- Автор: Ерик Познър, slate.fr
- 10 Sep 2020
- 190
- 15
Най-напред, защото американското правосъдие е прагматично: то не е сигурно, че виновните ще бъдат осъдени. После, защото това би противоречало на принципите на американската демокрация.
<p>С публикуването на доклада на американския Сенат за мъченията, извършени по време на президентството на Джордж У. Буш, стават все повече призивите към Белия дом виновните да бъдат предадени на правосъдието. Законният аргумент е, че ако мъчителите не бъдат наказани, то тогава нищо не гарантира, че един ден мъченията няма да се повторят отново.</p>
<p><strong>Несъмнено те са нарушили закона</strong></p>
<p>Но Обама има основание да не дава разрешение за подобно съдебно преследване. Той има основание, защото то трудно би се отплатило с осъдителни присъди, но също така е въпрос на принцип. Наказателното санкциониране на противник, чийто незаконен начин на действие е бил мотивиран от политически, а не от лични съображения, може да се окаже заплаха за демокрацията.</p>
<p>Докладът казва много ясно, че агентите на ЦРУ, които са измъчвали затворници, и най-висшите правителствени власти (стигайки чак до президента Буш), разрешили изтезанията, са нарушили закона. Федерален закон забранява мъченията. Други текстове правят незаконно за всекиго, включително и за представителите на държавата, употребата на физическо насилие срещу индивиди с цел получаване на информация. САЩ са ратифицирали също един международен договор, Конвенцията срещу мъченията, която забранява мъченията и приканва правителствата да предават мъчителите в ръцете на правосъдието. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45508_7YizH5fZNiB30yzaemkNLEBRW2ywYn.jpg" /></p>
<p><em>Президентът Джордж У. Буш в Белия дом </em></p>
<p> </p>
<p>Тогава как Обама може да пощади мъчителите? Както ни показа дебатът за имиграцията, президентът се радва на неограничена власт в юридическата сфера. Така, както може да реши да не изправя пред правосъдието чужденци, които са нарушили нашите закони за имиграцията, той може да реши също да не възбужда съдебно преследване срещу американци, които са нарушили законите ни за мъченията.</p>
<p>Така че въпросът е защо Обама реши да пощади мъчителите. Когато прокурорите - или техните работодатели - правят подобен избор, тяхната основна мотивация засяга по принцип рентабилността на ограничените им ресурси. Прокурорите не започват съдебно преследване освен ако не смятат, че могат да спечелят. Иначе те прахосват ресурси, които биха могли да използват, за да преследват пред закона други престъпници.</p>
<p>Сенатският доклад е пълен с неопровержими доказателства за повсеместната и изключително жестока употреба на мъчения, която надхвърля дори границите, предписани от юристите на правителството, и която очевидно не е позволила получаването на значима информация.</p>
<p><strong>Не изправяш пред правосъдието, когато не си сигурен, че можеш да спечелиш</strong></p>
<p>Въпреки тези заключения е малко вероятно прокурорите да получат и най-малката осъдителна присъда. Неотдавнашната история може да ни помогне да го разберем. Както видяхме при смъртта на Майкъл Браун във Фъргюсън и на Ерик Гарнър в Ню Йорк, законът е много благосклонен към полицейските служители, обвинени в злоупотреба с власт. Принцип, който се прилага и спрямо агентите на ЦРУ.</p>
<p>Очевидно има разлики в тези афери. По-уважаван ще бъде полицейски служител, изправил се пред потенциален престъпник насред улицата, отколкото агент, пребил окован във вериги затворник. Но могат да се направят и някои сравнения. Актовете на мъчение, изложени подробно в доклада, са станали в чужбина, понякога във военни зони, и са засегнали хора, които приличат повече на закоравели терористи, отколкото на престъпници според общото право. </p>
<p>Освен това на агентите на ЦРУ било казано от юристите на правителството, че те законно имат правото да прибягват до симулирано давене <span style="color:#545454">(<em>water-boarding</em>)</span> и до други принудителни техники. И те действали в рамките на националната сигурност, в контекста на голяма несигурност относно границите на правомощията си. Администрацията на Обама си служи с една юридическа доктрина, правото на държавната тайна, която пречи на жертвите на мъчение да изтъкват доказателства за жестокото им третиране при граждански искове срещу представители на държавата. Ако подобни въпроси могат да попречат на гражданските искове, те могат също да попречат и при наказателните съдебни процеси. </p>
<p>Така че прокурорите ще трябва да се изправят пред няколко юридически норми, които защитават поведението на агентите, и ще се окажат в невъзможност да цитират голям брой доказателства на обвинението. Те ще се изправят също срещу най-добрите адвокати в страната, които масово ще се втурнат към тези много изгодни от медийна гледна точка дела, и ще прекарат през сито техните разследвания, търсейки и най-малката грешка. Адвокатите на защитата ще заложат на давността на фактите; ще заплашат да унижат избраниците, особено демократите, призовавайки ги да се явят пред съда, за да ги питат какво знаят точно за методите на разпит на ЦРУ. Така те ще представят съдебните преследвания срещу администрацията на Буш като партиен лов на вещици. Паралелно с това, прокурорите ще попаднат на съдебни заседатели, настроенни благосклонно към агентите на ЦРУ. Няма нужда да бъдеш голям психолог, за да разбереш, че известен брой съдебни заседатели ще погледнат с добро око на представителите на държавата, които са се опитали да защитят страната от нова терористична атака. </p>
