Залезът на европейската мечта

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48590_Q6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDmj.jpg" style="height:317px; width:530px" /></p> <p><em>Ноемврийската среща на страните от БРИКС в Австралия. Предвожданата от Китай Нова банка за развитие и нейният &quot;План Маршъл&quot; за 40 млрд. долара за инфраструктурата в развиващите се държави представлява смел ход за гарантиране на още по-голямо влияние в бъдещия нов световен ред. Снимка ЕПА</em></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В годините след Студената война се изписа много за възхода на Европа като трета велика сила в глобалната политика и икономика, наравно с Азия и САЩ. Някои, като сивия кардинал на бившия френски президент Франсоа Митеран - Жак Атали, отидоха дори още по-далеч: в книгата си от 1991 г. &quot;Милениум&quot; той предсказа, че през XXI век &quot;Япония и Европа може да изместят САЩ като основни свръхсили.&quot;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Тезата за западащата Америка от известно време се възприема и в САЩ. Сред тези автори е Джеръми Рифкин, който е писал многократно за &quot;европейската мечта&quot;, която измества американската в глобални мащаби.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">През 2008 г. водещият на CNN Фарид Закария предсказа възхода на това, което наричаше &quot;постамерикански свят&quot;, в който САЩ все още са основен играч, но губят територии, особено от развиващите се държави в Азия. Този възглед масово се отстоява сред американския елит, включително сред хора във или близо до администрацията на Обама.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Но нещо странно се случи по пътя към </span></span></span></p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">постамериканската ера: тя просто не се случи. </span></span></span></strong></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Дори под ръководството на две от най-некомпетентните администрации в дългата история на САЩ светът върви не към &quot;постамерикански&quot; свят, а по-скоро към &quot;постевропейски&quot;.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Преди 50 години, когато икономиката на Европа бележеше стабилен и по-бърз растеж от американската, а Азия тепърва изгряваше, тезата за възхода на Стария континент изглеждаше много по-убедително. Но в последните 30 години европейската икономика като цяло върви по-зле от тази на САЩ, да не говорим за новите азиатски сили като Китай и Индия.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Голямата рецесия засегна всички икономики, но последните американски темпове на растеж надминават тези на Стария континент. Към 2013 г. Европа все още имаше 12% безработица - нива, надминаващи пика на безработицата в САЩ. Задлъжнялостта на европейските домакинства нараства, докато тази на американските домакинства е намаляла.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Слабата икономика на Европа до голяма степен се корени в твърде социалната държава, на която толкова се възхищават някои прогресивни американци. Без съмнение, щедрите социални придобивки спомогнаха Европа да бъде с по-малко неравенство от САЩ. </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)"><strong>Европа стана много скъпо място за бизнеса. </strong></span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Високите данъци и социални разходи, приемливи в ефективна икономика като германската, поставиха на колене по-слаби и непродуктивни държави като Италия, Гърция и дори Франция.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Тази слабост е най-видима в два сектора - енергетика и технологии, които са критични за съвременните икономики.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Шумният опит на Европа да стане &quot;зелена&quot; повиши енергийните разходи в целия континент&nbsp;</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">В крайна сметка ефектът от високите цени на енергията пада основно върху средната и работническата класа, както и върху производството, което в момента броди по света, включително северните щати на САЩ, в търсене на по-евтини алтернативи.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Разбираемо е защо континент, който почти се е самоунищожавал на два пъти с войни през XX век, избягва употребата на военна сила. Тази тенденция се засилва от десетилетия разчитане на американската военна мощ. Това, на свой ред, е отгледало силни антивоенни, пацифистки нагласи, довели до регион с мащабна икономика, но твърде малко възможности на бойното поле.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Великобритания е единствената европейска държава в Топ 5 на страните с най-голям военен бюджет. Извън САЩ, засега най-голямата военна сила, Топ 4 включва Китай, Русия и Саудитска Арабия. Трите най-големи икономики, които ползват еврото - Франция, Германия и Италия - харчат съвместно с една трета по-малко за отбрана, отколкото САЩ.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Все по-често </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)"><strong>единствената противотежест на американската военна сила е изгряващият китайско-руски съюз</strong>,</span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">който съчетава все още отличното производство на оръжие в Русия с почти неограничените бюджети на Китай.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Демилитаризацията си има своите недостатъци. Както някога бе отбелязал Мао, &quot;политическото влияние расте от дулото на оръжието&quot;. Определено би трябвало да предпочитаме, подобно на Обама, да използваме &quot;мека сила&quot;, вместо да нахлуваме с насочени картечници като Джордж Буш. Но светът все още е пълен с добре въоръжени мъже, които не играят по такива цивилизовани правила.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Покерджия като Владимир Путин с лекота разпознава блъфа и знае, че може да прави каквото си пожелае - и в Украйна, и другаде, без страх от европейска интервенция или дори шанс ЕС да се опита да въоръжи силите в Киев. По подобен начин&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">джихадистите научиха, че можеш да правиш каквото поискаш с европейци,&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">знаейки, че някои държави - най-вече Франция, Германия, Испания и Италия - ще платят охотно откуп, за да освободят гражданите си.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Ако отвлечеш германец - забогатяваш; ако го направиш с американец, британец или израелец в крайна сметка ще ти излезе през носа.&nbsp;</span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)"><strong>Най-големият проблем на Европа обаче е в спалнята. </strong></span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Наравно с Япония, Европа е сред привържениците на ниската раждаемост. Европейските държави са със средна раждаемост 1,5 деца на семейство, осезаемо под нивото от 2,1 деца на семейство, необходими за заместване на остаряващото население. Проблемът е особено тежък в Италия, Испания - и най-важното - в Германия.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Броят германски бебета, раждани ежегодно, е спаднал под нивата в началото на миналия век. Не твърде изненадващо експерти на ООН прогнозират спад на населението на Германия с 9% към 2050 г. Германия може да има по-малко деца, отколкото е имала през 1900 г., но общият брой родени деца в Испания е спаднал под нивата от 1858 г. и е сравним с този през XVIII век.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Това отразява известен махмурлук от катастрофите, които европейците са си причинили сами през последния век. След десетилетия на войни и конфликти, отбелязва историкът Тони Джуд, европейците просто са искали мир и спокойствие. В следвоенна Европа всяко следващо поколение е &quot;генерация аз&quot;, фокусиращо се по-малко върху семейството и религията и повече върху материалните блага и финансовата сигурност.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Съвременна Европа е едно от най-нерелигиозните места на света; в Германия има повече атеисти, отколкото в целите САЩ - страна с почти четири пъти повече население.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">За да поддържат трудовия си пазар и да създават нови потребители, </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)"><strong>европейските държави по необходимост са превърнали в приоритет внасянето на повече емигранти</strong>. </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Към 2025 г. икономиката на Германия ще се нуждае от 6 млн. допълнителни трудещи се; това означава 200 000 нови имигранти всяка година, за да продължава да работи икономическата система, според правителствени прогнози. Ситуацията оттам нататък ще се влошава още повече.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Към 2050 г. общата работна сила в Германия се очаква да спадне с 30% под нивата от 2010 г., като от 54 млн. ще стане 38 млн. През същия период трудещите се в Америка се очаква да се увеличат с допълнителни 35 млн.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">От години икономиката на Германия и другите западноевропейски държави зависи от имигранти от Турция и други ислямски държави. Ислямската миграция обаче не осигурява работници с достатъчно умения, освен това се стига до културно и социално разделение.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Загрижени от ислямската имиграция, германците сега разчитат, както и през 60-те години, на намаляваща група от умели специалисти от бързо остаряващи държави като Испания и Италия, както и от Източна Европа. Тези закъсали в икономически план страни са се превърнали в основен източник за нови имигранти в Германия.</span><br /> <br /> <strong><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Много от южните и източните европейски държави постепенно се обезлюдяват</span></strong><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Към 2050 г. прогнозите са населението на България да намалее с 27%, а това на Латвия, Литва и Румъния да спадне с над 10%. Към 2050 г. населението на почти цяла Източна Европа ще намалее, твърдят скорошни прогнози.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">После идва бързо остаряващото население на Европа, естествен резултат от ниската раждаемост, което също възлага огромно бреме върху икономиката на региона. Германският канцлер Ангела Меркел предложи въвеждане на допълнителен 1-процентен данък върху доходите като &quot;демографски резерв&quot;, компенсиращ нарастващите пенсионни разходи.