- Автор: Владимир Корнилов, ukraina.ru
- 10 Sep 2020
- 43
- 13
На Запад са раздразнени от прекомерната откровеност на две персони - президента на Украйна Петро Порошенко и неотдавна встъпилия в длъжност генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45533_tSy7e3bgHGDi32Ei8N9sVcMniVTuSQ.jpg" style="height:300px; line-height:1.6em; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Петро Порошенко</em></strong></p>
<p>Германският „Шпигел“ директно обвини тези две особи в рязкото изостряне на отношенията между Запада и Русия. Повод за резките оценки стана заявлението на Порошенко за намеренията му да се проведе референдум за влизането на Украйна в НАТО, както и за словесната подкрепа на това от страна новоизпечения глава на алианса.</p>
<p>Наблюдателят на „Шпигел“ Кристоф Шулт показва открито раздразнение по повод на тези изявления. Той напомня, че канцлерът на Германия Ангела Меркел реши да одобри кандидатурата на Столтенберг за най-високия пост в Северноатлантическия пакт именно заради имиджа му на умерен политик, способен да се въздържа от резки антируски нападки относно Москва.</p>
<p>Изявленията на Порошенко и Столтенберг според мнението на германския журналист само стимулират разкола вътре в НАТО и засилват позициите на „ястребите“ в обкръжението на Путин.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45533_kXXHIp3vOhMp7jMtl87Ai2ZOyRKIkw.jpg" style="height:300px; width:530px" /></p>
<p><em><strong><span style="font-size:12.7272720336914px">Йенс Столтенберг</span></strong></em></p>
<p>Бих искал да отбележа, че от самото начало на украинската криза много западни експерти и неколцина политици нееднократно са заявявали, че един от вариантите за изход от ситуацията е <em>предоставянето на Русия на ясни гаранции за запазването на неутралния статут на Украйна</em> (някои дори добавят: <em>наред с федерализация и установяването на официален статут на руския език</em>).</p>
<p>Ето че сега към този строен експертен хор се присъединява и гласът на известния западен специалист по Русия и руско-украинските отношения Анатол Ливън. В своя статия за Би Би Си професор Ливън признава, че никаква финансова помощ от страна на Запада не би могла да измъкне Украйна от икономическата пропаст при запазването на конфронтацията с Москва.</p>
<p><em>За да се даде шанс за икономически и политически прогрес на Украйна, е необходимо намирането на компромис, при който Украйна да продължи търговските си отношения, доколкото това е възможно, и с ЕС, и с Русия, а украинците да могат да работят свободно в Русия</em>, пише Ливън.</p>
<p>Освен това професорът уверява, че при опитите Украйна да бъде вкарана в Северноатлантическия пакт подобен компромис е невъзможен. <em>Западът е длъжен официално да изключи възможността за присъединяване на Украйна към НАТО</em>, пише той.</p>
<p>Струва си да се добави, че според Ливън Западът вече почти е дал подобни „гаранции“, тъй като <em>отново и отново демонстрира нежеланието си при каквито и да било обстоятелства да воюва, защитавайки Украйна.</em></p>
<p>Лично аз познавам Ливън като грамотен специалист и не допускам възможността той да е приел „демонстрацията“ на Запада за достатъчно основание, че в Москва веднъж завинаги биха повярвали във „вечно неутралния“ статут на Украйна.</p>
<p>В края на краищата, как тогава да тълкуваме изявленията на Порошенко и Столтенберг? Или може би просто да не им обръщаме внимание на принципа: „Когато нещо не те устройва, то просто не съществува“. Но дори да нямаше подобни изявления, нима някой на Запад смята, че с Путин през 2014 г. може да се води диалог, както с Горбачов през 1989-а?</p>
<p>Когато чета за призивите „да се предоставят гаранции на Москва за неутралния статут на Украйна“, през цялото време се опитвам да разбера как би трябвало да изглеждат те – отчитайки факта, че навремето аналогични „гаранции“ за непридвижване на НАТО на изток с 25-годишна давност бяха моментално нарушени, веднага след като Москва (първоначално горбачовска, после елциновска) изпълни всички условия на Запада.</p>
<p>Сега щабквартирата на НАТО разпространява становища, в които се учудва на съмненията на Москва, която припомня предоставянето на „гаранциите“ отпреди 25 години. Още повече че на практика тогава нито НАТО, нито Вашингтон, нито Бон подписаха какъвто и да било документ.</p>
<p>Какви биха могли да са претенциите? А какво да кажем за факта, че през 1989 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър се зарече на напълно официално ниво: <em>НАТО няма да се придвижи и на инч на изток от настоящата си зона на отговорност</em>?</p>
<p>А как да тълкуваме не по-малко официалното изявление на самия тогавашен генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер от май 1990 г.: <em>Самият факт, че сме готови да не местим войската на НАТО извън пределите на територията на ГФР, дава на Съветския съюз твърди гаранции за безопасност</em>? Тоест изявлението на генералния секретар на НАТО няколко години по-късно не струва и пукната пара?</p>
<p><span style="font-size:13px">Тогава кой може да каже в какъв вид днешният Алианс може да даде гаранции по отношение на Украйна? Да допуснем, че сега Кери или Меркел, или същият този Столтенберг заяви, че Украйна няма да влезе в НАТО при никакви обстоятелства. Към кого ще трябва да отправя претенциите си Москва при неизпълнение на тези „гаранции“ след 3–4 години?</span></p>
<p>Смятам, че достатъчно много западни експерти, говорейки за подобни „гаранции пред Москва“, прекрасно разбират, че става дума предимно за напразни обещания.</p>
<p>В края на краищата, раздразнението на журналиста от „Шпигел“ Кристоф Шулт бе предизвикано не от това, че Порошенко и Столтенберг открито заявиха желанието си за встъпване на Украйна в Алианса, а заради факта, че го казват именно СЕГА.</p>
<p>„Шпигел“ така и пише: <em>При настоящите напрегнати условия да се спекулира открито по повод възможността за украинско членство в НАТО е равносилно на игра с огъня.</em>Обърнете внимание на израза <em>при настоящите напрегнати условия</em>!</p>
<p>Променят ли се условията – няма никакъв проблем същата тази тема не само да бъде обсъждана, но и да се реализира на практика. Перифразирано може да се каже така: <em>Сега обаче е по-добре да не си играем с огъня, по-добре да дадем на Русия поредните „гаранции“, за да можем после с развързани ръце да попитаме:</em> <em>За какви гаранции, моля, става въпрос?</em></p>
<p>Нима някой на Запад сериозно смята, че за изминалия четвърт век благодарение на него Москва не е научила нищо?</p>
<p>---------</p>
<p><em><strong>*Владимир Владимирович Корнилов e родeн на 13 юли 1968 в Липецк, Западна Русия. Украински политолог, историк, журналист, директор на Центъра за евразийски изследвания. Брат на известния донецки журналист и общественик Дмитрий Корнилов.</strong></em></p>
<p><em><strong>*Заглавието е на редакцията</strong></em></p>
<p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p>
<p><a href="http://ukraina.ru/analytics/20141210/1011449284.html">http://ukraina.ru/analytics/20141210/1011449284.html</a></p>