<p><strong>Въпрос на демокрация</strong></p>
<p>Някои изтъкнаха, че САЩ са задължени от международното право да изправят пред съда хората, които са отговорни за мъченията. Конвенцията срещу мъченията наистина изисква правителствата да разследват случаите на предполагаеми мъчения, но не ги задължава да водят предварително загубени процеси. И дори и да беше така, въпросът за процедурната дискретност само отлага едно дело. Останалите страни, които са подписали тази конвенция, ще трябва да решат дали са разтревожени достатъчно от мъченията, за да се съюзят и окажат натиск върху САЩ да изправят пред съда мъчителите. Което не е много вероятно да се случи, тъй като повечето от тези страни също прибягват до мъчения.</p>
<p>Но за Обама най-добрият аргумент в полза на бездействието остава принципът за некриминализиране на политическия живот. Което означава, че не се опитвате да извлечете политически облаги, преследвайки пред съда вашите опоненти - както правят доста правителства по света, когато авторитарните ръководители се стремят да разрушат демократичните институции. Очевидно ако един сенатор републиканец взема подкупи или убие секретарката си, правителството трябва да го изправи пред правосъдието. Но такива случаи засягат престъпна дейност, която не касае общия интерес. Когато един президент взема мерки, за които искрено смята, че допринасят за националната сигурност, и представители на държавата го следват по същите причини, тогава една инициатива, която цели да санкционира подобни машинации - която освен това е мащабен опит, включващ няколко процеса срещу стотици хора - е реална заплаха срещу демократичното управление.</p>
<p>Проблемът на Обама е следният: ако той изправи пред съда отговорните републиканци, които са разрешили мъченията, тогава следващият президент републиканец би могъл да преследва съдебно Обама и неговите подчинени за много юридически проблематични действия, извършени по време на неговия мандат - например нападението с дрон, което уби Ануар ал Аулаки и трима други американски граждани. Според сенатора републиканец Тед Круз тази атака е част от 76 предполагаеми незаконни действия на администрацията на Обама. Няма нужда да се вярва на всички обвинения на Круз, за да се разбере, че Обама и подчинените му биха могли да прекарат години под радарите на правосъдието, ако един бъдещ президент републиканец сметне подобно съдебно преследване за политически уместно.</p>
<p><strong>Опасност от криминализиране на политическия живот</strong></p>
<p>И дори и най-вероятно журито да не получи осъждане на Обама и неговите представители, както е много вероятно нито едно жури да не може да осъди Буш и неговите представители, проблемът остава: подобни съдебни преследвания имат изключително вредно влияние. </p>
<p>В изборни термини, перспективата от криминализиране на политическия живот е още по-тежка, защото ако вие или вашият работодател загубите едни избори, не само че ще трябва да се сбогувате с властта, но до края на живота си рискувате да бъдете преследван от правосъдието за това, което сте извършили по време на мандата си. Което ще тласне политиците към толкова крайни маневри, че никога да не напуснат постовете си. Такъв е урокът, който ни дават нестабилните демокрации - днешна Турция, където президентът Реджеп Таийп Ердоган използва углавното правосъдие, за да сплаши противниците си, е най-добрият пример за това. Но САЩ не са длъжници на никого.</p>
<p>Ден след скандала "Уотъргейт" Конгресът прокара закон, който установи създаването на длъжността независим прокурор - неконтролиран от президента -, магистрат, натоварен да разследва осъдителните дела, извършени от изпълнителната власт. Последователно тези прокурори щяха да нанесат огромни вреди на разследванията за “Ирангейт” при администрацията на Рейгън и на скандалите “Уайтуотър”, “Моника Люински” и други, свързани с Клинтън. Ако е очевидно, че в някои случаи висши длъжностни лица са нарушили закона, Конгресът в крайна сметка щеше да отмени закона за независимите прокурори, тъй като щетите, нанесени от техните разследвания, бяха по-лоши от машинациите, които са били техен обект на разследване.</p>
<p><strong>Какво е решението?</strong></p>
<p>Заключението е, че мълчаливо скрит в нашата конституция е един закон, който установява невъзможността на Конгреса да криминализира някои машинации, разрешени от президента от съображения за национална сигурност. Така функционира нашата система, управлявана от негласно съгласие между партиите и предпазваща от политическа война.</p>
<p>Трябва ли да се заключи, че нищо не може да се направи, за да се попречи на президента да престъпи закона? Освен крайния случай на импийчмънт, отговорът е следният: изберете президент, който ще зачита волята на Конгреса. Единственото средство да се уверите, че американските висши сановници няма да прибягват до мъчения, когато дойде следващият спешен случай за националната сигурност, се състои в гласуването за президенти, които няма да прибегнат до мъчения. </p>
<p> </p>
<p><strong><em>Ерик Познър е професор в Университета в Чикаго. </em><em>Статията му е преведена и публикувана във френския slate.fr.</em></strong></p>
<p><em><a href="http://www.slate.fr/story/95623/torture-cia-justice">http://www.slate.fr/story/95623/torture-cia-justice</a></em></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