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">&quot;Трябва да мислим за времето след 2030 г., когато бейби бумърите от 50-те и 60-те години ще се пенсионират и ще ни струват повече като социални и медицински разходи&quot;, обяснява Гюнтер Крингс, автор на новото предложение за управляващата в Германия Християндемократическа партия. Следващото поколение ще е най-губещото в упадъка на Европа.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Въпреки че раждаемостта е много ниска, тези млади хора, които сега навлизат на трудовия пазар, са изправени пред изключително високи нива на безработица от рода на 20% или повече в държави като Испания, Гърция и Франция. Нищо чудно, че </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0)">младежите в Европа масово биват описвани като &quot;изгубеното поколение&quot;.</span></strong><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Настоящата политическа криза в Европа породи ново ниво на политическа несигурност. &nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Най-ясно видимо е това във възхода на радикални нови партии - гръцката СИРИЗА - в крайната десница и левица. Две сили стоят зад това изместване на политическия баланс - емиграцията и нарастващият бунт на избирателите, както се случи той в Гърция, за бюджета на ЕС и регулаторната му политика. В Испания най-бързо набиращата популярност партия &quot;Подемос&quot; заимства директно от типа квазимарксистки радикализъм на СИРИЗА.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Но по-голямата част от гърма и трясъка в други части на Европа идва от десницата. Много европейци започват да възприемат ЕС не като велика единна свръхдържава, а като потискаща, неизбираема, деспотична власт.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Мечтата за &quot;общ европейски дом&quot; се превръща в разнебитена колекция от апартаменти, в които съседите все повече не се разбират помежду си и търсят помощ другаде при трудности. Засегнати от слаба икономика и вълна от социални проблеми, гореспоменатите визии на Жак Атали и американските еврофили сега изглеждат като самозалъгване. На практика във всичко - от културата и високите технологии до военната мощ, </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0)">континентът в най-добрия случай се превръща все повече в периферна глобална сила.</span></strong><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Само Русия, най-голямата военна сила на континента и основният източник на енергия за Европа, изглежда е усетила накъде вървят нещата. Путин го демонстрира ясно, като изгражда по-тесни връзки с Китай, с който има обща авторитарна философия.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Други държави в периферията на континента, като Гърция и Сърбия, също гледат все повече към Русия и изгряващия съюз с Китай, вместо към ЕС. Китайските планове за нови високоскоростни влакове до Централна Азия и Източна Европа може да засилят връзките на страната с Евразия и Централна Азия.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Демографските въпроси и уникалната възможност да възприемат широка гама от имигранти правят англоговорещата част от света икономически и демографски по-жива от Европа. Към 2050 г. т.нар. &quot;англосфера&quot; ще стане дом на над 550 млн. души, най-голямото струпване на население извън Китай и Индия.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Англоговорещите може да не хванат света в юмрука си като империите от XIX век, но вероятно ще останат &quot;първи сред равни&quot; и в настоящия век. В крайна сметка различните държави на глобуса ще се наложи да избират между англоговорещия свят и предвождания от Китай авторитарен съюз.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">Това ще се превърне в своеобразна нова версия на Студената война (но с Китай, вместо Русия, във водеща позиция), като всеки блок ще се опитва да оказва влияние върху света. Англофилските Индия и Япония може да изберат англосферата заради демократичните традиции и лошите предчувствия за бъдеще, насочвано от икономическата и (нарастваща) военна мощ на Китай.</span><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">От друга страна, латиноамерикански държави като Бразилия и Аржентина може да счетат &quot;янки империализма&quot; за по-голяма заплаха за независимостта им и да изберат вместо това да се присъединят към Китай и руските му съюзници. Това може да се окаже валидно и за голяма част от Африка, където Китай навлиза с бързи темпове. Предвожданата от Китай Нова банка за развитие и нейният &quot;План Маршъл&quot; за 40 млрд. долара за инфраструктурата в развиващите се държави представлява смел ход за гарантиране на още по-голямо влияние в бъдещия нов световен ред.&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В този двуполюсен свят, изграден в контекста на надпреварата между САЩ и Китай, </span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Европа вероятно ще е малък играч, привличана и от двете страни, но без да е жизненоважна за която и да е от тях.</span></strong><br /> <br /> <span style="color:rgb(0, 0, 0)">През XXI век пътят към властта и влиянието няма да минават през Париж или Берлин, а през Пекин и Вашингтон. Подобно на великите лидери от следвоенната ера американските политици и държавници трябва да приемат новата реалност на постевропейския свят и да започнат да работят за преодоляване на последиците му.</span></span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>