Защо градската компрадорска интелигенция е напълно безплодна

Автор: Бранко Миланович, branko2f7.substack.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Глобалното неравенство и още 3.0

В „Ориентализъм“ Едуард Саид говори за ориенталиста като за преводач на местните обичаи и знания за чуждестранния интелектуалец. Често срещаният термин в нео-марксистката литература от 60-те и 80-те години на миналия век, обозначаващ липсата на връзка между районите в страната, които взаимодействат с останалия свят, и вътрешността на страната, която е отрязана от него, е „компрадорска буржоазия“. През последните 30 години светът може би създаде и термина „компрадорска интелигенция“.

Това, което имам предвид тук, е следното. В световен мащаб Западът безспорно е създател на по-голямата част от знанието. Единствените му двама значими конкуренти са Китай и ислямът. Въпреки това, той все още доминира както в икономическо отношение, така и по отношение готовността си да разпространява своите знания и да влияе върху това, което се създава другаде. Понякога от най-добри намерения, понякога от незнание, а понякога и от скрити подбуди, с тази цел са създадени редица академични, неправителствени, квазиправителствени и изцяло правителствени сдружения.

Тези институции са склонни да финансират проекти, които се занимават с въпроси, считани към момента за важни или модерни в центъра. Едва ли биха могли да оправдаят други дейности пред своите донори, които не се интересуват от това дали тези теми са актуални в „далечните страни, за които не знаем нищо“. Проектите, или по-точно финансирането, което идва с тях, създава малък местен елит – компрадорска интелигенция. Този елит става много ловък в опаковането и представянето на резултатите от проучванията, така че те да се харесат на западните спонсори. Проблемът обаче се състои в това, че компрадорската интелигенция, съсредоточена върху това да угоди на спонсорите, често е откъсната от вътрешния интелектуален живот. Подобно на „компрадорската буржоазия“, тя има много малко връзки с вътрешността. Тя съществува единствено благодарение на чуждестранните донори. Когато чуждестранните донори се преместят другаде, компрадорската интелигенция изчезва. (Ако донорите се преместят просто на друга тема, компрадорската интелигенция също се премества заедно с тях на новата тема.)

Интелектуална дейност, която до голяма степен не е свързана с реалните проблеми на дадено място и време и отговаря на епистемологичните желания на друго място, е безсмислена. Тя не оставя почти никакви следи в страната. Тя позволява на страната да остане в някаква неясно определена орбита на международното създаване на знания, но мотивиращите сили на това създаване на знания са изцяло външни. Те не произвеждат почти нищо в вътре в страната, освен че позволяват на относимата интелигенция хубав живот в интелектуален и материален комфорт.

Такива явления се наблюдават във всички периферни общества, където финансовите ресурси за научни изследвания са оскъдни, а интелектуалната класа трябва да оцелява. Виждал съм го и в доста технически области. Допреди около десет години статистическите агенции в доста африкански страни бяха много слаби както откъм персонал, така и откъм пари. Те не можеха да осигурят проучвания на домакинствата, каквито рутинно се правят в останалата част от света. Поради това съществуваше много малко такава информация. Какво направиха чуждестранните донори? Всеки от тях, в отговор на временните си интереси или на прищевките на шефовете си, финансира проучване на тази или онази област, на това или онова население. По този начин се получиха (например в Танзания) най-различни проучвания, нито едно от които не можеше да се обедини в някаква времева редица и нито едно от които не позволяваше да се разбере дали нещата се променят, подобряват, или не.

Шведите ще финансират проучвания на бедните селски домакинства в област Х, Американската агенция за международно развитие ще финансира проучване на самотните майки в Y, британците, за да не останат по-назад, ще открият внезапен интерес към младежката безработица в Z. Националната статистическа служба ще се задължи – с безразличие – поради нужда от пари. Проучванията ще бъдат направени, докладите ще бъдат написани и изпратени на висшите органи в Стокхолм, Вашингтон и Лондон. За да бъдат бързо забравени там. А на местно ниво те ще бъдат напълно игнорирани.

Същото се случва и с така наречените рандомизирани контролирани проучвания (РКТ), които бяха увенчани с Нобелова награда. За да се пристъпи към много съмнителни от етична гледна точка практики (за които е писано много, вижте Санджай Реди, Ангъс Дийтън, Мартин Равалион), се измисля вътрешна подкрепа от няколко лица, в много от случаите вероятно в замяна на обещания за хонорари или пътувания в чужбина. Когато РКТ-проектът, който подложи хората в различни части на Найроби на произволно прекъсване на водоснабдяването, доведе до световно недоволство, главният изследовател Пол Гертлер написа жалка защита на проекта, като твърдеше, че той е бил „закупен“ от местните власти при зле дефинирано сътрудничество с местното правителство. „Чрез съвместни дискусии между екипите на Световната банка и „Nairobi Water“ беше договорено допълнително да се тества по-мек и по-малко потенциално вреден стимул (прекъсване на водоснабдяването!) като алтернатива.“

Дори ако изключим етичните проблеми на РКТ (върху които не се фокусирам тук), това е още един пример за финансиран от чужбина проект, който няма връзка със създаването на полезни местни знания. Единственият му резултат, освен че оставя бедните хора без вода, и може би единствената цел, с която е започнат, е личното издигане на изследователите от центъра. (Интересно, дали кенийски изследователи биха могли да се включат в подобен проучвателен проект като спрат заплатите на изследователите от РКТ за няколко месеца, за да проучат как биха реагирали те.)

Подобно на вътрешното развитие на страната, водено от компрадорите, което никога не е довело до икономически растеж, интелектуалното развитие, водено от компрадорите, е безплодно. То ще продължи да се произвежда, защото подкрепя идеологическите нужди на центъра и финансовите нужди на периферията, но никога няма да има голямо влияние в нито една от двете области – центърът смята, че няма какво да научи от периферията, а никой в периферията не се интересува много от темите, дадени на компрадорската интелигенция за домашна работа.

Източник: branko2f7.substack.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова