Зайчето, което навремето Първанов извади от ръкава, се разправи с доста вълци. Последният е Борисов

<p>Няма избори, които Станишев може да спечели, но БСП състави правителство. Прилича на сцена от "Ну, погоди!": вълците точат зъби, хващат зайчето, ще ядат; но то побеждава. Последният "омачкан" е Борисов. Вълк отвсякъде -тартор на улицата, цар на лафовете,герой за ученичките. Пред него - скучен очилат отличник. Тарторът: "К"ъв си ти бе, я иди ми купи &nbsp;закуска!". Очилаткото търчи. Един ден той се оказва победител.</p> <p>В политиката няма добри, затова не искам да кажа, че Станишев е мил като зайче. Казвам, че се оказа хитър, пресметлив, надви далеч по-силни към момента на борбата съперници. Последният е Борисов.</p> <p>Още с учредяването на ГЕРБ двамата влязоха в персонален двубой. Сблъсъкът бе търсен от генерала, оправдан по всички критерии на PR-а (образ, слово, биография - всички те са в полза на Борисов с оглед на електоралните предпочитания). Станишев изгуби тази битка, но тя ли е важна? Днес ГЕРБ се разпада, БСП раздава картите.</p> <p>До настоящата развръзка се стигна, след като в предизборните месеци Сергей Станишев направи няколко много силни политически хода Бойко Борисов - поредица от слаби.</p> <p>"Политологичната" логорея ги подмина, но благодарение на тях още в нощта на 12 май стана ясно, че ГЕРБ губи вота, макар да има най-много гласове. И още едно уточнeние - под "силни ходове" на Станишев нямам предвид принципни, честни. Имам предвид ходове, позволили мандатът да е в БСП.</p> <p>Най-напред на старта на предизборната кампания Станишев публично се отказа да бъде премиер. Личен отказ от власт винаги се приема добре, но оттеглянето му имаше и голяма политическа стойност - дори хипотетичен вариант той отново да е министър-председател щеше да мотивира улицата за протест.</p> <p>БСП нямаше как да поеме този риск, а и не биваше.</p> <p>В последните месеци партията се мъчеше да обедини обществото срещу Борисов. Инициатива "Всички срещу ГЕРБ" нямаше да е легитимна, ако на финала БСП калкулираше ползи само за себе си и не бе потърсила консенсусна фигура.</p> <p>Тази фигура бе намерена в лицето на Пламен Орешарски. Всичко може да бъде казано за него, но не и че не е добър финансист. На България сега е нужен добър финансист. Известни са критиките - близък до олигарси, защитавал е интереси на бизнес групи и групировки. Но аз лично не знам защо в България все още се живее с илюзията, че понятието "власт" е тъждествено на "народ", "общество", че може да се крепи на робинхудци и янкопетровци. В "народ" и "общество" съжителстват конкуриращите се групи.</p> <p>Дори в най-развитите демокрации властта се излъчва от групите с капитал и влияние.</p> <p>Вайкането, че премиерът на България е излъчен от олигархията, е ропот на тийнейджър, който току-що е разбрал, че Ян Бибиян е приказка и на никаква луна не може да полети.</p> <p>Благодарение на Пламен Орешарски правителството можа да се разпъне като ветрило и да бъде широко обществено приемливо.</p> <p>Десният профил на премиера даде възможност на представители на "България на гражданите", "Гергьовден", ГЕРБ да влязат в правителството (на по-ниски нива вероятно и от други партии).</p> <p>Орешарски е приемлив също и за кръговете, които не искат държавата да харчи пари (тя по принцип няма).</p> <p>От една страна, изборът на Орешарски олицетворява липсата на политическа хигиена, безпринципност, най-вече към левите избиратели. От друга обаче, осигурява на кабинета неформалeн, но практически съществуващ надпартиен консенсус.</p> <p>Третият силен ход на Станишев бе предварителната договорка с ДПС. Електоралният таван на БСП е 1 млн. гласа, почти ги взе на 12 май. Но са недостатъчни за самостоятелно управление. Дълги години напред партията ще има нужда от партньори.</p> <p>С ДПС дружбата е стара, носи и ползи, и загуби, но засега без нея шансовете на БСП за участие във властта са минимални.</p> <p>А какво правеше през това време Борисов, освен да се репчи бабаитски и да е покровителствено милозлив към Станишев: "Това момче, ха-ха..."?</p> <p>Най-напред заложи на предварително убити коалиционни коне.</p> <p>Борисов провидя такива в лицето на РЗС, Марешки, Касим Дал.</p> <p>Последното (не само то) докара до истерия Доган.</p> <p>Това бяха изключително лоши политически ходове, ясно защо. Борисов се скара с всички в държавата, без няколко медии, които му станаха първи врагове след провала.</p> <p>Отвори десетки фронтове, защото искаше да умножава всичко (бизнес, политика, влияние) по 1 - за себе си и ГЕРБ. Така не става.</p> <p>Оплака се по едно време, че кръгът "Банкя" му крои шапка. Каква ирония - та кой преди това му скрои корона?</p> <p>Борисов остави най-мразения човек в държавата - Цветан Цветанов, да му ръководи партията, да е лице на ГЕРБ в кампанията.</p> <p>ГЕРБ обаче се разпадна по време на кампанията, включително и заради Цветанов. Какво всъщност има генералът, когато я няма народната любов?</p> <p>Не казвам, че Станишев е победил безвъзвратно. Гоненицата продължава. Но след като сам не участва във властта, го виждам в перспектива съхранен, дори остро критичен към Орешарски в един преломен момент. Така е, политиката е мръсна работа. Вълци вадят зайчета, зайчетата стават вълци. Най-интересният въпрос - намери ли и Станишев зайче?</p>