- Автор: Георги Киряков
- 10 Sep 2020
- 140
- 13
Логичният първи въпрос би трябвало да е как така ГЕРБ спечелиха? А вторият въпрос е защо спечелиха с такава съкрушителна разлика, неуловена от никоя социологическа агенция? Най-простото обяснение е, че не ГЕРБ са спечелили, а БСП е загубила. Този извод е и верен, но и доста повърхностен. Наистина БСП загуби катастрофално доверие, но това е както заради поредната безпринципна, безизходна и безперспективна коалиция с ДПС, така и заради поредната демонстрация на управленска немощ в кризисна за страната ситуация.
<p>Факт е обаче, че ГЕРБ спечелиха, и въпреки ниската избирателна активност може да настоява и за оставка на правителството, и за предсрочни парламентарни избори, и за връщане в управлението, колкото това да се струваше невъзможно преди година и колкото това да не се иска на едно ерудирано и политически претенциозно малцинство.</p>
<p>Кои са факторите, изиграли такава огромна роля за поредната изборна победа на Борисов?</p>
<p>Първо, не трябва да се забравя, че ГЕРБ все още са с ореола на партия с най-добър изборен резултат от парламентарните избори, проведени през 2013 година, макар да не успяха да съставят правителство по конюнктурни съображения. Най-вече заради отказа на ДПС да припознае ГЕРБ като стратегически коалиционен партньор за управление, основна причина за което бяха опитите в продължение на четири години чрез Касим Дал и сформираната от него партия НПСД ГЕРБ да изтласкат трайно ДПС от традиционно силните за тях смесени региони, а оттам и от порциите на властта.</p>
<p>Втората основна причина за поредния изборен успех на ГЕРБ е, че партията има силно влияние и силни властови позиции в местната власт. Партията управлява и има стабилни мнозинства в общинските съвети на най-големите градове в България, където освен че е съсредоточено голяма част от населението на страната, има и най-големи възможности за бизнес и създаване на работни места. В градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен, Благоевград, Стара Загора живеят повече от половината от българските граждани и е съсредоточено голяма част от индустриалното производство, поглъщащо огромен обем от трудоспособното население. За никого не е тайна дълбоката симбиоза между местна власт и местния бизнес в управлението и разпределението на парични потоци, а оттам и взаимната зависимост, при която избирателите се явяват единствено в ролята си на покорни електорални единици. Затова този втори фактор се оказа решаващ за „тихата”, и с голяма разлика пред БСП, победа на ГЕРБ.</p>
<p>Третата основна причина за разгрома на БСП, разбира се имайки предвид ниската избирателна активност, е успехът на ГЕРБ в привличането на част от протестния вот, генериран миналата година покрай безпрецедентните граждански протести, провокирани от опита за налагането на Делян Пеевски за директор на ДАНС.</p>
<p>Четвъртата причина е, че и голяма част от инерционния, прагматичен и опортюнистичен вот се преля към партията с най-големи изгледи да бъде победител. Този дял от избирателите никога не трябва да се пренебрегва и в много избори се е оказвал решаващ за крайния изход от тях.</p>
<p>Петата причина е във все още неповяхващия харизматичен потенциал на лидера на партията Бойко Борисов, който удържа тежките удари, нанесени на парламентарната му група и на неговата дясна ръка Цветан Цветанов.</p>
<p>Шестата причина е отличната организационна кондиция на ГЕРБ, дължаща се не само на значителната държавна субсидия, даваща големи възможности за организационна работа, но и на организационните качества на втория човек в партията Цветан Цветанов. Поддържането на структурите във форма, се оказва един от решаващите фактори за добрия изборен резултат.</p>
<p>Изчистването на партията от знакови лица с негативен обществен имидж също не е фактор, който трябва да се пренебрегне. Напускането на популярни в партията фигури като Емил Димитров, Искра Фидосова, Мирослав Найденов, Симеон Дянков донесе голямо облекчение не само в редиците на ГЕРБ, но и извън нея.</p>
<p>Не по-малка заслуга за успеха има и „скритият” медиен комфорт, в който оперираше Борисов и ГЕРБ по време на цялата кампания. Тук се има предвид контрола върху редица медийни канали, който партията по време на своето управление успя да наложи чрез директна или индиректна покупка на влияние.</p>
<p>Разбира се, самата кампания, както не веднъж беше изтъквано, отново беше доминирана от личностните противоборства, в които Борисов няма конкуренция на този етап. Избягването на показването на водача на листата, между другото доста компетентен по европейските теми партиен кадър, и съсредоточаването на медийното внимание към действията и реакциите на Бойко Борисов очевидно донесоха успех.</p>
<p>Другите партии и коалиции също се принудиха да въвлекат знаковите си лица в тази битка на образи, емоции, индивидуални характеристики, като не успяваха да наложат нито една по-различна стратегия. Пример в това отношение е скриването на Ивайло Калфин и поставянето на преден план на Румен Петков. Станишев изобщо отсъстваше от кампанията, а стратегията им така и не сработи, тъй като в полето на харизмата Станишев винаги е губил не само заради личните си недостатъци, а и заради особения характер на собствената му партия.</p>
<p>Успехът в налагането на дневен ред, освен че дава стратегически предимства, е и оценка за силата и способностите на една партия и нейния лидер. Политическите последствия от демонстрацията на тази сила и възможности няма да закъснеят. Съкрушителната победа на ГЕРБ – отново подчертавам, при условие, че избирателната активност беше ниска – над БСП ще даде възможности на партията победител не просто да направи сериозен опит за предизвикване на предсрочни избори, но и да атакува пълното мнозинство в следващия парламент, т.е да спечели 121 и повече депутатски мандати.</p>
<p>Дали обществото иска точно това, е съвсем отделен въпрос. Но ако незаинтересоваността към изборите и към тези, които ни управляват, се запази, то връщането на Борисов във властта е неизбежно, а с това става неизбежно и влизането на България в поредната институционална криза, в поредния цикъл на ерозия на демократичните институции и демократичните процедури, които Борисов никак не зачиташе, в поредното затъване на страната ни в блатото на посредствеността!</p>
