Защо държавата придобива 1.6 млрд. лв. дълг на „Топлофикация София"

Правителството може да придобие задължения на „Топлофикация София" към „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ в размер на 1.6 млрд. лв. пише в последния член 109 от официално внесения проектозакон за бюджет 2024. Това трябва да стане „по цена, определена от независим оценител, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи“ и означава, че вземанията на газовите компании са практически признати за несъбираеми, или поне за трудносъбираеми. Самото прехвърляне на вземанията ще означава фирмите да отпишат вземанията в пълния им размер, а в същото време да получат значително по-малко пари като компенсация. Това ще се осчетоводи като разход за фирмите и ще повлияе на финансовите им резултати.

Допитване до компании за събиране на вземания показва, че когато изкупуват несъбираеми или трудносъбираеми банкови кредити, те плащат между 20% и 40% от номиналното вземане, когато вярват, че може да се събере значителна част от главницата и между 5% и 20%, когато шансът да се събере нещо е минимален. Ако тази логика се приложи и спрямо дълга на „Топлофикация“, може да се очаква, че газовите комании ще получат между 80 и 640 млн.лв., а загубата от тази операция за тях ще бъде общо между 960 и 1.52 млрд. лв.

Източници от правителството коментираха, че това е инициатива на Министерство на финансите. Миналата година оценката на вземанията на БЕХ от газовите фирми, които пък са основен кредитор на „Топлофикация“, се оказа в основата на спора какъв е финансовият им резултат, който холдингът да събере и после държавата да прибере парите като дивидент, за да свие част от бюджетния дефицит. Ако това е мотивът на правителството и днес, то ще означава, че вижда в „Топлофикация“ потенциал да изплати част от задълженията си и за разлика от миналите години, ще може парите да постъпят директно в правителството и да помогнат за овладяване на дефицита догодина.

С придобиването на дълга правителството ще стане най-големият кредитор на „Топлофикация“ и това е нож с две остриета. От една страна търговските вземания ще станат държавни и за тяхното събиране ще се прилагат много по-строги критерии. Може да се очаква, че с тези средства ще се правят далеч по-малко компромиси занапред. От друга страна, строгите критерии може в някакъв момент да наложат и откриването на процедура по неплатежоспособност на „Топлофикация“ с последващ опит за оздравяване и краен лош сценарий фалит.

Реалността е такава, че дори и да не е обзето от реформаторски порив, правителството, в лицето на Министерството на енергетиката, ще се наложи да реформира „Топлофикация“, защото ще държи най-голям дял от нейните задължения. В хипотеза, че държавно дружество, макар и собственост на друг тип власт (Столична община), има стратегическо значение, но не може да изпълнява задачите си, то правителството, ако е най-голям кредитор, ще бъде длъжно да упражни правата си. Всичко друго ще бъде връщане към годините на безстопанственост в „Кремиковци“ и 90-те на миналия век.

Неясно е какво ще се случи с ликвидността и финансовото състояние на газовите компании. В тазгодишния бюджет правителството одобри държавни гаранции в размер на 1.03 млрд. лв. по заеми, които двете дружества може да изтеглят, а в проектобюджета за идната гаранциите по заеми на двете дружества са за 700 млн. лв.

Тези гаранции са обвързани с инвестиционни проекти, които газовите фирми трябва да реализират. Фактът, че държавата приема да издаде гаранции по заемите, с които да се реализират проектите, но междувременно прави всичко възможно да пренасочи техен източник на ликвидност директно към бюджета говори, че като приоритет поставя изпълнението на бюджета и гледайки да му осигури възможно най-много пари, държавните предприятия стават касичка. А що се отнася до енергийните проекти – те ще се реализират когато може, с пари на заем и под строгия надзор на правителството. За добро или за лошо.

Следвайте "Гласове" в Телеграм