Според Киев катастрофиралият вчера над Източна Украйна малайзийски пътнически самолет е бил атакуван погрешка от сили на непризнатата "Донецка народна република", обявили по същото време, че са свалили украински Ан-26.
<p>Зенитни ракети "Бук", способни да свалят високо летящи цели, имат обаче и двете страни в украинския въоръжен конфликт - и централната власт, и сепаратистите, пише руският в. "Комерсант".</p>
<p>Опълчението на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна няма на въоръжение зенитни комплекси "Бук", заяви за ИТАР-ТАСС пресслужбата на съседната "Луганска народна република". Според цитирани в изданието киевски представители обаче войските на ДНР разполагат с "Букове", иззети от местни поделения.</p>
<p>Западът е склонен да смята за виновници сепаратистите, е заявил дипломатически източник на "Комерсант" от страна членка на НАТО и припомнил изявления на отцепниците от края на юни, че са превзели поделение на украинската ПВО, въоръжено с комплекси "Бук".</p>
<p>"Ако данни от космическото разузнаване потвърдят тази версия, вината за станалото ще бъде хвърлена и върху Русия, обвинявана от САЩ и ЕС, че подпомага бунтовниците", намекнал източникът.</p>
<p>Украинският експерт Игор Левченко твърди, че правителствените сили също имат такива ракети в района, но "със сигурност не биха ги използвали срещу пътнически лайнер". Това е само версия, коментира "Комерсант", припомняйки за сваления от украинската армия по време на учение през 2001 г. руски Ту-154, когато загинаха 78 души.</p>
<p>"РБК дейли" описва възможните политически последици от инцидента и цитира политолога акад. Алексей Арбатов, настояващ трагедията да бъде обсъдена на спешно заседание от Съвета за сигурност на ООН и да се формира международна комисия за разследването й. По искане на Лондон тази вечер ще се състои извънредно открито заседание на Съвета за сигурност във връзка с катастрофата, съобщиха вече осведомителните агенции.</p>
<p>Ако се докаже, че самолетът е бил свален от сепаратистите с оръжия, доставени от Русия, последиците може да са доста сериозни, но няма да се стигне до военна конфронтация.</p>
<p>"Поводът не е такъв, че Западът да нападне една ядрена свръхсила", прогнозира Арбатов.</p>
<p>Неизбежно обаче отношенията между Русия и САЩ ще се изострят още повече, предупреждава той. В случай на нова студена война "последиците за Русия ще са много по-тежки, отколкото бяха навремето за Съветския съюз, защото Русия не е глобална свръхдържава", отбелязва Арбатов.</p>
<p>И изразява надежда, че трагедията "ще накара най-сетне всички страни да сключат дългосрочно примирие и да спрат безсмислената конфронтация".</p>
<p>Остава неясно как така "Боингът" се е озовал над територия, където се водят бойни действия - и защо авиодиспечерите не са предотвратили потенциално опасната ситуация, подчертава "Росийская газета".</p>
<p>"Вечерняя Москва" нарича случая "страшна мозайка", зад която "прозира някакъв жесток, досущ йезуитски план. Който може би повтаря полския сценарий от 1939 г.".</p>
<p>"Преоблечени с полски униформи и цивилно облекло (за да се представят за националисти от Силезия) германски войници сами нападнаха тогава обекти на Германия, създавайки, ако използваме термин от римското право, casus belli (повод за война).</p>
<p>И щом Русия не реагира на системните вече обстрели срещу нейна територия, на нахлулите украински бойни машини на пехотата и постоянните провокации по КПП-тата, може би нашите "заклети приятели" са решили да опитат нещо друго и да налеят масло в огъня на антируската истерия. Какво са 300 живи души, щом става дума за геополитика. Те са оперирали и с къде по-големи цифри: Ирак, Сирия, Афганистан . . .", пише всекидневникът.</p>
<p>"Този Боинг може да стане "ерцхерцог Фердинанд" на 21-и век", напомня той убийството на австрийския аристократ през 1914 г., послужило като претекст за Първата световна война.</p>
<p>Днес "въвличат Русия във война. С всичките сили на мощна Америка и с блеенето на физически и интелектуални дегенерати от трибуните на ЕС, със санкции и провокации", заключава наблюдателят на "Вечерняя Москва".</p>
<p>Ужасяващото сваляне на малайзийския самолет и гибелта на 298 невинни хора е най-страшната катастрофа в един все по-скъпо струващ и брутален конфликт, който можеше и трябваше отдавна да бъде приключен.</p>
<p>Украинският конфликт отиде твърде далече, продължава твърде дълго и стана твърде опасен, посочва в редакционна статия американският всекидневник "Ню Йорк таймс".</p>
