Завръщането на "Ал Кайда"

<p>Обама би могъл да изтъкне, че нападението над търговския център "Уестгейт" в Найроби от сомалийския съюзник на "Ал Кайда", милициите "Ас Шабаб", е именно това, за което той говори: смъртоносно, шокиращо, но далеч от САЩ.</p> <p>Неудобната истина обаче е, че през последните 18 месеца въпреки неспирните удари и поражения, които понесе, "Ал Кайда" и джихадистките й съюзници осъществиха необикновено завръщане. Терористичната мрежа сега контролира по-голяма територия и вербува повече бойци от когато и да било в 25-годишната си история.</p> <p>Преди две години всичко изглеждаше различно. Дори преди убийството на Осама бин Ладен през 2011 г. централното ръководство на "Ал Кайда", укриващо се близо до афганистанската граница в пакистанския Северен Вазиристан, бе притиснато в ъгъла, унищожавано от атаки с безпилотни самолети и комуникиращо с останалата част от мрежата с трудности и огромни рискове.</p> <p>"Ал Кайда на Арабския полуостров" (АКАП), най-способният й клон при организирането на нападения срещу Запада, понасяше тежки удари от безпилотни самолети и бе преследвана от йеменската армия.</p> <p>Милициите "Ас Шабаб" бяха подложени на подобен натиск в Сомалия, където подкрепяни от Запада африкански войски ги прогониха от главните градове. Най-вече Арабската пролет опроверга главното твърдение на "Ал Кайда", че подкрепяните от Запада корумпирани режими могат да бъдат свалени само с насилие.</p> <p>Всички тези постижения сега са под въпрос. Милициите сега вербуват повече чуждестранни бойци от когато и да било (някои от тях изглежда са били замесени в нападението над "Уестгейт"). АКАП бе отговорна за паниката, довела до затварянето на 19 американски посолства в региона и глобалното предупреждение към пътуващите в началото на август.</p> <p>Междувременно ядрото на "Ал Кайда" в очакване на изтеглянето на западните войски от Афганистан след 2014 г. вече се връща в размирните източни части на страната.</p> <p>Преди всичко опорочаването на Арабската пролет даде на "Ал Кайда" и съюзниците й безпрецедентна възможност. Превратът срещу предполагаемо умереното ислямистко избрано правителство в Египет помогна за възстановяването на идеологическата мощ на "Ал Кайда".</p> <p>Регионът е залят с оръжия от Либия, а гражданската война в Сирия съживи един от най-опасните и буйни клонове на мрежата - "Ал Кайда в Ирак", който сега е високопарно преименуван на Ислямска държава в Ирак и Леванта.</p> <p>Борбата за сваляне на режима на Асад действа като магнит за хиляди кандидат-джихадисти от целия мюсюлмански свят и от мюсюлмански общности в Европа и Северна Америка. Някога предимно умерената и светска Сирийска свободна армия постепенно е измествана от по-добре организирани и по-добре финансирани джихадистки групировки, които са пряко свързани с "Ал Кайда".</p> <p>По оценки на западното разузнаване тези групировки сега съставляват около 80 процента от воюващите бунтовнически сили. Дори ако не успеят да разширят територията, която сега държат в северната и източната част на страната, те в крайна сметка може да си&nbsp;осигурят контрола над голям район по границата на един още по-уязвимо изглеждащ Ирак, където "Ал Кайда" в момента убива до 1000 цивилни на месец.</p> <p>Това е ужасяваща перспектива.</p> <p>В каква степен западното самодоволство трябва да се обвинява за това шокиращо съживяване?</p> <p>В доста голяма. Обама бързаше да се измъкне от Ирак и е на път да повтори същата грешка в Афганистан. Америка твърде много се осланя на ударите с безпилотни самолети за обезглавяване на групите на "Ал Кайда": предишният министър на отбраната Леон Панета дори безразсъдно говореше за побеждаване на мрежата чрез убиване само на 10-20 лидери в Пакистан, Йемен и Сомалия.</p> <p>Общото усещане за отслабващия стремеж на Америка да се намесва в Близкия изток, подчертано от нежеланието на Обама да подкрепи умерената сирийска опозиция по някакъв полезен начин, също нанася вреда.</p> <p>Втори въпрос е доколко съживяващата се "Ал Кайда" е заплаха за Запада. Доскоро разпространеното схващане, че с изключение на някой и друг роден вълк единак, днешните джихадисти екстремисти се интересуват само от водене на местни битки, сега изглежда грешно.</p> <p>Някои от чуждестранните бойци в Сирия ще бъдат убити. Други ще се радват да се върнат към по-спокоен живот в Европа или Америка. Значителен процент от тези бойци обаче ще отнесат у дома обучението си, опита си и контактите си и ще са готови да използват и трите, когато бъдат призовани, а това сигурно ще стане.</p> <p>Едва ли можем да се съмняваме също, че западняците, които живеят или работят в региони с активен джихадизъм, вече ще са подложени на по-големи рискове от когато и да било.</p> <p>Последният въпрос е дали може да се направи нещо, което отново да обърне тенденцията.</p> <p>Отговорът сигурно е "да". Когато Буш обяви своята "война срещу терора", целта му беше да свали режими, които финансираха тероризма. Днес би трябвало да се наблегне на подкрепяне на слаби (и понякога неприятни) правителства в Йемен, Сомалия, Ирак, Либия, Мали, Нигер и другаде, които се опитват да се борят с "Ал Кайда". Дори Кения и Нигерия биха приветствали повече помощ.</p> <p>Това не означава изпращане на многочислени войски на място, а помощ с разузнавателна информация, логистика и дори специални части и въздушна поддръжка. Преди всичко означава повече помощ за обучаване на местните сили за сигурност, модернизиране на администрацията и стабилизиране на често крехките икономики.</p> <p>Най-стряскащият аспект от съживяването на "Ал Кайда" е колко много нейната пагубна идеология, сега подпомогната от провалите на Арабската пролет, продължава да се разпространява чрез медресета, джамии, джихадистки сайтове и телевизионни канали.</p> <p>Дейностите й продължават да се финансират с пари от богати араби от Залива, които уж са приятели на Запада. Трябва да се окаже повече натиск на правителствата им да спрат това.</p> <p>Въпреки предполагаемо огромната "мека сила" на Запада той е твърде слаб при спечелването на своя страна на умерените мюсюлмани в най-важната от всички битки - битката на идеи.</p>