразбираеми израза: „Единственото кардинално решение, обезпечаващо оцеляването на човечеството, е конвергенцията – съвкупността от разнолики плуралистични промени в капиталистическата и социалистическата системи“.</p>
<p>„Съвкупност от плуралистични промени” – що за шега? Плурализъм на идеи? Тогава защо именно Сахаров тънко иронизираше „свободата на масите“ на Запад?</p>
<p>Налага се да си спомним нещо много просто: Сахаров е физик. За него бройните единици са разнообразните частици. От гледна точка на Вселената съществува плурализъм на частиците и тяхната безкрайна взаимна конвергенция. Ето защо изразът „човешки права”, използван от Сахаров, означава преди всичко правата на всички частици, без които не може да съществува НИ-ЩО. Няма значение какъв е цветът на частицата, няма значение работлива ли е или е мързелива, дали е високоскоростна или обратното.</p>
<p>Важното е по определение това да е част, без която всичко останало не може да съществува. Но едновременно с това тя да бъде самодостатъчна спрямо всичко останало, спрямо цялото.</p>
<p>До какво води разцеплението между тези крехки „цялости“, Сахаров знаеше най-добре от всички на тази земя.</p>
<p>Русия е един от частните случаи на атомния взрив в антропологията. Единствено представяйки си тази визия за света, човек може да разбере рационалността на идеите на Сахаров.</p>
<p>От една страна, безстрашното твърдение, че „световното правителство“ е не просто желателно, но и неизбежно. Нима това не е атомен взрив в политиката, който унищожава всяка свобода? Не, защото за Сахаров единицата за съществуване е човекът. Всеки един човек. Там, където се нарушава правото на човека да бъде себе си, настъпва краят на свободата – този край започва от твоята жилищна кооперация, от началника, от кварталния, от цивилния човечец – а не от световното правителство.</p>
<p>Това не е деспотизмът на малките и средните. Необходимо е сцепление между изключително малки величини – световно правителство с космическа величина – отделният човек с неговите неприкосновени права. Това е широтата и висотата на Сахаровото разбиране за света. Но има и трето измерение.</p>
<p>На Сахаров принадлежат няколко удивително пошли фрази, които всеки велик и не толкова велик инквизитор с удоволствие би написал над креслото си. Например: „Отговорността е обратната страна на свободата“. Но контекстът, в какъв контекст е сложена тази фраза?! Както се казва, погледни предишното изречение. А при Сахаров то е като експлозив: „Най-важното е вътрешната отговорност“.</p>
<p>Тук се слага край и на деспотизма, и на каквато и да било нечовечност. Защото те започват оттам, където отговорността е обърната наопаки. Където е поставена пред абстракции като „родина“, „идея“, „вяра“ – и съответно е контролирана от онези, които безотговорно демагогстват от името на подобни абстракции.</p>
<p>Според Сахаров единствената пречка по пътя на прогреса, мира и човешките права е самият човек и никой освен човека не е в състояние да отстрани тази пречка. Само човекът може да премахне препятствието, но не като го ликвидира, а освобождавайки го, и освен това, давайки свобода и мир на другите, да открие за себе си възможността да бъде щастлив.</p>
<p>---------------</p>
<p>*Яков Кротов е историк и свещеник, автор и водещ на програмата на Радио „Свобода” „От християнска гледна точка”</p>
<p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