<p>Има един човек, който може да го спре - руският президент Владимир Путин, като нареди на поддържаните от Русия сепаратисти в Източна Украйна да прекратят въоръжения си бунт и като прекъсне потока от пари и тежки оръжия към тези групи.</p>
<p>Въпреки успокоителните му приказки и жестове Путин продължава да налива масло в огъня, като не затваря тези потоци, бяга от прекратяване на огъня и избягва сериозни преговори с международно посредничество, отбелязва вестникът.</p>
<p>Ако Путин искаше да направи политическо внушение за руските интереси, той го направи още преди няколко седмици. Единственият му циничен интерес сега очевидно е да унижи и да накаже Украйна. Путин и тези, които го подкрепят, се оказват неспособни да разберат, че техният модел на управление с присъщия му клиентелизъм, корупция и култ към силата не е онзи, който много бивши съветски поданици желаят.</p>
<p>Руските лидери не желаят да разберат, че не ЦРУ внуши на много украинци да харесват онова, което виждат на Запад. Те предпочитат да твърдят, че Русия е жертва на американски планове и манипулации - аргумент, който Путин отново припомни в отговор на американските санкции. Новите санкции, наложени от Вашингтон, насочени срещу някои от най-големите руски енергийни компании и банки и срещу повечето от техните висши служители, вероятно няма да променят мисленето на Путин. </p>
<p>Но заедно с по-скромните, но все пак значителни европейски санкции, те трябва да го накарат да разбере, че Западът няма да отстъпи. Ако и това не сработи, как могат невинните жертви от малайзийския въздушен лайнер да не го убедят, че този безсмислен конфликт трябва да бъде прекратен веднага, подчертава в заключение "Ню Йорк таймс".</p>
<p>Свалянето на малайзийския пътнически самолет над Украйна може драматично да задълбочи украинската криза още преди да е станало ясно кой носи отговорност за този ужасяващ акт, посочва "Вашингтон пост".</p>
<p>Продължаващата вече няколко месеца гореща война между подкрепяното от САЩ правителство в Киев и подкрепяните от Русия сепаратисти, както и войната на думи и на санкции между Русия и Запада, вече включва и смъртта на близо 300 души от няколко други страни.</p>
<p>Вестникът цитира мнението на бившия американски посланик в Русия Джеймс Колинс, че свалянето на пътническия самолет "е нов елемент, който никой не очакваше. То е едно от онези събития, които могат да имат непредвидени негативни или позитивни последствия".</p>
<p>Що се отнася до негативната страна, то показва очевидната ескалация както на огневата мощ и на желанието тя да бъде използвана, което може да въвлече покровителите на двете враждуващи страни в по-открито участие на бойното поле и в по-пряка конфронтация един с друг.</p>
<p>Но Колинс добавя, че шокиращото естество на този инцидент може да послужи и като "сигнал за събуждане" на всички замесени в конфликта.</p>
<p>"Той може да подтикне някои хора да решат, че е необходим различен подход, защото нещата явно се изплъзват от контрол. Изведнъж може да се окаже, че много хора, обсъждайки положението в Украйна, могат да кажат: стига толкова", предполага бившият дипломат.</p>
<p>Британският в. "Гардиън" се опитва да анализира кой би могъл да е конкретният виновник, "натиснал бутона" за свалянето на самолета. Вестникът цитира Джонатан Ейъл, шеф на "Роял сървисиз инститют", според когото тук не става въпрос просто някой да влезе в една подвижна камионетка и да натисне бутон.</p>
<p>Изстрелването на ракета изисква познания по използване на радар, засичане на целта и поредица от други действия, които са извън възможностите на един обикновен бунтовник, посочва той.</p>
<p>"Ако самолетът е бил свален, това може да е работа само на държавна институция“, посочва Ейъл.</p>
<p>Това може да е или Русия, или Украйна, или някаква групировка в Украйна, подкрепяна от Русия. Претегляйки опциите, той предполага, че вината вероятно е на Русия. ПВО системата "Бук" "определено има обсег, мобилна е и може да е била използвана в случая от руснаци или руски сепаратисти", добавя той.</p>
<p>При всички случаи става дума за "много сериозна ескалация. Единствената страна, която настойчиво се опитва да попречи на украинците да контролират въздушното пространство, е Русия. Тя очевидно проявява интерес да сваля самолети (в този конфликт) и да принуди Украйна да използва сухопътни войски", смята Ейъл, цитиран от "Гардиън".</p>
<p> </p>