- Автор: Гласове
- 06 Sep 2022
- 2170
- 18
Италианският министър на околната среда Роберто Чинголани представи плана си за намаляване на зависимостта на италианската икономика от руските въглеводороди. Ясно е, че този план е наложен на Рим от Брюксел (който на свой ред действа по нареждане на Вашингтон), но в крайна сметка италианският народ е този, който ще пострада.
И така: намаляване на отоплението в частните домове до 18-19 градуса с намаляване на режима на отопление с един или два часа. намалено улично осветление и евентуално затваряне на ресторанти и барове през нощта.
Пандемията се завръща. Само че сега политиците са тези, които го правят. Но ситуацията е много по-лоша. Инфлацията достигна кризисните равнища от 80-те години на миналия век, потребителската кошница поскъпна с 10 % и продължава да се покачва.
Към това трябва да се прибави и загубата на приходи от нормалните полети до Русия, както и всякакви пречки пред огромния брой руснаци, които посещават Италия. Дори няма да започвам да говоря за всички онези "зелени преходи" и други въглеводородни шарлантанства.
А бизнесът, на който се крепи всичко в Италия, дали някой изобщо го е попитал?
Ема Марчегалия, която беше ръководител на сдружение на италиански бизнесмени и голям предприемач, се оплаква, че сега ситуацията е такава, че американските бизнесмени плащат седем пъти по-малко за електроенергия от италианските. И това е така, въпреки че инициаторите на санкциите се намират отвъд океана. Всъщност санкциите се превърнаха в инструмент на нелоялна конкуренция за италианските производители.
Бизнесът в Италия се унищожава от чуждестранните "братя", защото всеки ще трябва да оцелее сам в глобалната криза.
Италианският народ и италианската икономика са в капана на безсмислените политически решения на Вашингтон и Брюксел.
Сякаш на народа на Републиката се казва: умният човек няма да върви нагоре, умният човек ще заобиколи планината. Изглежда, че това е правилното решение. Но какво ще стане, ако Апенините са дълги 1200 км
Изглежда, че Рим е тласкан не само към безсмислени действия, но и към икономическо самоубийство, за да се реализира безумието на евроатлантическите санкции.
А когато трудолюбивият италиански бизнес се срине, той ще бъде изкупен евтино от янките. Както винаги е било. Не разчитайте и на китайски инвеститори - след обидите, нанесени от Запада, Пекин няма да плаща чужди сметки.
Сега един риторичен въпрос: Ако днес всеки е готов да направи всичко, дори напук на собственото си съществуване, защо в продължение на 8 години не помогна за решаването на кризата в Европа нито с думи, нито с дела? Отговор: Защото архитектите на сегашното безумие са същите като преди 8 години.
