- Автор: Натали Нугайред, Гардиън
- 10 Sep 2020
- 39
- 23
Едно нещо знаем със сигурност за Ангела Меркел: нужно й е време да оформи решенията си и преценява думите си много внимателно. Така че речта на германския канцлер в Австралия няколко дни след като Владимир Путин направи буря на срещата на Г-20, може да бъде посочена като важно превключване в европейската геополитика.
<p>Какво се крие зад всичко това: Германия като че ли затваря източната политика, която беше водеща за по-голямата част от дипломацията й в продължение на десетилетия. Това на практика има огромно отражение, което може да размести играта на силите в Европа. Путиновата силна мрежа <em>Russland Versteher,</em> хора, които „разбират“ и ценят по особен начин Русия в Германия, сега ще бъдат жестоко подложени на тест. Други европейски страни ще внимават много как тази промяна в германо-руските отношения ще се разгърне. </p>
<p>Това е също свидетелство за значимостта на германо-руските отношения, на които администрацията на Обама показа ясно, че разчита за уреждането на руското преразглеждане на световния ред в периода след Студената война. </p>
<p>Заслужава си да се чуе речта на Меркел в Сидни. В няколко кратки изречения тя определя режима на Путин не само като</p>
<p><strong>„напаст в гадна регионална периферия“</strong>,</p>
<p>но го категоризира като заплаха в самото сърце на европейското благополучие.</p>
<p>Първо, тя разгледа как европейските сили са се сринали след Първата световна война от 1914 г. до „неготовността да приемат компромиси“ и „арогантното вярване във военното надмощие“. Звучеше като описание на тактиката на Путин в Украйна. След това тя се обърна към това как европейският проект е бил изграден след последиците от конфликтите на ХХ век, което доведе до съюз, който постави своята „вяра в резултата от сплотеността и споделените ценности“. </p>
<p>Но предупреди: <em>Все още има сили, които вярват в предполагаемия закон на по-силния, който не зачита силата на закона. Русия разглежда един от своите съседи – Украйна, като част от сферата си на влияние </em>–<em> </em>каза Меркел. – <em>Всичко това „след ужасите на двете световни войни“.</em> Тя беше възмутена: <em>Евросъюзът ще направи всички усилия да постигне дипломатическо решение със санкции срещу Русия като първа необходимост и колкото е необходимо. </em></p>
<p><strong>Така че довиждане, източна политика?</strong></p>
<p>Пред 1969 г. германският канцлер социалдемократ Вили Бранд предприе този курс на диалог със Съветския съюз и ГДР в опит да пробие завещанието от конференцията в Ялта през 1945 г., която подкопа Европа. Това беше източната политика, която целеше промяна чрез сближаване; промяна на Изток чрез дипломатически и икономически контакти. </p>
<p>Като бивш кмет на Западен Берлин, Бранд силно е чувствал това. Добре известно е, че младостта на Меркел в Източна Германия й е дала изострена чувствителност към света на КГБ, от който идва Путин. Тя видимо не харесва руския президент, но това не е въпрос на междуличностни отношения. Тя стана канцлер през 2005 г., след събуждането от предпазливата политика на Герхард Шрьодер по отношение на Путин и войната в Ирак и въпросите за руския газ.</p>
<p>Шрьодер, който оглави една от компаниите на „Газпром” в Европа, отпразнува своя 70-и юбилей тази година, като покани Путин на празненството и го дари с голяма публична прегръдка скоро, след като Крим беше анексиран. Годините от управлението на Шрьодер доведоха източната политика до циничен климакс. </p>
<p>Меркел навигира германо-руските отношения, в които бизнесът определено натежава. Затова нейната роля в провеждането на санкции е осезаема в обединената реакция на Европа спрямо украинската криза. Германия е икономически партньор номер едно на Русия в Европа. Мнозина очакват Путин да опише всяка санкция над Русия като покорност към, както той го нарича, „американския диктат“, като добре знае, че откровенията на Едуард Сноудън са разпалили антиамерикански настроения в Германия. Но ако Националната агенция за сигурност (NSA) напипва чувствителната струна в германската психология от спомените от ерата на Щази и нацизма, сега прави същото поради същите исторически причини – открито лъже в държавна пропаганда за „демократичните действия“ на Русия спрямо Украйна и за свалянето на пътническия самолет МН17. Според социологическо проучване над 80 на сто от германците чувстват, че на Русия не може да се вярва. Скорошните коментари на Путин, които изразяват разбиране към Хитлеро-Сталинския пакт от 1939 г., също не стихват твърде бързо.</p>
<p><strong>Завоят на Германия срещу Путинова Русия </strong></p>
<p>ще бъде приет със задоволство в Полша и балтийските страни, както и в Грузия, където страховете от разширяване на авантюризма на Русия са големи. Преди няколко години Радек Сикорски, тогавашният външен министър на Полша, изнесе новаторска реч в Берлин, като призова за повече и в никакъв случай не по-малко германски ангажимент в политиката на Европа. Германският президент Йоахим Гаук, бивш дисидент от Източна Германия, направи подобно изявление, като подчерта моралната отговорност на Германия да избере не само икономически подход за решаването на световните проблеми, а и нещо повече. </p>
<p>Хора, близки до Гаук, очакваха, че новият курс на Меркел ще се препъне във вътрешнофедералните проблеми – групата от близки до руската идея в Германия става все по-силна. В италианските индустриални лобита би било трудно да се проведат подобни идеи. Централноевропейските страни са разделени – в Унгария на Виктор Орбан и дори някои чешки политици все повече звучат в унисон с Путин. Що се отнася до Франция, много зависи как Франсоа Оланд ще се справи с притеснителния договор за доставка на военните кораби тип „Мистрал” за Русия.</p>
<p>Европа е изправена пред преосмисляне на стратегическото си приближаване към големия си източен съсед, който е икономически крехък и роящ се от военизиращ национализъм. Това не е лека задача. Ще трябва да бъде намерено решение за Путиновите намерения за разделение на Източна Европа между Запада и Русия. Меркел предсказа в речта си, че стратегията на Путин „няма да надделее, но предупреди, че „пътят може да бъде дълъг, стръмен и с много спънки“. </p>
<p> </p>
<p>Оригиналния текст може да бъде прочетен тук: <a href="http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/nov/26/angela-merkel-farewell-ostpolitik-putin-threat-europe">http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/nov/26/angela-merkel-farewell-ostpolitik-putin-threat-europe</a></p>
<p> </p>
